|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Психология на животните
|
|
| Автор |
vida1929 () |
| Публикувано | 24.07.19 09:13 |
|
|
Мислите ли, че животните имат чувства?
Внушавам ли си, но в момента заекът Пърди 2, потомък на Пърди , стои засрамен в ъгъла, понеже му се скарах, че гризе краката на масата. Ако можете да го видите. Стойката му с наведена глава, полузатворени очи, лапичките както си е сложил мирно, просто говорят.
Жал ми е, май прекалих с дресировката. Това е животно, което трябва да живее на свобода.
---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.Редактирано от vida1929 на 24.07.19 09:18.
| |
|
|
|
Имат чуства да. Котката ни когато жена ми и сина бяха в България за една седмица беше като побъркана след няколко дни. Обикаляше, гледаше втренчено през балкона, мяучеше на моменти, стоеше и наблюдаваше входната врата, лежеше на постелката и чакаше. Понякига лягаше на сина на леглото и възглавницата му.
Не е куче, ама си е доста привързана за котка. Понеже казват че котките обичат къщата, а не стопаните.
Нашата все искаше екстра галене, като ги нямаше.
Тя най-много жена ми си обича. Само като и свирне тя, и се качва ако е легнала жена ми върху нея на корема и или гърдите. При мен идва, ама чака аз да я взема и сложа върху мен. И не стои дълго да я галя.
Понякога когато и се скараме че се е отплеснала и покатерила върху масата или се е изправила да се протегне и застърже върху някоя врата.. После ядосано гледа и маха с опашка.
Ако много я притесни сина.. Леко го предупреждава с лапа. Или в най-лошия случай лекичко захапва със зъбите. Много кротка котка е всъщност. Имали сме много по-лоши и диви котки. Нашата предимно лежи, спи и дреме и шом усети че някой отива към кухнята, е като реактив да виси на копанята. И да мяучи.
Много лакома е. Вади ти душата с памук.
Ама я ограничаваме. Че е близо 7 кг. Теглиха я наскоро.. 6 кг и 66 грама.
Брех.. Дяволското число си рекох..
А тя е чисто бяла, с едно жълто и едно синьо око.
Специална порода.
Гмо порода.
Идвам с мир и любов!
Редактирано от Desideratum на 24.07.19 09:43.
| |
|
|
|
Ето такава е.
Идвам с мир и любов!
| |
|
|
|
Преди време имах перфектно обучен от мен дакел - Лъки... та същия когато чуеше само някоя от думите - вода, баня или къпане се завираше под леглото и ръмжеше зловещо при всеки опит да бъде изкаран от там. А пък недай си боже човек да го изкъпе - то е една сръдня, едни криви погледи - направо ме досмеша когато се сетя. Само на къпане не го бях научил... беше някакъв ужас. Иначе може да е на сто метра от мен - като му викна "на място" - заковаваше на място и ме чакаше, също така когато му кажех "до мен" се лепваше за кракът ми и ходеше редом с мен. А пък за храната го бях възпитал - ако му давам нещо или го пусна на земята и кажа "Не" - просто не пипа - само когато му рекна "Яж" взимаше от пръстите ми като с пинсета, чакаше да пусна и тогава нагъваше лакомо. Разбирахме се с една дума... На още команди го бях научил ама те сега не са интересни. Бая тренинг му бях направил - щото предницата му беше много мускулеста - това от излетите за гъби на село. Изглеждаше горе-долу така - но по-мускулест:
| |
|
|
|
само че имат чувства и ако някой се съмнява, е или идиот, или никога не е общувал с животно, ами и по-далеч отивам - смятам, че имат и душа.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
смятам, че имат и душа
И аз смятам. Щом имат чувства и емоции, не може да нямат душа.
А също вярвам, че хора се прераждат в животни и животни в хора.
Аз сигурно в предишен живот съм била патка, пардон-патица или гъска, не знам каква е разликата, но много ги харесвам тези птици.
---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.
| |
|
|
|
Чувал ли си термина антропоморфизиране- предаване на човешки качества на животните?
---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.
| |
|
|
|
6 кг и 66 грама
Много ли е?
---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.
| |
|
|
|
Чувал съм... Ама как да не го антропоморфизирам като веднъж бях много, много махмурлия - предната вечер бях на купон с приятели и този човек - дакелът ми - вися под леглото, излизаше отвреме навреме, побутваше ми ръката, облизваше я, гледаше ме загрижено, въздъхваше тежко и пак се прибираше под леглото. Чак ранният следобяд намерих сили за негова радост да го изведа. Истината е че ми липсва, но друг като него просто няма.
| |
|
Тема
|
Re: Психология на животните
[re: vida1929]
|
|
| Автор |
aiumi () |
| Публикувано | 24.07.19 19:47 |
|
|
Според мен имат чувства,
но не знам защо това те притеснява, едно животно трябва да е дресирано, защото иначе не може да се оправи в човешкия свят. Другия вариант е да го натириш на свобода в гората, където ще умре след няколко дни.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
