синдикат е едно, а синдикално представителство във фирмата е съвсем друго, ако нямате синдикално представяне във фирмата, ти можеш да си се запишеш самосиндикално

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, скъпа, просто това все пак е тема за помощ, а не тема за хейт. Прецених, че не е необходимо да се тръгва по тая плоскост.

А наистина не те прочетох особено задълбочено, отсявам плявата просто и скролвам.

Бъди здрава.

А виж, твоите мнения вече чета сериозно, защото се опитват да обхванат нещата от всички страни.

Респект за което.

Говорим тук за криза на средната възраст бе, нали е ясно. Човек е склонен да прегаря от най-лекия натиск и да му се вижда края на света. Психиката не е толкова издръжлива на напрежението, не е толкова гъвкава и приспособима каквато е била преди време. И при наличие на ясна диагноза ПР и склонност към изпадане в депресивни състояния, прецених, че освен с психиатъра си- жената би могла да прочете нещичко и оттук.

На теб конкретно благодарности.

И точно това е жалкото...че не сме нито правова, нито социална държава с ясни регламентирани механизми на защита.

Ненужният стрес идва когато няма към кого да се обърнеш за някаква минимална подкрепа. И от наистина неадекватния мениджмънт на човешкия "ресурс". Някъде го прочетох...от теб май беше...че е обидно да бъдеш третиран като ресурс със срок на годност, а не като човешко същество.

Кризата особенно личи при теб от това "бе" в обръщението към предполагаем мъж. Наистина идете на психиатър с колежката ти и двете и сподели в кое заведение ще ви настанят да ви идем на свиждане.

А, още едно добро мнение. Май действително трябва да предприеме обратния курс на отпускане вместо да се пренавива емоционално до степен на прегаряне.

Ако се абстрахира от фактора "шефка", пренебрегне фактора "отношение" и се ограничи до "гледам си работата" ...

Не, скъпа, просто това все пак е тема за помощ, а не тема за хейт. Прецених, че не е необходимо да се тръгва по тая плоскост.

Малко късно, защото има цял абзац, посветен на хейта, в изложението ти:

От пета...за мен тази началничка / млада, свръхамбициозна до спукване неомъжена кариеристка/...иска ми се да разбера какво я движи да натиска пружинките на подчинените си до степен на скъсване. Властта какви нейни липси компенсира, за какви комплекси става дума тук... освен, разбира се, липсата на уй...щото да, една щастлива семейна или поне удовлетворена жена ще има съвсем други приоритети.

Този текст никак не може да мине за "обективно излагане на факти по казуса".

А освен забележките към собственото ти хейтърство, Холи е дала своето предложение по 4 точка в изложението ти. От това, че не четеш внимателно, губиш само ти.

И при наличие на ясна диагноза ПР и склонност към изпадане в депресивни състояния, прецених, че освен с психиатъра си- жената би могла да прочете нещичко и оттук.

Здравето винаги трябва да е приоритет, дори пред заплатата.
И най-разумно в тази ситуация е жената незабавно да излезе в болнични, ако не и дадат, поне в платена/неплатена отпуска, за да се възстанови далече от дразнителя.

Следващите ходове зависят от нея - ако е възможно да проведе конструктивен разговор с шефката, пък ако няма резултат, да се огледа за нова работа. ПР няма да се излекува в напрегната среда.

Къде видя па ти претенции за обективност. Изложила съм проблем, към който съм съпричастна, защото касае човек, който ми е близък. Седяли сме по нощите, ревала ми е на рамото, търсили сме отговори, съпреживявали сме- и дума не може да стане, че съм обективна.

Напротив, директно и без колебание ще застана на страната на близкия си човек и да, ще хейтя всеки, който го е наранил и довел до това състояние на безсилие , огорчение, обида и болка.

Но прочете ли от мен някъде да влизам в лични нападки и да хейтя хората писали по темата ми!? Затова пък прочетох някакви опити да бъда захапана каква съм и що съм. Ами не. Няма да влизам в тоя тон на обяснения, нападки и защити - оставям тая веселба на теб... теб си те влече

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен най-много ми помогна да се срещам и говоря с хора, преживели същото.
Така в нета с непознати, не знаеш кой какви мотиви го водят да пише това или онова, и могат не са само да не помогнат, но и да навредят.
Очи в очи, лице в лице-това са истинските откровени разговори.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.