|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|
Боли ме, в сърцето и душата
Че надеждите някому излъгах аз
Боли ме, и съня бяга в тъмнината
В самотния среднощен час
За кой ли път чуждите желания
Се опитах аз за мен да пресъздам
Насила хубост не става, чрез това заклинание
Отново безработен съм и в тъмното сам
Сам в душата, сам в сърцето
Боли ме цялата ми същност днес
И вътрешно аз вия от отчаяние
Като стар, болен и грохнал пес
Нима не знаех, нима не виждах?!
Че да живееш чужди животи напук
Ми носи само беди, тревоги и нещастия
И за пореден път крещя без звук
Години на болка, години на страх
Аз помирисах, почуствах, познах
Чрез много болка, истини и честност
Аз един нов осъзнат живот прозрях
Научиха ме в стая малка за десетина
Че истината възглавница най-удобна е сега
Понякога бяхме дузина, понякога двамина
В програмата на зависимите-трезвенноста
Много пропилях, адски много загубих
Много пропуснах безвъзвратно преди
Днес човек без илюзии аз станах
Но сърцето все пак емоционално боли
В опита гори заблудата скъпи хора
Не съм специалист по всичко и вундеркинд
Все пак с тялото болно и душа прегоряла
Се опитвам трезвен живот да водя един
И когато над гроба ми слънцето залезе
Там далеч в норвежката пуста земя
Искам на гроба няколко думи да пише
Тук Финтрол много греши, обича много, изкупи вина и трезвен умря!
It, s work.. If you work it!
| |
|
|
|
Боли, изгаря там сърцето
Мъка сковала е душата в менгеме
Сълзи напират в тъмнината
Но някакси не успяват да текнат те
Защо отново се подведох?
По чуждите мечти,страсти и желания
Дали от липса на опции и отчаяние?
Или от за доказване мания?
Баща ми данък чуждо мнение не плащаше
Такъв бях донякъде и аз дори
В живота си той трезвен влак не хващаше
Дори и до последните си часове и дни
Остана ми едната трезвеност днес и сега
Но открих Бог и влезе той в моята душа
И странно спокойствие открих и ведрина
Усещане за мир, цялост и светлина
Единственно мисълта за Бог премахва
Чуството за болка, страх и самота
И дава ми усещане за сила и подкрепа
Вяра, Любов и вълшебна тишина
Нека той живота и съдбата ми направлява
Все пак негова е волята и силата сега
Аз смирено ще следвам неговите стъпки
По стълбата към вечноста
Ще дойде време душата ми да полети
Към ново прераждане и ярките звезди
Ще останат болки, несгоди и беди
Тук на този свят когато приключат моите дни
It, s work.. If you work it!
| |
|
|
|
Сам знаеш - никакво пиене.
Не си за първи път в ситуацията без работа.
| |
|
|
|
Дано поне в две неща на този свят успея..
В писането и трезвеноста...
It, s work.. If you work it!
| |
|
|
|
Така е. Просто ми е адски кофти и гадно че отново натъжих любимите си хора. Започна жена ми да го чуства като проклятие дори. Че по-скоро би се изненадала ако един ден имам работа, отколкото обратното.
Чуството е адски гадно
Преди малко ми мина мисъл за недопитото бакарди в шкафа на последния рафт.
Но си казах полугласно-Искаш ли жив ад?!
Просто вече и аз съм адски разочарован от себе си.
Какво ли не пробвах за три години?
Нищо не проработи.
Понеже не е било подплътено с мое ЛИЧНО ЖЕЛАНИЕ!
Четох някъде, че никога не се получават нещата когато е насила, зорлем и защото просто така трябва.
Днес ме пита шефката.. Наистина ли искаш тази работа, или искаш да я работиш защото трябва?!
Честно.. Много се замислих. Не исках да я обидя, и затова я излъгах донякъде.
Не че не обичам да шофирам, напротив и казах.
Но никога не съм карал толкова голям камион.
На някои им трябват 3-4 дни, на други поне 3-4 седмици и казах.
Понеже ми каза че вече отдавна би трябвало да съм свикнал.
Е ми.. Всичко на всичко 6 пъти карах сам, и три пъти с човек.
Може би съм от хората на които им трябва поне месец или два..
Накрая ми каза нещо което не натъжи-Ти си готин тип, нямам нищо против към теб, но не мисля че е за теб тази работа, и няма как да ти стане призвание.
Това ме върна в далечната 1993 година, когато отчаяно се опитвах да тръгна подред с няколко мадами една след друга, и две от тях ми отговориха почти идентично-Много си готин като човек, ама не си мой тип.
Почуствах се адски гадно.. Отхвърлен, зачеркнат.
Време е да се докажа в неща които обичам.
И все пак си мисля.. Това че не успях с камион, може пък да стане така че да успея с малък микробус. Баничарка.
Времето ще покаже.
Но изплуваха кофти чуств от времето на любовна мъка и отхвърленост.
Според мен, много кофти е да отхвърлиш мъж така. Не говоря за шефката.. А за момичетата навремето.
Аз лично никога не съм казвал директно в очите на жена или момиче което примерно не съм харесвал или е било грозно-Не си мой тип.
Аз съм си особен кръвен тип-Нулева отрицателна група...
Type O negative-Everything dies...
It, s work.. If you work it!
| |
|
|
|
> Какво ли не пробвах за три години?
> Нищо не проработи.
Продължаваш дoкато успееш, 3 години са нищо. No pain no gain.
сам си знаеш че гаврътнеш ли чашка Бакарди сега това ще бъде началото на края за теб.
בַּעַל זְבוּב
| |
|
|
|
"И когато над гроба ми слънцето залезе
Там далеч в норвежката пуста земя "
Аз мисля, че когато се пенсионирате, ще се върнете да живеете в България с големите за страната ни норвежки пенсии. Може би фактът, че пишеш в български сайтове всеки ден, означава, че имаш голяма носталгия.
Не се притеснявай. Търси връзки за хубава работа.
Пък ще стане това, което си представяш и което искаш от Бог.
| |
|
|
|
Сега поне имаш време за сбирките на АА. Сигурно не е случайно. Възползвай се.
| |
|
|
|
Да,затова и не го правя.Вместо това четох снощи неща за алкохолизма.
It, s work.. If you work it!
| |
|
|
|
Случайни неща няма.Разбрах го с времето.Всички тези грешки ми се дават явно,за да си налучкам пътя накрая.
It, s work.. If you work it!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[