.. Баща ми. Днес почина, на тази дата. През 2005 година.
Жена ми и кликна днес мелодията на телефона.. Бог да прости баща ти ми рече.
Запалихме свещ, и като се разчуствах.. Като рипна един рев, хлипане и плач.. Поне половин час ревах като магаре.
Със всякакви чуства. Всъщност най-силното чуство беше че ми липсва. Това че го няма да му кажа.. Прости ми. И прощавам ти.
Колкото и да съм бил зле настроен и обвиняваш го след смърта му.
Днес беше различно.
Намерих негови снимки от средата на 80-те, качих ги по фейса и отдадох нужната почит към него. Над 70-80 човека писаха бог да го прости и поклон.
Наистина целия град го уважаваше него. Въпреки пиенето му. На всеки нещо е помогнал, дал или направил. Като ремонти и изобщо.
Хората го помнят с добро.
Той наистина имаше златно сърце. Широкоскроен човек беше. Помагаше, даваше.. Ризата си от гърба сваляше за хората.
Не беше обаче такъв в къщи.
Въпреки многото лошо, ми е дал и доста добри моменти. Като по-малък, като дете.
Амин!
Бог да го прости.
Дано да се гордее от онзи свят днес ако ме вижда.
Почерпих близки и познати днес с бисквити и безалкохолно.. Макар той само ракия да пиеше.
И безалкохолните не ги кусаше.
Спрямо болеста си и зависимоста си, пак ме изгледа, направи каквото можа и не ни заряза с майка ми навремето.
Бог да му прости. И аз му прощавам.

Идвам с мир и любов!

Редактирано от Desideratum на 23.07.19 21:52.

моя баща ще го запомня като силно ексецентрична личност със странен характер, странни хранителни навици и странна филосифия за живота. Миналата година каза на дъщеря ми че по бащина линия произхожда от секта на сабатяните като всичките му чичовци са носели бели ризи и са били силно религиозни. По майчина линия евреин. Дъщеря ми го слуша внимателно и накрая го попита - дядо на теб като всичките ти роднини са били силно религиозни ти защо си атеист след като до 8 годишен си бил редовно до попа в църквата? Тоя въпрос му беше зададен от разумната ми дъщеря, другата ми дъщеря му е одрала кожата не само на външен вид но и по ексцентричност..

בַּעַל זְבוּב

Моят е още жив. Още-не че желая смъртта му, но понякога ми се иска аз да не съм жива. Тази сутрин ми се обади и ми крещя за едни пари, дето ми беше дал, че съм ги изхарчила за глупости.
Гласи се да живее сто години, Боже дай ми сили, нерви и търпение.
Много го обичам и му го казвам всеки ден.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

И на мен ми липсва моя баща. Умен, фин, чувствителен човек. Не можеше да приеме, че другите не са искрени в приятелството си с него. Трябва да е носил някакви нордически гени, много силна прилика имаше със западняци - германци, норвежци. Такъв беше и дядо ми, неговият баща. А бе липсва ми и ми е мъчно за него. Можеше да поживее още.

Как изглежда животът е станало по-важно от самия живот. - DS

Починал ли е баща ти не разбрах?

Идвам с мир и любов!

Обичай го, все пак добър.. Лош, ти е баща.
Друг нямаш. Понякога лошия пример е отправна точка в живота ни, за да не бъдем като родителите си.
Може би затова вселената и Бог са ми дали този баща. За да открия АА, са да дойде в живота ми такава жена. И да имам такъв син.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би затова вселената и Бог са ми дали този баща

А на мен защо са ми дали този баща, се чудя вече цял живот. Аз не съм дъщерята, която е искал, нито той е бащата , който аз съм искала. Така мечтая за благ, хрисим и мъдър баща, с който да имам духовна връзка. А с този нямам и той е груб материалист, комунист и заклет атеист

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, липсват ни.
Майка ми за съжаление накрая, в последните си години и дни от живота си го намрази. Все предчустваше че нещо лошо ще се случи с нея, и все повтаряше.. Че един ден не иска да го погребем при нея. За жалост това се случи. Така решиха тогава баба ми и брат му, както и другите ми роднини. Аз изобщо не бях във България тогава.
А и нямаше смисъл да се прибирам. Хем бях без пари, хем без отпуска вече. Щях да изхарча много пари, за да видя един гроб просто.
То човек като си отиде, и от Австралия да летиш да се прибереш, все тая.
Баща ми беше циничен относно смърта. Надсмиваше се над смърта. Все се бъзикаха в кръчмата като чуеха камбаната от близката църква, кой ли се е "разсърдил" днес.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дадени са ни такива бащи, за да бъдем по-мъдри и по-силни от тях. Такова е моето обяснение.
След като осъзнах проблема си си дадох сметка.. Баща ми имаше ли семейство и семеен живот? -Не!
Имаше ли сериозност към къща, дом и семейство? -Не! Може би от минимум, но вечно отсъстваше от вкъщи.
Имах ли аз нормално детство и баща до себе си? -Не!
Трябваше да ходя по кръчмите да го търся за да го видя и чакам да си допие.. За да се прибере да яде вечеря да речем. В началото го правеше.. После взе да ме отпраща да кажа на майка ми, че или вече е ял, или после ще си го претопли.
Беше много голям егоист като пиеше и голям бохем. Беше ларж и душичка само към хората по кръчмите и извън къщи.
Това си е като бич за една детска психика. Израстваш с мисълта че това е нормалният живот.
Макар и да знаеш вътрешно, че изобщо не е.
Завиждаш на нормалните бащи. Пък ако ще да са смотани и под чехъл в къщи.
Понеже баща ми и компанията му се занасяха с такива, които жените им не ги пускали по кръчмите, и не им били разписали гарнизон с преспиване. Понякога при любовницата.
Алкохола го направи нагъл. Пред майка ми се бъзикаше, че любовницата му била млада, и за мен щяла да стане.
Като взех книжка, им станах шофьор на повикване. Даваше ми да пия една шофьорска бира максимум, и ги чаках и се лигавих на фанти и кафе по нощите да ги чакам солидно да си допият и да се умъртвят. Колкото и да се опитвах да му се харесам, все чуствах че не беше достатъчно.
Като че ли все ми намекваше че съм слушал повече майка си. И че ме настройвала против него. А те двете с баба ми, били виновниците той да е по кръчмите.
Колкото и да осъзнавах, че алкохола е причината за този му крайно разхайтен начин на живот, и аз се пропих с времето. Било от бягство от проблемите, било то подсъзнателно да го копирам, било то от мъка или радост.. С времето разбрах че е било защото и аз съм алкохолик като него.
Аз сравнен с него съм мнооого по-лека версия, но това не ме оневинява. Свикнах вече да не гледам на проблема си с вина и като порок.
Когато печката и котлона парят, не залепяш постоянно ръцете си отгоре, нали?
Аз вече не го правя.
Баща ми си знаеше много добре че има проблем.
Обаче така му беше НАЙ-УДОБНО!
Да не поема отговорност за пиенето си.
Е, аз поех ОТГОВОРНОСТ!

Идвам с мир и любов!

Редактирано от Desideratum на 24.07.19 09:26.

Понякога лошия пример е отправна точка в живота ни, за да не бъдем като родителите си.

О, да!

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е