Давени котки-разказ.

Сетих се, че не съм ви разправяла как щяхме да се удавим с моята приятелка в морето преди двайсет години. Бяхме с група от съюза на писателите в почивна станция за една седмица.
Мястото е край Китен, времето прежурящо слънчево, но защо сме сами и точно там-не знам. Може би защото сме луди-друго обяснение нямам.
Плувахме навътре, тя беше пред мен, когато изведнъж спря . И аз спрях. Тогава тя ми извика да не приближавам, а да се върна на брега. Да съм извикала помощ, защото нещо я засмуквало . Тогава видях или си внуших, че виждам около нея как водата се върти .
- Защо аз, ти иди-рекох аз и се набутах във въртящата се вода. Не можех да понеса мисълта, че ще се удави, докато мен ме няма.
Морската фуния ни засмукваше . Ту потъвахме, ту изплувахме, а в пресекулките когато бяхме горе, се мъчихме да проведем смислен диалог.
- Една от нас двете трябва да остане .......
-....жива, за да отгледа децата ...
- и....
-...да издържа Таньо.
Децата бяха моите осиновени , а Таньо -нейния мъж, безработен и болен .
А НЕ! -казахме, хванахме се за ръце и ...потънахме. Обаче нещото ни изхвърли нагоре като гейзер....за да си кажем:
-За къв дявол ги взе тия деца?
- Ми ти кво му хареса на тоя Таньо?
- Много са ми хубави децата.
- Много си го обичам моя.
-Гледай си ги тогава.
-Обичай си го тогава.
-Аз няма да ти ги гледам.
-И аз няма да ти го обичам .
И как намерихме сили, хванахме се за ръце и изплувахме от водовъртежа.
Като изплувахме криво-ляво на брега треперещи, се спогледахме и си рекохме:
-Като давена котка си.
-И ти....

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

Редактирано от vida1929 на 29.06.19 15:16.

В отговор на:

---

-Защо аз, ти иди-рекох аз и се набутах във въртящата се вода. Не можех да понеса мисълта, че ще се удави, докато мен ме няма.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно това е идейния крайъгълен камък, върху който да седнеш и да се замислиш кое е по-мъдро да я оставиш да се дави или да останеш с нея!?

Има един вид разкази и въобще художествена литература, която се гради точно върху слабостите, недостатъците, тъмните сенки в душата, глупостта ако щеш, наивността и прочие негативни и осъдителни човешки черти, които ненавиждаме ,но всъщност без тях не можем, защото са едната страна на монетата и ни правят цялостни и завършени. Не можем да сме само умни, успешни богати и няма такова художествено произведение, което да пише само за качествата на хората-то просто няма да е интересно.
В тях разказа се върти около това героят да осъзнае нещо много важно от своите слабости и недостатъци, да анализира свое качество или недостатък,кой то не харесва, дори се срамува и се мъчи да скрие, да забута някъде надълбоко, където не се вижда. Разказът ми понеже е с автобиографични елементи има за мен много по-дълбок смисъл, от това което се вижда на повърхността.
Ти си била малко по-по-нравоучителна и размахваща пръст, отколкото те мислех и с малко по малко усещане да виждаш между редовете скрития подсмисъл на женските неща

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vida1929 на 29.06.19 15:35.

Е вие сте намерили подходящо място за да се разберете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vida1929 на 29.06.19 21:02.

Сетих се, че не съм ви разправяла как щяхме да се удавим с моята приятелка в морето преди двайсет години.

Очевидно става въпрос за теб и приятелката ти. Нещо не разбирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еми явно наистина не разбирам от женска душевност,
туй което разбрах аз, е, че майката отишла да прави компания на приятелката си и да се дави заедно с нея, и да си изясняват отношенията,
вместо да отиде да търси помощ, и да се спаси, защото има дълг към децата си.

За мен майката трябва да бъде войник - тя не разполага със себе си, докато има деца за отглеждане, и няма никакво право да рискува живота си, особено при положение, че не е подсигурило никаква алтернатива - не е имала право изобщо да навлиза навътре в морето, камо ли да се вре целенасочено във водовъртежи! Така го разберам аз живота, ако ще и да не са женски разсъжденията ми.

Пък предложението към давещата се приятелка да излезе и да потърси помощ, нищо, че вече я е повлякъл водовъртежа, направо счупи тъпомера.

ПП и не разберам защо ме занимаваш с погрешната си преценка за мен, аз какво общо имам? Аз съм такава, каквато съм, а кой какво ще си мисли за мен си е лично негова работа.

направо счупи тъпомера.

Не е ли очеизвадно, че съм търсила тъпото комичното абсурдното в ситуацията, та ме затрупа и изуми с твоя умен, дълбокомислен и правилен анализ????
Поне един да е видял смешното и нелепото, ще съм щастлива.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

И аз не разбирам какво не разбираш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това е някаква потресаваща глупост и безотговорност,

не. просто измишльотина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не съм против измишльотините по принцип,
но има измишльотини и измишльотини,

няма да забравя, беше преди 25години някъде,
как докато четях "Сейлъмс Лот" на Стивън Кинг,
(там толкова реалистично е описано как малко по малко цялото градче вампирясва,)
и към 3ч. през нощта чух почукване на прозореца,
се смразих от ужас и стиснах силно сребърното кръстче, което висеше на врата ми.
Хем през цялото време знаех, че всичко това е измишльотина.

В отговор на:

---

Не е ли очеизвадно, че съм търсила тъпото комичното абсурдното в ситуацията,

---

Никакъв тон не държа, струва ми се ,че ти първа започна с критичния тон напълно неуместно. Иначе нямаш грешка в твоето възприятие, въображание или където и да е.
Просто няма как да знаеш следното:
Отгледах три приемни деца, тя пък 20 години издържа болен безработен мъж.
В един момент когато ни е адски напечено положението и на двете, нервите ни не издържат и тя ми казва, че аз съм направила грешка като съм взела за отглеждане децата, а аз пък й казвам, че тя е направила грешка като се е омъжила за мъжа си. Разказът е алегория за нашите две съдби и животи- трудни, непроспериращи, но смислени.
Идеята. Всяка вижда грешката на другата, но не вижда своята голяма грешка. Това е в психиката на абсолютно всеки човек .
Това е идеята на разказа, твърде лично и да, не добре разказано. Съжалявам, че го публикувах.
Не искам да чувам мненията на други- те ще са вероятно същите като твоето. Написала съм заглавие НАШИ разкази, което, считайте е покана и подкана и вие да публикувате ваши неща, не само да критикувате и анализирате несполучливия ми опит за разказ.
---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни

Редактирано от vida1929 на 30.06.19 12:30.

Отново снисходително-осмиващо и пренебрежително изказване типично в твой стил.
Прекомерно си привързана към идеята, че си винаги права, за да имам доверие в преценката ти.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

талантливият разказвач съчинява интересни измишльотини,
любителят - каквито може.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никакъв тон не държа, струва ми се ,че ти първа започна с критичния тон напълно неуместно.

щом държиш да публикуваш нещо, измислено от тебе, критичният тон винаги е уместен. ако не ти отърва, направи си блог без опция "читателски коментари" и публикувай там.

аз съм читател, Видо. естествено, че съм права в излагането на собствените си възприятия и оценки. и дали на автора това му харесва, изобщо не ме брига.

озаглавила тема "наши разкази" и се репчи на всеки, драснал критичен коментар.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защото е нелепо да критикувате действията, мотивите, чувствата на художествените герои, ако и когато изрично съм написала, че това е разказ.
Ако е тема, в която споделям преживелиците си по може, макар че и тогава деликатния тон на изказване е по-приемлив.
Помня, когато бях даскалица и бях дала Бялата лястовица за литературен разбор, едно от децата беше написало нещо в смисъл абе тия родители луди ли са, вместо да заведат умиращото си дете на лекар, те тръгнали да дирят бялата лястовица
Не че се сравнявам с класика на българската литература, - в никакъв случай, опазил ме бог, просто се сетих

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Верно е.
А ти какво можеш да напишеш различно от заядливи критики!?

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

защото е нелепо да критикувате действията, мотивите, чувствата на художествените герои, ако и когато изрично съм написала, че това е разказ.

напротив. нищо по-различно от обсъждането на филм или сериал: сюжетът съшит с бели конци, действията на героите нелогични, диалозите плоски и безсмислени, режисьорът направо смукал от пръсти някакви фантасмагории, но ги пробутва за реализъм и т.н.

друг зрител пък ще каже за същия филм или сериал: а, много ми хареса да го гледам.

и едното, и другото са мнения на потребители. когато човек представя собствен продукт за обществена оценка, требе да е готов за всякакви мнения. разликата между тебе и някой режисьор е, че ти имаш възможност да се репчиш на потребители, чиято оценка не ти харесва, пък режисьорът няма - освен ако ходи да ги подслушва по къщите и киносалоните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ти какво можеш да напишеш различно от заядливи критики!?

ми последно написах това:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз публикувах свой разказ, ти не разбра темата и идеята, аз се опитах отново с прости думи да ги обясня на уважаемата ''читателка'', каквато твърдиш че си.
Ти продължаваш да твърдиш, че се ''репча'' . Не виждам смисъл да споря с теб.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

ко не разбрах?
пляскаш тема с някакъв разказ, четеш си коментарите по темата и се репчиш на коментиралите.

Принципно, когато пуснеш тема трябва да си готова да получиш от потупване по рамото, през критиката та чак до скандала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това го разбирам. Потупване по рамото не очаквам. Скандал, ако има, ще го подмина. Ако има градивна критика, ще я прочета задълбочено и внимателно, и ще си взема забележки, но засега не забелязвам такава.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

Ако се опиташ да погледнеш първо ти как се държиш и бъдеш честна със себе си, може да установиш, че първа ти се репчиш и заяждаш, непровокирано обиждаш, създаваш скандали, настройваш хората едни срещу други. А отдавна съм забелязала
и друго-много често нямаш свое собствено мнение и взаимстваш такова от други хора, които грешат в преценката си по някакъв въпрос или ник, но понеже са мазни с теб, ти се водиш по акъла им .

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

Редактирано от vida1929 на 30.06.19 19:58.

Това нито е четивно, нито оригинално, нито информативно и го оставих по средата.
После прочетох твоите последни мнения в Гоблени, които ми дадоха повече впечатления за теб. Не може човек с претенции за интелигентост и ценностна система, да пише по този начин.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

Това нито е четивно, нито оригинално, нито информативно и го оставих по средата.

за когото трябва и се е поинтересувал, е информативно.
аз разговарям с хората, не им пробутвам "творчество с претенции".

на мен ми е понятно озлоблението ти на недооценена "писателка", което звъни дълго под формата на коментари по мой адрес, дори, когато не съм драснала ред в някоя тема, нито съм разменила реплика с тебе. одиш по гъза на всеки, който ме одумва и му пригласяш, многократно съм те засичала.

а човек с претенции може да пише, както си иска. и го прави, защото изобщо не му дреме за оценките на другите. туй, че не схващаш този вид ценностна система, е единствено и само твой проблем.

Каквато и да ме наричаш, на теб ти знам целия арсенал от манипулативни тактики и стратегии, с нищо не можеш да ме изненадаш. Неведнъж съм ти яла попарата, но да ти кажа честно- започна да ми доскучаваш. Дали да не отидеш на лекар? Възможно е при теб да протича някакъв процес на умствена деградация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали да не отидеш на лекар? Възможно е при теб да протича някакъв процес на умствена деградация

Много уместно предложение в тема, отворена, за да се пльосне неква графоманска дрисня.

забелязваш ли, че само 3 потребителя изобщо са ти писали в темата?
забелязваш ли, че никой от другите обичайни клубни обитатели не е драснал ред?
забелязваш ли, че ако с нещо беше интересна в дира, щеше да привлечеш внимание и на потребители от други клубове?
забелязваш ли, че по-талантливите графомани в дира биват следвани, маркирани и ухажвани поне с един емот-икон?
забелязваш ли, че в твоите "писателски" теми дори стари виртуални познайници, дори от куртоазия не се отбиват?

забелязваш ли....

забелязвам, че твоето мислене става от ден на ден все по-опростенческо, в смисъл на просташко, и еднообразно, като при хората, коит няма какво ново и свое да кажат вече и се занимават само със сплетни и интриги. И друго забелязвам. Ако се доближиш до някого и демонстрираш някаква симпатия, емпатия, разбиране на проблемите, темите, постовете му, то е само за да можеш в един следващ момент да му забиеш шут в гъза и да се изпъчиш с гордост- ''как се чува думата ти'', което пък говори, че не си качествен човек и другите рано или късно го разбират.

Само вчера гледам в Гоблемите за нула време си ги опаткала пет човека и си ги нарекла от проститука, слугинаж, до умствено деградирали. Браво!
Браво и на тези, коит те търпят.
Няма значение колко човека са писали след разказа ми. И не държа на това. Разказите са за да се четат и да провокират мисли , а не да се бутат разбрали -недоразбралии да драскотят първото, коет им е дошло на езика и на клавиатурата.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в <P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от vida1929 на 01.07.19 12:21.</EM></FONT></P>

Редактирано от vida1929 на 01.07.19 12:23.

кажи нещо, което да не знам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С тебе ще се занимавам, как не!

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

ми нали досега това прави в темата си?
аз коментирам разказа, ти коментираш мен.
барем се напъни за някое гениално прозрение за мене си, дето ще ме изненада, че да има файда от толкоз писане.

Искаш нещо за тебе? Досега щом не си разбрала, няма и да разбереш. Трябва някой по по-груб начин да ти каже как стоят нещата с теб, за да разбереш.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

Казах: нещо за мене, дето да не го знам.
Някоя дълбока психоаналитична дисекция на тъмните пластове на душата ми,
която прозорливото ти перо като прожектор да освети и изложи на показ. Тъй, щото всеки да чете, да цъка с език и да се възхити от тънкия ти усет и майсторство да се взреш в нечия личност и да я обрисуваш толкова истинно, че и родната и майка да остане безмълвна.

Може и по-грубичко. След всичките стандартни посредствени етикети от сорта на свиня, боклук, простачка, интригантка и т.н., дет ми е омръзнало да ги чета, нещо по-остро, но оригинално ще е цветен ветрец в сивото еднообразие.

Сега е моментът да блеснеш, без друго си събрала доволно материал от наблюдения из други клубове. Опиши злодея. Хем предизвикателството е много благодатно - лошите винаги дават възможност за по-колоритни описания, отколкото ангелоподобните.

Откъде на къде ще ти правя дисекция!?
Ти май не разбираш от дума?
Като не разбираш,
все някога нещо ще те тресне по главата и ще разбереш- в прекия и преносен смисъл.

Винаги така се случва с хората, които се правят на умрели лисици. Рано или късно си научават урока.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

ми така и така ми ръсиш баналности, омръзнали до втръс,
поне приеми предложението ми за творческо предизвикателство - вместо измислени героини, реално пишещ тъдява субект, който да обрисуваш чрез най-тежкия си арсенал: всичкия прочетен в оригинал Юнг и многогодишното изучаване на психоаналитична литература в услуга на неповторимото ти писателско перо.

И ще събереш овации, дори лично ще помоля всички недолюбващи ме потребители от другите клубове специално да дойдат, да прочетат описанието на Липари и да си кажат мнението. Ще те заринат с "евалла", "ашколсун", "аферим", гаранция.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Очевидно ме иронизираш и опитваш да ме осмееш, но въпреки това ще ти отговоря.
Първо. Във форум като този е невъзможно да се направи това, което искаш от мен.
Второ. Юнг и психоанализата не могат да помогнат за анализирането на душата ти, просто защото не си споделяла нищо във връзка с твои душевни преживявания.
Трето. Дори и да съм наблюдавала и забелязала някакви тъмни ъгълчета от теб, те не са нещо от душата ти, а са страни от твоето поведение. Дори и да ти ги посоча, доколкото познавам начина ти на реагиране-ще започнеш да отричаш, да се инатиш, да ми докарваш от девет кладенеца вода-за да ми докажеш, че не съм права и не само,че ще отричаш настървено, но и ще се опиташ отново да ме изкараш крива и недоразбрала.
Четвърто. Защо въобще си мислиш, че имам някакво желание "да събирам овации'' и да се издигам в очите на слепите.
Пето. Не съм се задълбочавала да чета твои постове и да те наблюдавам подробно и надълбоко. Всеки може да си каже мнението за теб и много хора са го правили. Не е необходимо аз да правя някаква твоя дисекция и прочие. И при бегъл поглед върху твоите постове, на всеки му прави впечатление едно и също, което ти е казвано многократно.
Ако съм чела Юнг и психоанализата, то е било за да помогна на себе си. Не за да драскотя психоанализи на разни особи като теб и да изсмуквам глупости от пръстите на левия си крак. Всякакъв такъв опит ще бъде само предположения и догадки, и вероятно няма да има нищо общо с истината.
Много пъти обаче сме коментирали темата за проекциите. Каквото и да напиша за теб, то ще бъде само мои проекции върху твоето поведение. Както и ти правиш проекции, когато коментираш моето поведение. Например сега си написала в един по-преден пост , че аз съм озлобена писателка. При положение, че аз изобщо не съм озлобена, си мисля, че твърде вероятно ти си озлобена, но не искаш да видиш това и ти е по-лесно и по-удобно да видиш някаква моя злоба, вместо да си признаеш твоята. Ако ме разбираш. Но едва ли.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

Редактирано от vida1929 на 01.07.19 21:29.

тююю, язък. не очаквах да те затрудня толкова.
еми - каквото, такова. ще си чета евтинийките, както досега.

Мислех нещо за разказа ти, също и за ситуацията,
но няма да го споделя, след като намираш мислите и чувствата, които твоя разказ предизвиква в мен, за неуместни.

За мен пък това е абсурдно отношение. Все едно да счупиш огледано, защото не ни харесва това, което виждаш в него.

Но принципно, това на мен не ми пречи, аз мога да си изразявам мнението, мога и да не го изразявам.

Не ме затрудняваш. Просто това, което мога да напиша за теб, няма да е това,което искаш да чуеш и освен това може да няма нищо общо с теб. Както и ти не можеш да напишеш нищо вярно за мен. Така че няма смисъл.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

Сподели го, напиши го, аз няма да се разсърдя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто това, което мога да напиша за теб, няма да е това,което искаш да чуеш и освен това може да няма нищо общо с теб.

не гадай какво искам да чуя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При алтернативата да трябва се грижа за Таньо, във вулкан скачам и я изваждам за пиргите.

пък туй, че злобееш, защото ги критикувам, всеки го вижда.
не зная кой какво вижда, но вече е твой ред да станеш героиня на неин разказ или няколко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

забелязвам, че твоето мислене става от ден на ден все по-опростенческо, в смисъл на просташко, и еднообразно, като при хората, коит няма какво ново и свое да кажат вече и се занимават само със сплетни и интриги. И друго забелязвам. Ако се доближиш до някого и демонстрираш някаква симпатия, емпатия, разбиране на проблемите, темите, постовете му, то е само за да можеш в един следващ момент да му забиеш шут в гъза и да се изпъчиш с гордост- ''как се чува думата ти'', което пък говори, че не си качествен човек и другите рано или късно го разбират.

а аз забелязвам, колко бързо се учиш
и как всичко, което ти е присъщо и е казвано на самата теб, се обръщаш и говориш на другите
нещата, в които са те обвинявали, използваш за да обвиняваш другите в тях, а си мислиш колко си чистичка

та... за разказа ти
понеже липари е пропуснала причина, поради която аз не дадох мнение
като чета произведенията ти някакво чувство на угнетеност ме наляга
как ти ги ражда главата тези сюжети не зная,
но подобно чувство имах като четох 1 книга за масови убийства на деца
беше от известен автор, подариха ми я и я прочетох
това е една от най-трудно четените книги в живота ми
хем в 1 момент я оставях, хем се връщах да довърша историята
много тягостно чувство
и после - нито да дадеш книгата на друг да прочете, нито да си я оставиш в библиотеката, нито да я дариш на читалището, нито да я метнеш в коша /заради възпитанието си в уважение на писаното слово/

не ми допадна
да не говоря пък начина, по който натрапваш това, че не те разбираме
ми пиши така, че да те разберем
зная, че сега ще обясниш колко сме простовати
но реално сме много различни хората, които сме тук
но историята е като пълна измишльотина, абсолютно нереални диалози, някаква селяния и старовремско като изказ, като се и добави помпозното, че героините са с група на съюза на писателите, все пак човек очаква повече

предложих - не съм достойна.
ще се примирявам със стандартните комшийски излияния "през плета".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

разказът като форма не е така лесен

сигурно от 1г. чета 100 разказа на рей бредбъри
през това време прочетох други книги, но разказите не съм довършила. 1/3 имам до края
не само че е тухла самата книга, но ми е трудна за четене,
за разлика от неговите сбогом, лято и вино от глухарчета,
които го направиха мой любимец и съм писала за това някъде из форумите
някак ми е там като съвършения изказ
а в разказите, някои от тях само с диалози и уж би трябвало като кратка форма да са по-лесно смилаеми, но не са

та... за успокоение на вида ще кажа, че не е лесно, затова и не винаги читател може да разбере, прозре или там каквото се очаква като ефект

отделно примерно самата аз не обичам особено повествователното разказване - хронологично излагане на някаква история
от друга - сюжети свързани с убийства, смърт...
от трета - харесвам фантастиката, но не и жанр хорър

Ми прав е
Мотивацията понякога е абсурдна

ти що мислиш, че се хиля? Отделно на думичката "пирги", която скоро не ми беше идвала наум.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти как предполагаш, че мога да мисля...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

думичката "пирги"
От баба ми я знам тази дума- сплъстени, невчесани, мръсни коси. В случая много точно употребена от Гераско.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

Ехааа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите