|
Тема
|
 Зле съм пак
|
|
| Автор |
blue jewel () |
| Публикувано | 30.09.19 12:30 |
|
|
И не знам дори има ли смисъл да моля някого за помощ. Чувствам се като ненужен никому парцал. Не ми се живее. Спестете си подигравките и ритниците, ако някой има такива.
|
|
|
|
|
Уф. Без грам подигравка: свържи се пак със специалист, един курс подходящи медикаменти ще ти дойде добре. То ясно, че при тебе е на приливи и отливи, но поне можеш да си удариш едно рамо с някое "розово" хапче, когато усетиш, че биохимията в мозъка пак се прецаква.
Аз на твое място не бих се поколебала. Що да се мъчиш излишно?
|
|
|
|
|
това е подсъзнателно мисловно изкривяване - щом съм зле сега, значи винаги ще съм зле и вече нищо няма смисъл, а всъщност просто имаш кофти ден (или кофти седмица) - все някога ще тръгнеш нагоре
|
|
|
|
|
И преди съм ти казвал, и пак ще ти го кажа – ти си изключително интелигентна жена, която заслужава много както в работата си (имам предвид заплащане), така и във взаимоотношенията с непознати, познати, колеги и близки (имам предвид имам предвид отношението към теб).
Сигурен съм, че имаш потенциала да превъзмогнеш това мрачно настроение без да прибягваш към "розови хапчета", тъй като те идват с цял списък от странични ефекти, приемът на някои от които дори води до мисли за самоубийство.
ПП: На всичкото отгоре си и красива.
Редактирано от Nuke Dukem на 30.09.19 12:53.
|
|
|
|
|
имаш ли близки хора в реала, с които да споделиш, че не се чувстваш добре
мисля, че имаш такива, но го таиш в себе си
ако те не знаят за това как се чувстваш, може би не могат да те подкрепят поради незнание, че имаш нужда
понякога упреквам себе си, че като има нещо си казвам директно вкъщи
все си мисля, че така е по-лесно и за другите, а не да гадаят по реакциите ми
после пък си казвам - уф, дали пък не натоварвам така, но ако пък те са в неизвестност, това не е ли отдалечаване...
|
|
|
|
|
И аз се чувствам по подобен начин от 2-3 месеца, само дето ми се живее, обаче не точно така.
А днес дойде поредният удар, ама какво да се прави - живот! Ще поближа рани, ще отупам пепела и пак самичка ще се боря.
Подигравка и ритник от мен няма да получиш - нито преди си получавала, нито сега бих го направила, а ако някога съм те смъмряла, е било само с цел да те събудя и да те накарам да проумееш, че има решение на всичко и е в твои ръце.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
|
|
Мне, нямам просто един кофти ден, а от много време е така.
За околните винаги съм била нищо. Още от детска възраст. Винаги са ми показвали, че съм смотана, ненужна, глупава и т.н. И сега е така. И няма как да не го мисля за себе си. А когато сам не можеш да живееш със себе си, и сам не можеш да се понасяш, не знам какво се прави.
|
|
|
|
|
То ако имаше на кого да кажа, щях ли да съм тук.
Те реагират с неразбиране или обвинения. А обвиненията не помагат, защото и без това изпитвам чувство за вина, че не съм каквото трябва да бъда.
Като се оглеждам и виждам на колко малко хора им пука за мен (ако въобще и на тях им пука), и наистина се чудя защо трябва да дишам въздуха на останалите - силните, готините и обичаните. След като съм едно противно мекотело и нищо повече.
Реално и на вас не трябва да се оплаквам. Нито да търся някаква помощ - за какво, след като съм ненужна на обществото и на себе си. Иде ми просто да легна и да умра, наистина понякога ми се иска.
|
|
|
|
|
Hе мога да знам точно какво ти е, може и сезонна депресия да те гони поради намаляващите дни, а когато си в депресия мисленето ти е силно изкривено в негативнa светлина - тези твои приказки може да са продукт на (временна) депресия и да не отговарят на действителността, но за депресията трябва да вземеш мерки спешно - ако мислиш че си в депресия, най-добре вдигай телефона и си записвай час при терапевта!
|
|
|
|
|
без да прибягваш към "розови хапчета"
Не съм спряла да прибягвам към тях от 10 години. Дори ми се карат като спра да ги пия. Вече не знам кого да слушам.
А в останалото няма нищо вярно, всеки, който ме е виждал на живо, го потвърждава.
|
|
|
|
|
понякога човек е тук, за да не натоварва близките си
напр. на децата си можеш да кажеш, че в момента те боли глава, но не можеш да им съобщиш, че си потисната, криво ти е и направо ти се иска да се метнеш от прозореца
на всеки понякога му е нужно разбиране
и където не очаква да го намери или по друга причина спестява себе си
по-лесно някой би разбрал, че имаш физическа болка, отколкото душевна
|
|
|
|
|
Като се оглеждам и виждам на колко малко хора им пука за мен (ако въобще и на тях им пука), и наистина се чудя защо трябва да дишам въздуха на останалите - силните, готините и обичаните. След като съм едно противно мекотело и нищо повече.
Реално и на вас не трябва да се оплаквам. Нито да търся някаква помощ - за какво, след като съм ненужна на обществото и на себе си. Иде ми просто да легна и да умра, наистина понякога ми се иска.
Обърни гледната точка: дали на тебе във всеки един момент ти пука за всеки около тебе как се чувства? Ама толкова ли ти е важно как се чувства, че съвсем да забравиш за собствените си чувства и да се посветиш само на неговите? Никой не е способен на непрекъснат силен пукизъм за всеки до него, ако ще да му е най-близкия човек. Защото ще прегори. Може хората изобщо да не подозират колко зле се чувстваш и от най-малкото необръщане на внимание, а може просто да са твърде заети със собствените си чувства, както ти си твърде заета със своите.
|
|
|
|
|
Не съм спряла да прибягвам към тях от 10 години. Дори ми се карат като спра да ги пия. Вече не знам кого да слушам.
не те знам кви хапчета пиеш, за антидепресантите съм чувал че не могат да се спират и почват когато ти скимне, мисълта ми беше че за хапчетата ще слушаш единствено доктора, който ти ги е предписал и никой друг, колкото и да ти е близък и добронамерен
|
|
|
|
|
Чувствам се като ненужен никому парцал
А нужно ли ти е да се чустваш нужна някому... сама на себе си не си ли нужна?
Ако ти не си помогнеш като примерно посетиш специалист - няма кой друг да го направи.
|
|
|
|
|
по-лесно някой би разбрал, че имаш физическа болка, отколкото душевна
Тогава всички са много съчувстващи. Поне на думи. А в обратния случай бягат като от прокажен и се държат осъждащо, точно когато най-много имаш нужда някой да те прегърне.
Това е все едно да имаш рана и да сипват сол в нея.
Не знам защо все още има толкова неразбиране за психичните страдания.
Редактирано от blue jewel на 30.09.19 20:04.
|
|
|
|
|
Знам, крейзи. Благодаря ти.
Не знам, всяка една обида приемам толкова надълбоко, че ми трябват дни и седмици да се възстановя. Дори неща, дето друг би подминал. Наскоро преживях една такава.
И реално наистина си мисля, че на света не съм необходима въобще. В по-голямата част от живота ми съм била мачкана, обиждана и пренебрегвана. Може би пък това си заслужавам. Като видиш червей на земята, нали те е гнус, е, и аз съм нещо такова.
Редактирано от blue jewel на 30.09.19 19:11.
|
|
|
|
|
Извинявай ама в тази тема не видях някой да те обижда. Поставяш се в някаква степен в позицията на отхвърлено дете а ти си порастнал човек. Живот е имало и преди, ще има и след теб и мен и след който и да е друг. Въпросът опира до това - стиска ли ти наистина да потърсиш специализирана психотерапевтична помощ.
|
|
|
|
|
Знам. Някой път се случва да пропусна ден-два и нещата стават много зле.
Сертралин.
|
|
|
|
|
Ми и на себе си не съм. Пък и въпросът е защо трябва да си помагам. За никого няма значение дали съм добре или зле и въобще ми се струва, че и не заслужавам да съм добре. След като за всички и за себе си съм нещо гнусно, противно и ненужно.
|
|
|
|
|
Пишеш тук, че си зле. Осъзнаваш проблема. Това е едно добро начало. Започни от него. Ако ти не си помогнеш тогава най-близките ти евентуално - просто няма кой друг. Ако очакваш някой да окуражава и подкрепя самосъжалението - малко е вероятно да се намери такъв и дори да се намери - това няма да е помощ а дърпане надолу.
Потърси специализирана психотерапевтична помощ.
|
|
|
|
|
За никого няма значение дали съм добре или зле и въобще ми се струва, че и не заслужавам да съм добре. След като за всички и за себе си съм нещо гнусно, противно и ненужно.
Сигурно на близките ти им е ужасно трудно да живеят с човек, който непрекъснато мисли, говори и се държи така. Но въпреки това, не са те изоставили.
Защо не те изоставят, някога помислила ли си?
|
|
|
|
|
Кой те е обидил за последно, как и къде, при какви обстоятелства? И кой би те мачкал, обиждал и пренебрегвал, колегите ли? Не е вярно, че заслужаваш такова отношение. И защо да не си необходима на света? Имаш работа, семейство, значи си нужна не само в офиса, но и вкъщи. Пък дори и да нямаше, необходима си на себе си, а ти си част от света, значи все едно си му необходима.
Твоят съпруг какво мисли по тези въпроси (за обидите и мачкането)?
И не съм съгласен за . Не разбирам какво те кара да мислиш, че на живо не си красива и останалото, което ти писах. Може би гледаш на себе си твърде критично. Според каквото видях на онази твоя снимка, която имах честта да видя преди време (още я пазя; ако кажеш, ще я изтрия) – изглеждаш по-добре от поне 80% от своите връстници и съвсем хубава като цяло. Или хайде, както е модерно сега да се казва – готина.
|
|
|
|
|
Моят "съпруг" нищо не мисли. Зяпа си телефона.
Но с твоята любима не мога да се сравнявам. Има много ценени и обичани жени. Има и такива, дето дори не са жени, а за тях може да се говори само в среден род, като за нищожества. За които никой няма да даде и пукната пара. Не е ли тъй? Каквото и да ми разправяш, реалността е друга.
Редактирано от blue jewel на 30.09.19 21:58.
|
|
|
|
|
Аз мисля, че психичните страдания са резултат от неправилно мислене. Когато аз се разлюлея емоционално, знам, че някъде греша и мисля неправилно. Променям си мислите и нещата се оправят. Вчера и днес имах такива кошмарни дни. Наложих си да си оправя мисленето и представите и сега съм добре.
|
|
|
|
|
Можеш... В сравнение с нея, ти имаш съпруг и двама сина да кажем най-малкото. Какво повече има тя в сравнение с теб? А дори и да имаше – това прави ли те по-малко хубава и интелигентна, отколкото си?
Да вземеш да го хванеш за носа твоя съпруг и да му кажеш, че искаш да те прегърне и останалите там работи, които възрастните вършат в легло, защото ако не го направи той, току виж се намерил някой друг от твоето обкръжение, който да запълни тази нужда... Изобщо не си за изпускане, така да му кажеш!
Според мен би могла да извлечеш повече полза от консултации с брачен консултант и фамилен психотерапевт, отколкото от психиатрична терапия със Сертралин.
|
|
|
|
|
Да вземеш да го хванеш за носа твоя съпруг и да му кажеш, че искаш да те прегърне и останалите там работи, които възрастните вършат в легло, защото ако не го направи той, току виж се намерил някой друг от твоето обкръжение, който да запълни тази нужда... Изобщо не си за изпускане, така да му кажеш!
щото получава добра заплата, пък ти случайно можеш да помагаш на децата й по английски ли?
|
|
|
|
|
В отговор на:
Чувствам се като ненужен никому парцал.
Много хубаво си го казала "чувствам се" - чувствата са едно, реалността - друго.
В реалността си нужна на близките си, и то много. Може би не ти го показват по начина, от който имаш нужда, възможно е и да не се нуждаят от теб по начина, по който искаш,
но ако останат без теб, животът им ще се преобърне.
Не ми се вярва, да не можеш да го осъзнаеш това.
А иначе, в по-глобален план, всички сме напълно ненужни - хора, животни, природа, планети, звезди, вселена...аз лично, хич не вдявам, за чий уй е целия тоз зор. Ама като Е, кво да прайм.
|
|
|
|
|
Щом при физическа болка са много съчувстващи, това не ти ли говори за обичта им към теб? Няма как да е само на думи. Обичта е и грижа. :)
Но за емоционалното ти състояние, ако те не го разбират, ако и не знаят как да реагират така, че за теб да е добре, как да го направят? Това също се учи и е вид взаимодействие, а не едностранен процес. И от теб се иска сътрудничество. Ако продължаваш да седиш с каменно изражение, да не даваш израз на емоции, да не споделяш какво те разстройва, да спреш с вечните сравнения с другите и с презрението към другите жени, определяйки ги като нищожества... не виждам как да има резултат.
И какво като си гледа телефона. Щом може да се съсредоточава някъде си, може да се концентрира и фокусира и в теб. И за това не е нужно да си все унила. Сгуши се до него, ще те погали. Покажи му, че това ти е нужно и ти харесва, а не да го гледаш осъдително. Много хора спокойна вечер могат да я нарекат "тих уют"... Не е нужно да се поболяваш, за да получиш внимание. Да си млада и здрава е ценност. Пази се! Наричайки се "нищожество" се самонараняваш. Нали душата те боли, защо сама я тормозиш?!
|
|
|
|
|
само с лекарства ли си помагаш или ходиш и на терапия?
преписах малко, защото не ми позволява копи-пейст
ние обръщаме внимание на интереса си към нещо или защото ни носи удоволствие, или защото се е превърнал в проблем - т.е. е станал е станал нещо, за което не можем да не мислим
всички симптоми стесняват вниманието ни, не можем да мислим за нищо друго, освен за нас самите
всяка терапевтична стратегия е да загубим интерес а към себе си, така че външния свят и другите хора отново да ни станат интересни
ако отидеш при добър психотерапевт, той би могъл да изследва откакво се опитваш да се самоизлекуваш чрез загуба на интерес и какъв е вътрешния ти конфликт, и да ти помогне
|
|
|
|
|
И какво като си гледа телефона.
Възприема я като агресор и издига дебела китайска стена, за да се предпази от психическа инвазия. Всички аларми, задействащи инстинктите му за съхранение вият и пищят. Демонстративно намеква, че не иска да е там, където е физически.
В ума му туй е еквивалентът на "бягам с писъци от унищожителна заплаха".
Всеки си има чувство за самосъхранение, Джевелката не е открила топлата вода в това отношение. Пълнолетен реве, че е пренебрегнат само, когато той самият грубо пренебрегва другите.
|
|
|
|
|
ако ти кажа какво ми се случва от 2-3 месеца насам, хеле пък вчера, ще разбереш, че твоето не е чак толкова страшно, може би!
При мен има периоди, в които си поемам глътка въздух и после пак заработват житейските шамари. Но и в светлите, и в тъмните периоди съм наясно, че никой, освен мен самата, няма да се бори. Активно работя сама, за да не оставам дълго време в обидата и мъката. След вчера не мигнах цяла нощ, изби ми голям херпес зостер, обаче съм нахилена, облечена добре и никой не може да каже, че нещо ми има. Ако излъчваш смачканост, ще те мачкат и останалите, нещо атавистично е, изглежда.
Ще ти дам аз на теб един червей и една гнус! От мен имаш една прегръдка и ... едно шамарче!
Не гледайте как изглежда, разберете какво ЕРедактирано от crazymonkey-126377 на 01.10.19 10:15.
|
|
|
|
|
е, и аз така работя със себе си.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
|
|
А не ти идва на акъла, че може просто да не сме един за друг с него. И никакви семейни консултанти не могат да помогнат тогава. Да опитваш да кърпиш нещо, дето и без това не върви. Характерите не се променят, нито любовта може да бъде извикана насила.
Но то в семейството май всички сме така. На майка ми и баща ми бракът не беше щастлив. Сестра ми и тя с приятеля си е много зле, кавги, разправии, пиянства, но няма как да се разделят, защото имат малко дете. Изобщо явно е семейна "карма" да сме нещастни в личния живот. Или сами си го правим по една или друга причина.
От страх да не умрем сами.Редактирано от blue jewel на 01.10.19 12:37.
|
|
|
|
|
А не ти идва на акъла, че може просто да не сме един за друг с него. И никакви семейни консултанти не могат да помогнат тогава. Да опитваш да кърпиш нещо, дето и без това не върви. Характерите не се променят, нито любовта може да бъде извикана насила.
Милиони хора са се излекували успешно от такава ситуация.
Вълшебното хапче се нарича развод.
|
|
|
|
|
И още може да се добави, но ти пак го правиш избирателно.
|
|
|
|
|
Значи и ти искаш мъж, който да ти помага, а не ти на него.
|
|
|
|
|
Не и за религиозните.
|
|
|
|
|
ако отидеш при добър психотерапевт, той би могъл да изследва откакво се опитваш да се самоизлекуваш чрез загуба на интерес и какъв е вътрешния ти конфликт, и да ти помогне
Сега може би ми просветна защо избягвам срещи с хората извън близкия кръг. Та аз съм си за психотерапия отвсякъде според това. Излизам твърде рядко от зоната си на комфорт. Брях... това ми дойде съвсем неподозирано и изневиделица. Не съм осъзнавал, че всъщност май имам проблем.
Освен да ти благодаря - за друго не се сещам. Ще работя по тази тема по един или друг начин.
|
|
|
|
|
Тва ти го бях намекнал преди време, кат те бъзнах за бате и кака, които са ти и приятели и семейство и работодатели, ама ти тогаз се разсея ...
Отстрани явно се вижда много по-лесно ...
|
|
|
|
|
Ами аз го разбрах по съвсем друг начин... но сега беше като гръм от ясно небе.
Както и да е - имам познати терапевти - ще поговоря сериозно с някои от тях на 4 очи.
Та аз се самоизолирам от около 6 години назад. И все по-малка нужда имам да виждам хора извън кръга. Точно щото се намирам изцяло в зоната си на комфорт. Баш това е проблемът. Все пак първата крачка е направена - осъзнах, че имам проблем това е достойно за черпня дето се вика
|
|
|
|
|
Този ден донесе истински изпитания и дълбоки провокации за мнозина. Дори аз, в края на деня имах нужда от нещо наистина силно, за да възвърна баланса и чувството си за покой. И ето, тази неслучайна "случайност" ме доведе до тази лечебна музика. "Слушай я поне минута и после продължи докато четеш коментарите." - така ми каза човекът чрез който музиката стигна до мен. Огорчението ми от случка която ме разстрои беше толкова силно, че дори нямах сили да си потупвам. Просто нахлузих слушалките и оставих тази благодат да се разлее по тялото ми. Зачетох коментарите (на английски език са) и вече плачех от вълнение заради този огромен заряд на любов и единение там.
Удивително е как интернет, който често е пълен с негативизъм, осъдителност, критики, противопоставяне, в този случай сближава хората в единение, подкрепа и любов.
Ще преведа част от коменарите отдолу, за тези от вас, които не разбират английския език. И ви каня - сложете слушалките, почувствайте музиката и любовта, и им позволете да навлязат в клетките ви, и да облекчат с каквото и страдание да се борите в момента.
И споделете в коментарите, тази любов, която бихте искали да споделите с всички останали хора тук, в това наше малко, любящо и задружно общество.
Не сте сами!
здравей, как си днес?
|
|
|
|
|
това е добре, да осъзнае човек, че има нужда от помощ, е началото на промяната
|
|
|
|
|
Именно.
Благодаря ти
|
|
|
|
|
За съжаление, всички говорят за любов, но това, което има навсякъде, е егоизъм, неразбиране, осъждане. Или ти се поставят условия, за да бъдеш харесван и обичан. Ако не си красив, умен, готин, забавен и интересен - не си нищо за мнозинството... и от там и за себе си.
Мерси, джъмби. В момента съм със слушалките. Поне звучи успокояващо.
Редактирано от blue jewel на 02.10.19 11:04.
|
|
|
|
|
моля!
но да знаеш, че с едно ходене нищо не се променя
трябва здрава работа
|
|
|
|
|
и все пак все още има чиста добронамереност, обич, загриженост и топлота сред хората
ето няколко преведени коментара от под клипа - хората там не се познават, но си дават всичко това безрезервно ...
почети ги и ги почувствай, ако можеш
кураж момиче, ти си единствена и безценна за този свят
Редактирано от jumbles на 02.10.19 11:44.
|
|
|
|
|
хората преценяват най-вече по два показателя другите - дали могат да ги уважават и дали могат да им се доверят
ти искаш да имаш приятели, но не знаеш как да бъдеш приятел
|
|
|
|
|
Еми не знам, да. Понеже всички ме превъзхождат в много отношения, а аз съм пълна единствено с недостатъци. Как да бъдеш приятел. Нямат нужда от мен и аз нямам какво да дам.
Редактирано от blue jewel на 02.10.19 13:02.
|
|
|
|
|
Това с коментарите, джъмби, са празни приказки. Всеки може да каже, че обича всички. Но това не значи нищо.
Общо взето истината е една - падаш и няма кой да ти подаде ръка. Подритват те или те прескачат. И чакат да се надигнеш сам - ако се надигнеш, ок, ако не - много важно, на никого не си нужен така или иначе.
Писах на пси-то ми, дори и тя се държи безразлично. Иска пари, да пропътувам 400 км, за да ми "помогне" с поредната доза хапчета срещу 20 лева. Това е реалността.
Пък колко по-просто би било просто да получиш няколко искрени окуражителни думи, не обвинения, не съвети какъв трябва да бъдеш, за да те уважават. Просто да ти кажат, че и ти струваш и то точно какъвто си. Но явно е прекалено трудно. Или никой не иска да лъже.Редактирано от blue jewel на 02.10.19 12:14.
|
|
|
|
|
Как да бъдеш приятел. Нямат нужда от мен и аз нямам какво да дам.
Може да имаш грешка в това как си я представяш нуждата и как си го представяш даването на нещо. Какви са според тебе нещата, от които приятелите имат нужда да си дават един на друг?
|
|
|
|
|
бях прочела някъде в темите, че само един те е поздравил във фб за рд
ти поздравяваш ли приятелите си за рд, ид, други поводи? познаваш ли децата и родителите им? ходиш ли им на свиждане в болница, на сватби, кръщенета и погребения? искат ли помощ и съвет от теб?
|
|
|
|
|
аха, не ми отговори но сега ми стана ясно, ти ходиш при психиатър, не при психотерапевт
|
|
|
|
|
Писах на пси-то ми, дори и тя се държи безразлично. Иска пари, да пропътувам 400 км, за да ми "помогне" с поредната доза хапчета.
Очевидно имаш нереалистични очаквания към пси-то и заключаваш че тя се държи безразлично.
Нормално е за самотен човек да се привърже към пси-то, (който е единствения човек, който не го осъжда) и да започне да го има за приятел.
Обаче тя не ти е приятелка и парите са за да не я объркаш в ролята й.
И понеже тя не ти е приятелка, ти не си длъжна да пътуваш 400 км, намери си друго пси, на 400 метра от вас и с по-евтин хонорар.
|
|
|
|
|
преди години 1 умен човек /Remmivs/ми написа тези думи:
"не е груб егоизъм да се грижиш за душата си"
имах тогава съвсем други /различни от твоите/ терзания - не можех да помогна в ситуация и безсилието ми тежеше много
помисли за себе си и постави себе си малко по-напред
самата ти си поставяш тези критерии, така или иначе другите са те приели, макар и по техния начин и не според твоите очаквания
но твоята собствена летва изглежда е по-висока - не я сваляй, като не можеш да я прескочиш, заобиколи я
зад нея можеш да си по-спокойна и усмихната
трудно се живее с това "аз трябва да съм перфектна в това..., това..., това..."
сама повече се нараняваш
какво значи, че не си интересна - има ли начин да си интересна на цялото човечество? може за 1 момент да си интересна под някакви прожектори с нещо актуално случило се, но уви... интересите на света са динамично променящи се
няма как и да си забавна винаги - никой не е, цели шоу програми са скучни въпреки екипите, които генерират нови идеи...
красотата? - как да отговориш напълно на това, като дори вкусовете се менят, ту са модерни кльощави дупета, ту пък напомпани със стотици клякания... д-р енчев е все по-зает
самата за себе си си ценност. пази се. грижи се за себе си.
в някакви такива моменти много ми харесва да чета книги и мисли на древни философи.
дори само по 1 мисъл на конфуций, цели лекции по психология на поведението могат да се получат
|
|
|
|
|
фб е територия, за която е споделяла, че другите слагат снимки от това къде са били, а тя се дразни, като вижда
някак не може да се зарадва на чуждата радост
|
|
|
|
|
върнах се да прочета мненията на джъмби в тая тема
- искрено се е поинтересувала от това как си
- опитала се е да ти даде кураж
- подкрепила те е
- опитала се е да ти даде нещо, на което да се опреш - опит на други хора, позитивна нагласа...
всъщност тя не само ръка ти е подала, но виртуално те е прегърнала
грам не го оцени
в реала, ако пропускаш такива неща, хората спират да правят тези жестове
|
|
|
|
|
кажи друго, което не ми е ясно
в 1 момент човек не възприема нищо от това, което му се говори
нито чуждите истини, нито чуждите решения, нито чуждите открития...
хем търси комуникация, хем не може да се отвори към каквото и да е
от това как се излиза?
|
|
|
|
|
приемам, че сериозно питаш
ще ти пусна линк, но е на руски
|
|
|
|
|
Да, съвсем сериозно
Благодаря, ще погледна :)
|
|
|
|
|
Щом имаш и претенции (да си спестим подигравки и ритници) значи не си идеално зле
@}-,-`-
|
|
|
|
|
Хубаво е, не е зле пак да си го припомня, че и мен ме избива на спасителство.
А вторият материал е от любимия ми духовен учител Шри Шри Рави Шанкар. Вече десет години неговите практики са неотменна част от живота ми, който те реално ми върнаха. Бях изгубена и като физика, и като психика, всичко беше сринато у мен и само исках да изчезна и да ме няма.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
|
|
Знам. От известно време почти не съм спирал да работя над себе си. Къде с помощта на психо-терапевти, къде сам. Имам немалко лични успехи, но има и още много път да извървя.
|
|
|
|
|
Естествено, пак аз съм виновна. За всичко винаги.
Как пък никой не разбра, че осъждането и обвиненията най-малко помагат? Само наливат масло в огъня. Или това, дето ми писаха как трябвало да се променя, да отслабна, да стана красива и усмихната... чак тогава ще струвам нещо. Майната ви на всички, които сте възвишени, идеални и красиви!!! Не ви искам съветите... спестете си по-нататъшното оплюване. Повече не мога да приема. Или плюйте, но не очаквайте да го чета.
Говоря за това, дето е в реала. Тука каквото и да си говорим, на никой за никого не му пука. Някои дори не вярват, че пишеш истината. А не виждам някъде нещо лошо да съм казала на джъмби. Дори й благодарих. Не знам какво искаш повече. Аман от съдници...Редактирано от blue jewel на 02.10.19 19:01.
|
|
|
|
|
Ае не се впрягай, това е само начинът, по който тя вижда нещата от живота,
това няма нищо общо с теб.
Същевременно, нейната гледна точка също има позитивен заряд,
опитва се да ти каже, че нещата не са безнадеждни,
и че имаш някакъв възможен полезен ход.
Поне аз така я разбирам, но иначе, и на мен ми звучи хапливо.
|
|
|
|
|
А колко зле трябва да бъде, за да е идеално за теб?
|
|
|
|
|
Майната ви на всички, които сте възвишени, идеални и красиви!!!
Това прилича точно на осъждане и обвинение.
Това в отговор на:
Как пък никой не разбра, че осъждането и обвиненията най-малко помагат?
|
|
|
|
|
Между другото, когато написа темата какво точно очакваше?
|
|
|
|
|
Ами аз пък я разбирам много добре,
нещо като "с техните камъни по техните глави".
Да, реакцията и може да изглежда пресилена за хора, които са си добре и просто си чешат клавиатурите, но иначеее....
|
|
|
|
|
айдеееее
пак виждаш което ти е удобно да видиш
в темата, която получи най-много подкрепа и съчувствие
нито някой те осъди, нито те обвини
всеки се опита да погледнеш и от друг ъгъл, да се хванеш за неща, които могат да те успокоят и усмихнат
нищо не искам
спокойна, топла и споделена вечер ти желая
|
|
|
|
|
кога хвърлих камък аз по блу?
така и дяволът чел евангелието...
|
|
|
|
|
Абе ти явно никога не си се чувствала срината психически,
иначе нямаше да ги плещиш такива неадекватни.
Тоест, надявам се да е така.
|
|
|
|
|
Ами това е проблема я,
че не си разбрала, че хвърляш камъни.
|
|
|
|
|
прочетох,
но явно не попитах добре
имах предвид нещо като блокаж и невъзприемчивост
примерно, опарил си си крака, боли, но въпреки съветите от хора с такъв опит и предписанието от лекар, в 1 момент нито чуваш, нито виждаш, нито реагираш
като вцепенение, ни напред, ни назад
усещаш болка
само такава сензитивност ти е останала
|
|
|
|
|
Не е пресилена. Просто е в някаква депресивна криза. Затова попитах какви точно са й били очакванията за тази тема. Какво иска да кажем, за да се почуства по-добре. То е ясно че така, както са поставени нещата всеки един от нас е напълно безсилен да направи каквото и да било. Беше й дадена подкрепа доколкото е възможно за всеки, но очевидно това не й подейства по никакъв начин. Написах й 2-3 пъти да потърси специализирана помощ - като че ли не го отрази изобщо. Просто се чудя какво наистина очаква да направим?!
|
|
|
|
|
да мисля ли, че ти никога не си била обиждана,
та пишеш тези глупости сега?
|
|
|
|
|
виждаш, което искаш и можеш да видиш, а не което Е
въпрос на възприятие в случая
|
|
|
|
|
Майната ви на всички, които сте възвишени, идеални и красиви!!!
Така ви се пада!
Мен отдавна ме е пратила на майната си, защото съм проста, груба и зла,
време беше и вий, възвишените и идеалните да го отнесете.
|
|
|
|
|
Е аз не съм имал очаквания как ще се развие темата. Аз поне не те смятам за проста и груба и зла. А доколкото осъждащите й думи - не ме трогват. Всеки може да си пише каквото иска. Отдавна вече не се обиждам на такива неща. Никой не е идеален.
|
|
|
|
|
Най-вече за проста пък изобщо не те смятам. Имаш акъл за 3-ма.
|
|
|
|
|
и аз тъкмо се зарадвах, че някой е написал такива суперлативи за мен
блг на пич-а, че е цитирал, та да зная, че не само съм била плюта
ще разпечатам, за да рамкирам
рамката ще е огледална, та като си пращам въздушни целувки да си отвръщам
блг на блу за добрите думи
най-после да каже за някой толкова позитивни неща и то не за някой друг, ами за мен
|
|
|
|
|
Пак заповядай
|
|
|
|
|
кавалер по случайност
бързо си цитирал преди редакцията
|
|
|
|
|
Ъ?!
|
|
|
|
|
може да е имало и други възхвали
преди редакцията
|
|
|
|
|
Темата се развива, както винаги - вие ме утешавайте, пък аз ще ви ругая.
|
|
|
|
|
Ако си в състояние да прочетеш и да проследиш линковете в статията, би могла да ти помогне.
|
|
|
|
|
Това си е така. Важи за всеки. :)
|
|
|
|
|
Не разбирам какво ми казваш.
|
|
|
|
|
В отговор на:
Беше й дадена подкрепа доколкото е възможно за всеки, но очевидно това не й подейства по никакъв начин.
E, а ти какво очакваше? Да кажеш 2-3 сладки приказки, и оп - проблема решен, евала пич, алелуя! То ако ставаше така...
|
|
|
|
|
аз постоянно се питам дали не греша спрямо някого в реала
тук не чак толкова
може и да е грешка, но при дистанция е нормално да няма категорична яснота и да се греши. висок толеранс грешка +/-100%
може и да си "в десятката", и в безкрайността на хоризонта далече от правотата
|
|
|
|
|
каза нещо от сорта, че плещя неадекватни неща
а се говори не само от гледна точка на ситуацията, а и на разбиранията, който човек има или до това, до което е успял или не да достигне
спрямо 1 и съща ситуация дори в собствения си живот, можем да имаме различно отношение, и все да е адекватно , та какво остава за чуждия
та нужно ли ти е да ме изкараш неадекватна?
много ли държиш да съм?
и хем да ме обвиниш, че съм, хем пък си ми оставила спасителен пояс, ако съм била в ситуация, това би ме оправдало
добре пак, че си ми дала варианти
благодарско
|
|
|
|
|
E, а ти какво очакваше? Да кажеш 2-3 сладки приказки, и оп - проблема решен, евала пич, алелуя! То ако ставаше така...
виж какво ми е отговорила тук
прочете ли отговора на блу?!
някъде и сноу реагира, че не получи отговор, няма да търся къде точно беше
ми как да стане, ако в транс уж споделяш, уж търсиш решения, ама реално не е така, защото почваш с "не ме подкрепят и не ме разбират, а завършваш "и вие, гадове /или там каквото ги определиш и им теглиш майни/,не ме подкрепяте, не ме разбирате"
ами отговорите дават възможност да разсъждаваш
е, като не искаш и не искаш да отговориш на другите, но най-вече на себе си...
тогава стигаме до линка, дето остави сноу, че няма смисъл да се опитваш да помогнеш на някой, на който му е удобно да е в тази ситуация и реално не иска
промяна
понеже днес споменах конфуций, оставям 2 негови мисли:
Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.
ми ей, това е... говорят ти - не щеш ни да помислиш, ни да чуеш, ни да разбереш... а и сам не щеш да сложиш фактите на масата и да погледнеш от камбанарията на другите, все ти да си съжаляваният, правият и кулата с часовника, по която другите да се ориентират... е, не става така... ако ти нямаш сърце за другите, ако не можеш да прегърнеш света, как той да те прегърне... случва се, но веднъж-дваж без да си заслужил, без да си направил нещо за това, но като си пропуснал да оцениш, да поощриш да се случва, после чакай пак Великден...
нека да съм неадекватна, но моята неадекватност в моя свят се вписва
и това е важното - постигнатия баланс
много адекватни хора не са го постигнали...
и аз съм губила баланс, точно като всичко е било на мястото си... тогава е и неочаквано и може да си по-уязвим и по-трудно "да се събереш"
"Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш."
тук дори да поспориш с реда и последователността, дори само това на база твоя живот, може да доведе до промяна в мисленето, да разбереш какво и как да промениш... и че имаш стъпки до постигане на нещо...
много трудно помня цитати, ако не съм ги осмислила
това открай време е така
но ми харесва, дори като работя в някой съседен прозорец да отворя примерно "читанката" и да прочета биография, мисъл... и да обмислям. нещо като игра ми е. може да е за 10 мин, но някакво такова прескок на мисълта другаде, където може да оспоря, а може и да се съглася с прочетеното
извинявай за дългия постинг, прекалих
много удобно се пише полегнала в поза: холи на спалнята с лаптопа
|
|
|
|
|
Не се мешай където не ти е работата щото не си ми интересна по никакъв начин. Имам уважение към теб като съклубар и толкова - примири се с това.
|
|
|
|
|
Не съм очаквал абсолютно нищо. Проблем така не се оправя като пишеш във форум. Най-много да получиш погалване по главата.
|
|
|
|
|
Ругай - някой да те е спрял
|
|
|
|
|
Защо аз да те изкарвам неадекватна,
в случая на Джу, ти си такава. Аз нямам проблем с това, не се опитвай да загатваш такива неща. Всъщност, не, прави каквото искаш, твоя си работа.
Просто тук не става въпрос за разрешаване на конкретна житейска ситуация, а за психично състояние, което явно ти е непознато. Но това, че ти е непознато, не те прави нещо повече от тези, които страдат от подобни проблеми, та да си позволяваш да заемаш подобна позиция.
|
|
|
|
|
И това ще мине, и пак ще се вдигнеш, и после пак ще пропаднеш. Такива сме ние, няма как да се променим. Дръж се сега, да мине този период. После пак ще дойде светлината и увереността.
Дотогава просто имай някак си вяра.
......................................................
|
|
|
|
|
Ами стани религиозна. Като друго не помага.
|
|
|
|
|
Хем да правя каквото си искам, хем да не заемам подобна позиция. Само 2 изречения и вече си в противоречие.
Редактирано от holi_day на 03.10.19 12:36.
|
|
|
|
|
Не е лош съвет
Но "с обичай ближния си" как ще са нещата?
|
|
|
|
|
Така е, човек е в ступор. В момента и при мен е нещо подобно - ни приемам, ни предавам. Подкрепят ме, поне с думи, ама аз си рева и съм гневна и безпомощна. Знам, че ми трябва време да приема ситуацията, иначе си действам ... то като нямаш избор, какво ще правиш?
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
|
|
Мерси, Рози. Винаги е хубаво като има други, които са се чувствали по същия начин.
Ама много добре знаеш, че в такова състояние се питаш има ли смисъл въобще да се вдигаш. И някак си нямаш мотивация да го направиш. Освен може би децата. Ако не са и те, излиза, че въобще не си нужен никъде. Поне аз. Понякога мисля дали съм нужна и на тях като все съм в такива състояния. Мъжът ми взе да ме изкарва егоистична и мързелива. Не знам какво да му обяснявам. Само лежа и гледам тавана, чувствам се сякаш тежа тонове и не мога да се вдигна от леглото.
Добре, че е работата, та имам мотивация да стана сутрин. И през деня се правя пред колегите, че нищо няма. Е, вчера в обедната почивка се затворих в тоалетната и се наревах, може да са забелязали нещо, но общо взето се крия.
Но през почивни дни е ад.Редактирано от blue jewel на 03.10.19 13:31.
|
|
|
|
|
Само лежа и гледам тавана, чувствам се сякаш тежа тонове и не мога да се вдигна от леглото.
До болка познато, но знам от опит колко е измамно това усещане за липса на всякаква енергия, ужасно е. Изглеждаш мързелив, лигав, а то депресията те прави да не приличаш на себе си. Сама си се справям с тези неща, никакави лекарства не вземам. Външно никой, ама никой не може да познае какво ми е - нахилена, любезна, комуникативна, добре облечена, а отвътре всичко плаче, та се къса, отвътре кървиш. Ако пък кажа на някого как се чувствам, изобщо не ми вярват и обикновено ми казват "Стига, бе, ти си силна!". Тъй като това ме довършва, просто си трая, помагам си сама и дочаквам да отмине.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
Тема
|
 Re: Зле съм пак
[re: aiumi]
|
|
| Автор |
lipari (Алиса Лиса) |
| Публикувано | 03.10.19 14:23 |
|
|
E, а ти какво очакваше? Да кажеш 2-3 сладки приказки, и оп - проблема решен, евала пич, алелуя! То ако ставаше така...
Мъ "проблемът" не е на Пича. В извънработно време и от добро желание - толкоз: 2-3 сладки приказки.
Ако някой драпа за повече - не са дирските клубове мястото.
|
|
|
|
|
е що рева в тоалетната цял час, щото си ненужна ли
леле какви откачалки има тук
|
|
|
|
|
Вероятно си се почувствала много умна с този си пост, но не, не съм в противоречие. Така изглежда само, ако целта ти е била да ми вадиш думите от контекста и да се драчиш . На мен обаче не ми се занимава..
Хубава вечер!
|
|
|
|
|
Да, така е, може би не се изразих ясно,
Никой не е длъжен да прави нещо повече от това, което прави или не прави.
Но не е реалистично да очаква, че думите му ще намерят благодатна почва, че ще помогнат за решаване на нечий проблем, и в крайна сметка, ще бъде засипан с благодарности, признателност, свидетелства за приятелски чувства до гроб и прочее.
|
|
|
|
|
В отговор на:
Вероятно си се почувствала много умна
какво да ти кажа... написах и не се усетих как се чувствам
какви нива и скали на умност те гонят - не зная аз, това само сноу може да го обясни
обаче, успя да надскочиш всички
докато приматите и представителите на флората и фауната тук се изподжафкваме за това кой къф е, липари ни надскочи да обясни кой кво мисли, а ти пък вече и кой какво чувства си готова да ни разясниш
хубава вечер на теб и кристалната ти топка
китайска е, няма как да работи правилно
нищо, че космоса ще завладеят китайците...
|
|
|
|
|
то пъ, много сложно да се разбере какво мисли жена в дира.
винаги е едно и също: "ах, колко хубаво съссссскам".
|
|
|
|
|
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
|
|
цялостното ти дир-ско творчество е толкова неадекватно, че ми е трудно да преценя това ти включване дали е само поради очевидната ти липса на първите 7 години или е с цел умишлено нараняване на авторката на темата, да си направиш сеир за нейна сметка, но какъвто и да е случая, считай се предупредена че при второ подобно изказване ще има санкции
----------------
хинт - едно извинение към авторката никак няма да ти навреди
|
|
|
|
|
аз приветствам тази реакция.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
|
|
В отговор на:
Е, вчера в обедната почивка се затворих в тоалетната и се наревах...
Това е тъжно, познавам това чувство... Ако беше възможно, а ти искаше, щях да те прегърна с цялата си сила. Знам, че няма значение (особено по Интернет), но си помислих, че би искала да го узнаеш от напълно непознат – ти си красив и достоен човек точно такава, каквато си.
Впрочем жените в Америка средностатистически по 3-4 пъти месечно, така че изглежда, че няма нищо нередно с теб; това означава просто, че не си безчувствена.
|
|
|
|
|
Скъпи ми, Дарк Сайд
убедена съм, че милата Албенка, е в пъти по качествен човек от теб, дето не знаеш на кой свят се намираш, а хилядите ти ишууз, които не прозират, те просто се натрапват при писането ти, са леко(леко, леко....колко леко? ) смешни. Много съм любезна, забелязваш ли
ПП. Ай, прецени дирското ми творчество
|
|
|
|
|
Да се забие на вкъщи или на самотно място, да прекъсне комуникации с всички и всичко,да потъне само в черни мисли и представи за бъдещето, да загуби апетит итн. Състояние което може да е фатално смъртоносно и без реална физиологична причина.
Или друго. Въпреки задоволителна материална осигуреност да стане клошарка и да тръгне опърпана с налудничав поглед по улиците, да рови в кофите, да крещи заядливо на минувачите итн. Натрапчива демонстрация на 'вижте ме колко съм зле, вие сте виновни'
Ясна ли съм?
@}-,-`-
|
|
|
|
|
Но не е реалистично да очаква, че думите му ще намерят благодатна почва
Поне за мен - аз не съм имал и нямам никакви очаквания към blue jewel - въпросът ми беше тя какви очаквания е имала с тази тема.
|
|
|
|
|
Адмирации дето се вика за последното. Такъв тон баш в този клуб не би трябвало да е допустим.
|
|
|
|
|
Да, сега те разбрах, благодаря.
Както казваше баща ми,. "ако не ти се влачат червата по земята, няма какво да го правиш на въпрос".
Беше шега, разбира се, по адрес на критериите на майка ми, относно това, дали някой е чак толкова зле, че да му се направи някакъв, макар и минимален компромис.
|
|
|
|
|
ОК, може би не съм те разбрала, бях останала с впечатление, че очакваш тя да е извела някаква поука от всичко написано и от препоръките, които си и дал.
|
|
|
|
|
Не си ме разбрала ама всичко е точно. Важното е да се оправи и да излезе от трудната ситуация.
|
|
|
|
|
Правилно! [Like]
|
|
|
|
|
Така е :)
|
|
|
|
|
Ами което е така - то си е така
|
|
()