Клиничната депресия е най-тежкият вид, за който е необходимо (медикаментозно) лечение в специализиарана клиника. Не знам кой е най-големият ти ебач и не ме интересува. Ти можеш да класифицираш и подредиш само собствените си ебачи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Склонна съм да вярвам на тези проучвания.
Преди време четох по нета, че депресията била болест на мързеливите.

Бих ти препоръчала, преди да се изказваш като последна инстанция, да попрочетеш някои неща.

Имам една братовчедка, завърши вишу у Бг-то. Случайно я забелязах, като пишеше някаква курсова работа. Предпратка под текста: "От Интернет".

Щях да падна, чесно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ще ти се обадят, споко.
щом са те питали дали можеш да започнеш още на другия ден, не си отлюспен.

може да се туткат, докато съберат група и определят дата за обучение.
споменаха ли ти нещо за обучение?

Нищо не съм споменала за моите ебачи.
Идея си нямам защо отваряш дума за тях, ти си знаеш.

Едничката причина да обърна внимание на ебането е възплоския ти виц.

Забележки ли долавям?
Четох..споделих..не съм психиатър, не съм и психоаналитик, но имам право на слово, нали?
Информацията от нета, беше на някакъв професор, който пишеше за задълбочаващата се криза в психиката на човека и че един от основните фактори за това е, съвремието - твърде улеснения начин на живот, липсата на движение, абдикиране от отговорности и известна доза човешки мързел. Неправилният баланс между ум и тяло..

"последната инстанция" е само в твоята глава..

Нищо де, разкажи ни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А какво имаш предвид с:

В отговор на:

---

Ку ще да си най-големия ебач...

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Статистиката е добра основа, но трябва да се видят детайлите.

Какво значи да му се вярва? Просто различна гледна точка, въобще не става дума за вяра.
Отлично знам какво е депресията, ама от онези, най-гадните, при които от леглото не можеш да станеш. 5 години ми отне от живота - между 22-рата и 27 година.
Сега не мога да си позволя този "лукс", да съм депресирана, прекалено много неща са ми на главата за да мисля за себе си.
Е, да, всичко май е до адаптивност. Адаптивните оцеляват.

Забележки ли долавям?

Защо? Само ти ли имаш право на забележки? Да ми казваш публично какво ми било? Казвала съм ти, точно на теб, че мразя хора, които си правят генерални изводи по някакви си писания в нета. Ти, се оказа един от тях. Ма пускала съм била любовна музика, ма влюбена ли съм била?!!!

Ми не съм била, ама ви угаждах на тъпотиите. Как па не седнах да се обяснявам какво ми е, и защо слушам определена песен. Щото я слушам. Точка. Но, ти ги разбираш много нещата.

Позволявала си си да ми отправяш забележки.

Аз не съм, НИКОГА, към теб.

Помисли върху това.