Тема
|
Не знам дали
|
|
Автор |
vida1929 () |
Публикувано | 13.08.19 18:05 |
|
не полудявам. Влюбена съм в котарак, оранжав, рижав котарак, който кръстих....естествено Рижко. Появи се на улицата пред нас . Гледа ме, сякаш флиртува с мен- малко тъжно, но закачливо, меланхолично и бавно ме заобикаля, като срамежливо навежда глава. Започнах да го храня и да се обвързвам с него, но изчезна нанякъде и аз се притесних. Тръгнах да го търся из квартала, не го намерих. Като излизам, винаги нося в торбата някаква храна за него. Обича всичко, свикнал е да дояжда всякаква храна, не е претенциозен и може да хапне и постен ориз, но и мръвки не отказва. Та, вчера обикалям да го търся и в отчаянието си, явно не съм се усетила как го викам по име, с тъжен и отпаднал глас: Рижко, Рижко...Не ми пука, какво си мислят минувачите за мен, може би са прави.
Много харесвам оранжеви и рижави коси и козини, гъсти , с нисък косъм. Не се смейте и не ме съжалявайте, всеки има някакви налудности дълбоко в себе си, и объркване и хаос, на които търси началото...Та се сетих, че в осми клас бях влюбена в един рижав фотограф. Всеки месец ходех да се снимам при него. Не може да не е забелязал, че съм влюбена в него или ми хлопа дъската. Ако чете това, моля да ми се обади. Това беше моята моминска несподелена любов, която сега доизживявам с ...котарак.
Рижко, Рижко, къде си?
Редактирано от vida1929 на 13.08.19 18:10.
|
|
|
опре ли до котки, аз съм другата чалната.
|
|
|
весело разказче
|
|
|
Рижко ще да е прероденият фотограф :)))
|
|
|
Сега се сетих, че познавам едно рижаво девойче от Пловдив, на което и двамата родители са фотографи,
може да му е дъщеря...
....Преди години имах едно рижаво коте, най-хубавото, което някога съм имала. И много добро по характер.
|
|
|
Много обичам котки.У нас гледаме котки още от първата половина на 80те.Те винаги са си живяли царски.
|
|
|
Една бездомна котка роди близо до печатница и някак при нас остана едно чисто черно коте, което го обезпаразитихме и сега се шляе и дивее по двора.
|
|
|
се към лудите коткарки! Нали ви я показах моята пухкавела дебела?
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
е моят непрежалим . Почина преди 3 години от тумор. Може би година се обръщах с Рижко към сегашната ми любимка, въпреки, че нямат нищо общо като външен вид и пол.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
Хубавец е бил. И добре гледан.
|
|
|
а за гледането ... ами аз или правя нещо 100 %, или изобщо не се залавям, със всичко съм така. Погребах го като човек в хубава кутия, надписана с името му, увит в бял плат и с цветя. Ох, стана ми тъжно.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
Не съм имала домашен любимец, но хора, които са имали дълги години, се привързват към тях. Когато ги загубят им е много мъчно. И е разбираемо. Приемаш ги като член от семейството.
|
|
|
Аз имах котка също, нейното име беше Жана.
За съжаление тя не живя за много дълго време – отиде си на само 14 години от бъбречна недостатъчност. Сега, знаейки, че Криска не й остава още много, особено, че дори по-лоши загуби чукат на моята врата – се чувствам сякаш буца ми засяда в гърлото.
|
|
|
бяла принцеса!
Живей в МОМЕНТА и не го трови с мисли за бъдеще или минало. Каквото има да става и да идва, ще става. Ако го мислиш, си създаваш напрежение и тревоги и най-много да го привлечеш да стане по-скоро. Изпускаш настоящето, а имаш само него.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
Благодаря ти за твоите мили думи. Рижко е бил чудесен котарак.
|
|
|
14 години не са ли дълбока котешка старост?
много красива с тези различни очи.
|
|
|
да, много обичам рунтави котунеци, обаче как се чистят тези косми от къщи, ве.
|
|
|
много красива с тези различни очи.
Благодаря ти за твоята мила дума, оценявам това.
14 години не са ли дълбока котешка старост?
Не бих казал, че 14 години са изключително напреднала котешка старост. Средната продължителност на живота на турските ангори (което е котешката порода, към която принадлежеше Жана) е ; ако бяхме да сравним 18 години с някога записана в историята на човечеството, тогава тези 14 години биха били еквивалент на приблизително 94 човешки години.
|
|
|
Не питай! Всевъзможни четки, ръкавици за сресване, прахосмучене два пъти дневно, отделно с мопа и ... дето викаше една позната "То вече кафе без косъм не ми е вкусно!" С Рижко беше песен, ма я виж туй сегашното,
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
ние винаги сме си пълнили къщата с котки - осиновени от улицата, ама все сме живяли на първи етаж. та - покрай задължителното космопочистване кошмарът - ни само вътре, ни само вън, вечно си вървеше с всички екстри откъм почистване, домашно възпитание, непредвидени травми, болести и страхове.
И откакто погребах 2 тийнейджъра след твърде късна - поради хойкане в махалата- медицинска намеса - вече съм джелязна: цялата квартална котешка популация има пълната ми любов и съдействие, стига да не ми пристъпва прага. Сега под прозорците ми е денонощно котешко събрание - от едно осиновено се разпространяват слухове по цялата махала и всичко живо ми се мъкне на кастинги и протести, даже и кучетата се повлякоха.
|
|
|
за изначално полудива животинка в плен и тази възраст е доволно добра.
котките са хищници, кучетата също, макар да са по-податливи на одомашняване.
в естествената си среда обичайно живеят по-кратко. само най-жизнеспособните индивиди могат да достигнат до пълнозенна биологична старост и то, при повечко късмет - без инциденти.
не ща да ти се бъркам, но гледането на големи кучета като твоите овчарки в апартамент е жестокост спрямо животното. не им е в природата да живеят в затвор.
|
|
|
Браво, браво, дресирала си го да се усмихва пред камера и да подава лапка за поздрав
|
|
|
В отговор на:
не ща да ти се бъркам, но гледането на големи кучета като твоите овчарки в апартамент е жестокост спрямо животното. не им е в природата да живеят в затвор.
Знам, но няма особено много какво да направя. Влагам всичко, което имам, за да я стимулирам умствено и физически, и да я пазя винаги нахранена, изкъпана и обезпаразитена. Тя яде всяка сутрин и вечер висококачествени гранули, и винаги има вода в паничката за нея; понякога й давам кебапчета и пържоли. Тежи 32 кг. Къпя я веднъж месечно. Научих я да плува в морето и сме ходили до Мусала и Черни връх. Докато Душока израстваше, ходихме ежедневно на разходка 5 км в местния парк до вододайната зона и обратно, и сме били до центъра на София в Борисовата градина. Запознавах я не само с мускулести питбули, но и с миниатюрни пинчери и дори малки деца. Положих усилето да я чифтосам и тя остави поколение в този свят, така че един тъмен ден то да не би се оказало, че животът й е бил живян напразно.
След като тя беше нападната от ужасна глутница 4 бездомни вълчака и ние бяхме едва успяли да я върнем към живота, аз сега излизам с нея само в квартала по време на вечерите давайки й да дъвче едно въже, и през ясните дни до моравата пред блока за да гони гумена топка. Не й дадох много, но е нещо.
Поздрави:
|
|
|
Не, бе, сърди ми се, че я снимам. Прилича на ухилена, ама нали си я познавам - сърдита беше.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
Брейй, ако знаех, че ще изпишете цели три страници, щях да ви пусна още няколко зоо теми. Имам едно разказче за леля Станка и нейното прасе, искате ли го, разказа де, не прасето?
|
|
|
Много са хубави и мама, и бебетата. Те къде са сега? Осиновени или и тях гледаш?
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
бе, обещавам да не те критикувам, на мен ми харесват измишльотините ти. И няма да се сърдиш на тези, които ще те критикуват, време е да пораснеш.
На тема животни и цветя съм си с отклонения - знам си.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
Черното живее с младо семейство в Перник, а кафявото, в къщата на човек от Люлин.
|
|
|
Дано да са читави хора.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
Аха, ясно, значи шикалкави. Котешка работа
|
|
|
Ти сега тема за прасетата, да е в унисон със случващото се с тях
|
|
|
И двете семейства са. Надявам се, че те ще размножат кучетата дори по-добре от каквото аз направих, така че родословното дърво на Душока да продължи далеч в бъдещето.
|
|
|
Много хубава тема...
Спокойна...
Да му се доприпка на човек на разходка с купи ама няма как. Няколко пъти сънувам вече, че скачам от леглото, а не ставам с търсене на опори и закопчаване на шина.
|
|
|
това ще стане, търпение и ... упражнение, когато дойде време за това.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
Аз пък не разбрах Холидей, за какво става въпрос?
|
|
|
усуках си крака, скъсах 4-ри главия мускул и претърпях операция, следва възстановяване - още малко с шина, за да зарасте, после физиотерапия
имам 2 анкера в капачката, като робокоп съм
да не искаш да дойдеш да ме видиш как куцам
ще се уплашиш и после пак ще палиш свещи
|
|
|
да...
нали видя напредък от гимнастиките
само протестирам срещу домашния арест,
но още търпение
понякога на човек му писва от хора,
ама друг път хора и улици си трябват,
прескочих лятото, направо на есента ще се радвам,
нищо че "умиращ сезон"
|
|
|
Много съжалявам. Представям си какво ти е. Пък и тази жега. Но ти си силно момиче. И това ще мине. Има много по-лоши неща.
То не се виждахме, когат бяхме здрави, та сега ли. Представяш ли си -едната седнала в инвалидна количка, а другата я бута, хи-хи.
Оздравявай
|
|
|
аааа не щъ да си представям
имам други планове
пратих на крейзи видеа да види
реално не куцам, лигавя се
просто пазя крака, но взех да се отпускам, да махам шината, да правя своеволия с моята упорита глава и ме е страх да не направя пак някой лупинг
|
|
|
Мда, хубаво си пратила на Крейзито, тя разбира. Нали и тя преживя нещо такова.
|
|
|
Така е
Няма лошо
Иначе днес правих футуристични фотографии, но са друга тема и за друго място
|
|
|
Пожелавам ти бързо възстановяване.
Ще ти донеса мидички и рапанчета от морето.
|
|
|
Постой там 1 месец, та да мога да дойда да си ги взема сама.
Благодаря ти
|
|
|
Добре.
|
|
|
Много ми стана жал онзи ден. Намерихме кашон с 4 новородени котенца, изхвърлени на боклука! Съвсем малки, слепи, безпомощни. Още с пъпна връв. Не знаех какво да ги правя. Хората минаваха и никой не се поинтересува. Взехме ги и ги оставихме до една детска площадка, дано някой се смили. Какво е станало, не знам. Нямаше как да ги прибера, нито имам идея как да се грижа за тях. Без майка на тази възраст почти сигурно са загубени... Какви хора има само!
|
|
|
Блу, ти се появи.
Без грижи бебетата няма да оцелеят, но има много хора, които вземат и се грижат за тях, отхранват ги с пипетка, с адаптирано мляко и други неща като затопляне, стимулиране на дупето с мокро памуче, което замества облизването на майката, за да се изхождат и т. н. Някои намират и котка-осиновителка. Във фейсбук има групи и хората споделят опит. Някои си ги оставят, други им намират осиновители - има начини много.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
|
|
ПП: Вече сигурно са умрели.
Редактирано от Nuke Dukem на 26.08.19 13:46.
|
|
|
Дано някой да ги е взел. Мислех дали да не ги занеса на един съсед-пенсионер, дето храни котките около блока и има и вкъщи котарак - ама знам ли и той дали би поел такава грижа.
Както и да е. Да, аз влизам от време на време. Малко се колебаех дали да пиша. Общо взето отпускарствам тия дни.
|
|
|
Мерси, ще я имам предвид, ако някой ден реша да гледам такива.
Еми... ако не са имали късмет да намерят стопанин навреме... то у нас само те липсваха, всъщност сега сме у майка ми, с все домочадието... но може би все пак трябваше да направя нещо. Много се чудих.
|
|
|
Хранениче – галениче,
от къде се връщаш?
Аз си знам, че няма начин
да те взема вкъщи,
но когато тук наминеш,
всичко ми просветва.
Дим, полегнал до комина,
акробат на летва,
дрямка, скок, телце-пружинка,
пухче в храсталака.
Ти допусна с теб да свикна
и сега те чакам.
Облак сянката си сваля
в топлата градина.
Идваш, за да те погаля
и да си почина.
Важно се разхождаш. Тичаш.
Мъркаш неуморно.
Хранениче, галениче,
духче безпризорно…
Мария Донева
_
Политичари и пелене имају нешто заједничко. Обоје треба мењати,редовно,из истог разлога.
|
|