|
|
|
|
|
Всъщност знаете как е .
Когато си малък мислиш възрастните за герои .
Когато пораснеш малко разбираш , че са обикновени хора .
Когато пораснеш съвсем разбираш , че са идиоти .
Кефиш се на самопознанието им , че са идиоти , но се успокояват с мисълта , че и другите са като тях !
И се натъжаваш при мисълта , че след някоя година и ти ще си възрастен .
| |
|
|
|
Има и друго
Когато си малък, всички ти се радват, гушкат те и те целуват, глезят те, подаряват ти времето си.
Когато пораснеш те ошамарва самият живот, но през хората. Научаваш се да не те глезят, а да имаш отговорности. В един момент и гушкането много ти липсва.оказва се, че вече го получаваш само там, където има секс.
Когато си малък, те учат, че малко искаш от живота, показват ти, че можеш да имаш много повече.
Когато пораснеш и тръгнеш да завоюваш света, се оказва че си само пехотинец и понякога твоите победи са нечии, а твоите искания - претенции. Но някъде по пътя отново намираш себе си.
holi_day
| |
|
|
|
,,Когато пораснеш и тръгнеш да завоюваш света, се оказва че си само пехотинец и понякога твоите победи са нечии, а твоите искания - претенции. Но някъде по пътя отново намираш себе си. ,,
Правилно ! Но повечето хора НЕ намират себе си , а се губят!
| |
|
|
|
Нормално. Животът е сложен лабиринт.
Ще се изгубиш, после пак и пак, но или ще намериш пътя, или ще го уцелиш, или някой ще те побутне, докато друг те спъва... Но все в някакъв момент ще прозреш колко много зависи от самия теб.
| |
|
|
|
Но повечето хора НЕ намират себе си , а се губят!
Откъде знаеш? Гледаш ги отстрани и си казаш: леле, тия какви са загубени.
| |
|
|
|
Да.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
Аслъ !!!
| |
|
| 
|
|
