Много по-лесно ми е просто да спра да пиша тук.

А за четящите - още по-лесно, щом ще спреш да ги обвиняваш системно за капризите си.

чао.

Ами, ами! В случая - за да си купи скъпо палто, маркови парцалки и патъчки и да се издокара при скъп фризьор.

Именно, много точно си го казала, за да й мине притеснението тя трябва да ПРИЕМЕ, че няма нищо срамно в това да си купи парцалки, патъчки, фризура и всичко каквото й е кеф НА НЕЯ ЛИЧНО, и да не й дреме абсолютно какво една или пет или петдесет жени от дира биха си помислили за нея, че била вятърничава, матералистка, глезла, фръцла и т.н. Тя си е тя, кеф й е да движи със скъпо палто и маркови дрехи и скъпа фризура, а защо не и всичкото това в един блестящ мерцедес! Напук на всички морално, духовно и душевно извисени критици.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:
В случая - за да си купи скъпо палто, маркови парцалки и патъчки и да се издокара при скъп фризьор.



Е, ти пък - тия неща може да създават друго впечатление,
но всъщност са средства за производство, тъй да се каже



това си го казала като оправдание, което не е нужно, защото ти нямаш нужда да се оправдаваш за вкусовете и желанията си

но въпреки това, то е истина, защото вяско нещо, което изразява твоята истинска същност, те освобождава от задръжките, които ти пречат да развихриш талантите и уменията си - тъй че, да, така е, луксозните дрехи и обстановка освен че са кеф, са и са средства за производство - кажи ми сега, не е прекрасено, че всичко е така добре нагласено, че колкото повече - толкова повече!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе мани ги видините тиради. Активен, работещ, реализиран човек посмъртно няма да съчини глупостта в червено

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, да, имам задръжки и притеснения на тази тема ,
така съм възпитана, че не е правилно да искам хубави дрехи и т.н.,

имам по-голяма сестра, на която износвах дрехите,
е, имах и мои, официални, шити по поръчка, но то беше друго - обличах ги само в много специални случаи, за снимки, сватби и подобни, но ежедневието ми беше със старите дрехи на сестра ми. Имам и по-малък брат, на когото също му купуваха нови дрехи, щото момче, нали и няма как. И така се получи, че само аз бях клошарчето вкъщи, и понеже ми пукаше как съм облечена, това беше повод за подигравки, иронизиране, поучителни лекции как човек трябвало да се срамува от егоистичните си желания и т.н.

... Това било практично и трябвало да се радвам, и да съм благодарна, че помагам на семейството си, пък и така съм щяла да се науча, че нещата в живота не стават, както ги искаме, и да съм свикнела да се съобразявам с другите - да се лишавам с радост за тях, и да се радвам на техните придобивки. Примерно, трябвало да се радвам за сестра си, че са и купили някакво гъзарско яке, с което тя щяла да се чувства добре, а аз, ако съм добър човек, трябвало да съм щастлива, когато моята скъпа сестричка се чувства добре и прочее в този дух.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

не знам какво значи аюми, но аз на нейно място бих си сменил ника на миранда:

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Можеш да излекуваш този спомен,-ако смяташ, че имаш нужда, като внесеш емоционален нюанс и кажеш с повече думи как си се чувствала в дрешките от сестра ти, защото в
старите дрешки, но чисти и спретнати, като от стара пъжълтяла снимка, може да те погледне едно усмихнато или пък едно намръщено момиченце. Сега имаш избор как да погледнеш на случилото се, за разлика от тогава и можеш да промениш спомена във хубав, положителен, дори това да е лъжа, измислица, преиначаване. Това е вид терапия, работа със спомените.
Дори и да излъжеш нас и себе си, ще ти го простим.
Можеш да откриеш очарованието на това да си бедно момиченце, което пък после става издокарана дама, каквато си сега- постигнала си го със собствени сили и това е за гордост.
При мен пък е точно обратното. При майка ми и баща ми бях модерно облечена, нарочно за да ме компенсират за увреждането ми, винаги първа в класа се появявах по новата мода, каквато и да е .
После се омъжих за беден мъж, трудни години, деца, с години не си купувах нови дрехи, докато бях в майчинство. Все износвах тоалетите на мама , прекроявах ги. Булченският ми костюм съм прекроявала три пъти. Отрязах ръкави на горната част, полата направих на рокля с презрамки, после пък-стана нещо друго

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vida1929 на 08.09.19 18:11.

Ох, тез спомени от детството ми напомниха за една случка преди години.

Племенниците ми, точно в същия състав: голяма сестра, 7-10г. по-голяма от другите, средна сестра и малък брат. Седим у тях и си лафим, някак разговорът завива към ожалване на "нерадостното" им детство, минало основно през 90-те. Помниш, купонна система, инфлации, недоимъци, преработващи се родители и прочие.

Средната:
- Аз бях най-ощетена, все трябваше да ти доизносвам дрехите, никога не ми купуваха нови.
Голямата:
- Да, бе, не ти купуваха. А мен питаш ли като все ви тръсваха да ви паса, нито с приятелки да изляза, нито нещо свое да си правя и като направите поредната простотия, само мен овикваха и наказваха, щото не съм била достатъчно отговорна.

След 10 минути спор коя била най-по-прецакана двете сестри се усещат, че има и трети и се нахвърлят вкупом на брат си:
- А ти какво се хилиш такъв, бе! Ти живот си живееше - всичко ти купуваха, за всичко ти угаждаха, отгоре на това, като ни оставяха сами, докато са на работа, трябваше и за тебе да приготвяме храна.

Братът:
- Да, бе, голямото угаждане. От вас двете не можех да се вредя да се оплача от нещо, татко веднага ме срязваше "няма и ти да ми цивриш като онези двете, мъж си, дръж се на положение". И само мен ръчкаше да му помагам във фирмата, щото вас човек не можеше да ви отлепи от огледалото.

След половин час забавления в този дух влезе майка им от кухнята и ми смигна: "Уф, тези пак ли спорят кой бил най-нещастното дете в семейството. Аман!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, тез спомени от детството ...

Аз пък една. И мойте не беше лесна. :))
Се съм плачела да ме купят замък - амо да е като в приказките ...
Като пораснах ни остана като весела закачка.

аюми означава "стъпка" на японски,

Не знаех. :)

Когато пристъпваш към следващата сделка...
докато тече там оферта/договяряне
ще те бутнем лекично ... в зоната на доволството. :)

продължи да го правиш , въпреки притеснението, в един момент ще разбереш, че сама си го преодоляла

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите