Наскоро ми попадна една статия (нищо сериозно, от типа "интернет-пуканки"),
която обаче засягаше въпрос, върху който бях разсъждавала и преди...

Та - накратко, в статията ставаше въпрос за някакво проучване, според което хората, които гледат много филми с щастлив край, започват да вярват твърде много в справедливостта, и съответно, автоматично им се притъпяват способностите за съчувствие и разбиране към хора, изпаднали в беда, или мизерия, или дори жертви на инциденти.

Защото филмите с щастлив край създавали усещанито, че в крайно сметка,
всеки получава това, което е заслужил, демек - бедния, но трудолюбив младеж забогатява; невзрачното, но свястно момиче, побеждава училищната кифла в борбата за сърцето на доброто момче; подлият и алчен бизнесмен фалира и т.н. и т.н. Така, че ако някой е беден и/или болен, и никой не го обича, то е така, защото си го е заслужил, същото се отнася и за богатите, умните и красивите - такива са, защото го заслужават :)

Сетих се и във връзка със съседната тема за справедливостта,
и също и за

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от aiumi на 02.06.19 13:56.

Твърдо не вярвам в щастливия край.Животът ми на мен и на повечето хора през него преобладават неутралните години, следвани от щастливите години и накрая поне при мен лошите години са най-малък брой, но те винаги периодично са проваляли именно щастливия край.Според мен и моите наблюдения добрите хора живеят много трудно, лошите хора живеят по-добре, но рано или късно и в техни живот става голям срив и такива примери имам и около мен.

Краят винаги е щастлив. Ако не е щастлив, значи не е край.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От любителите на хепи-енда май произлизат оптимистите от любителите на гадния край песимистите. Изглежда има логика в това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Романтичните илюзии са съсипали живота на много хора. Дисни трябва да го забранят със закон.

Харесвам реалистични филми и книги, които черпят прототипи и истории от живота.
А в живота има от всичко-и щастие и нещастие, и бедност и богатство, здраве и болест.
Така че няма значение какъв е краят, стига да е аргументиран.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

В отговор на:

---

Романтичните илюзии са съсипали живота на много хора. Дисни трябва да го забранят със закон.

---

Темата ти ми прилича на една тема, която имахме тука за положителното мислене.
В някаква статия беше обяснено защо положителното мислене не е полезно дори било вредно. Защото ни приспива и ни пречи да мислим реалистично и със собствените си глави за конкретните ситуации в собствения ни живот, които не могят да бъдат нито само положителни, нито само отрицателни.
Защо непременно трябва да има щастлив край, за да се хареса? В живота има повече нещастие, бедност и болести, отколкото щастие, богатство и здраве.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

Редактирано от vida1929 на 02.06.19 15:55.

Чувала съм го този лаф, не е лош,

но иди го обясни на онова момиче от Бангладеш, към чиято история съм дала линк в темата. Когато се случи така, че да умреш след 5 дни в адски мъки, не мисля, че има нещо, което би могло да бъде компенсация, дори и ако осъдят виновните.

Понякога смъртта е избавление от мъките и щастлив край. Случилото се е непоправимо, но може да бъде катализатор за подобряване на средата и стимул да не се случват повече подобни неща. Надявам се смъртта и да не е била напразна и да промени нещата към по-добро.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите