Е, да, ама ти си умен, и твоята професия и търсена.

Какво ти обяснява това, истеричната ми самооценка?

С общи лафове не става. Щом имаш професионална драма, или трябва да си по-открита и подробна, ако търсиш сламка тук, или наистина да си потърсиш дискретно професионална помощ.

Всяка професия, поприще, призвание си влачи специфични екзистенциални драми и дупки. Лафовете тук основно са на ниво "комшиите ми завиждат".

Ако действително си архитект по образование, професия, длъжностна характеристика и призвание, аз повече грам не участвам с клиширани лафове в темата.

не става дума за умност или търсене, въпросът беше за изкривената ми тогавашна представа за реалността - понеже бях чакал с месеци за шенгенската виза, за която ходих на интервюта в послството да се обяснявам надълго и нашироко пред различни чиновници зад бронирани стъкла и за която пуста виза ми се наложи да събера една камара уверения, писма и документи, включително съдебно, медицински, пcихо и т.н. удостоверения, и понеже там на временната ми личната карта (представляваща един лист хартия със снимка, а не като личните карти на местните) пишеше че нямам право да работя - и аз вярвах че наистина съм трета ръка човек и че никой няма да ме вземе на работа

и ти сега си се вкарала в подобен филм колко ти е безнадеждна ситуацията и как няма измъкване от нея - и както чичко айнщайн е казал, че не можеш да намериш решение на проблема докато си в нивото на съзнание, създаващо проблема - то ти се налага някой да те хване за ръка и да ти помегне да се изкачиш на по-високо ниво на осъзнаване, където вече ще можеш да заработиш по решаването на проблема си - докато си в сегашната си реалност, проблемът ти е нерешим и колкото повече го мислиш, толкова повече се убеждаваш в нерешимостта му

и аз преди да кандидатствам за работата го мислех и премислях хиляди пъти как след интервюто отивам в личен състав и им показвам листчето хартия на което пише че лицето няма право да работи - и на всеки от хилядите пъти се убеждавах че онези ще ме отрежат - пък в реалността то взе че се намери решение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам какви подробности бих могла да добавя, за да съм по-открита. По образование съм архитект (това съм го писала), но работя като интериорен дизайнер (това също съм го писала). Не разбирам, с какво това допринася съм естеството на проблема ми. Ако нещо конкретно те интересува, питай

По образование съм архитект, но работя като интериорен дизайнер

хе-хе, ебаси и чувството за хумор има Вселената,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря! :)))

За автомобилите напоследък и аз това гледам, явно има някакъв нов тренд, който не разбирам, обяснявам си го с това, че съм малко старомодна и консервативна.

За архитектурата... и на мен навремето всички ми казваха, че няма да ме приемат, аз обаче вярвах, че съм много гениЯлна и че съм истинска звезда, заинатих се и не се отказах. Намерих един художник в родния ми град, който ми даваше уроци почти за без пари, не беше много наясно какво точно се иска за изпитите по рисуване, но се интересуваше, разпитваше тук и там и успя да ми помогне да се подготвя перфектно. Какво стана с човека, който бях тогава, не знам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

като малък всичките ми тетрадки и учебници бяха изрисувани с къщи и автомобили, за което получавах само караници и упреци вместо поощрение - с двама родители физици просто бях обречен да продължа традицията - във физическия факултет освен физика и математика преподаваха и шовинистичната нагласа че единствено физиката е истинска наука и всичко остналао е тиннтири - минтири - тва секакви видове инджинери (наричани галено жичкаджии) се имаха за втора ръка, хуманитарите за трета, а пък тва изкуствата изобщо не ги броеха за нищо, поставяха ги наравно с филологи ите, които бяха най-в дъното на класацията ... и моите родители естетвено споделяха същото мноение, че само в университета има истинско образование и изобщо не искаха да чуят за нещо различно

и сега правя дизайн на суфтуер, което хич не е така кефещо както истинския дизайн - в едно видео за новия ситроен DS казаха че на дизайнерите били дали карт бланш да правят каквото им хареса с интериора, което изобщо не е вярно защото в средата на наистина оригиналния дизайн стърчи безумно грозния лост на скоростите, който е същия за всички модели на пежо и ситроен, а също така бая грозния правоъгълен екран с черен пластмасов ръб стои сякаш в последния момент са се били сетили че са забравили екрана и са взели един таблет, намазали са му гърба с лепило и са го изпляскали върху таблото - не се връзва с нищо около него. Докато примерно мазда, която няма дизайнерските претенции на DS, са организирали таблото си около екрана, така че той органично да се впише в дизайна и се получило значително по-хармонично от претенциозния DS с "карт бланша" на дизайнерите.

DS:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам какви подробности бих могла да добавя, за да съм по-открита. По образование съм архитект (това съм го писала), но работя като интериорен дизайнер (това също съм го писала).

Ми писала си го по време, когато аз не съм чела. Сефте научавам.

И двете професии не търпят прищипни от сорта "гузно ми е, че ми плащат 2 пари за работа за 1 пара". Сега... ако работиш за екип, който прави откровени халтури на безбразно надути цени, професионалистът в тебе може и да се гузни за какви боклуци взема парите на хората. Тогава имаме вътрешен конфликт: аз професионалист или мошеник-печалбар?

Ти като каква се самоопределяш? Халтурна изпълнителка или творец-професионалист?

Какво стана с човека, който бях тогава, не знам. цял живот се лашкам в крайности - ту си мисля, че съм гений, ту - пълен боклук и некадърник, напоследък главно второто, затуй по-горе писах на Липи за истеричната ми самооценка, аз май наистина съм куку.

ЕЖК: пък на мен една приятелка, много амбициозен архитект, преди години ми разказа какъв върл сексизъм ги е драл всички студентки във ВИАС откъм мастити мъже-преподаватели още от първи курс. В стил: от жена да излезе способен архитект? ай стига смешки. не си правете илюзии, мили дамички. С все подмолно подчертано завишени изисквания към момичетата.