|
Тема
|
 Чудя се
|
|
| Автор |
Quelle (пристрастен) |
| Публикувано | 22.10.19 22:31 |
|
|
като ти се материализират кошмарите, ти ли си го причиняваш или?
Редактирано от Quelle на 22.10.19 22:28.
|
|
|
|
|
Трудно е да се каже. Материята е доста хлъзгава, а част от нея дори не е и материална.
ПП Здрасти!
Редактирано от aiumi на 22.10.19 23:56.
|
|
|
Тема
|
 Re: Чудя се
[re: aiumi]
|
|
| Автор |
Quelle (пристрастен) |
| Публикувано | 23.10.19 01:43 |
|
|
Здрасти .
Ше и се и на матарията начи! Аз знаеш ли как ги обичам такива материи!? Ставаме на кълбета одма, пък после ще се обясняваме кой материален и кой по-хлъзгав . Докога ще я караме тъй само не ми е ясно. Тоа живот не се научи, че трябва да играе по моята свирка!
|
|
|
Тема
|
Ясно ми е
[re: Quelle]
|
|
| Автор |
Quelle (пристрастен) |
| Публикувано | 23.10.19 01:46 |
|
|
че мога и да се депресирам, за да съм в клубния тон, обаче не ми ида отвътре някак . По-ми иде да скъся един долен ляв съединител с около 50 санта
|
|
|
Тема
|
Re: Ясно ми е
[re: Quelle]
|
|
| Автор |
Quelle (пристрастен) |
| Публикувано | 23.10.19 01:48 |
|
|
Малеееее! Не е истина какъв добитък пътче тая земля!
|
|
|
|
|
Спах, събудих се, никой няма в тоа клуп! Алооооу, щом спите кат заклани, нищо ви няма значи. Налага се да ударя една бира, за да потуша болката от самотата и капризите на невъзпитаната ми съдба
|
|
|
|
|
Общо взето да. Може да е съдба, карма или твоя материализация на лоши мисли.
Най-малко не го променяш с обратните мисли и действия. Човек може да промени тези неща. Не винаги е лесно, но ако си го постави за цел и не подценява проблемите си - може.
|
|
|
|
|
един от най-големите реални кошмари е чувството на безпомощност да помогнеш на някой, който страда. има ситуации, в които нито пари, нито лекари и лекарства могат да направят каквото и да. който е бил в ситуация да изпита такава безпомощност, ще разбере
друга ситуация на реален кошмар е физическа болка, която самият човек изпитва
има болка, а има и лигавщини. разликата е огромна
третото вероятно е емоционалното страдание. тук вече имаш власт да погледнеш от различен ъгъл, да оставиш и малко на времето да притъпи някаква мъка, да потърсиш опори във и извън себе си, за да го преодолееш или поне да го понасяш по-леко
|
|
|
|
|
да напуснеш това място не е лошо решение,
има и по-добри места за пребиваване и неща, които да се вършат
като 1 разходка на открито
|
|
|
|
|
Не, не можеш да се депресираш нарочно,
би могла само да се потиснеш, или натъжиш или нещо такова,
но по-добре недей.
Ако можеш, просто промени нещо в реалността, пък ако ще то да е само гледната ти точка.
И по-спокойно, всичко минава.
|
|
|
Тема
|
Re: Чудя се
[re: Quelle]
|
|
| Автор |
lipari (Алиса Лиса) |
| Публикувано | 23.10.19 11:21 |
|
|
...
Редактирано от lipari на 23.10.19 12:12.
|
|
|
|
|
писала е е по-горе, прочети: "Ясно ми е, че мога и да се депресирам, за да съм в клубния тон, обаче не ми ида отвътре някак . По-ми иде да скъся един долен ляв съединител с около 50 санта"
превод: "Не съм в депресия, но за да ви пригласям е нужно да съм, щото вие сте във. Затова ми се иска да избягам от депресарите, каквито сте. Но пускам този уведомителен постинг, за да ви дам шанс да ме спрете или да ме шутирате, щото сама не мога да се изстрелям оттук"
|
|
|
|
|
Да, явно не внимавам,
ма така е като върша няколко неща едновременно
Бе я да се изритам и аз оттук, ко правя тук по това време, и аз не знам.
|
|
|
|
|
е, как какво?!
минаваш на визитация
хубав ден, като теб самата
усмихнат и пъстър
|
|
|
|
|
Благодаря ти, и на теб, и на теб така и по много.
|
|
|
|
|
Уффффф. момичета, вижте темата на безсънна в 40-50.
направо шок.
|
|
|
|
|
Нямам никаква идея. Кошмари не сънувам от младежките години насам, но пък доста често сънувам, че летя.
Сънищата идват от нашето подсъзнание. Като такива едва ли е възможно да се материализират.
|
|
|
|
|
но пък доста често сънувам, че летя.
Скоро го сънувах летенето, левитация не самолет.
Отричам левитацията, аз съм квантов физик, или поне така се чувствам.
Ако има левитация , тоест липса на гравитация, то тя трябва да е повсеместна, Слънцето не привлича планетите, центъра на галактиката не си привлича звездите.......немислимо.
Имах си една теория, за гравитацията. И кво, оказа се че един руснак има същата.
За етера, ефир му казват те, поле на Хигс го наричат теоретиците, то дава инерциалната маса, и ако материята го поглъща постоянно, а то се възстановява от лъчения фотони, "загубили жизненост" в дългият път и разпаднали се в полето, до полето.
Ако сте тъпи няма да разберете какво ви казвам.
|
|
|
|
|
снощи да не е ставало нещо с луната
|
|
|
|
|
Приеми че съм тъп и не те разбирам
|
|
|
|
|
Приеми че съм тъп и не те разбирам
Тва мога да го приема, без да се напрягам изобщо.
|
|
|
|
|
Дообре
|
|
|
|
|
Показваш сериозни комплекси на тема ум. Явно имаш проблем в тази сфера.
|
|
|
|
|
Чувствам се глупав, особено на тема Бог, и квантова механика, и тоя софийски шоп Макс Планк. Ама ти мен ли тръгна да разсъждаваш, либе ?
|
|
|
|
|
Благодаря за интерпретацията, интересна е, макар и абсолютно погрешна
|
|
|
|
|
Животът е кратък. Дано си е отишъл бързо и без болка, което от някаква гледна точка е милост. Тежко е за оставащите.
|
|
|
|
|
Не разбирам какво ми говориш, но оценявам, че си правиш труда.
|
|
|
|
|
Мани, мани, появи се един от изневиделица и заприказва едни неща, без да си дава сметка колко малко му остава да го очистя. Неразумни хора.
|
|
|
|
|
това са твоите кошмари нали?
|
|
|
|
|
Дам, лично мои са си.
|
|
|
|
|
Либе?
|
|
|
|
|
Тогава не се чуди, дали ти си го причиняваш..
друг не може.
|
|
|
|
|
Хем донякъде е така, хем не мога да съм толкова категорична.
Например смъртта на хора, които обичаме, е кошмар. Но засега смъртта в нашия свят се смята за неизбежна. Тогава ние ли си я причиняваме? Като вярваме, че е неизбежна? Възможно е да е така. Един ден си направих експеримент и взех да си повтарям и убеждавам, че хората ще живеят по хиляди години като остават млади. Постарах се и след няколко дена в медиите започнаха масово да излизат статии, как хората скоро ще ли да удължат много живота си и т.н. Човечеството се задвижи в тази посока. За съжаление не продължих с тези мисли и убеждения, но наистина може би смъртта съществува, защото са ни научили да вярваме в нея. Може би ако всички хора започнат да вярват, че ще победим смъртта по някакъв добър и подходящ начин, това доста скоро ще се случи. Почти съм убедена в това. Вярата, в чистия си и краен вариант, е наистина нещо уникално и невероятно мощно.
Редактирано от Luchezara на 24.10.19 00:09.
|
|
|
|
|
не знам.
мисълта се превръща във форма.
но кое е преди мисълта...
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
|
|
|
|
|
Болката от смъртта на близък човек, няма как да се избегне..трябва да се преживее и само времето донякъде е лечител.
Аз вярвам, че хората, които умират отиват в един по-добър свят и това ме успокоява, защото ги обичам и искам да са добре.Тежко е, но едно нещо като не може да се промени, просто се приема и намираш сам начина..да оцелееш и да продължиш..защо има пък други, които теб обичат и си длъжна да продължиш..
Всяко нещо, което мисловно се вкара като кошмар, то остава такова..и наистина е кошмар, но без право на събуждане от него, докато сам не решиш да се промени, т.е. го вкараш в главата си под друга форма.
Да, Вярата е нещо Велико..
тялото е материя..и има срок на годност..от..до, както и всяка материя..но някои хора не достигат този срок, направи сметка колко хора загиват от войни, злополуки, от самоубийства, убийства, катастрофи..и боли..много боли, но..в такъв свят живеем..
|
|
|
|
|
Ето, ти демонстрираш ВЯРА в неизбежността на смъртта, а защо трябва да е така?
Между другото забелязах, че когато умре създание, което е изживяло почти целия си биологичен срок, боли по-малко, отколкото когато умре някой преждевременно или много рано. Това при положение, че ги обичаш, да кажем, еднакво много.
|
|
|
|
|
ВЯРА в неизбежността на смъртта, а защо трябва да е така?
Смъртта е неизбежна. Кой каквото иска да прави и мисли, но един ден всеки ще умре. Това точно толкова вярно, колкото и раждането.
|
|
|
|
|
А сега! Какво значи вяра във физическата смърт..ми че е най-неоспорим факт. Нямам идея какво се случва после, но не ми трябва и да го мисля, то ще се случи..и пак не ми трябва вяра.
А за другото..все си боли..
|
|
|
|
|
Има ли раждане, има и смърт.
|
|
|
|
|
" либе", написал ти го е в кръга на майтапа.Не се връзвай.
|
|
|
|
|
Има разлика между това да наблюдаваш, че нещо се случва и това да вярваш в него.
Наблюдаваните неща могат да се променят, развиват, трансформират. А да ВЯРВАШ, че нещо е така и нищо не може да го промени, е съвсем друго.
"Да бъде според вярата ти." - с тези думи е лекувал Христос, нуждаещите се. (ако трябва да го намесваме)
Редактирано от Luchezara на 24.10.19 10:20.
|
|
|
|
|
Затова всички сме гости на тази земя.
|
|
|
|
|
О, благодаря ти, успокоих се. Добре, че си ти да обясняваш думите му.
|
|
|
|
|
Объркваш ме!
Кое да промениш..смъртта ли?
как да вярвам в смъртта..просто съм я приела..Вярата е съвсем друго нещо.
няма безсмъртие..говорим за физическо..а аз другото не знам, казах ти не ми се мисли, и няма да го измисля..
Можеш ли да излекуваш мъртъв човек..та да, Вярата лекува..но живи..поне физически живи.
|
|
|
|
|
Обясни ми механизма, моля те, защото явно знаеш метафизичните процедури, от които аз не отбирам, макар че уж четох наръчника на Лем
|
|
|
|
|
Стават некви работи, взаимопроникване става с ония от тъмната материя, обаче имат късмет, че не мога да ги набарам, ше ги спукам от бой. Намерили какво да ми материализират!! А кат си мечтая за няколко милиона, туй ги мързи да материализират, гадовете мръсни!
|
|
|
|
|
какво ти трябват няколко милиона?
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
|
|
А кат си мечтая за няколко милиона,
Дърти ора, а мечтаят. Абе, мечтата не беше ли намерение ?
|
|
|
|
|
Ъъъъ механизъм?
няма механизъм..или поне аз не знам, всичко е до начин на мислене.
Ако ти едно нещо си го представяш като кошмар, ще изпитваш емоциите от кошмара.
Не знам кой е Лем, не знам и метафизични процедури /за пръв път го чувам/.
Нямам идея какъв е проблема, но ти го правиш кошмар..
кошмара си самата ти и начина ти на мислене.
не знам как да го обясня, нещо не ми достигат думи..до осъзнаване и разбиране е..и усещане.
но ще ти дам пример..ако аз те вкарам в образа на враг , всеки път като комуникирам с теб ще се държа като с враг /подсъзнателно/, без дори да осмислям какво ми пишеш..просто ти си враг! моят образ ще е по-силен от това което си ти и намеренията ти..
изкарай думата кошмар от ума и се опитай да приемеш нещата по друг начин..
просто много внимавам да слагам етикетчета на кое какво е..защото едно нещо има много страни и много зависи от къде и как ще го погледнеш..
кошмар не е от най-добрият ъгъл..на каквото и да е..
|
|
|
|
|
Абе, мечтата не беше ли намерение ?
зависи..
неосъществена мечта се превръща в илюзия..а иначе е, но когато се сбъдне!
|
|
|
|
|
Мечтателите ? Тия вредители ! Искат се качат на Луната, да скъсат цвете. Не иска в мината, в забоя да кърти руда тоа лигльо.
|
|
|
|
|
Лем трябва да е Станислав, и таа леля да визира "Соларис" , лельо.
|
|
|
|
|
Къртенето на руда също е романтика..тъмно..тунел, светлинки..пот, мускули..: ))
ай спирам!..: )))
|
|
|
|
|
Чиче..не съм длъжна всичко да знам нали..
трябва..а ако не е?..
|
|
|
|
|
че то човек ако не знае всичко, начи сий останал прост.
Питай ме нещо важно, да видиш как важно ще ти отговоря, пробвай ме с важен въпрос, пробвай.
|
|
|
|
|
За да се почувстваш важен? Не щЪ, нека ти е гадно да си неважен...
|
|
|
|
|
За къф хуй са ти тея мускули ? то и роби да са, трябва ги храниш, организираш, им казваш какво да правят, да се занимаваш с тях, ангажираш. Ай сиктер ! отвържи ги и да ги няма, ще ангажират те.
Кольо е нямал мускули, но ти не знаеш вица за Кольо.
|
|
|
|
|
Че колко по важен да се чувствам ! та аз и сега се чувствам като човек на който е кръстен булевард.
И тия гадове ми минават през булеварда.
|
|
|
|
|
Не знам кой е Лем
Там ни е проблемът . Лем е Станислав Лем. А Станислав Лем е онзи, дето е написал Соларис. А Соларис е оная велика книга, дето .... Но хайде да не те натоварвам с повече информация и да ти дам време първо да смелиш тая дотук.
Макар, че всичко, което пишеш е твърде елементарно, по засега неизвестни на човешкия ум причини, то изглежда се случва. Желаейки нещо силно или страхувайки се от нещо, ние изглежда сме в състояние да променяме дефолтната опция, която наричемe съдба. И ни се случват неща, които без тия силни емоции, може би не биха се сучили.
|
|
|
|
|
Имаме победител, драги зрители
|
|
|
|
|
дегизирал такъв бе, човек, ако си мълчеше, хич нямаше и да те позная
|
|
|
|
|
За да избягам от тълпата и да си купя свобода и красота.
|
|
|
|
|
С туй смятам да се занимавам професионално оттук насетне - да открия как се материализат ей таквиз мечти. Ще рециклирам алхимията и ще я положа на строги нАучно-технологични основи, като например блокчейн и подбри. В 21 век сме в края на краищата, няма да работим до 22ри я!
|
|
|
|
|
Ее, да прочета една човешка приказка в дирника!
|
|
|
|
|
Опитах..
оказа се безсмислено..
|
|
|
|
|
Току що прецака романтиката..с тея роби..
|
|
|
|
|
Вчера, бензинджийката, вече няма да ви питам за фактура. "Запомнили сте ме ? значи съм забележителен"
|
|
|
|
|
Туй е голямо признание, да знаеш. Аз още не съм удостоявана с такваз висока чест, да ме запомни бензанджийка. Ти смяташ ли колко елементи треа са налице?!! На първо място естествено, е личната ти неотразимост, но оттам насетне има много други - трея да имаш парЕ да си сипваш бензин, бензинджийката трея да не е сляпа и пр. и пр.
|
|
|
|
|
Еми, стъпвам като триумф на еволюцията,
се едно ей ся кацам от друга планета щото ми е свършила газта.
А и като гледам мръснишки, явно се забелязва.
|
|
|
|
|
За да избягам от тълпата и да си купя свобода и красота
Свобода ? Като за начало зарови мъжът си в градината.
|
|
|
|
|
Не мога да го заровя, голям късметлия излезе, че не го срещнах.
|
|
|
|
|
Не, не съм дърта мома, искам да кажа, че Него не срещнах.
|
|
|
|
|
И аз се кръстя, кат знам колко милиарда жени на планетата, благодаря ти Боже, че съм женен само за една !
|
|
|
|
|
Безспорно са взаимосвързани.
|
|
|
|
|
Имайте предвид и нещата които нямате предвид.
Същността на нещата идва от малкостта към то макростта.
Едно неутрино като мащаб към видимата вселена 14.7 милиарда светлинни години, се съотнася към "Дължината на Планк" в същият порядък но надолу.
Тоест, астрални тела и прочие имат къде да са, и да не ги виждаме.
Материя няма, всичко е празно, енергия.
Живеем нечий сън, софтуер, щото никой средно интелигентен няма да тръгне ти прави тия грамади, скали, планети, черни дупки галактики. Достатъчно е само да ги измисли.
Таа........теолозите най накрая винаги се оказват прави, идва ден да кажат физиците.
|
|
|
|
|
Материя няма, всичко е празно, енергия.
Живеем нечий сън, софтуер, щото никой средно интелигентен няма да тръгне ти прави тия грамади, скали, планети, черни дупки галактики. Достатъчно е само да ги измисли.
Дори и да сме в нечии сън, дори и да е измислено..това е за него/сънуващия/, а нашите преживявания са други..тук на Земята.
Защо непрекъснато отричате земната реалност, като сега си в нея..ти, а не този, който я сънува!
Обезсмислянето на всичко е нож с две остриета..
наистина не ви разбирам..даден ви е живот..или ако предпочиташ сън, в който участник си ти..защо не изживееш това..докато програмата не каже...гейм овър?
просто приемаме тази теория..но дори и да е така..аз пак не разбирам отношението ви към живота/сън!
|
|
|
|
|
благодаря ти Боже, че съм женен само за една
Господ дава само това, което можеш да понесеш. Затова не си се родил шейх
Но не винаги е справедлив, аз бих могла да съм родена в онези части на Тибет, където полиандрията работи в полза на обществото
|
|
|
|
|
О, моля, моля. Сега съм спокойна, че си се успокоила, щото, нали знаеш, притеснението главоболия носи.
|
|
|
|
|
Всичко така или иначе се променя. Промяната е най-постоянното нещо. Въпросът е да участваме в промяната, така че да отговаря на нашите мечти и добри желания.
Всеки от нас усеща безкрайността. Някакси не можем без нея и слава Богу, тя ни е дадена. Представяш ли си лимит над мислите, мечтите, науката, дори Вселената? Засега го няма и това позволява нашата еволюция по най-добрия начин.
Но какво е този безкрай? Необятна възможност за промяна и еволюция. Необятна възможност за сбъдване на най-съкровените ни и добри желания и мечти. За какво ли не, дори за всякакви контакти, безкрая си е безкрай. Той ни е нужен. Може да се изгубиш в него, може да го игнорираш, но може да го използваш, за да постигнеш всичко. Не говоря за алчност. Смятам, че желанията ни трябва да съобразени с мъдростта на природата. Но хората очевидно страдат. Очевидно има много несправедливост. Да, някои нации много са се размножили (българите не са от тях). Но мисля, че човеците могат да направят нещата около себе си хармонични и балансирани.
Темата е голяма. Вярата, безкрая, силите и светът извън нашите физични възприятия, мислите и думите ни, които се материализират - това са огромни неща. Но те означават, че ние можем да променим светът си според нашите добри и разумни желания. Не случайно пиша 'добри и разумни', защото другото е разруха.
Казват, че Бог се вслушва в думи и молби, в които има благоразумие, любов, мъдрост и истина.
Какво разумно има в това да се противопоставяме на смъртта, която е необходима за изчистването, подновяването и развитието на всичко около нас? Щом страдаме и има несправедливост, значи има място за подобряване на положението според мечтите ни. Но трябва добре да изучим мъдростта да природата, за да се впишем подобаващо и да можем да надграждаме, а не да рушим.
Мисълта ми беше, че МОЖЕ, всичко е възможно, ако е в хармония със света около нас. Вярата и подходящото поведение могат да вършат "чудеса"; безкрая, а и опитът ни засега, го гарантират. Разбира се, всичко това със смирение и адекватно държание пред огромните сили наоколо - ако е волята Божия. Но възможностите за подобряване, летеж и еволюция засега са огромни. (Разбира се, ако злите хора на Земята между временно не взривят планетата или не унищожат човечеството. И нашият грях ще бъде това, че ги търпим и не ги поставяме на мястото им.)
Редактирано от Luchezara на 24.10.19 22:04.
|
|
|
|
|
"Желаейки нещо силно или страхувайки се от нещо, ние изглежда сме в състояние да променяме дефолтната опция, която наричемe съдба."
Така е. Мислите се материализират ежедневно, искаме или не искаме. А емоциите потвърждават и улесняват материализирането. Факт. Това е някакъв механизъм, който ние често използваме неправилно, затова си причиняваме освен ползи и вреди. Има доста книги по въпроса (аз все препоръчвам Джон Кехоу "Подсъзнанието може всичко") и човек го проверява на практика.
|
|
|
|
|
Джон Кехоу "Подсъзнанието може всичко"
Нещо ми говори, но не съм го чела. Книгите за самопомощ имат известно влияние върху мисленето и настроенията докато ги четеш, но после не оставят следа, това е моят опит. Ще го погледна някой път, може би. С годините ставам много взискателна и селективна към информацията, която допускам до себе си (и към хората ). Сякаш всичко вече знаеш, а тоя опит става все по-безполезен. Знаеш какво трябва и как, а губиш мотивация да го прилагаш.
Относно връзките с отвъдното, пак е същото, поне за мен. Трябва да си промениш начина на мислене и как преработваш външните въздействия. Моляя?! Ами това е огромна емоционална и интелектуална инвестиция, без гарантиран резултат. Я по-добре да ида изпуша една цигара.
|
|
|
|
|
Трябва да си промениш начина на мислене и как преработваш външните въздействия. Моляя?! Ами това е огромна емоционална и интелектуална инвестиция, без гарантиран резултат. Я по-добре да ида изпуша една цигара.
Само интелектуална. На емоциите не можеш да въздействаш нито да ги променяш. Почнеш ли да ги подтискаш, си нахлузваш голяма беля на главата.
|
|
|
|
|
Аз със съгласна с ония, дето разправят, че всяка мисъл въди някаква емоция, засичала съм го процеса. За какво реват, например, като гледат филми? Обаче иди и си промени тия навици! Ми ти трябва да се обърнеш с хастара обратно и само да се следиш и да се занимаваш със себе си. Може и да успееш да промениш нещо след още 50тина години, ама на кой ще му пука тогаз?! Аз чакам пенсия с нетърпение и почвам да се дрогирам (ако доживея, де), щото става все по-трудно без анестезия
|
|
|
|
|
Можеш да спреш и контролираш емоциите. Аз съм го правила, докато бях в болница. Просто трябваше да остана жива и затова си забраних всякакви разрушаващи емоции.
Човек отбелязва емоциите, но може и трябва да ги контролира. Най-малко, защото те потвърждават и материализират дадена реалност.
|
|
|
|
|
Как бе, как?!! Кажи ми как, Умрем си да станем гьон. 1000000 пъти се почвам и се оставям, щот не става.
|
|
|
|
|
Книгата я има в нета , а също и като аудиокнига.
Споменавам я, защото ми помогна, когато нищо друго не можеше.
А когато човек си промени начина на мислене, ако е по подходящ начин, грамотно и към добро, резултатът е гарантиран.
Всъщност всичко е начин на мислене.
Изглежда трудно, но всъщност е само въпрос на концентрация.
|
|
|
|
|
Ще я прочета, имаш ли линка на аудиокнигата? Аз напоследък само аудиокниги слушам преди да заспя, щото иначе не мога, легна и потокът на съзнанието почва - иуууууууу! И край - заспивам към 2, будя се към 4, заспивам към 7 и в 7.30 трябва да ставам.
|
|
|
|
|
Зависи от мотивацията. Просто казваш НЕ и това е. Спираш, изчистваш, не допускаш дадени емоции и мисли. За по-лесно ги заместваш с противоположните им, положителни.
Може би е трудно само първия път. Както казах е въпрос на концентрация и мотивация.
|
|
|
|
|
Тъй като го казваш, ми аз само с туй трябва да се занимавам - да си ловя мислите и да ги сменям. Ама за друго ми плащат
|
|
|
|
|
Намерих аудиокнигата, имам какво да слушам тая вечер
|
|
|
|
|
Ето тук намирам аудиокнигата:
|
|
|
|
|
Да, голямо мерси, след малко си лягам и ще я слушам. Имам нужда от нещо, стимул, подтик,... нещо, ... може да е това, знаеш ли.
|
|
|
|
|
Може.
Но най-важното, запомни - ако някога ти е много трудно и не знаеш, какво да правиш, потърси тази книга. Тя дава изход - просто промени начина си на мислене и визуализациите си и всичко се оправя.
|
|
|
|
|
Съществува такова понятие 'контрол на ума' и при йогите. Древните са казвали 'да си почистиш и оплевиш градината в ума'. Ами нужно е. Както човек се къпе и поддържа външно, така трябва да се следи да бъде чист и в ред и отвътре. Иначе няма как да е здрав и щастлив.
|
|
|
|
|
Хм, работата е там, че напоследък въпросът "какво да правя?" се омота със "и за кво да го правя!?" Та ми трябва книва 2 в 1 . Ще почнем от тая
|
|
|
|
|
Как за какво да го правиш? За да си по-добре, за да си щастлив, за да сбъднеш мечта.
|
|
|
|
|
Уффф! Много "трябва" са намесени беее!! Аз съм бунтар човек, рамките ме стягат, нужно ми е да разбера смисъла, за да функционирам, трябва ми да се запаля. И за кво трябва да сме здрави и чисти?! Има смисъл да си здрав и чист, само ако ти харесва да си здрав и чист, не ли? Аз напълно мога да разбера хора, дето им е гот да са мръсни и нездрави.
Знам, знам, че е по-добре да си здрав и чист и въпросът се отмества в туй как да му е гот на човек да е здрав и чист ("здрав и чист" го използваме в общ смисъл, нали)
|
|
|
|
|
Чакай сега, аз вече бях по-добре, сбъднах мечти и ся кво?
|
|
|
Тема
|
Re: ми значи си си супер, засега
[re: Quelle]
|
|
| Автор |
Luchezara (свободна птица) |
| Публикувано | 25.10.19 00:40 |
|
|
И вече нямаш накъде да ходиш и какво да искаш ли?
|
|
|
Тема
|
Re: ми значи си си супер, засега
[re: Luchezara]
|
|
| Автор |
Quelle (пристрастен) |
| Публикувано | 25.10.19 00:38 |
|
|
Уф! Даже въпросът е плашещ.
|
|
|
|
|
Изборът си е твой.
|
|
|
Тема
|
Re: ми значи си си супер, засега
[re: Quelle]
|
|
| Автор |
Quelle (пристрастен) |
| Публикувано | 25.10.19 00:43 |
|
|
Ноо ... съм някъде там, да.
|
|
|
|
|
Да, така е
|
|
|
|
|
Аз със съгласна с ония, дето разправят, че всяка мисъл въди някаква емоция, засичала съм го процеса. За какво реват, например, като гледат филми? Обаче иди и си промени тия навици!
Само си приказват. Бебетата като реват, защото изпитват емоции, да не би да гледат филми и да формулират мисли! Никой няма контрол над емоциите си. Можеш да се научиш да ги сдържаш, но не и да ги избягваш.
|
|
|
|
|
Можеш да спреш и контролираш емоциите. Аз съм го правила, докато бях в болница. Просто трябваше да остана жива и затова си забраних всякакви разрушаващи емоции.
Умната ми тя. Мобилизирала си се и си ги подтиснала, за да не се паникьосаш.
Тоз номер в болницата и аз съм го правила. Всеки войник се научава на това, иначе ще е пукнал. Ама не върши работа за години време. Ени посттравматични стресове после ти разказват играта, ако не можеш да ги отприщиш, когато отмине опасността.
|
|
|
|
|
На бебетата мозъците им не са развити, не можеш да ги сравняваш. Допускам, че ако можеш да спреш мислите си, с тях ще спрат и емоциите и ще си в покой. Но това е твърде много труд.
|
|
|
|
|
Хм, работата е там, че напоследък въпросът "какво да правя?" се омота със "и за кво да го правя!?"
А, серията с въпроси "защо?" доста подрежда мислите.
Като се питаш "за кво да го правя" си отговаряй честно и отново си задавай въпрос над отговора, и следващия, и следващия.
|
|
|
|
|
емоциите не зависят от мислите, туй ти казвам.
темата на Нюк за сгазеното куче: виждаш сгазено куче и те връхлита емоционален коктейл на момента. потрес, гняв, мъка, ужас. хич не се и сещаш да мислиш "лошо е да се убиват животинки". чак като ти мине потресът почваш да мислиш - основно какво ще му направиш на оня педал, дето е сгазил кучето. и ако не те втресе на момента, когато видиш агонизиращото животно, значи нещо в мозъка ти е сбъркано.
|
|
|
|
|
Ако намеря и кой да ми плаща през туй време.
Медитация му е майката, само трябва да се закарам дотам, тука има един свястен център.
Обаче туй за бебетата ме замисли, щото те верно изпитват емоции, без да могат да формират още мисли. Ама те реагират на усещания сигурно - глад, топло, познато, миризми...
|
|
|
|
|
ми ако имаш проблем с преемоциониране на работното място,
наистина разпускай с това, дето най-добре те разтоварва извън работа.
на работа - кат на фронта - мобилизираш се , подтискаш емоцията и след работно време - я взривяваш. що да е само с медитация, можеш да мяташ ножове, да разпердушинваш възглавници или да ходиш на мач, за да си открещиш и отпсуваш.
|
|
|
|
|
Обратно е, но процесите са много бързи, трябва забавен кадър. Едно бебе (твоя пример) няма да зареве при вида на сгазено куче. Чувства връхлитат индивид с достатъчен жизнен опит и развита възможност за логическо мислене точно защото много мисли (мисли в общия смисъл на думата) му минават през мозъка за секунди. Всичко, което знае до тоя момент минава светкавично през ума му - живо същество - сгазено - смърт - болка = ужас, съжаление, съпричастност, безпомощност, гняв, осъждане... Но мисля, че интелектуалният процес предхожда емоционалната реакция. Отрежеш ли интелектуалния процес, няма да има емоция.
|
|
|
|
|
Даам, извънработния живот не съм го измислила докрай още.
|
|
|
|
|
"Ени посттравматични стресове после ти разказват играта, ако не можеш да ги отприщиш, когато отмине опасността."
Ако не можеш да ги осмислиш и погледнеш под друг ъгъл.
|
|
|
|
|
Емоция има, но интелектуалния процес помага да се промени.
С времето интелектуалния процес ще започне да предхожда много емоции, ако срещне сходна ситуация. Тоест, ако вече си погледнал нещо под друг ъгъл (и евентуално имаш решение), няма да се разстройваш толкова, ако го срещнеш.
Така или иначе човек няма смисъл да задълбава в негативни емоции, защото така само затъва повече и затвърждава материализирането на тази очевидно погрешна (нежелана) за него реалност.
Създаваш представите и емоциите, които искаш и те се материализират (ако го правиш според правилата и както трябва , но човек го върши непрекъснато в ежедневието си, само че не го съзнава).
|
|
|
|
|
Това с положителното мислене доказано не работи.
През човек минават както положителни, така и отрицателни мисли и ако едното е пренебрегнато за сметка на другото се поражда дисбаланс и обикновено резултатът е още страдание. Не съм видял жив човек, дето да го практикува това "безнаказано".
|
|
|
|
|
Предполагам има разлика между положителни и градивни мисли.
Освен това човек го върши, когато има нужда, т.е. внася необходимите поправки, а не през цялото време и за всичко.
|
|
|
|
|
На мен в критични моменти - дългата и дълбока медитация много ми е помагала.
|
|
|
|
|
Но мисля, че интелектуалният процес предхожда емоционалната реакция. Отрежеш ли интелектуалния процес, няма да има емоция.
Ми отрежи го.
|
|
|
|
|
или да си въобразиш, че си ги осмислила.
пък отстрани - пълно куку.
|
|
|
|
|
Ти що си тука в този момент и си хилеш, нали жалеше, знаеш ли, артиска от класа си...
Преди да преиграваш, виж първо себе си...
|
|
|
|
|
Някои постигат успехи, ама е много трудо- и времеемко.
|
|
|
|
|
Тъй като го казваш, ми аз само с туй трябва да се занимавам - да си ловя мислите и да ги сменям.
Това се научава и вече не отнема толкова време.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
|
|
Аз напълно мога да разбера хора, дето им е гот да са мръсни и нездрави.
А аз не мога. Освен да приема това, че такива хора много се мразят и се самонаказват, най-често без да си дават сметка, без да го осъзнават.
Не гледайте как изглежда, разберете какво ЕРедактирано от crazymonkey-126377 на 25.10.19 11:58.
|
|
|
|
|
Тук не е там,
а аз не съм опечалената вдовица, та да спазвам 40 дни строг траур.
Една идея по-умен би съобразил, преди да се излага с тъпи заяжданки.
|
|
|
|
|
Постигат - маска. Или кататония.
100 пъти ще го напиша: емоциите не подлежат на пълен самоконтрол и подобни експерименти са вредни. можеш да контролираш реакциите си - да не издаваш емоция, можеш да се приучиш да сменяш бързо емоционални състояния, но не и да избегнеш емоция.
Туй даже християнският съвършен бог не го е практикувал.
Вчера мярнах една ситна статийка за мрънкането. Освен, че образувало стрес на слушателите, причинявало много по-голям стрес на мрънкача. Колкото повече зациклял върху оплакванията си, толкова по-надълбоко се натиквал в емоцията "горкият аз".
|
|
|
|
|
Аз напълно мога да разбера хора, дето им е гот да са мръсни и нездрави.
А аз не мога. Освен да приема това, че такива хора много се мразят и се самонаказват, най-често без да си дават сметка, без да го осъзнават.
Видя ли, че ги разбираш. Аз пъ не вярвам, че има хора, които изпитват удоволствие от това да са мръсни и болни. Може да са примирени и това вече да няма значение за тях, просто да го приемат като част от заслужената или незаслужената си съдба - зависи дали се самоосъждат или самосъжаляват.
Ако не ги осъждаш, ще ги разбереш.
|
|
|
|
|
Да. Всичко се променя и всеки миг е уникален.
Мисълта ми беше, че МОЖЕ, всичко е възможно, ако е в хармония със света около нас.
т.е. неограничеността в ограниченията..
Знаеш ли, света Е, всичко Е, променяме само нашата интерпретация за това Е..цели, мечти, идеали..и в един момент ковчег и може би едва тогава следва неограничеността и приемането на това Е.
Днес видях ковчег и страдащи хора, плачещи, изпитващи болка..и видях колко сме безсилни пред това Е.
Материализиране на мечти! но заминавайки си, че всичко материално остава тук..и за какво сме мечтали? на какво сме се радвали..
Животът е път, който се разклонява на множество пътеки..но всяка една води само до едно място..
|
|
|
|
|
Ние не знаем, какво всъщност Е. Може да има всякакви изненади. А може би изненадите се определят от нашите желания и фантазии, ... докато ни дойде ума в главата.
За какво сме мечтали? На онзи свят най-вероятно взимаме само душата си и нетленните придобивки. Това не е малко и може да бъде богатство, спасение и всичко. Нещо такова се казва и във всички свети книги и вярвания на хората (а може би и на животните).
|
|
|
|
|
Ние не знаем, какво всъщност Е
а може би може поне да се доближим, ако допускахме повече гледни точки.
винаги съм казвала, че само спомените ни принадлежат, само те са само наши и нямат зависимост от външен свят от други..
спомените..
а какви спомени творим е вече наша отговорност..това ще си понесем в отвъдното..спомените, емоциите и преживяванията ни.
|
|
|
|
|
В отговор на:
Бебетата като реват, защото изпитват емоции, да не би да гледат филми и да формулират мисли!
Какви емоции изпитват бебетата по-точно? - глад, жажда, студ...те просто реагират на някакъв моментен дискомфорт, когато им се реши проблема веднага се хилят, те нямат спомени и още не са се вкарали във филма
|
|
|
|
|
Какви емоции изпитват бебетата по-точно? - глад, жажда, студ...
...страх, паника, самота, тъга. като ги гушкат, люшкат, говорят им, пеят им, се усмихват и гукат. тогава изпитват спокойствие, радост, щастие.
абе те, растенията изпитват емоции, дето въобще нямат мозък, вие за бебетата се чудите, ще рече човек, че не сте гледали бебета.
|
|
|
|
|
Ами точно защото сме гледали бебета.
Синът ми го повивах стегнато до 3-месечна възраст, нищо, че беше с памперс,
защото се плашеше, когато размахваше крака и ръце и се скъсваше от рев,
само защото вече не ми е в корема, където е бил притиснат от всички страни - от там страх, че е в непозната ситуация, винаги страхът се дължи на някаква предистория, колкото и да е кратка. (Туй докато го разбера и се сетя за номера с повиването, зор видях, но се опитах да се поставя на негово място и ми светна, щото няма как да го гушна така плътно от всички страни, нали, все някое краче, ръчичка стърчи, и то не му харесваше).
Та - емоциите никога не идват от нищото, дори и при бебетата. Но са съвсем прости, и лесно проследими, мий мисълта. При дъртите е сложно.
|
|
|
|
|
Хм, не ти вярвам... Имала си Го, обаче поаради някаква прозаична причина сте се разделили и сега не го оценяваш като Него, въпреки че докато сте били заедно, е бил Той в поне половината от времето.
Или това, или цял живот си търсила някакво митично божество.
|
|
|
|
|
Е, то ако бирата потушаваше болката от самотата, аз отдавна да съм ритнал кофата от цироза, да му се не види и пустия ергенлък!
Не си самотна ти, ами ти е домъчняло за миналото. От носталгия ти е болката, не от самота.
|
|
|
|
|
само защото вече не ми е в корема, където е бил притиснат от всички страни - от там страх, че е в непозната ситуация, винаги страхът се дължи на някаква предистория, колкото и да е кратка.
ми страхът е емоция, не знам дали знаеш.
между другото, плътното повиване на новородени е изобретено като ефективно решение за запазване на телесната топлина. в местата с много топъл климат не опаковат бебетата като саламчета, защото като размахват крайници се предпазват от прегряване. в утробата не са ограничени, плуват си в течност с постоянна температура.
Редактирано от lipari на 26.10.19 09:16.
|
|
|
|
|
В отговор на:
само защото вече не ми е в корема, където е бил притиснат от всички страни - от там страх, че е в непозната ситуация, винаги страхът се дължи на някаква предистория, колкото и да е кратка.
ми страхът е емоция, не знам дали знаеш.
Не, не знаех, благодаря, че ме светна,
цялата ми пледоария беше във връзка с твоето мнение, че бебетата изпитват емоции без да имат мисли, ето тук:
а аз твърдя, емоциите им (колкото и да са малък дял от всичките им причини за рев, щото те основно реагират на дискомфорт), пак се дължат на житейският им опит, колкото и да е малък, и съответно но мислите им (споменът също е мисъл).
Но да, нещо ми се спеше снощи и не се формулирах добре :)))
|
|
|
|
|
твърдя, че емоциите не са подвластни на мислене, в смисъл на осъзнати понятия като думите. те възникват независимо от тях.
бебетата не разбират думите, но изпитват емоциите.
тук разни твърдяха, че можеш да си стопираш емоциите чрез мислеНЕ.
като под това разбираха осъзнати словесни аргументи.
Иначе - ясно. Бебе или възрастен, като му е зверски студено, му е емоционално гадно. Бебето реве, възрастният мрънка. Като се стоплят и им става емоционално приятно.
|
|
|
|
|
В отговор на:
твърдя, че емоциите не са подвластни на мислене, в смисъл на осъзнати понятия като думите. те възникват независимо от тях.
А аз твърдя, че емоциите са подвластни на всякакъв вид мисли,
независимо дали са формулирани с думи или са само образи.
Най-простата и базисна логическа операция е сравняването. Имаш образ за това, което ти е гот, имаш възприятие на това, което е в момента и не ти е гот. И започваш да имаш желания, очаквания, надежди, после и гняв и отчаяние. И т.н.
А по принцип, възможно е да те боли, да ти е студено и да си гладен, и в същото време да ти е хубаво на душата, но това е занимание за духовно напреднали и/или дрогирани.
|
|
|
|
|
Носталгия по какво?
|
|
|
|
|
Като срещнеш Него или Нея, не се разделяш. Иначе като ти забушуват хормоните, всеки средно добър евач/ка е Него или Нея, ама това трае кратко
|
|
|
|
|
А по принцип, възможно е да те боли, да ти е студено и да си гладен, и в същото време да ти е хубаво на душата, но това е занимание за духовно напреднали и/или дрогирани.
Разбира се, че е възможно. Но си има последствията.
Настъпваш ръждив пирон, кракът те боли, ама ти е хубаво на душата. След няколко дни умираш от тетанус.
Гладен си, не си ял, ама ти е хубаво на душата, след няколко седмици умираш от глад.
Студено ти е, ама ти е хубаво на душата, след няколко часа умираш от хипотермия.
И каква файда, че си умираш като духовно напреднал?
Сидхарта Гаутама Буда починал на 80 години от хранително отравяне. Тоз просветлен човек, който станал основоположник на една от най-масовите религии в Изтока. Според местните традиции и по свидетелства на негови ученици, Буда се хранел с храната, дарявана му от поклонници, каквато и да е тя - постно, месно, вкусно, безвкусно, гадно - ядял от всяко дарено му ястие от благодарност и уважение към поклонника. Предполага се, че получил хранителното отравяне от развалена поднесена му храна. Сигурно е усетил човекът, че дъвче нещо вкиснато или вмирисано, всички си имаме обоняние и вкусови рецептори с такава самозащитна цел. Ама си хапнал порцията без гък. Естествено, не е бог, натровил се.
|
|
|
|
|
Сидхарта Гаутама Буда починал на 80 години от хранително отравяне.
Другата версия е, че е починал от инфаркт. Все пак 5 в. пр. н.е. едва ли някой е изследвал сърцето и стомашното съдържимо.
|
|
|
|
|
Естествено, не е бог, натровил се.
Eстествено, че не е бог - просто в много държави го боготворят - в Лумбини що храмове са му вдигнали - едва ли е търсел това човека.
Иначе учението, което оставя е доста напредничаво. То това е най-ценното от него.
|
|
|
|
|
То, нема нужда от съвременна техника, за да се разпознае кога някой се гътва от инфаркт и кога от натравяне. Симптомите са различни.
|
|
|
|
|
Не знам какви са били симптомите на Буда, не помня чак толкова отдавна. Споделих другата гледна точка, за която съм чела. Между другото сега погледнах доколко може да й се вярва де
|
|
|
|
|
Има и други варианти - изпадаш в паника и истерия и пак умираш, понякога без дори да има достатъчно голяма заплаха.
Смята се, че винаги е полезно да си спокоен и (духовно) напреднал, помага повече отколкото да си тъп, истеричен идиот.
|
|
|
|
|
По щастливите мигове от времето, когато не си се чувствала самотна, предполагам. Мисълта ми е, че не правиш впечатление на човек, който е в плен на самотата, или поне не такъв, който не е способен да се освободи от нейните окови.
Има хора, които никога не са изпитвали близост или имат незначителен досег с противоположния пол; хора, които поради някаква прищявка на природата са неспособни на каквито и да е любовни взаимоотношения. Те са истински самотните. При теб, ако има някаква болка, то е просто защото ти липсва страстта и безусловната обич, която някога си имала, докато съществуванието на тези хора преминава нахалост без те никога да разберат какво е това или поне без да й придадат смисъл.
Извинявай, ако не съм разбрал правилно фактите в твоя живот, но щом си създала семейство, значи не си живяла напразно, дори и ако никога повече не намериш мъж, който да те прави щастлива (нещо, което никак не ми се вярва да се случи).
|
|
|
|
|
И как разбираш колко си духовно напреднала?
|
|
|
|
|
хора, които поради някаква прищявка на природата са неспособни на каквито и да е любовни взаимоотношения
Любовни отношения - предполагат компромиси от двете страни. Ако някой не може да направи компромиси, ами да се насили малко, поне да опита. Е, трябва и да се намерат двама души готови на компромиси, но това са 98% от човеците, предполагам.
Виж ако е любовни отношения, свързани с физически прищявки на природата-да, жалко е, много жалко. Трябва много духовна сила, много разбиране, нещо, което не мога да си представя, но мога да кажа : поклон. Защото физическата любов е в основата на оцеляването, инстинкт, който трудно се преодолява.
|
|
|
|
|
Раздялата така или иначе е неизбежна, дори и с отличен евач доживот, така че може би по-добре със средно добър и за кратко, отколкото с никакъв, струва ми се. Абе май няма пълно щастие – като си малък ти се иска да пораснеш, като пораснеш не ти се иска да остарееш, пък като остарееш ти се иска да си малък отново... Блажени са онези, които умеят да изцеждат хубавото от живота и да постигат удоволствие от текущото състояние, но дори и това е преходно. Нищо вечно няма в тая вселена, дагоева.
Редактирано от Nuke Dukem на 26.10.19 18:03.
|
|
|
|
|
Абе не знам кое какво е и какво трябва, само едно нещо разбрах в тоя несправедлив живот – че светът е оцелял не защото се е смял, а защото се е евал.
|
|
|
|
|
Самотна не съм, дори и когато съм сама, защото е тъпо, излишен разход на емоционална енергия
Не съм живяла напразно не защото съм създала семейство, а защото гледам да живея с отворени очи и уши.
Безусловна обич не съществува според моя опит, дори любовта към себе си не е безусловна.
Никога не съм очаквала мъж да ме направи щастлива .
Единствено изпитвам носталгия (ако изобщо може да се нарече тъй като си викаш
понякога - еех, кво беше едно време! ) по младостта заради енергията, надеждите, ентусиазма, чистотата, ... Такива работи.
|
|
