|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
|
"Скромността краси човека" е пословица, която не поощрява самохвалството.
Идея си нямам защо бъркате неспособността да оцените по достойнство труда си със скромност.
| |
Тема
|
Re: ПП
[re: aiumi]
|
|
Автор |
lipari (Алиса Лиса) |
Публикувано | 31.08.19 11:24 |
|
няма по-просто нещо от пазарлъка - който е в по-силна позиция, поставя условията, който е в по-слаба - отстъпва, доколкото може,
кат не може повече, пък го натискат - просто сделката не става и това е.
Демек, колко си гладен?
Тези минимални заплати затова ги узаконяват.
В Бг никой няма право да те наема за по-малко от 560 лв месечно.
Ако не те устройва, емигрираш.
И не набърквай художниците с техните картини, те не рисуват на заплата.
| |
Тема
|
Re: Как да преодолея притеснението?
[re: aiumi]
|
|
Автор |
lipari (Алиса Лиса) |
Публикувано | 31.08.19 11:30 |
|
Ами то най-добрия начин е да си хванеш самооценката, и да си избършеш гъза с нея,
не знам при вас как е точно, но при нас участват толкова много неизвестни в уравнението, кат се почне от клиента, дето не си го представял така ами онака, и нямало ли да стане по-добре ако...(не, няма да стане - никога не става)...ама нали той плащал и трябвало да е както иска (па красноречие, убеждаване и прочее), и се завърши с майсторите, дето ръцете им са у гъза навряни, но пък устите им знаят страшно много, и то най-невероятни неща и т.н и т.н. (Ама нали момчето, то ги прави работите, то знае).
Бошкей, все едно чета Финтрола.
Самооценката започва от честния отговор на въпроса:
Сигурна ли си, че тази професия е за тебе?
| |
|
В отговор на:
И не набърквай художниците с техните картини, те не рисуват на заплата.
Това дали си на заплата или не - няма никакво значение,
нали така и така продаваш нещо - труд, услуга, шедьовър... Сичко е за пари. и е въпрос на пазарлък.
Редактирано от aiumi на 31.08.19 12:43.
| |
Тема
|
Re: Как да преодолея притеснението?
[re: lipari]
|
|
Автор |
aiumi () |
Публикувано | 31.08.19 12:20 |
|
Просто казвам, че работата изисква твърде широк спектър от умения (и е луд късмет целия спектър от дейности те кефи, аз поне не познавам такъв),
и далеч не се изискват само творчески качества, дори в много случаи социалните умения се оказват по-решаващи от проектантските, тъй че е много по-трудно да се "позиционираш" обективно спрямо другите в бранша, и дет вика Дарка, по-често се проявява симптома само на дънинг без крюгер. Тъй че, сал на едната гола вяра се уповаваме.
ПП Ти па кво рипаш сакън данби някой да се оплаче от нещо,
ти като не се оплакваш от нищо и кво. Получи ли си вече тиквения медал, или да взема аз да ти издялкам един?
| |
Тема
|
Re: ПП
[re: aiumi]
|
|
Автор |
lipari (Алиса Лиса) |
Публикувано | 31.08.19 13:10 |
|
ще ти го обясня по-простичко.
художник съм, вангог същий. мацам шедьоври, не мога да се спра. къщата ми пълна с овапцани платна, чак прелива. през туй време живея от нещо, нъл тъй? разни приятели идват, гледат, цъкат с език, викат: туй много хубаво, бе, колко струва? аз: деазнам, кот дадеш. дай 10 лева за боята, едно шише ракия и е твое. идва некъв артистичен тип, вика: туй много хубаво, бе. имам галерия, дай да закачим 2-3 там, да се продават. колко пари им искаш? аз: деазнам, да има там за боя и ракия. типът отмъква 3 картини и чакаме да се продадат. аз през туй време живея от нещо, нъл тъй? сега: картините я се продадат, я не. може и цяла година да се продават. ако чакам пари от тях, за да преживявам, съм умряла от глад.
докато продаването на труда, услугата, дето пак е труд, е регламентирана предварително:
клиент: липари, искам ей тук на тая стена в хола да ми изрисуваш един тропически плаж с палми, море и русалки, ама като истински. колко пари искаш и кога ще е готово?
аз: за 100 пари и един месец ще ти ги нарисувам. дай сега 50 пари за боя, хляб и ракия и утре почвам.
клиент: ууууу, за 100 пари сам ще си го нарисувам, бе.
аз: ми тогава нарисувай си го! ... добре де, за 80 пари, че децата гладни.
клиент: повече от 50 пари не давам, ако щеш.
аз: айде, щом е за тебе, 50 пари, ено шише ракия и си стискаме ръцете.
пояснение: аз съм гений, вангог същий, от слънчогледите творя шедьоври, тоя калъф палми и русалки шма кара да рисувам, пфу! ама ще рисувам, де ще ходя, защото трябва да се яде.
| |
Тема
|
Re: Как да преодолея притеснението?
[re: aiumi]
|
|
Автор |
lipari (Алиса Лиса) |
Публикувано | 31.08.19 13:27 |
|
е ти нали ревеш, че ти плащали прекалено много?
пък сега смени плочата с къв зор било на твойта работа.
зер, на лелите с метлите на улицата им лесно слънце да ги пече, сняг да ги вали, шефът да ги юрка, минувачите да ги препсуват.
и далеч не се изискват само творчески качества, дори в много случаи социалните умения се оказват по-решаващи от проектантските, тъй че е много по-трудно да се "позиционираш" обективно спрямо другите в бранша, и дет вика Дарка, по-често се проявява симптома само на дънинг без крюгер.
Ми хвани се чертожник в някоя архитектурна фирма и хич не ти трябват социални умения - цъкаш си чертежчета и си мълчиш като пукал. или си вангогствай картинки, ако те влече.
Ама като искаш да декорираш на някой местен тръмп хапартамента /малееее, виждала ли си снимки на ню-йоркския му апартамент, е те това е мутробарок/, социалните умения, демек, как да угодиш на клиента, без да го пребиеш - е първото в длъжностната ти характеристика. второто е - как майсторите да ти изпълнят проекта, без да ги обесиш на собствените им черва.
| |
Тема
|
Re: Как да преодолея притеснението?
[re: lipari]
|
|
Автор |
aiumi () |
Публикувано | 31.08.19 14:15 |
|
В отговор на:
е ти нали ревеш, че ти плащали прекалено много?
пък сега смени плочата с къв зор било на твойта работа.
Мне, опитвах се да обясня защо ми е трудно да изградя непоклатима самооценка,
което пък е пряко свързано с усещането ми за адекватно заплащане.
И как "играта", поне при мен, отива по-скоро в сферата на психиката и харектеровите особености,
отколкото да почива на някакъв реален обективен измерител, просто защото такъв няма. Или поне не е дефиниран еднозначно.
В отговор на:
Ама като искаш да декорираш на някой местен тръмп хапартамента /малееее, виждала ли си снимки на ню-йоркския му апартамент, е те това е мутробарок/, социалните умения, демек, как да угодиш на клиента, без да го пребиеш - е първото в длъжностната ти характеристика.
Виждала съм снимки от апартамента на Тръмп,
според мен, там проектантите му са се поизложили също, освен, че такъв апартамент (с тази височина на таваните, с този тип пространства), изобщо не е подходящ да се преустрои във вид на Версай. Може да звучи самонадеяно, но аз си мисля, че бих се справила по-добре от проектантска гледна точка. Друг е въпроса, дали изобщо бих могла да разговарям с някой като Тръмп (да му обяснявам принципи и да защитавам концепция), без да си глътна граматиката. Ей ти тука пример за баланс и диалектика.
| |
|
Е аз не виждам принципната разлика между двете,
само като че ли при приемането на поръчка за цицорести русалки, се огъзваш малко повече,
но иначе, ако не ти зависи нищо от тези пари (имаш си рентица или друго),
апа едните ги бута да изхарчат пари за изкуство,
а другия то е подпряла булята и не спира да цвърчи русалки та русалки искам, я глей у Ганкини колко й красиво и изтънчено, с кво са те по-горе от нас, а?
тогаз спокойно, като ти дойдат да ти предложат 50пари за работата,
казваш "Ти с кого си мислиш че разговаряш, бе, альоооу, аз тука от шедьовър по-долу не падам, майсторлък и чудо й мойто, няма тън-пън,
аре на тебе, като на приятел ти казвам, дай тука едни 150пари и цалувай ръка"
и той като почне хъкатамъката, ще говоря с булята и ще помислим,
па на другия ден доде и каже, ей ти 150 пари и почвай,
ти можеш да кажеш, да, ама то туй беше да вчера, сега и аз имах време да размисля, и тц, за по малко от 200пари не си размърдвам задника изобщо, и пак се набутвам, щот след няколко години туй ще струва мелеони!
И тогаз той, зачервен, припряно ти наброява 200пари, щото го е шубе утре да не станат 250 и те така. Например.
Същия пазарлък и с готовите картини, каква е разликата?
| |
Тема
|
Re: Как да преодолея притеснението?
[re: aiumi]
|
|
Автор |
lipari (Алиса Лиса) |
Публикувано | 31.08.19 15:39 |
|
мутробарокът на Тръмп: ти остави височината на таваните и непоносимата злоупотреба с позлатата, за която една женица в дира беше възкликнала възхитено: ах, колко много злато, ей това е класа . Ами прозорците? То дори не са прозорци, а цели остъклени стени - тъй се вързват с рококото, нафрашкано вътре, все едно някой е натикал макети на дворцови стаи в аквариум.
Мне, опитвах се да обясня защо ми е трудно да изградя непоклатима самооценка,
което пък е пряко свързано с усещането ми за адекватно заплащане.
И как "играта", поне при мен, отива по-скоро в сферата на психиката и харектеровите особености,
отколкото да почива на някакъв реален обективен измерител, просто защото такъв няма. Или поне не е дефиниран еднозначно.
Туй с обективния измерител най-лесно: ковеш си мислено един месечен или ако ти е по-удобно почасов доход, под който не ти е комфортно да работиш, удвояваш го, утрояваш го и ако зорлем ти тикат пари в ръцете над тройната сума, вече може и да се покахъриш малко от скромност.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
|
|
|