Прави каквото искаш,ама без да се зяждаш с мен и другите.

Идвам с мир и любов!

„ В Божиите ръце нищо не се случва напразно. Посредством несполуките ние получаваме урок по смирение, който по всяка вероятност е необходим, макар и болезнен.”

Само като се стремим да подчиним своята воля на Божията воля, ние започваме да я използваме правилно. За много от нас това беше истинско откровение. Всичките ни беди произтичаха от неправилното използване на силата на волята ни. Ние се опитвахме да бомбардираме проблемите си като се опирахме на волята си, вместо да съгласуваме желанията си с намеренията на Бог за нас. Целта на Дванадесетте стъпки на АА е да направят това съгласуване повече възможно.


Когато работата беше за нас просто средство за печалба, а не възможност да направим нещо полезно, когато да имаме пари и да печелим все повече, беше по-важно за нас от връзката ни с Бог, ние оставахме жертви на неразумни страхове. Страховете правеха невъзможен спокойния и полезен живот независимо от това колко добре бяхме обезпечени материално. Но с помощта на Дванадесетте Стъпки ние успяхме да се избавим от тези страхове, независимо от това, какви бяха нашите финансови перспективи. Ние започнахме да се трудим радостно и смирено, без да се безпокоим за утрешния ден. Ако нашето материално положение беше добро, ние престанахме да се страхуваме, че ще се влоши, защото разбрахме, че нашите беди могат да станат нашите най-големи придобивки.

Преди всичко трябва да спрем да играем ролята на Бог за самите себе си. Това не даде никакви резултати. Ето защо решихме, че от този момент в тази житейска драма Бог ще бъде нашият Ръководител. Той е нашият Господар, ние сме изпълнителите. Той е нашият Баща. Ние сме Неговите деца. Повечето полезни идеи са прости. И този принцип стана крайъгълен камък на новата триумфална арка, под която минахме, за да излезем свободни.



Когато си лягаме да спим, ние мислено оценяваме изминалия ден. Не бяхме ли през този ден злобни, егоистични или нечестни? Може би ни е било страх и трябва да се извиним на някого? Може би нещо сме затаили за себе си, нещо, което е трябвало веднага да обсъдим с някого? Проявявахме ли любов и доброта към всички заобикалящи ни? Какво можехме да направим подобре? Може би основно сме мислили само за себе си? Или мислехме и за това какво можем да направим за другите, какъв да е нашият принос в общото течение на живота? Не е необходимо, нито достатъчно само да изпадаме в безпокойство, че сме сбъркали, да се поддаваме на угризения или на мрачни размишления, защото в такъв случай нашите възможности да носим полза намаляват. Като си спомняме събитията от изминалия ден ние молим Бог за прошка и Го питаме как да поправим грешките си.


И още — ние спряхме да се борим с каквото и да било или с когото и да било, даже с алкохола. По това време здравомислието ни вече се е върнало. Ние ще пристъпваме към живота с разумни и реалистични позиции. В самите нас ще се появи ново отношение към алкохола, което няма да изисква от нас специални усилия. То просто ще се появи. В това се състои чудото. Ние повече не се борим и не избягваме съблазните. Повече не се заричаме – проблемът сам си е отишъл. Той повече не съществува за нас. У нас няма самоувереност, но няма и страх. Такъв е нашият опит. Такова е нашето състояние дотогава, докато поддържаме духовността си.

Оглеждайки се назад, ние виждаме, че нашата свобода да направим лош избор не е била истинска свобода. Когато избираме защото сме „длъжни”, то това съвсем не е свободен избор. Но това ни подтиква в необходимата посока. Когато избираме защото „така трябва”, то това вече е по-добре. В този случай получаваме някаква свобода и се готвим за по-голяма. Но когато, от време на време, ние успеем да направим правилния избор без да се съпротивляваме, без да се бавим или да влизаме в конфликт, тогава за първи път усещаме, каква може да бъде истинската свобода по волята Божия.


Амин

Идвам с мир и любов!

условия ще поставяш, само ако ме наемаш на работа.

Всичките ни проблеми са в главата .Ние знаем, че в продължение на месеци и години, докато алкохоликът се сдържа да не пие, той не се държи като другите хора. Ние също така знаем, че ако той приеме алкохол, в организма му се случва нещо, нещо с неговото физическо и психическо състояние, и той вече не може да спре. Жизнения опит на всеки алкохолика съдържа множество примери, които потвърждават това. Тези наблюдения биха могли да се смятат за чисто теоретически и безсмислени, ако първата чаша не водеше до един ужасен цикличен процес, който преживява алкохолика. Именно това ни кара да мислим, че основната причина лежи по-скоро в психиката на алкохолика, отколкото е свързана с физическото му състояние.


Ние живеем в свят, отровен от зявистта . В по-голяма или по-малка степен всеки от нас е заразен от нея. Този недостатък ни носи извратено и, въпреки това, несъмнено удоволствие. В противен случай, защо бихме хабили толкова време само да желаем да получим нещо, вместо да се трудим, за да го постигнем? Защо, изпитвайки раздразнение, се стремим да придобием качества, които никога няма да имаме, вместо да се примирим с обстоятелствата и да приеме реалността такава каквато е?

Повече от когото и да било, алкохоликът живее двойнствен живот. Той е прекрасен актьор. На хората около себе си той непрекъснато представя своя сценичен образ. Той иска хората да го виждат именно такъв. Иска да има определена репутация, но дълбоко в душата си разбира, че не я заслужава. ««« »»»
Вината е оборотната страна на гордостта. Вината се цели в саморазрушението, а гордостта в разрушаването на другите. ««« »»»
„Нравствения самоанализ — това е спокоен анализ на онзи ущърб, който сме си нанесли в живота си досега и искрен опит да го разгледаме в нужната светлина. Той прилича на процеса на шлифоване на стъкло с остри ръбове и с емоционална основа, което продължава да ни наранява и да ни създава комплекси.”

Когато усещам, че изпадам в депресия, не спирам да си повтарям: „Болката — това е пробния камък на прогреса”... „Не се страхувай от злото”... „И това ще премине...”, «И този опит може да се окаже полезен.”


„Само Бог знае, какво е това абсолютна честност. Следователно, всеки от нас според своите възможности, трябва да формулира какъв е този велик идеал. Доколкото всички сме склонни да правим грешки и сме не застраховани от тях в бъдеще, би било самонадеяно да предположим, че някога ще можем да постигнем абсолютна честност. Найдоброто, което можем да направим е да се стремим към това да сме по-честни.” „Понякога сме длъжни да поставим любовта на първо място по отношение на „фактическата честност”. Ние не можем, като се скриваме зад понятието „идеална честност”, да се държим жестоко с другите хора и безпричинно да ги обиждаме. Всеки трябва да се запита: „Кое найдобро и най-добре мога аз да направя?”


Когато бях на десет, аз бях висок и непохватен подрастващ, а когато спорехме, по-малките деца винаги ме нападаха. Помня, че за цяла година, а може и повече, бях изпаднал в тежка депресия, а след като излязох от нея, у мен започна да се развива страстен стремеж да побеждавам. Веднъж дядо дойде.Носеше някаква книга. Каза ми: „Тази книга е за Австралия. Тук пише, че само австралийските бушмени знаят, как трябва да се хвърля бумеранг.” „Да, — помислих си аз, — това е моят шанс. Аз ще бъда първия човек в Америка, който ще се научи да хвърля бумеранг.” На всеки младеж може да мине такава мисъл в главата. Тя може да го държи ден, два или три, а може и няколко седмици. Но за мен това беше истинска цел и аз я преследвах цели шест месеца, докато не направих бумеранг, който успя да прелети над църковния двор пред къщата ни и за малко не уцели по главата дядо, който се прибираше отнякъде. Това ме въодушеви толкова много, че започнах да майсторя друг бумеранг, който след това едва не уби мен самия.”

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нека дарът тогава си остане само твой.
Знаеш ли кое винаги ще те дърпа назад и вечно ще ти тежи като воденичен камък на пията?
Това че ти съвети от никой не приемаш.Ти знаеш най-добре,твоята преценка е не на 100,на 200пр вярна и правилна.
Откъде мислиш че го знам?
Ами и аз съм играл в този цирк и спектакъл скъпа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Desideratum на 15.07.19 18:12.

Е аз пък познавам един готвач и майстор на пици, който готви най-хубаво, когато е пиян-направо кулинарни шедьоври създава. И той влиза и излиза от клиники , и той никога не казва, че живота му е замразен, щото не е-той живота си продължава, но живота на алкохолика е без надежда. Каквито и шедьоври да създаде, животът му е ....какъвто казах , да не се повтарям. Това са шедьоври на мъката, на страданието, на болката, на цинизма, въобще на тъмните страни на душата. А ако създаде нещо позитивно, жизнерадостно и жизнеутвърждаващо, то е за сметка на нещо друго мрачно и подтискащо, което реално се случва в живота му.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

Виж как знаеш всичко. Ако си имала зависим около теб, знаеш.
За останалите това е един порок, сякаш нарочно се налива и скапва живота си и на всички около него.
Това е тежка и прогресираща болест. Аз не съм по-малко болен от вчера или миналата година. При издънките си се убедих-Когато почнеш отново да пиеш, почваш от там откъдето си спрял.
И не се размнаваш само с две три питиета.
При всяка от издънките си, се упоявах достатъчно.
Мислех че само две или три щяха да са, ама все накрая като удрях чертата бяха поне 8-10 бири или шише уиски или ракия.
И интересното е, че толеранса си е същия. Без позиви за гадене и повръщане. Плаша се от себе си в такива моменти.

Идвам с мир и любов!

Ти се плашиш от себе си, пък представи си жена ти как се плаши. Сигурно живее в ужас и кошмар, под един постоянен облак от страх, тревога и несигурност, ако е емоционално зависима от теб и й пука.
Наблюдавам. Алкохолиците, коит се разведоха и останаха сами като че ли са най-зле.
Самотни. Верно -на спокойствие се пие по-добре. Няма кой да ти досажда и да ти надува главата. Жените на алкохолиците обикновено говорят много. Освен това друго е да има кой да те изпере и да ти сготви, нощем да ти топли краката в леглото, лятото-да ти изстудява биричката, пък и да те обича- останеш ли без обич и човешка топлина -си вече напълно обречен .
Гледам го един цял живот пие, ама и яде много. Хвана подагра ли, кво-не знам, вече едва се тътри, разведе се, на работата шефът все още го търпи, защото и той е алкохолик. Вчера му казъл: Бе ти от сутринта пиеш, не си свършил никаква работа, вземи се скрий някъде, поне да не те гледат другите. Каква толерантност, ама докога ли ще е. Остане ли и без заплата- не знам. Но немога аз да го мисля.
Друг един-само пие, не се храни почти, станал кожа и кости . Той ми се вижда по-зле и от първия. Работник, слаб ама все още жилав и работи. Ще изкара още десетина годинки на работа, после съвсем като се скапе-ще легне на гърба на жена си. Ама си е изгледал и изучил децата поне.
Един доктор до нас. Почина на 45 от цироза. Хем образован, знае рисковете на лакохолизма, ама нА-умря преди всички. Бяха в една компания.
Четвърти- млад и хубав , бизнесмен, хвана рак на дебелото черво, умря рано.
Съдби .

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

В отговор на:

---

Установих, че сама си създавам стрес, като избирам да реагирам на житейските обстоятелства, предизвикателства и дразнители със СТРАХ, тревога и недоверие.

---

В отговор на:

---

Стресът е също симптом, причината за него е по-дълбоко, в някоя мисъл, на която вярваш безрезервно, а тя не е истина.

---