|
|
|
Тема
|
 Да отдадем дължимото на задникът !
|
|
| Автор |
azazel.ehnaton@abv.bg (ентусиаст) |
| Публикувано | 13.10.19 14:59 |
|
|
Велико нещо е задникът .
Бих казал , че човешката еволюция е невъзможна без него !
На задникът си сядате когато се храните !
На задникът си сядате докато учите . Цялото ви училищно образование минава върху задникът ви !
На задникът си сядате за да гледате телевизия/кино !
Когато се срещате с някого ,, на кафе ,, сядате на задникът си !
Когато водите преговори с някой сядате на задникът си !
Невъзможно е да сте програмист без да използвате задникът си . Няма компютърна програма създадена без помощта на задникът !
От всички части на тялото задникът ви е понесъл най-много напъни !
Когато искате да си починете сядате върху задникът си !
Когато сте болни , задникът понася най-голямата несправедливост - бодат го с игли !
Не случайно шефския стол е по-мек от стола на работника . Задникът на единия е по- ценен от задникът на другия !
И накрая - всички гледаме задникът ни да е на топло !
Да му отдадем заслуженото . Той го заслужава !
И не бих написал тези редове , ако нямаше задници като вас да ги прочетат !
| |
|
|
|
ако оправиш пълния член, няма да изглежда като написано от задник
| |
|
|
|
Тенкю баба за комплимента !
| |
|
|
|
Постигната е взаимност, сополан такъв!
Писателят - задник пише за читатели - задници!. На алеята на славата ще отпечаташ дупето си, а като минеш някъде, ще те поздравяват показвайки си задниците.
В тази поза ръкопляскането ще е сложно - в краен случай пляскане по дупето
| |
|
|
|
явно си стана със задника напред тази сутрин
בַּעַל זְבוּב
| |
|
|
|
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
добавка:
независимо в какъв автомобил влиза - задник ли е,
пак като задник слиза
задник ли си, нищо материално не променя това
| |
|
|
|
четете какава ода са му посветили:
Ода за гъза
Сред цялата житейска какафония на този свят объркан и чурук,
гъзът е най-удачната хармония на форма, миризма, на цвят и звук.
Но той е и най-нещастен според мене…
Мълчи без стон и тегли си каиша. Цял живот го сплескват от седене,
но рядко ще го чуеш да въздиша…
И ако ежедневно в пек и студ
нежно го забърсваш с вестник „Труд”,
ти можеш като мъничко дете дори да го научиш да чете.
Гъзът ни дефинира пестеливо как би могло да се обоснове,
че всяко нещо доста справедливо
може да се раздели на две.
Затова, а не от суета не мога туй без трепет да отмина,
в жените най харесвам таз черта, деляща им гъза наполовина.
Не ме е срам това да изразя, защото даже с риск за свойто его
каквото и да кажа за гъза ще е разтегливо като него.
И нека хулят разни индивиди осмивайки гъза със кални струи,
че по-добре един път да се види, вместо десет пъти да се чуе.
О, нека го охулват гадно! Нека!
Ще повтарям пак със страст гореща – гъзът е кат сърцето на човека,
не чувства, той горкият, но усеща…
Може би затуй са тъй оскъдни шегите ни и нямат вече хъс..
Как весело, кажи човек да пръдне с тоя тъжен и загрижен гъз?
И за да остави този стих следа надигам гневен и протестен вот.
Гъзът е изход, драги господа! Недейте го превръща и във вход!
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
| 
|
|
