Чудя се

Някои постигат успехи, ама е много трудо- и времеемко.

Тъй като го казваш, ми аз само с туй трябва да се занимавам - да си ловя мислите и да ги сменям.

Това се научава и вече не отнема толкова време.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Аз напълно мога да разбера хора, дето им е гот да са мръсни и нездрави.

А аз не мога. Освен да приема това, че такива хора много се мразят и се самонаказват, най-често без да си дават сметка, без да го осъзнават.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Тук не е там,
а аз не съм опечалената вдовица, та да спазвам 40 дни строг траур.

Една идея по-умен би съобразил, преди да се излага с тъпи заяжданки.

Постигат - маска. Или кататония.

100 пъти ще го напиша: емоциите не подлежат на пълен самоконтрол и подобни експерименти са вредни. можеш да контролираш реакциите си - да не издаваш емоция, можеш да се приучиш да сменяш бързо емоционални състояния, но не и да избегнеш емоция.
Туй даже християнският съвършен бог не го е практикувал.

Вчера мярнах една ситна статийка за мрънкането. Освен, че образувало стрес на слушателите, причинявало много по-голям стрес на мрънкача. Колкото повече зациклял върху оплакванията си, толкова по-надълбоко се натиквал в емоцията "горкият аз".

Аз напълно мога да разбера хора, дето им е гот да са мръсни и нездрави.

А аз не мога. Освен да приема това, че такива хора много се мразят и се самонаказват, най-често без да си дават сметка, без да го осъзнават.

Видя ли, че ги разбираш. Аз пъ не вярвам, че има хора, които изпитват удоволствие от това да са мръсни и болни. Може да са примирени и това вече да няма значение за тях, просто да го приемат като част от заслужената или незаслужената си съдба - зависи дали се самоосъждат или самосъжаляват.

Ако не ги осъждаш, ще ги разбереш.

Да. Всичко се променя и всеки миг е уникален.
Мисълта ми беше, че МОЖЕ, всичко е възможно, ако е в хармония със света около нас.
т.е. неограничеността в ограниченията..
Знаеш ли, света Е, всичко Е, променяме само нашата интерпретация за това Е..цели, мечти, идеали..и в един момент ковчег и може би едва тогава следва неограничеността и приемането на това Е.
Днес видях ковчег и страдащи хора, плачещи, изпитващи болка..и видях колко сме безсилни пред това Е.
Материализиране на мечти! но заминавайки си, че всичко материално остава тук..и за какво сме мечтали? на какво сме се радвали..
Животът е път, който се разклонява на множество пътеки..но всяка една води само до едно място..

Ние не знаем, какво всъщност Е. Може да има всякакви изненади. А може би изненадите се определят от нашите желания и фантазии, ... докато ни дойде ума в главата.

За какво сме мечтали? На онзи свят най-вероятно взимаме само душата си и нетленните придобивки. Това не е малко и може да бъде богатство, спасение и всичко. Нещо такова се казва и във всички свети книги и вярвания на хората (а може би и на животните).


Песни о Паскале

Ние не знаем, какво всъщност Е

а може би може поне да се доближим, ако допускахме повече гледни точки.
винаги съм казвала, че само спомените ни принадлежат, само те са само наши и нямат зависимост от външен свят от други..
спомените..
а какви спомени творим е вече наша отговорност..това ще си понесем в отвъдното..спомените, емоциите и преживяванията ни.

В отговор на:

---

Бебетата като реват, защото изпитват емоции, да не би да гледат филми и да формулират мисли!

---

Какви емоции изпитват бебетата по-точно? - глад, жажда, студ...те просто реагират на някакъв моментен дискомфорт, когато им се реши проблема веднага се хилят, те нямат спомени и още не са се вкарали във филма

Какви емоции изпитват бебетата по-точно? - глад, жажда, студ...

...страх, паника, самота, тъга. като ги гушкат, люшкат, говорят им, пеят им, се усмихват и гукат. тогава изпитват спокойствие, радост, щастие.

абе те, растенията изпитват емоции, дето въобще нямат мозък, вие за бебетата се чудите, ще рече човек, че не сте гледали бебета.

Ами точно защото сме гледали бебета.
Синът ми го повивах стегнато до 3-месечна възраст, нищо, че беше с памперс,
защото се плашеше, когато размахваше крака и ръце и се скъсваше от рев,
само защото вече не ми е в корема, където е бил притиснат от всички страни - от там страх, че е в непозната ситуация, винаги страхът се дължи на някаква предистория, колкото и да е кратка. (Туй докато го разбера и се сетя за номера с повиването, зор видях, но се опитах да се поставя на негово място и ми светна, щото няма как да го гушна така плътно от всички страни, нали, все някое краче, ръчичка стърчи, и то не му харесваше).

Та - емоциите никога не идват от нищото, дори и при бебетата. Но са съвсем прости, и лесно проследими, мий мисълта. При дъртите е сложно.

Хм, не ти вярвам... Имала си Го, обаче поаради някаква прозаична причина сте се разделили и сега не го оценяваш като Него, въпреки че докато сте били заедно, е бил Той в поне половината от времето.

Или това, или цял живот си търсила някакво митично божество.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Е, то ако бирата потушаваше болката от самотата, аз отдавна да съм ритнал кофата от цироза, да му се не види и пустия ергенлък!

Не си самотна ти, ами ти е домъчняло за миналото. От носталгия ти е болката, не от самота.

Тайните на египетските пирамиди

<3

само защото вече не ми е в корема, където е бил притиснат от всички страни - от там страх, че е в непозната ситуация, винаги страхът се дължи на някаква предистория, колкото и да е кратка.

ми страхът е емоция, не знам дали знаеш.


между другото, плътното повиване на новородени е изобретено като ефективно решение за запазване на телесната топлина. в местата с много топъл климат не опаковат бебетата като саламчета, защото като размахват крайници се предпазват от прегряване. в утробата не са ограничени, плуват си в течност с постоянна температура.

В отговор на:

---

само защото вече не ми е в корема, където е бил притиснат от всички страни - от там страх, че е в непозната ситуация, винаги страхът се дължи на някаква предистория, колкото и да е кратка.

ми страхът е емоция, не знам дали знаеш.

---

Не, не знаех, благодаря, че ме светна,
цялата ми пледоария беше във връзка с твоето мнение, че бебетата изпитват емоции без да имат мисли, ето тук:
[линк]

а аз твърдя, емоциите им (колкото и да са малък дял от всичките им причини за рев, щото те основно реагират на дискомфорт), пак се дължат на житейският им опит, колкото и да е малък, и съответно но мислите им (споменът също е мисъл).

Но да, нещо ми се спеше снощи и не се формулирах добре :)))

твърдя, че емоциите не са подвластни на мислене, в смисъл на осъзнати понятия като думите. те възникват независимо от тях.

бебетата не разбират думите, но изпитват емоциите.
тук разни твърдяха, че можеш да си стопираш емоциите чрез мислеНЕ.
като под това разбираха осъзнати словесни аргументи.

Иначе - ясно. Бебе или възрастен, като му е зверски студено, му е емоционално гадно. Бебето реве, възрастният мрънка. Като се стоплят и им става емоционално приятно.

В отговор на:

---

твърдя, че емоциите не са подвластни на мислене, в смисъл на осъзнати понятия като думите. те възникват независимо от тях.

---

А аз твърдя, че емоциите са подвластни на всякакъв вид мисли,
независимо дали са формулирани с думи или са само образи.

Най-простата и базисна логическа операция е сравняването. Имаш образ за това, което ти е гот, имаш възприятие на това, което е в момента и не ти е гот. И започваш да имаш желания, очаквания, надежди, после и гняв и отчаяние. И т.н.

А по принцип, възможно е да те боли, да ти е студено и да си гладен, и в същото време да ти е хубаво на душата, но това е занимание за духовно напреднали и/или дрогирани.

Носталгия по какво?

Като срещнеш Него или Нея, не се разделяш. Иначе като ти забушуват хормоните, всеки средно добър евач/ка е Него или Нея, ама това трае кратко