понякога човек е тук, за да не натоварва близките си
напр. на децата си можеш да кажеш, че в момента те боли глава, но не можеш да им съобщиш, че си потисната, криво ти е и направо ти се иска да се метнеш от прозореца
на всеки понякога му е нужно разбиране
и където не очаква да го намери или по друга причина спестява себе си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като се оглеждам и виждам на колко малко хора им пука за мен (ако въобще и на тях им пука), и наистина се чудя защо трябва да дишам въздуха на останалите - силните, готините и обичаните. След като съм едно противно мекотело и нищо повече.
Реално и на вас не трябва да се оплаквам. Нито да търся някаква помощ - за какво, след като съм ненужна на обществото и на себе си. Иде ми просто да легна и да умра, наистина понякога ми се иска.

Обърни гледната точка: дали на тебе във всеки един момент ти пука за всеки около тебе как се чувства? Ама толкова ли ти е важно как се чувства, че съвсем да забравиш за собствените си чувства и да се посветиш само на неговите? Никой не е способен на непрекъснат силен пукизъм за всеки до него, ако ще да му е най-близкия човек. Защото ще прегори. Може хората изобщо да не подозират колко зле се чувстваш и от най-малкото необръщане на внимание, а може просто да са твърде заети със собствените си чувства, както ти си твърде заета със своите.

Не съм спряла да прибягвам към тях от 10 години. Дори ми се карат като спра да ги пия. Вече не знам кого да слушам.

не те знам кви хапчета пиеш, за антидепресантите съм чувал че не могат да се спират и почват когато ти скимне, мисълта ми беше че за хапчетата ще слушаш единствено доктора, който ти ги е предписал и никой друг, колкото и да ти е близък и добронамерен

Чувствам се като ненужен никому парцал

А нужно ли ти е да се чустваш нужна някому... сама на себе си не си ли нужна?

Ако ти не си помогнеш като примерно посетиш специалист - няма кой друг да го направи.

по-лесно някой би разбрал, че имаш физическа болка, отколкото душевна

Тогава всички са много съчувстващи. Поне на думи. А в обратния случай бягат като от прокажен и се държат осъждащо, точно когато най-много имаш нужда някой да те прегърне.
Това е все едно да имаш рана и да сипват сол в нея.
Не знам защо все още има толкова неразбиране за психичните страдания.

Редактирано от blue jewel на 30.09.19 20:04.

Знам, крейзи. Благодаря ти.
Не знам, всяка една обида приемам толкова надълбоко, че ми трябват дни и седмици да се възстановя. Дори неща, дето друг би подминал. Наскоро преживях една такава.
И реално наистина си мисля, че на света не съм необходима въобще. В по-голямата част от живота ми съм била мачкана, обиждана и пренебрегвана. Може би пък това си заслужавам. Като видиш червей на земята, нали те е гнус, е, и аз съм нещо такова.

Редактирано от blue jewel на 30.09.19 19:11.

Извинявай ама в тази тема не видях някой да те обижда. Поставяш се в някаква степен в позицията на отхвърлено дете а ти си порастнал човек. Живот е имало и преди, ще има и след теб и мен и след който и да е друг. Въпросът опира до това - стиска ли ти наистина да потърсиш специализирана психотерапевтична помощ.

Знам. Някой път се случва да пропусна ден-два и нещата стават много зле.
Сертралин.

Ми и на себе си не съм. Пък и въпросът е защо трябва да си помагам. За никого няма значение дали съм добре или зле и въобще ми се струва, че и не заслужавам да съм добре. След като за всички и за себе си съм нещо гнусно, противно и ненужно.

Пишеш тук, че си зле. Осъзнаваш проблема. Това е едно добро начало. Започни от него. Ако ти не си помогнеш тогава най-близките ти евентуално - просто няма кой друг. Ако очакваш някой да окуражава и подкрепя самосъжалението - малко е вероятно да се намери такъв и дори да се намери - това няма да е помощ а дърпане надолу.

Потърси специализирана психотерапевтична помощ.