Абе я да питам

Напоследък доста често взеха да ме обземат панически атаки по време на работа и то без видима причина (учестено дишане, чуство, че ще се задуша и всеобземаща ме паника, че работата се трупа а аз няма да мога да се справя). Последният път се разкрещях на брата, който ми се пада и началник - ей така почти без провокация - просто ми друсна още една поръчка не че тези дето ми висят в плана са малко. Всичкото това само по време на работа. Одъртявам ли, на работа ли вече не нося - нямам идея?!


Та кво мислите за това.

одъртяваш и вече не ти се бачка толкова.

Бе то наистина вече ми идва в повече - истината е че искам да си повече време в къщи и да се занимавам с неангажиращи неща.

Пък и се задържах цели 20 години в тази печатница - може би е дошло време да разнообразя. Предишната беше 10 години... изобщо като се наместя на някое работно място - трудно променям ама май наистина е дошло време да сменя работната обстановка.

На всичкото отгоре си имам млада колежка - щерката на снаха ми - обучих я и вече доста работа отмята - ама като гледам с каква лекота работи направо ми се ще да съм на нейните години

вземи си 1 година отпуска

В предната тема рече, че имаш натрупана умора.
Промяната, ако я търсиш...
...най-лесно би станала не като разнообразиш дейността, а като намалиш задачките. Щом има кой да те замества - вземай по-дълго отпуск или намали разботното си време.

Макар, че денонощието си е доста време, ето:
8 часа сън...
8 часа работа
8 часа за глезотийки...

:)

Това не ми прилича на ПА,
а на по-силно изживяно притеснение за нещо реално (че няма да се справиш с работата и т.н.).

Според мен, просто намали темпото, поне за известно време,
или излез в отпуска. Възрастта по принцип има значение, но ти не си толкова стар.

1 година отпуска дори да поискам няма кой да ми даде. По-вероятно е да си намаля работното време до половин ден. Това е което е реално постижимо. Друго е просто да напусна и да разнообразя. Ама кво разнообразие ще е това - идея си нямам. Благодаря ти.

8 часа сън би било хубаво да ми стигат ама не - нямам идея защо може да са хормони може нещо друго. Стигат ми напълно не по-малко от 10 часа.

Абе знам, че 51 не е кой знае колко ама всеки знае него си. Липари добре го е казала и то си е напълно така - просто искам да го давам по-лежерно и да не се зоря толкова. Едно време носех на работа сега вече ми е трудно.

Хм. Странно. Щом брат ти ти е началник, не виждам причина да те обзема паника.
На 51 ли си? Мислех те за по-млад, около 30-те. На 51 вече уморота си казва думата.

......................................................

Брат ми ми се пада началник. Той е основателя на фирмата, обичам си го и да е жив и здрав, ама начините ни на работа са съвършено различни и отвреме навреме забравям, че ми е шеф и го отнася, друг път аз го отнеса... Крещим си взаимно доста често, като никой не си слага на сърце това, което крещим и до 5 мин вече се шегуваме.

Със снахата, която също ми се пада шеф имам чудесни взаимоотношения - с нея си крещим доста по-рядко и пак до 5 минути след това вече се шегуваме. Изобщо - странни хора сме в странна печатница - пълна със шуробаджанащина

май наистина е дошло време да сменя работната обстановка.
това е и моето мнение

בַּעַל זְבוּב

Да живее шуробаджинащината ура Ще крещите, ами, как няма да крещите, то в печатницата голям шум

Абе да ти кажа - не е лесно след 20 години на едно място с близки хора. Говорих с тях вчера - просто ще я карам по-спокойно.

Оня откачен печатар - като напъне машината - основите на къщата се тресат

Ами така де човекът обича хеви метъл

Аххааа, ясно. Хеви метъла е виновен

Свестен тип - се казва в такъв случай