А по принцип, възможно е да те боли, да ти е студено и да си гладен, и в същото време да ти е хубаво на душата, но това е занимание за духовно напреднали и/или дрогирани.

Разбира се, че е възможно. Но си има последствията.

Настъпваш ръждив пирон, кракът те боли, ама ти е хубаво на душата. След няколко дни умираш от тетанус.
Гладен си, не си ял, ама ти е хубаво на душата, след няколко седмици умираш от глад.
Студено ти е, ама ти е хубаво на душата, след няколко часа умираш от хипотермия.

И каква файда, че си умираш като духовно напреднал?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сидхарта Гаутама Буда починал на 80 години от хранително отравяне.
Другата версия е, че е починал от инфаркт. Все пак 5 в. пр. н.е. едва ли някой е изследвал сърцето и стомашното съдържимо.

Естествено, не е бог, натровил се.

Eстествено, че не е бог - просто в много държави го боготворят - в Лумбини що храмове са му вдигнали - едва ли е търсел това човека.
Иначе учението, което оставя е доста напредничаво. То това е най-ценното от него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То, нема нужда от съвременна техника, за да се разпознае кога някой се гътва от инфаркт и кога от натравяне. Симптомите са различни.

Не знам какви са били симптомите на Буда, не помня чак толкова отдавна. Споделих другата гледна точка, за която съм чела. Между другото сега погледнах

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има и други варианти - изпадаш в паника и истерия и пак умираш, понякога без дори да има достатъчно голяма заплаха.
Смята се, че винаги е полезно да си спокоен и (духовно) напреднал, помага повече отколкото да си тъп, истеричен идиот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По щастливите мигове от времето, когато не си се чувствала самотна, предполагам. Мисълта ми е, че не правиш впечатление на човек, който е в плен на самотата, или поне не такъв, който не е способен да се освободи от нейните окови.

Има хора, които никога не са изпитвали близост или имат незначителен досег с противоположния пол; хора, които поради някаква прищявка на природата са неспособни на каквито и да е любовни взаимоотношения. Те са истински самотните. При теб, ако има някаква болка, то е просто защото ти липсва страстта и безусловната обич, която някога си имала, докато съществуванието на тези хора преминава нахалост без те никога да разберат какво е това или поне без да й придадат смисъл.

Извинявай, ако не съм разбрал правилно фактите в твоя живот, но щом си създала семейство, значи не си живяла напразно, дори и ако никога повече не намериш мъж, който да те прави щастлива (нещо, което никак не ми се вярва да се случи).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И как разбираш колко си духовно напреднала?

хора, които поради някаква прищявка на природата са неспособни на каквито и да е любовни взаимоотношения

Любовни отношения - предполагат компромиси от двете страни. Ако някой не може да направи компромиси, ами да се насили малко, поне да опита. Е, трябва и да се намерат двама души готови на компромиси, но това са 98% от човеците, предполагам.

Виж ако е любовни отношения, свързани с физически прищявки на природата-да, жалко е, много жалко. Трябва много духовна сила, много разбиране, нещо, което не мога да си представя, но мога да кажа : поклон. Защото физическата любов е в основата на оцеляването, инстинкт, който трудно се преодолява.

Раздялата така или иначе е неизбежна, дори и с отличен евач доживот, така че може би по-добре със средно добър и за кратко, отколкото с никакъв, струва ми се. Абе май няма пълно щастие – като си малък ти се иска да пораснеш, като пораснеш не ти се иска да остарееш, пък като остарееш ти се иска да си малък отново... Блажени са онези, които умеят да изцеждат хубавото от живота и да постигат удоволствие от текущото състояние, но дори и това е преходно. Нищо вечно няма в тая вселена, дагоева.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nuke Dukem на 26.10.19 18:03.