Ами така е, нещо такова.
Какво бих могла да направя, е въпроса.

Ами дай акъл как да си реша проблема, щом е елементарен.

Ще се опитам да го формулирам по друг начин.
От една страна живея на минимума, и това ме стресира, не заради самото качество на живот, а защото ми липсва всякаква "застраховка" при болест, нетрудоспособност и т.н.
от друга - сама си поставям препятствия пред по-добрите доходи.

Истината е, че ...

истината сама не можеш да я видиш, защото ти си я скрила от себе си зад стотици оправдания и обяснения, трябва терапевт да ти помогне да я изкараш иззад слоевете неверни убеждения, та да можеш да я видиш и чак тогава ще разбереш какво и как да промениш, че да заживееш като човек ... щото тва твойто сега не е живот, а мъчение, с нищо не отстъпващо на мъките на безработен аа металист фен в норвегия

всъщност не мога да си позволя терапия, а нова кола ще си купя в някой друг живот.

това не е вярно, защото ти не знаеш какво ще стане в бъдещето и какво ти е отредила съдбата

понеже не си проверила за терапевти, терапии и условията им и затова говориш наизуст - свестният терапевт, който ти е необходим, ще види потенциала ти и е възможно в началото да ти даде поносима за тебе оферта, защото знае че като се подобриш в психологическо и от там във финансово положение, ти сама ще започнеш да му плащаш повече

преди време и аз не вярвах че ще мога да си позволя каква да е кола, изобщо пък за нова не съм си помислял, а пък сега мога да си позволя не каква да е нова и луксозна кола, ами точно тази, която ме кефи максимално, с избран от мене цвят отвън и отвътре, и с всичките глезотии, които ми харесват лично на мене, без изобщо да ми пука какво си мислят другите за астрономическата сума на мераклийските глезотии по колата

Какво бих могла да направя, е въпроса.

напусни работа и се изхранвай от подаяния.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От една страна живея на минимума, и това ме стресира, не заради самото качество на живот, а защото ми липсва всякаква "застраховка" при болест, нетрудоспособност и т.н.
от друга - сама си поставям препятствия пред по-добрите доходи.

щото си ангел небесен, сакън да не те уличат в алчност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен заслужаваш много повече, отколкото получаваш, и няма причина да те гризе съвестта заради получените пари, но ти знаеш най-добре... Защо не погледнеш на себе си като на високоплатен професионалист и да започнеш да оценяваш своите умения по-скъпо? Може би би трябвало да ти е некомфортно не от това, че не заслужаваш каквото си получила, а от това, че не получаваш толкова, колкото заслужаваш, макар че пък тогава съществува риск да се почувстваш недооценена, което всъщност е по-лошият вариант.

Дано разкараш препятствията пред по-добрите доходи в кошчето за боклук и да започнеш редовно да получаваш повечко пари, така че да си позволиш нова кола преди да е дошло времето за другия живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nuke Dukem на 28.08.19 14:29.

чакай да ти разправя аз какви притеснения съм изпитвал - бидейки лицето дарк сайдов от никому неизвестна държавица, притежаващ временна белгийска лична карта, на която с големи букви пише че лицето няма право да работи в белгия, а само да учи в нея, отивам най-нагло да кандидатствам за работа в интернационална софтуерна фирма в столицата на европа

умирах от притеснения, щото и aз (като тебе) вярвах че истината е че нямам право да работя в тази блага държава (по това време още българия не беше дори започнала преговорите за влизане в евросъюза и мен ме третираха наравно с черните от третия свят) - взех назаем сако от един колега в университета, щото аз нямах и не можех да си купя, пък той културист и на мен ръкавите ми дълги, а в кръста ми тясно - и вървя към интервюто и краката си ги усещам гумени, щото очаквам да ми кажат абе ти къде се ръгаш в А група бе, я си виж кво пише с големи букви на личната ти карта, ебаси и наглия тип ...

и всичко в мен крещи, абе я се връщай и не се излагай бе, къде си тръгнал на интервю да ходиш, нали ще ти се изсмеят в лицето, барабар манго с хората ...

еми някакси устисках и не се върнах, там ми се наложи един час да чакам да ми започне интервюто, как го преживях този час ни жив, ни умрял, аз си знам, гледам обстановката, разни добре облечени индивиди се движат с професионално зает вид нагоре - надолу и все си въртя в главата леле мале, кой съм аз, господин никой и къде се опитвам да се намъкна без да имам никакво право

най-накрая секретарката ме извика, имах една дискета в джоба на сакото с това, върху което работех в университета, собственикът на фирмата я сложи в лаптопа си (за онези времена лаптоп беше огромна рядкост), видя какво съм правил и каза утре в девет започваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми е - това е страх от успеха. Самосаботиране, и аз го правя. Отделно, създадени и вече втвърдени навици за пестене, пък и като прочетох темата първоначално, макар и незадълбочено, смятам, че трябва да вървиш в посока повишаване на самоуважение, на самооценка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

cкоро писах, че ми е дискомфортно, когато го давам по-лежерно в работата, ако има такава възможност.

И на мен ми беше дискомфортно когато го давах лежерно в работата докато не си зададох въпроса защо това е така - от къде следва че трябва да ме е срам че работата не ми държи вниманието заето на 100% - как и колко работя си е моя работа, аз си го решавам и няма никаква логика да ме е срам ако реша да го дам лежерно - ако шефът има проблем с това, той е свободен да постъпи както реши - да мe предупреди или уволни - но нито едното, нито другото не са поводи за срам. Уволнили - уволнили - това е тяхно решение, което няма нищо общо с мене и моята стойност, та да ме е срам. Аз отговарям пред себе си за моите действия - те може да ми донесат полза или вреда, но в никоя ситуация не са повод за срам.