Психо-тормоз на работното място

ми това е казусът в темата, ти досега върху какво мисли, докато драска в нея?

а представяш ли си после как ще се върне на работа след 1-2 месеца,
като през цялото време ще я тресе треска как ще се появи отново

и хубаво, че го забеля това изречение за поредните паник атаки, аз го видях още на първо четене
та чий телевизор е развален тогава?

На книга всеки е на работа за да изпълнява работата X срещу заплатата Y.

На практика, от около 50 години насам, всеки иска и нещо повече - ако не чак уважение и респект (които се заработват и затова си зависят от тебе самият), то поне човешко отношение.

Когато започват да се отнасят към тебе като към ресурс (отдел личен състав тук при мене се нарича "човешки ресурси"), нещата се скапват и "ресурсът" започва да дава неочаквани за манагемента дефекти.

ми всичко се решава когато двамата сядат и говорят човешки - мен, шефът, ме мотивира тва и тва и искам от тебе тва и тва, а тебе, подчиненият, какво би те мотивирало за да го изпълниш въпросното тва и тва - в ситуацията явно този епизод е бил пропуснат

а представяш ли си как ще получи инфаркт след 2 месеца и никога повече няма да се върне

да се стегне

хората, които правят паник атаки, точно по тази причина ги правят, щото повечето време са стегнати, а са се отпуснали, и в точно този момент ги връхлитат
затова не трябва да се слушат съвети от приятели, дават грешни съвети
жената трябва да се научи да се отпуска, не да се стяга

точно, ама още не беше писал, когато аз отворих да отговарям

не споря с написаното от теб
така е, освен това доста добре е формулирано,
но забелязваш ли, че в темата
има като в задача няколко грешки:
- не бе посочена никаква ситуация, онагледяваща, че става въпрос за психически тормоз
- "тормозената" служителка и преди е имала панически атаки, та голяма е вероятността всяко поставяне на нова задача за нея да е стресиращо и да го определя като тормоз
- служителката по никакъв начин не проявя инициатива за решаване на проблема, но е активна при търсене на виновен
- приятелката нито е в състояние да помогне индиректно чрез някаква тема, а може да способства за зацикляне не в решението, а в безкрайното разискване на проблема, както и в търсенето на вина, а не решения. до тук видяхме само активност при очерняне на другата страна

и тук се нарича "човешки ресурси"
затова по-горе писах, че тя трябва да се опомни, да се подпре на знанията и опита, които е натрупала и да предложи подобрения в работата или да мотивира защо някъде не може и не трябва да се прибързва с аргументи, а не с това кой какъв е и докъде му е стигнал секса
освен това, фактът че младата шефка е сама и неомъжена, по никакъв начин не доказва, че й липсва секс, а на 50-годишната, понеже вероятно е омъжена, й е в достатък. изключително слаб довод за причината за т.нар. психо-тормоз
според мен няма такъв, а клюкарки-приятелки се жалват една на друга, изобразяват нещата така, че да изглеждат по определен начин и не търсят реално решаване на ситуацията

няма да получи
ще получи, ако не е там и изпуска последните клюки дали началничката й има приятел и как е сексуалният й живот

Добре де, а защо първо не отнесе въпроса към шефа на институцията? Въобще правен ли е подобен ход?

Ако след изява на проблема към главния шеф нещата продължат, тогава да се мисли за по нататъшни действия.

[линк]

в такъв случай къде е причината за паник атаката на служителката - в самата нея.

жената трябва да се научи да решава проблемите си на момента
да проявява самообладание, да говори по професионалните въпроси, а не да мисли кой къф е и стигнал ли му е снощи секса
нейната собствена правилна реакция ще й даде самочувствие
до тук реакция няма - мълчи си на работата, на приятелките се обяснява

в темата:
Та след поредния обиден и унизителен "диалог" с властимащата , жената прави за пореден път паник атака, активизират се симптомите й на тревожност и е на път да изпадне в депресия. Връщат се стари неизчистени емоции от предишни подобни ситуации със същата тази властимаща.

измишльотини от класа
новоназначена шефка, ама емоции от стари ситуации

нерешените й проблеми се натрупват

щом към нея имат изисквания и тя да представи своите - примерно да й оборудват* работното място, да иска допълнителна почивка, да не й прехвърлят работа на колеги, като замества някого да й плащат допълнително... някакви такива - тя си знае как са нещата

на теория казусът е лесен - не им харесва как работиш - предупреждават те, продължаваш да не им харесваш - уволняват те и си намират друг, дето да им харесва как им работи

на практика в закона има някаква защита от уволнение на стари кадри - колкото по-дълго си работил в дадена фирма, толкова по-голямо обезщетение трябва да ти платят ако те уволнят, освен това новият ще има начален период на обучение и придобиване на опитност, по време на който ще е по-слабо продуктивен от зле работещия опитен работник ... тъй че за работодателят е по-изгодно да мотивира стария служител да заработи по-усилено

ако обаче работодателят не успее да мотивира стария служител да заработи по-интензивно, тогава за да избегне плащането на обезщетението при уволнение, работодателят може да започне да издевателства над служителя, та онзи да си напусне по собствено желание - и мисля, че описаната ситуация е точно такава психо-тормоз докато жената сама си напусне, та да не й се плаща обезщетение - за няколко долара повече съсипват здравето на жената

има едни обици - треперушки
работата им е да седят на ушите и... да треперят
и без вятър са неустойчиви и неуморни в трептенията си
уморява ги да са в покой


подсети ме за това:

"Има хора-глухарчета. Крехки и чувствителни. Речеш да въздъхнеш с едно “Пффуу”и те се разпиляват на сто страни.

Има и хора-птички. Стреснати и нервни. Дадеш им зрънца обич, а те клъвнат едно-две и те погледнат с недоверие. С едно око. Плеснеш с ръце от неуместна радост и спонтанно щастие, а те без пера останат, пък литнат. Как го правят с тия оскубани криле? Радичкови пилета някакви.
Има и хора-цифри. Ходещи калкулатори. Вземеш, че натиснеш погрешно копче и им се повреди системата. И трябва да си носиш постоянно в джоба зарядно, щото в най-неподходящия момент им спира тока. Гаснат внезапно. Като изгорели крушки.

Има хора-рибарско столче. Удобни. Заемат малко място и служат вярно години наред, но изведнъж им се къса платното и падаш по задник в гьола.

Има хора-паяци. Оплетат ти хамак и го вържат между два бора. Уж те люлеят приспивно, а те изсмукват, докато не се превърнеш от люспа на нещо.

Има хора-дъги. Цветни, ефимерни и вкусни като захарен памук от панаирджийска сергия, сиреч лапаш нещо, а гълташ нищо.

Но има и хора-знаци. Появяват се рядко. Вероятно веднъж в живота, а може би два или три. Напоследък често си мисля за тях. Дали не съм пропуснала някого, защото трудни за разпознаване са те.
Хората-знаци се появяват внезапно и най-често, когато си седнал на душевен тротоар, а краката ти висят в бездна. Разчитането на хората-знаци е трудно и не ти дават втора възможност. Или ги разчиташ, или се качваш отново на сала и гребеш срещу течението.
Как се разпознават хората-знаци? Ми все едно нещо ти прави трапанация на черепа и ти налива с фуния древен и мъдър планктон. Няма да проговорите санскрит, нито внезапно ще съзрете Андромеда с просто око във вселенската чорба.
Просто трябва да сте готови за тях. Те знаят кога да приседнат на онзи душевен тротоар.
Как? Не зная."

Автор: Ваня Гайдарова"

Мдаммм...еми колежката като не взима нещата в свои ръце...да се оправя.

Чудя се на Сарая какво толкова се е заела с въпроса, освен ако потърпевшата не тя де

[линк]

ако обаче работодателят не успее да мотивира стария служител да заработи по-интензивно, тогава за да избегне плащането на обезщетението при уволнение, работодателят може да започне да издевателства над служителя, та онзи да си напусне по собствено желание - и мисля, че описаната ситуация е точно такава психо-тормоз докато жената сама си напусне, та да не й се плаща обезщетение - за няколко долара повече съсипват здравето на жената

- само работодателят ли е длъжен да мотивира стария служител. нима още преди започване на работа, не се подава мотивационно писмо - защо искам да работя в тази фирма. до тук стана ясно, че не й е много важно да работи, а да е на работа

- може, но не е сигурно, че издевателства

- ако е такава ситуацията - да я подтикват към напускане, тя ще знае, че просто й търсят цаката, няма защо да повлиява на самооценката й, както авторката твърди

измишльотини от класа
новоназначена шефка, ама емоции от стари ситуации

щом за пореден път прави паник атака, вероятно вече се е консултирала с психолог и е наясно с някои механизми ... какво толкова невероятно има първоначалните кoнфликти с авторитети от детството да се реактивират от нов конфликт с авторитет? Отде знаеш как са я наказвали и как са издевателствали над нея в детската градина примерно?

може сарая да работи в международния статистически институт за регистриране интензивността на половия живот

трябват й статистически данни как се отразява дефицитът в интимния живот върху работоспособността в отделни сектори и на различни йерархически нива

до довечера трябва да събере данни също - дали колкото повече трепериш за работата си, толкова по-висок е магнитутът на оргазмите ти вечер

като цяло темата ми се вижда украсена

При мене са целели да ме стреснат обаче ги стреснах аз.но не достатъчно, че да паднат на колене. Остината е, че тая работа ми беше адски противна като никоя друга в живота ми. също и колегите бе един нямаше който или която да ми допада.

твърде много вярваш на написани неща
ако така лесно прави паник атаки и изпада в депресия....
депресираните хора не разказват така охотно истории, по-скоро се затварят...
а тук мълчание на работата, извън нея - обясняваници

добре
а сега как си
гледам някакви изблици тези дни