Re: И какво / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Дванадесет стъпки
Стъпка Първа

"Признахме, че сме безпомощни пред алкохола — че животът ни е станал неуправляем."

Кой може да се признае за напълно победен? Признанието, че сме безсилни е първата стъпка към освобождението. Отношението между смирението и трезвостта. Душевно пристрастие плюс физическа алергия. Защо всеки анонимен алкохолик трябва да е достигнал дъното?

Стъпка Втора

"Повярвахме, че сила по-Висша от нас може да ни върне здравия разум."

В какво можем да вярваме? АА не изисква вяра; Дванадесетте стъпки са само предложения. Важността на това да се освободим от предразсъдъците си. Разнообразието на пътищата към вярата. АА като заместител на Висшата Сила. Бедата на разочарованите. Преградите от безразличие и предубеждения. Изгубена вяра, преоткрита в АА. Проблемите на интелектуализма и самодоволството. Отрицателно и положително мислене. Самооправдание. Неподчинението е изключителна характерна черта на алкохолиците. Стъпка Втора е началната точка на пътя към възвръщане на здравия разум. Правилното отношение към Бог.

Стъпка Трета

"Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцете на Бог, така както Го разбираме."

Стъпка Трета е като отварянето на заключена врата.
Как да допуснем Бог в живота си? Желанието е ключът. Зависимостта като средство за постигане на независимост. Опасностите, които крие самодоволството. Да предоставим волята си на Висша Сила. Злоупотреба с волята. Необходимостта от постоянни лични усилия, за да се подчиним на Божията воля.

Стъпка Четвърта

"Направихме дълбок и безстрашен анализ на самите себе си."

Как инстинктите могат да надхвърлят нормалните си функции. Стъпка Четвърта като усилие да открием слабостите си. Основният проблем, съдържащ се в крайностните прояви на инстинктивните подбуди. Погрешно воденият морален самоанализ може да доведе до чувство за вина, грандомания или упрекване на околните. Редом с недостатъците могат да бъдат отбелязвани и положителните качества. Самооправдаването е опасно. Готовността да се предприеме самоанализ носи светлина и нова увереност. Стъпка Четвърта е началото на практика за цял живот. Притеснението, гневът, самосъжалението и потиснатостта са често срещани признаци на емоционална несигурност. Самоанализът включва обзор на личните взаимоотношения. Важността на съвестното му изпълнение.

Стъпка Пета

"Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си."

Дванадесетте стъпки ограничават сферата на нашето "Аз". Стъпка Пета е трудна, но необходима за постигането на трезвост и душевен покой. Самопризнанието е прастара практика. Без безстрашно признаване на недостатъците си, малцина съумяват да останат трезви. Какво получаваме от стъпка Пета? Началото на истинско родство с хората и Бога. Да изгубим чувството си за изолация, да приемем опрощение и да дадем на други; да се научим на смирение; да придобием честност и реалистично отношение спрямо самите себе си. Необходимостта от абсолютна честност. Опасността от търсенето на извинения. Как да изберем човека, на когото да се доверим. Резултатите са спокойствие и съзнание за присъствието на Бог. Единството с Бог и хората ни подготвя за следващите Стъпки.

Стъпка Шеста

"Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни."

Стъпка Шеста е необходима за духовното израстване. Началото на работа, която трябва да продължи цял живот. Разбирането на разликата между стремежа към дадена цел и съвършенството. Защо трябва да продължаваме да се опитваме? Готовността ни е от решаващо значение. Необходимостта от предприемане на действия. Отлагането е опасно. Съпротивата може да бъде фатална. Точката, в която изоставяме ограничените си цели и се устремя-ваме към Божията воля спрямо нас.

Стъпка Седма

"Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци."

Какво представлява смирението? Какво може да означава то за нас? Пътят към истинската свобода на човешкия дух. Необходимо средство за оцеляване. Стойността на намаляването сферата на "Аз-а". Неуспехи и нещастия, преобразени благодарение на смирението. Сила, идваща от слабостта. Болката е цената, която трябва да платим, за да започнем нов живот. Егоистичният страх като основна първопричина на нашите недостатъци. Стъпка Седма е промяна в отношението ни, която ни позволява да излезем от себе си, за да се приближим към Бога.

Стъпка Осма

"Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях."

Тази и следващите две Стъпки се занимават със сферата на личните взаимоотношения. Да се учим да живеем с другите е невероятно вълнуващо начинание. Пречките пред него: нежеланието да простим; неприемането на факта, че другите могат да грешат; нарочното забравяне. Необходимостта от изчерпателен преглед на миналото. Старателното му извършване води до задълбочаване на вътрешния ни поглед. Видове щети, които сме нанесли на другите. Избягване на крайни преценки. Приемане на обективна гледна точка. Стъпка Осма е началото на края на нашата изолация.

Стъпка Девета

"Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други."

Спокойният дух е първото условие за вярна преценка. Намирането на правилния момент е важно при изкупването на вината. Какво представлява смелостта? Благоразумието означава добра преценка на обстоятелствата.
Ние започваме да поправяме стореното зло от момента на влизането си в АА. Не можем да си купим душевен покой за сметка на други. Необходимостта от сдържаност. Духът на стъпка Девета се състои в готовността да приемем последиците на нашето минало и да поемем отговорността за благополучието на околните.

Стъпка Десета

"Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме."

Можем ли при всякакви обстоятелства да останем трезви и да запазим емоционалното си равновесие? Самоанализът се превръща в редовен навик. Да си признаеш, да приемеш и търпеливо да поправиш грешките си. Емоционалният махмурлук. Когато сме си разчистили сметките с миналото, можем да се срещнем с нови проблеми. Видове духовна равносметка. Гняв, неприязън, завист, самосъжаление, засегната гордост — всички те водят към бутилката. Първата ни цел е самоограничението. Осигуровка срещу това "да се правим на важни". Нека погледнем добрите си страни, така както гледаме слабостите си. Проверката на мотивите.

Стъпка Единадесета

"Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята Му спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним."

Медитацията и молитвата като основни пътеки към Висшата сила. Връзката между самоанализа и медитацията и молитвата. Непоклатима основа на живота. Как да медитираме? Медитацията няма граници. Едно индивидуално начинание. Първият резултат е емоционалното равновесие. Какво може да се каже за молитвата? Ежедневно отправяне на молби за проумяване на Божията воля и получаване на благодатта, необходима за изпълнението ѝ. Действителните резултати от молитвата са несъмнени. Възнаграждението, което ни носят медитацията и молитвата.

Стъпка Дванадесета

"Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем тяхното послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела."

Радостта от живота е темата на Дванадесетата стъпка. Действието е нейната ключова дума. Даване, което не иска нищо в отплата. Любов, която няма цена. Какво представлява духовното пробуждане? Получили сме даром едно ново състояние на съзнанието и битието. Готовността за получаването на този дар се крие в практикуването на Дванадесетата стъпка. Изумителна реалност. Наградите за подпомагането на други алкохолици. Видове работа по стъпка Дванадесета. Проблеми на работата по стъпка Дванадесета. Какво може да се каже за практикуването на тези принципи във всички наши дела? Отегчението, болката и нещастието, впрегнати в полезна работа чрез практикуването на стъпка Дванадесета. Трудностите на практикуването ѝ. "Двете малки стъпки". Преминаването към "дванадесетте стъпки" и проявите на вярата. Духовното израстване е отговорът на всички наши проблеми. Поставянето на духовното израстване на първо място. Доминиране над другите и прекалена зависимост от тях. Поставяне на живота ни на основата "да дадеш, за да получиш". Зависимостта от Бог като необходимо условие за възстановяването на алкохолиците. "Практикуването на тези принципи във всички наши дела": Вътрешни взаимоотношения в АА. Отношението ни към материалните блага се променя. Същото става и с на-шите чувства за собствената ни важност. Инстинктите ни възстановяват първоначалното си предназначение. Разбирането е ключът към правилното ни отношение към нещата, а правилното действие е ключът към добър живот.

It, s work.. If you work it!