Винаги има клубове по интереси, компании, в които хората са си по-симпатични, повече си пасват и т.н.
И винаги...ама винаги има някой външен, който сякаш колкото повече компанията го отхвърля - толкова по-упорито, настоятелно, нахално иска да е част от нея.

Е точно това винаги съм се чудела: ЗАЩО? Кое мотивира аутсайдера да се наложи като част от средата, която го отхвърля?

Той спокойно би могъл да си потърси и намери своя си компания, в която да се чувства желан и харесван.

Примери и тук съм наблюдавала много...

И...да направя връзка с темата на Вида...какво стимулира агресивният подход на налагане на присъствие във враждебна, отхвърляща среда? Само нараненото его ли е проблемът тук, болната амбиция или?

Кое мотивира аутсайдера да се наложи като част от средата,
която го отхвърля?

Ами Маслоу го е казал много отдавна- вътрешната потребност, необходимост, нужда да принадлежиш към някоя общност, група.
И защо питаш само за аутсайдерът, всеки човек има такава необходимост,но нормалният човек усеща когато не е желан някъде и не се натиска. Баба ми ме съветваше :Гонят ли те -бягай, дават ли ти-вземай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vida1929 на 19.05.19 20:19.

Питам за аутсайдера защото неговото поведение се различава от нормалната човешка реакция към отхвърляне.

А нормалната реакция - твоята, моята - е да не се врем там, където са ни показали, че не сме за там. Не агресираме срещу отхвърлящата ни среда, не тропаме с крак, не лягаме на пода да ритаме с крака, не увисваме пред вратата демонстративно и т.н.

Всеки има потребността да принадлежи към някоя група. Но ако дадена група не храни потребността ми за принадлежност, аз или ти ще потърсим друга.

Типичният аутсайдер обаче стои. Непрекъснато се връща там, където го отхвърлят. Значи излиза, че неподхранената потребност от нормално общуване се изкривява.
Вик за внимание на всяка цена?
Вик за помощ от хора, които ти я отказват по една или друга тяхна си причина?
Все едно да отидеш при кардиолога и да му се обесиш на врата, че те боли зъб...

Ами, например, ако целта на въпросния "аутсайдер" не е, да се почувства харесван и желан в съответната среда,
а просто иска да бъде точно в нея, точно в тази среда, а не в друга? Мотивацията може да бъде различна.
Харесван и желан...това е лукс, който не всеки може да си позволи.:)))

а просто иска да бъде точно в нея, точно в тази среда, а не в друга

Е това питам. Хайде, харесван, желан...лукс. Ама поне някакъв минимален емоционален комфорт да се изпитва. Какъв емоционален комфорт можеш да изпитваш някъде, където те ругаят и подритват? Или там, където не разговарят с теб?

Мазохизъм ми е едното обяснение, а сигурно има и още...

Питам за аутсайдера защото неговото поведение се различава от нормалната човешка реакция към отхвърляне.
Ами не знам, но може би
във въпроса ти се намира отговора. Защото е аутсайдер, тоест странен, отхвърлен човек, който трудно приема отхвърляне, който пък както казваш на всяка цена има нужда от общуване, ох, оплетох се.
Сега чета роман за един аутсайдер. Той е самотен човек, който не може да се приспособи към колегите, въобще към хората, не може да си намери жена и живее с питон, отглежда го като домашен любимец. Става въпрос за френсия писател Ромен Гари и романа му "Голям Гальовник".
Той също няма усет за това кога е нежелан и неприет, но реагира на неприемането със самозаблуди и самовнушения, като си въобразява разни неща и никога не реагира с агресия.

---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.

Редактирано от vida1929 на 19.05.19 20:33.

Въпросът търпи много и различни трактовки.

Например фразата как никой не е пророк в собствената си страна. А вероятно би искал да е признат и от своите.

И далеч не всеки отхвърлен или прокуден бива обсебен от неистово желание да се върне на бял кон и «ще видите вие...»

А някои са като боядисаните в червено бели гларуси. Те не се усещат различни. Не разбират защо ги кълват до кръв и до смърт себеподобните им...

Въпростът съдържа в себе си според мен и реципрочност. Защо масата/ стадото/ партията/ клубът с определени интереси и разбирания отхвърля другия (не говорим за престъпници за затвора или за клубари за бан, а за оутсайдери нали?)

т.е. темата за аутсайдера/ инакомислещия е и за различния или за по-просто «другия» .

Не знам дали за някого ще е интересно, но си спомних, че съм писал по това в друг клуб:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

До момента не съм била свидетел на това,
някой да бъде игнориран, руган и подритван от всички,
"средата" не е един организъм, и все някъде се намира пробойна и с времето е възможно да се преобърнат нагласите.
Бог обича упоритите и постоянните. Образно казано.
Но ти явно имаш предвид нещо конкретно, може ли малко повече информация?

Ако тръгнем например от там, че има различни среди и оттам - различните нагласи към приспособяването...

Конкретният повод са конкретни никове тук, които ги наблюдавам от години как търсят пробойната за която ти споменаваш. Няма да ги споменавам, но ако някой от тях се включи- ще го попитам в прав текст и съвсем конкретно. Но темата не е защо Пенчо иска на всяка цена да си играйка точно с Ганка и Драганка, въпреки че те са лоши към него. А защото проблемите в общуването касаят всеки - по един или друг начин.

Защото всеки в една или друга степен е бил и в позицията на аутсайдера, и в позицията на отхвърлящата среда. Аз например дълго време съм била аутсайдера на работното си място. Отне ми години да намеря своето решение на ситуацията.

Но в моя случай не ставаше дума да се интегрирам, да се слея с тълпата, да ги накарам да ме харесат или приемат дори. А по-скоро потърсих в себе си опорната точка, начина да не се чувствам като аутсайдер на същото това работно място.

Та приложимо към форумните персони нон грата...може би те също успяват да намерят своя вътрешен комфорт, така че да не приемат средата като толкова враждебна?

Бих казала, че съм типичен пример на отхвърлен в 40/50

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Leii на 19.05.19 21:15.