Зле съм пак

Пак заповядай

кавалер по случайност
бързо си цитирал преди редакцията

Ъ?!

може да е имало и други възхвали
преди редакцията

Темата се развива, както винаги - вие ме утешавайте, пък аз ще ви ругая.

Ако си в състояние да прочетеш и да проследиш линковете в статията, би могла да ти помогне.

[линк]

Това си е така. Важи за всеки. :)

Не разбирам какво ми казваш.

В отговор на:

---

Беше й дадена подкрепа доколкото е възможно за всеки, но очевидно това не й подейства по никакъв начин.

---

E, а ти какво очакваше? Да кажеш 2-3 сладки приказки, и оп - проблема решен, евала пич, алелуя! То ако ставаше така...

аз постоянно се питам дали не греша спрямо някого в реала
тук не чак толкова
може и да е грешка, но при дистанция е нормално да няма категорична яснота и да се греши. висок толеранс грешка +/-100%
може и да си "в десятката", и в безкрайността на хоризонта далече от правотата


[линк]

каза нещо от сорта, че плещя неадекватни неща
а се говори не само от гледна точка на ситуацията, а и на разбиранията, който човек има или до това, до което е успял или не да достигне
спрямо 1 и съща ситуация дори в собствения си живот, можем да имаме различно отношение, и все да е адекватно , та какво остава за чуждия
та нужно ли ти е да ме изкараш неадекватна?
много ли държиш да съм?
и хем да ме обвиниш, че съм, хем пък си ми оставила спасителен пояс, ако съм била в ситуация, това би ме оправдало
добре пак, че си ми дала варианти
благодарско

E, а ти какво очакваше? Да кажеш 2-3 сладки приказки, и оп - проблема решен, евала пич, алелуя! То ако ставаше така...

виж какво ми е отговорила тук
[линк]
прочете ли отговора на блу?!
някъде и сноу реагира, че не получи отговор, няма да търся къде точно беше
ми как да стане, ако в транс уж споделяш, уж търсиш решения, ама реално не е така, защото почваш с "не ме подкрепят и не ме разбират, а завършваш "и вие, гадове /или там каквото ги определиш и им теглиш майни/,не ме подкрепяте, не ме разбирате"
ами отговорите дават възможност да разсъждаваш
е, като не искаш и не искаш да отговориш на другите, но най-вече на себе си...
тогава стигаме до линка, дето остави сноу, че няма смисъл да се опитваш да помогнеш на някой, на който му е удобно да е в тази ситуация и реално не иска
промяна
понеже днес споменах конфуций, оставям 2 негови мисли:

Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.
ми ей, това е... говорят ти - не щеш ни да помислиш, ни да чуеш, ни да разбереш... а и сам не щеш да сложиш фактите на масата и да погледнеш от камбанарията на другите, все ти да си съжаляваният, правият и кулата с часовника, по която другите да се ориентират... е, не става така... ако ти нямаш сърце за другите, ако не можеш да прегърнеш света, как той да те прегърне... случва се, но веднъж-дваж без да си заслужил, без да си направил нещо за това, но като си пропуснал да оцениш, да поощриш да се случва, после чакай пак Великден...
нека да съм неадекватна, но моята неадекватност в моя свят се вписва
и това е важното - постигнатия баланс
много адекватни хора не са го постигнали...
и аз съм губила баланс, точно като всичко е било на мястото си... тогава е и неочаквано и може да си по-уязвим и по-трудно "да се събереш"

"Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш."
тук дори да поспориш с реда и последователността, дори само това на база твоя живот, може да доведе до промяна в мисленето, да разбереш какво и как да промениш... и че имаш стъпки до постигане на нещо...

много трудно помня цитати, ако не съм ги осмислила
това открай време е така
но ми харесва, дори като работя в някой съседен прозорец да отворя примерно "читанката" и да прочета биография, мисъл... и да обмислям. нещо като игра ми е. може да е за 10 мин, но някакво такова прескок на мисълта другаде, където може да оспоря, а може и да се съглася с прочетеното

извинявай за дългия постинг, прекалих
много удобно се пише полегнала в поза: холи на спалнята с лаптопа

Не се мешай където не ти е работата щото не си ми интересна по никакъв начин. Имам уважение към теб като съклубар и толкова - примири се с това.

Не съм очаквал абсолютно нищо. Проблем така не се оправя като пишеш във форум. Най-много да получиш погалване по главата.

Ругай - някой да те е спрял

Защо аз да те изкарвам неадекватна,
в случая на Джу, ти си такава. Аз нямам проблем с това, не се опитвай да загатваш такива неща. Всъщност, не, прави каквото искаш, твоя си работа.


Просто тук не става въпрос за разрешаване на конкретна житейска ситуация, а за психично състояние, което явно ти е непознато. Но това, че ти е непознато, не те прави нещо повече от тези, които страдат от подобни проблеми, та да си позволяваш да заемаш подобна позиция.

И това ще мине, и пак ще се вдигнеш, и после пак ще пропаднеш. Такива сме ние, няма как да се променим. Дръж се сега, да мине този период. После пак ще дойде светлината и увереността.
Дотогава просто имай някак си вяра.

......................................................

Ами стани религиозна. Като друго не помага.

Хем да правя каквото си искам, хем да не заемам подобна позиция. Само 2 изречения и вече си в противоречие.

Не е лош съвет
Но "с обичай ближния си" как ще са нещата?