|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | >> (покажи всички)
|
|
|
ако ти кажа какво ми се случва от 2-3 месеца насам, хеле пък вчера, ще разбереш, че твоето не е чак толкова страшно, може би!
При мен има периоди, в които си поемам глътка въздух и после пак заработват житейските шамари. Но и в светлите, и в тъмните периоди съм наясно, че никой, освен мен самата, няма да се бори. Активно работя сама, за да не оставам дълго време в обидата и мъката. След вчера не мигнах цяла нощ, изби ми голям херпес зостер, обаче съм нахилена, облечена добре и никой не може да каже, че нещо ми има. Ако излъчваш смачканост, ще те мачкат и останалите, нещо атавистично е, изглежда.
Ще ти дам аз на теб един червей и една гнус! От мен имаш една прегръдка и ... едно шамарче!
Не гледайте как изглежда, разберете какво ЕРедактирано от crazymonkey-126377 на 01.10.19 10:15.
| |
|
|
|
е, и аз така работя със себе си.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
А не ти идва на акъла, че може просто да не сме един за друг с него. И никакви семейни консултанти не могат да помогнат тогава. Да опитваш да кърпиш нещо, дето и без това не върви. Характерите не се променят, нито любовта може да бъде извикана насила.
Но то в семейството май всички сме така. На майка ми и баща ми бракът не беше щастлив. Сестра ми и тя с приятеля си е много зле, кавги, разправии, пиянства, но няма как да се разделят, защото имат малко дете. Изобщо явно е семейна "карма" да сме нещастни в личния живот. Или сами си го правим по една или друга причина.
От страх да не умрем сами.Редактирано от blue jewel на 01.10.19 12:37.
| |
|
|
|
А не ти идва на акъла, че може просто да не сме един за друг с него. И никакви семейни консултанти не могат да помогнат тогава. Да опитваш да кърпиш нещо, дето и без това не върви. Характерите не се променят, нито любовта може да бъде извикана насила.
Милиони хора са се излекували успешно от такава ситуация.
Вълшебното хапче се нарича развод.
| |
|
|
|
И още може да се добави, но ти пак го правиш избирателно.
| |
|
|
|
Значи и ти искаш мъж, който да ти помага, а не ти на него.
| |
|
|
|
Не и за религиозните.
| |
|
|
|
ако отидеш при добър психотерапевт, той би могъл да изследва откакво се опитваш да се самоизлекуваш чрез загуба на интерес и какъв е вътрешния ти конфликт, и да ти помогне
Сега може би ми просветна защо избягвам срещи с хората извън близкия кръг. Та аз съм си за психотерапия отвсякъде според това. Излизам твърде рядко от зоната си на комфорт. Брях... това ми дойде съвсем неподозирано и изневиделица. Не съм осъзнавал, че всъщност май имам проблем.
Освен да ти благодаря - за друго не се сещам. Ще работя по тази тема по един или друг начин.
| |
|
|
|
Тва ти го бях намекнал преди време, кат те бъзнах за бате и кака, които са ти и приятели и семейство и работодатели, ама ти тогаз се разсея ...
Отстрани явно се вижда много по-лесно ...
| |
|
|
|
Ами аз го разбрах по съвсем друг начин... но сега беше като гръм от ясно небе.
Както и да е - имам познати терапевти - ще поговоря сериозно с някои от тях на 4 очи.
Та аз се самоизолирам от около 6 години назад. И все по-малка нужда имам да виждам хора извън кръга. Точно щото се намирам изцяло в зоната си на комфорт. Баш това е проблемът. Все пак първата крачка е направена - осъзнах, че имам проблем това е достойно за черпня дето се вика
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
()