Давени котки-разказ.

Сетих се, че не съм ви разправяла как щяхме да се удавим с моята приятелка в морето преди двайсет години. Бяхме с група от съюза на писателите в почивна станция за една седмица.
Мястото е край Китен, времето прежурящо слънчево, но защо сме сами и точно там-не знам. Може би защото сме луди-друго обяснение нямам.
Плувахме навътре, тя беше пред мен, когато изведнъж спря . И аз спрях. Тогава тя ми извика да не приближавам, а да се върна на брега. Да съм извикала помощ, защото нещо я засмуквало . Тогава видях или си внуших, че виждам около нея как водата се върти .
- Защо аз, ти иди-рекох аз и се набутах във въртящата се вода. Не можех да понеса мисълта, че ще се удави, докато мен ме няма.
Морската фуния ни засмукваше . Ту потъвахме, ту изплувахме, а в пресекулките когато бяхме горе, се мъчихме да проведем смислен диалог.
- Една от нас двете трябва да остане .......
-....жива, за да отгледа децата ...
- и....
-...да издържа Таньо.
Децата бяха моите осиновени , а Таньо -нейния мъж, безработен и болен .
А НЕ! -казахме, хванахме се за ръце и ...потънахме. Обаче нещото ни изхвърли нагоре като гейзер....за да си кажем:
-За къв дявол ги взе тия деца?
- Ми ти кво му хареса на тоя Таньо?
- Много са ми хубави децата.
- Много си го обичам моя.
-Гледай си ги тогава.
-Обичай си го тогава.
-Аз няма да ти ги гледам.
-И аз няма да ти го обичам .
И как намерихме сили, хванахме се за ръце и изплувахме от водовъртежа.
Като изплувахме криво-ляво на брега треперещи, се спогледахме и си рекохме:
-Като давена котка си.
-И ти....

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

Редактирано от vida1929 на 29.06.19 15:16.

В отговор на:

---

-Защо аз, ти иди-рекох аз и се набутах във въртящата се вода. Не можех да понеса мисълта, че ще се удави, докато мен ме няма.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно това е идейния крайъгълен камък, върху който да седнеш и да се замислиш кое е по-мъдро да я оставиш да се дави или да останеш с нея!?

Има един вид разкази и въобще художествена литература, която се гради точно върху слабостите, недостатъците, тъмните сенки в душата, глупостта ако щеш, наивността и прочие негативни и осъдителни човешки черти, които ненавиждаме ,но всъщност без тях не можем, защото са едната страна на монетата и ни правят цялостни и завършени. Не можем да сме само умни, успешни богати и няма такова художествено произведение, което да пише само за качествата на хората-то просто няма да е интересно.
В тях разказа се върти около това героят да осъзнае нещо много важно от своите слабости и недостатъци, да анализира свое качество или недостатък,кой то не харесва, дори се срамува и се мъчи да скрие, да забута някъде надълбоко, където не се вижда. Разказът ми понеже е с автобиографични елементи има за мен много по-дълбок смисъл, от това което се вижда на повърхността.
Ти си била малко по-по-нравоучителна и размахваща пръст, отколкото те мислех и с малко по малко усещане да виждаш между редовете скрития подсмисъл на женските неща

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vida1929 на 29.06.19 15:35.

Е вие сте намерили подходящо място за да се разберете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vida1929 на 29.06.19 21:02.

Сетих се, че не съм ви разправяла как щяхме да се удавим с моята приятелка в морето преди двайсет години.

Очевидно става въпрос за теб и приятелката ти. Нещо не разбирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еми явно наистина не разбирам от женска душевност,
туй което разбрах аз, е, че майката отишла да прави компания на приятелката си и да се дави заедно с нея, и да си изясняват отношенията,
вместо да отиде да търси помощ, и да се спаси, защото има дълг към децата си.

За мен майката трябва да бъде войник - тя не разполага със себе си, докато има деца за отглеждане, и няма никакво право да рискува живота си, особено при положение, че не е подсигурило никаква алтернатива - не е имала право изобщо да навлиза навътре в морето, камо ли да се вре целенасочено във водовъртежи! Така го разберам аз живота, ако ще и да не са женски разсъжденията ми.

Пък предложението към давещата се приятелка да излезе и да потърси помощ, нищо, че вече я е повлякъл водовъртежа, направо счупи тъпомера.

ПП и не разберам защо ме занимаваш с погрешната си преценка за мен, аз какво общо имам? Аз съм такава, каквато съм, а кой какво ще си мисли за мен си е лично негова работа.

направо счупи тъпомера.

Не е ли очеизвадно, че съм търсила тъпото комичното абсурдното в ситуацията, та ме затрупа и изуми с твоя умен, дълбокомислен и правилен анализ????
Поне един да е видял смешното и нелепото, ще съм щастлива.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

И аз не разбирам какво не разбираш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това е някаква потресаваща глупост и безотговорност,

не. просто измишльотина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите