Психо-тормоз на работното място

Може да опита за изпълнява това, което се изисква от нея, и да се сприятели с шефката си.

мазноч от страх???

изпълнителката е посредствена и на 50 г.
амбициозната шефка е на 25 и не понася неефективни служители.

как ще се сприятелява - с домашни сладкиши и плетени пуловерчета за подарък ли?
тва да ней съседката на пейката пред маалата!

Няма никакви фази тук!
Има напускане!
Толкова ли ви е страх бе хора?!

Ми може да са женени за некви паразити, дето си чешат ташаците безработни в къщи, щото безстрашни. Пък все някой требе да се грижи за сметките, демек, да ги плаща.

Ти, дрисльо, дето си се обесил на врата на такава жена, нямаш думата.

трябва да промени онези свои вярвания, които оценява като вредни за себе си
а пътят на промяна на реалността минава през промяна на нагласите
какво е правила досега, за да реши проблема си?

Под "да се сприятели", нямам предвид да се мазни, а да разбере що за човек е, и кое я бута да се държи по този начин. И да види дали е възможно въобще да се вмести в схемата. Щото обяснения от типа "требе и уй" не са рационални и не водят до позитивно развитие на отношения:)

Скрий се, ве, паразит мизерен!
Ако не е жена ти да блъска като изоглавена на малка заплата и да изтърпява всякакви мизерии на работното място, за да се видите с некви пари, да не ви отрежат банките и да не ви скочи барневернът на главата, досега да сте пукясали като клошари.

Тя щото по-малко болна от тебе и по-тъпа от тебе, че не смее да напусне работа и да зее, докато си пощи, каквото ти си пощиш по цял ден в къщи! Ясен си на всички, без изключение, тук.

Пфу! Ако жена ти не се държи с нокти и зъби за трудовия си договор и не преглъща, и ти щеше да си в канавката, където ти е мястото. Ама тя стиска зъби заради детето и ти търпи откачалщините пак заради него.
Мизерник.

В кой град се случва това?

От пета...за мен тази началничка / млада, свръхамбициозна до спукване неомъжена кариеристка/...иска ми се да разбера какво я движи да натиска пружинките на подчинените си до степен на скъсване. Властта какви нейни липси компенсира, за какви комплекси става дума тук... освен, разбира се, липсата на уй...щото да, една щастлива семейна или поне удовлетворена жена ще има съвсем други приоритети.

Няма "освен", щото това е най-основната причина за подобно поведение, както и за други ненормалности. Хората не го осъзнават или не искат да си го признаят, защото все още сексът е нещо, за което се хихика, или се профанизира, или пък този, който гласно изкаже мнение за важността на удовлетворителния секс за психическото равновесие, бива заклеймен, особено ако е жена..

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

а да разбере що за човек е, и кое я бута да се държи по този начин.

туй вече е разбрано.

Аз бях в подобна ситуация преди година и половина. Опитах всичко, и бях поовладяла ситуацията, но накрая напуснах. Бях на 49, тъй че...

Тази ситуация явно е доста разпространена.


Оказва се че работата в големите корпорации изобщо не е за крехки душички, тo си е направо месомелачка, преди няколко години имаше скандал във Франс Телеком с множество самоубили се поради психонатиск от страна на ръководството, което ги пресирало за да напуснат, щото така не плащат обезщетения. А и на всичкото отгоре, психонатискът го правели "по научному", с консултация от психолози - при това използвали 5-те степени на траура по известната Елизабет Кюблер-Рос. Колко требе да си тъп или нагъл да прилагаш теория, в която последния стадий е смърт?!?
Ама то уволнението/напускането било символична смърт. Пък жертвите го били взели насериозно.

Тази схема на Пигмалион е баш за наш Финтрол.
Мисли си, че той е добър и вярва че другите са лошите.
Формира мнение у другите че той е жертвата, другите са насилниците.
Другите вдигат ръце от него и подкрепят неговата теза.

3 - вярванията на другите за нас
може би трябва да е
начинът, по който ни възприемат другите

иначе тази схема ми хареса

Оказва се че работата в големите корпорации изобщо не е за крехки душички, тo си е направо месомелачка

Не е и за корави копелета даже, свидетел съм какви стабилни хора се разболяха сериозно, други починаха, наскоро разбрах, че "Охрана на труда" на бившето ми работно място /мултинационална корпорация/, е получила инсулт - доста млада и спокойна жена. Думата месомелачка е възможно най-подходящата. Аз съм от смлените, добре, че ми се откри начин да си помогна сама, лекарите бяха вдигнали ръце и само ми даваха неприложими съвети като да напусна работа за поне две години и да се отдам на пълна почивка.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Така представено е измамно просто - ми да, верно бе, променяш си вярванията които ти пречат и хоп! проблемът решен.
Обаче как се идентифицират и променят тези вярвания?
То цялата работа е точно там и това нито е лесно, нито става бързо и отведнъж.

Аз съм от смлените, добре, че ми се откри начин да си помогна сама, лекарите бяха вдигнали ръце ...

и какъв е този тайнствен начин за възстановяване от смилането?

То цялата работа е точно там и това нито е лесно, нито става бързо и отведнъж.

Дори става твърде бавно и трудно щото разчупваш закостенелости, които всеки сам си ги е изградил. Работата със себе си винаги гълта много време и нерви.

и не е отчетено, че при едни и същи наши действия, другите ни възприемат различно
пример за експеримент - даване на съвет на непознати хора
1 и същ съвет, с 1 и същ тон, с еднакви словесни конструкции

пъти съм споделяла, само ще се подигравате, разбира се. Дори въпросът ти звучи ехидно. Пак ще го направя, щот не ми пука кой какво ще каже, ако успея да помогна поне на един.
Това е техниката, наречена Сударшан крия", създадена от основателя на фондация "Изкуството да живееш". Тази дихателна техника я правя вече 11 години като миене на зъби - всеки ден, с много редки изключения. Който се интересува повече, ето откъде може да вземе информация:
[линк]

Резултатите бяха смайващи, като се има предвид състоянието, в което се намирах.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Потвърждавам. И аз я обичам. Даже си я имам и в мобилния и понякога в работата, когато стресът ми дойде повече излизам на вън и я правя.

На последната ми работа се навих след доста дълга 7 годишна пауза щото предстоеше да се раждат близнаци, предишната работа напуснах по здравословни уж причини (синузит който влача и до ден днешен уж на алергична основа но последния път се възпали щото си миех доста дълго главата на студения душ на плажа дни наред). Всъщност и работата и мястото и градът ми бяха силно опротивели. Работата щото по организационни причини обединиха всички хардуеристи в един отдел и всички софтуеристи в друг.А аз работех като софтуерист но на формална длъжност като хардуерист.И от механичното обединение попаднах при хардуеристите. До тогава 8 години работех на комп и освен теоретично не знаех какво има въобще вътре в него.Нито ме интересуваше.А началника на отдела се оказа непробиваем и нито образованието нито квалификацията успяха да го склонят да ме премести при софтуеристите.Е нищо поне заплатата ми остана непроменена и дори растеше на база общи увеличения но ходех на работа с явен неинтерес и като в небрано лозе но придобих някои умения и най-вече преодолях страха да бърникам вътре в компютъра. Но се възпали синузита и се ометох и от работата и от чуждия град.Впоследствие имах някакъв период на ретроспекция и преживях всичко отново но по съвсем друг начин и с друго настроение като, че буквално се бях върнал там и аа като се събудя и ще се окажа там тоест умен няма някакви лоши спомени или чувства дори напротив.Та да се върна на последната работа. Обадиха ми се вкъщи, шефът беше доста добронамерен тъй като на длъжността му бил вече пенсионирал се човек и от горе го ръчкали да го сменява.Както и да е имаше период в който тази жена ме обучаваше тоест работехме заедно.Работата всъщност беше комплексна.системен администратор, компютърна подръжка, приемане на служебни имейли и носенето им на секретарката на директора разпечатани, изпращане на различни регулярни справки.Но това което така и не приех беше факта, че освен всичко това трябваше и да вниквам във спецификата на работата на другите колеги които се занимаваха само с тази си пряка работа свързана с икономически и правни въпроси и да ги консултирам.Повечето бяха връзкари или плазмодии с дългогодишен стаж в мимикрията.Постепенно ги приучих да си вършат работъата сами,а мен да ме оставят на мира с техните глупости но прекият ми началник не можеше да преглътне този факт, че отказах да му върша половината работа като предишната колежка и започна да промива мозъка на директора,а мен да ме тормози.На първо време реагирах спонтанно с по-остър тон и той явно се уплаши от физическа разправа щото ме остави на мира няколко месеца.Но после отново започна да издевателства и чашата на търпението ми преля когато написал в оценяването ,че не се справям напълно със задълженията.Реално това не водеше до никакви последствия но аз отидох при директора понеже той можеше да промени оценката. той каза, че няма да го направи.а междувременно прекия започна да иска да му пиша какво правя по цял ден като рабпота демек как съм си уплътнявал рабпотното време.Пак говорих с директора и той и на това не реагира,а каза да пиша.И тогава си подадох молба за напускане което явно не е било цел поне на директора щото не искаше да я приеме, мислеше, че блъфирам и беше казал на секретарката да не я входява. Но настоях и в крайна сметка напуснах.

Тов беше много извисено.
Спокойно-аз ще се преквалифицирам и намеря мястото си.
Обаче за теб няма шанс в този живот да получиш душа и сърце.
Соулес мадафакъ.

С всеки съм който както си постели!