|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
За никого няма значение дали съм добре или зле и въобще ми се струва, че и не заслужавам да съм добре. След като за всички и за себе си съм нещо гнусно, противно и ненужно.
Сигурно на близките ти им е ужасно трудно да живеят с човек, който непрекъснато мисли, говори и се държи така. Но въпреки това, не са те изоставили.
Защо не те изоставят, някога помислила ли си?
| |
|
Кой те е обидил за последно, как и къде, при какви обстоятелства? И кой би те мачкал, обиждал и пренебрегвал, колегите ли? Не е вярно, че заслужаваш такова отношение. И защо да не си необходима на света? Имаш работа, семейство, значи си нужна не само в офиса, но и вкъщи. Пък дори и да нямаше, необходима си на себе си, а ти си част от света, значи все едно си му необходима.
Твоят съпруг какво мисли по тези въпроси (за обидите и мачкането)?
И не съм съгласен за . Не разбирам какво те кара да мислиш, че на живо не си красива и останалото, което ти писах. Може би гледаш на себе си твърде критично. Според каквото видях на онази твоя снимка, която имах честта да видя преди време (още я пазя; ако кажеш, ще я изтрия) – изглеждаш по-добре от поне 80% от своите връстници и съвсем хубава като цяло. Или хайде, както е модерно сега да се казва – готина.
| |
|
Моят "съпруг" нищо не мисли. Зяпа си телефона.
Но с твоята любима не мога да се сравнявам. Има много ценени и обичани жени. Има и такива, дето дори не са жени, а за тях може да се говори само в среден род, като за нищожества. За които никой няма да даде и пукната пара. Не е ли тъй? Каквото и да ми разправяш, реалността е друга.
Редактирано от blue jewel на 30.09.19 21:58.
| |
|
Аз мисля, че психичните страдания са резултат от неправилно мислене. Когато аз се разлюлея емоционално, знам, че някъде греша и мисля неправилно. Променям си мислите и нещата се оправят. Вчера и днес имах такива кошмарни дни. Наложих си да си оправя мисленето и представите и сега съм добре.
| |
|
Можеш... В сравнение с нея, ти имаш съпруг и двама сина да кажем най-малкото. Какво повече има тя в сравнение с теб? А дори и да имаше – това прави ли те по-малко хубава и интелигентна, отколкото си?
Да вземеш да го хванеш за носа твоя съпруг и да му кажеш, че искаш да те прегърне и останалите там работи, които възрастните вършат в легло, защото ако не го направи той, току виж се намерил някой друг от твоето обкръжение, който да запълни тази нужда... Изобщо не си за изпускане, така да му кажеш!
Според мен би могла да извлечеш повече полза от консултации с брачен консултант и фамилен психотерапевт, отколкото от психиатрична терапия със Сертралин.
| |
|
Да вземеш да го хванеш за носа твоя съпруг и да му кажеш, че искаш да те прегърне и останалите там работи, които възрастните вършат в легло, защото ако не го направи той, току виж се намерил някой друг от твоето обкръжение, който да запълни тази нужда... Изобщо не си за изпускане, така да му кажеш!
щото получава добра заплата, пък ти случайно можеш да помагаш на децата й по английски ли?
| |
|
В отговор на:
Чувствам се като ненужен никому парцал.
Много хубаво си го казала "чувствам се" - чувствата са едно, реалността - друго.
В реалността си нужна на близките си, и то много. Може би не ти го показват по начина, от който имаш нужда, възможно е и да не се нуждаят от теб по начина, по който искаш,
но ако останат без теб, животът им ще се преобърне.
Не ми се вярва, да не можеш да го осъзнаеш това.
А иначе, в по-глобален план, всички сме напълно ненужни - хора, животни, природа, планети, звезди, вселена...аз лично, хич не вдявам, за чий уй е целия тоз зор. Ама като Е, кво да прайм.
| |
|
Щом при физическа болка са много съчувстващи, това не ти ли говори за обичта им към теб? Няма как да е само на думи. Обичта е и грижа. :)
Но за емоционалното ти състояние, ако те не го разбират, ако и не знаят как да реагират така, че за теб да е добре, как да го направят? Това също се учи и е вид взаимодействие, а не едностранен процес. И от теб се иска сътрудничество. Ако продължаваш да седиш с каменно изражение, да не даваш израз на емоции, да не споделяш какво те разстройва, да спреш с вечните сравнения с другите и с презрението към другите жени, определяйки ги като нищожества... не виждам как да има резултат.
И какво като си гледа телефона. Щом може да се съсредоточава някъде си, може да се концентрира и фокусира и в теб. И за това не е нужно да си все унила. Сгуши се до него, ще те погали. Покажи му, че това ти е нужно и ти харесва, а не да го гледаш осъдително. Много хора спокойна вечер могат да я нарекат "тих уют"... Не е нужно да се поболяваш, за да получиш внимание. Да си млада и здрава е ценност. Пази се! Наричайки се "нищожество" се самонараняваш. Нали душата те боли, защо сама я тормозиш?!
| |
|
само с лекарства ли си помагаш или ходиш и на терапия?
преписах малко, защото не ми позволява копи-пейст
ние обръщаме внимание на интереса си към нещо или защото ни носи удоволствие, или защото се е превърнал в проблем - т.е. е станал е станал нещо, за което не можем да не мислим
всички симптоми стесняват вниманието ни, не можем да мислим за нищо друго, освен за нас самите
всяка терапевтична стратегия е да загубим интерес а към себе си, така че външния свят и другите хора отново да ни станат интересни
ако отидеш при добър психотерапевт, той би могъл да изследва откакво се опитваш да се самоизлекуваш чрез загуба на интерес и какъв е вътрешния ти конфликт, и да ти помогне
| |
|
И какво като си гледа телефона.
Възприема я като агресор и издига дебела китайска стена, за да се предпази от психическа инвазия. Всички аларми, задействащи инстинктите му за съхранение вият и пищят. Демонстративно намеква, че не иска да е там, където е физически.
В ума му туй е еквивалентът на "бягам с писъци от унищожителна заплаха".
Всеки си има чувство за самосъхранение, Джевелката не е открила топлата вода в това отношение. Пълнолетен реве, че е пренебрегнат само, когато той самият грубо пренебрегва другите.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
|
|