|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
|
|
Все пак слушането на вътрешния ми глас относно това да не се хвърлям да работя колкото им трябвам си изигра правилно ролята.
Дошло е вчера решение централно от Осло,от бюрото по труда.Дават ми още една година към бюрото по труда.
Ще ми плащат 52 седмици още.Вярно,парите няма да са толкова много,но пък работя сега и ако успявам на 40 процента да си докарвам отгоре от продажби и работата,ще ми е добре.
Ще се наложи да поговоря с шефката след като се върне от почивка следващата седмица.
Ако ме искат на 100 процента или поне на 70 пр,да ми даде нов договор за повече като процент.Иначе не ме устройва да се прецакам сам.Все пак до 20 април догодина ще ми плащат.
Но най-важното ще е-Дотогава трябва или да имам някаква по-добра постоянна работа,или вече с камион да разкарвам за себе си.
Понеже несигурноста не е никакъв вариант за мен.
Днес не си намира сина ключа за апартамента.Много разхвърляно дете е за съжаление.Не може да си изгради навици,като се върне..да сложи веднага ключа на закачалката в антрето.
Та ще се занимавам с ключове утре да вадя.
Подготвяме му и конфирмацията вече,доста пазарене,тичане и организация е.
В крайна сметка реших да поканя бившата шефка от бюрото за почистване.
Благодарен съм че ми подаде в крайна сметка ръка в труден момент.Не искам лоши спомени да имам,а и човек до човек стига.
Едва ли ще ме вземе пак отново..но не се знае.
Дано да не ми е най-последен шанс отново за работа.
Пък и децата на роднините и са в градината при жена ми.Та решихме да ги поканим нея,и роднините им братя , етърви и зълви.
Все пак в един момент бяхме колеги и добри познати.
Човек не бива да гори мостове.
Разбрах го това в АА.Не е добре да гориш мостове по принцип.
Понякога с някои е крайно наложително,но не искам аз да живея с вина и угризения към себе си за разрушени приятелства занапред.
Нека си останем с повечето добри познати с добър тон и поне да се уважаваме.
Дори и да не сме близки приятели.
Трудно решение беше,понеже една част хора са в конфликт с нея-която ми помогна с бившата работа.
Донякъде това рефлектира и върху мен отчасти,но така или иначе бранша е адски тежък за мен.А на тях болни хора не им трябват.
Мисля че човек би трябвало да е благодарен и честен пред себе си.
А ако има обидени че съм я поканил нея и мъжа и,да си се оправят помежду си.
Аз казах вече пред балдъзата и баджанака,че го правим в дух на благодарност.И за здраве на сина ни.
Дребните им боричкания на егота,да си ги изясняват помежду си.Аз с нея не съм се карал.
Просто си тръгнах от неработещи за мен неща.
С достойнство.
Та поне ми олекна на душата,че и да не ме задържат на сладоледа,все пак имам някаква сигурност за година напред време.
Днес шефката ми писа да отида малко по-рано.Искала да говори нещо с мен.
Дано да не е за лошо.
Каквото и да се случи,ще го приема.
И да не ме оставят занапред ако сметнат че съм ненадежден,поне ще съм опитал и придобил малко опит.
Доверявам се вече за всичко на Бог!Нека бъде неговата воля!
It, s work.. If you work it!
| |
|
|
|
играеш си с огъня с това празненство, дето гo организираш - в АА не ти ли казаха да се пазиш от такива "празници" с много хора и алкохол?
| |
|
|
|
Има все пак дилема в мен.Не бива да изисквам и да и давам наклон за нови договори.Не съм изобщо в тази позиция.
Трябва да изглеждам достатъчно горкичък.То всъщност си е така,без да имам сигурност с някакъв нормален договор за поне 70 процента работа,няма как да се хвърля да им угаждам на тях,а тъкмо придобитото от бюрото по труда да го загубя.Границата е много тънка.Фирмите умишленно дават такива договори навсякъде.
Ще трябва по-отдалеч бавно да подхвана нещата.Да не излизам нахален,пък във същото време да постигна целите си.Дори и да е като плащане на черно,ако ме искат много да работя.За да запазя бюрото,и нищо да не се регистрира никъде.
Но при плащанията на черно,нямаш пък никаква сигурност и няма как да си търсиш правата после.
Те самите насаждат хората в такава ситуация.
Давай юруш..сега ми трябваш..ама без договор по възможност,пък после -твой проблем,стой ти в регистрации с месеци и без пари.
Трябва да не допускам да се прецакам сам.
Доказано е че гъз глава затрива..когато ламтиш уж за пари,а после губиш постоянното.
Аз за пари не ламтя,а за сигурност и прогнозираност.
Днес ще видим.Дано Бог отново правилно и безпроблемно разреши нещата.Ако няма да е речена тази работа за мен,нека поне по-безболезнено да оправи набързичко нещата.Да не се мъчим взаимно.
В крайна сметка вече се доверявам на неговата воля.
И хазартни ходове не предприемам.Без той да участва в тях.
It, s work.. If you work it!
| |
|
|
|
Няма опасност.На много празненства съм бил досега и по маси,глътка не съм докоснал.Имам на моменти импулси,като вчера например..жена ми ми рече,ела с мен до магазина до алкохол,че на бг събиране няма как хептен без пиене да се мине.Макар и сина да се чудеше,защо ще се купува алкохол.Обясни го това на калеко ти и приятелите му..му рекох на сина.За мен е напълно без значение алкохола.
След 10-15 минути в магазина за алкохол винмонополет взех да усещам неприятни нагони.
И и рекох-хайде избирай по-бързо какво ще взимаш,понеже от питане на това или онова вино,уиски или коняк..взе да събуждаш жажда в мен.
По партита не съм го усещал много,но когато се заседя в магазин с алкохол и тонове бутилки,не ми е особенно приятно.
Ами ти си специалиста ми рече жена ми,доверявала се на моята преценка.
Рекох и,не си прави майтапи с мен..
Натовари тя няколко шишета,а аз излезнах малко на въздух отвън.
Усетих малко жажда когато се загледах в шишетата с Балантайс,джеймисън,тюламор дю,джони уокър и подобни.както и рома.
Тези неща много са ме наектризирали винаги.Джин,водка,вино и пр..почти не ми правят впечатление или пък ракия или коняк.
Но уиски и ром,бакарди и мохито събуждат в мен демонични чуства.
Нямаше проблем,но усетих наистина за момент нагона.
С тази работа нямам време за ходене на срещи.
Отделно и уикендите ми са все заети с работа или задачи.
Не трябва да се оставям на течението..хлъзгаво е..трябва да намеря време за сбирки,или минимум да чета книги по програмата.
It, s work.. If you work it!
| |
|
|
|
Що се отнася до загубения ключ на сина ти, сега ще му трябва нов. За да не го губи повече, би могъл да го носи на каишка на врата. Така хем няма да го загуби, хем ще е на сигурно място.
| |
|
|
|
той не е на пет годинки, а и тук е клуб психоанализа - всеки може да се сети загубеният ключ какво символизира
| |
|
|
|
Всичко сме пробвали, не става.
It, s work.. If you work it!
| |
|
|
|
.. И е добре че бюрото по труда ми даде сигурност все пак.
Днес ме уволниха.
Причината е заради пощенската кутия е имало оплакване, както и заради затъването в посевите на хората.
Не знам как изобщо ще се прибера в къщи. Жена ми ще припадне направо.
Затова стоя и мисля сега. Как да се появя пред нея. Тия с посевите са поизкъгали доста. Че съм бил груб с тях което е лъжа, и че не съм им се бил извинил като се е случило и не съм им бил благодарил като са ме измъкнали.
Което също е лъжа. Те са тръгнали да искат парична компенсация от фирмата. И е цяло чудо че се отървах без да плащам аз нищо.
Както и да е, свърши се със стреса да карам камиони в път без изход и липса на места за обръщане.
Тя не можела да рискува занапред, че можело дете да блъсна.
Да, не е лесно по тези пътища без видимост да караш.
Отделно и постовнно да имаш софтуерни проблеми.
Ще ми платят следващите две седмици и товае. Бях и без това в пробен период.
Явно наистина вече е дошло времето аз сам да се захвана с нещо.
Но ако ще е с кола, ако изобщо ще е шофиране.. Ще е много по-малка по размер. С камери и сензори.
Не го отчитам като падение, а като освобождение.
Истината е че всеки път бях кълбо от нерви, стрес и като цяло се кръстих и молих да се прибера жив и здрав.
Гадно ми е само че са поукрасили доста тези с лъжите. Явно са очаквали да ги компенсирам със много сладолед.
Звънях тогава в неделя и на шефката, и на шефа.. Никой не ми вдигна. Нито да ми отговори на смсите.
А и никой не ми обясни кой и как с какво да компенсирам ако се случат тези неща. Здраве да е. Все пак и беше от полза всичко.
За пощенската кутия съм си виновен сам.
Не им казах. Надявах се да се размине. Беше ми втория път зад кормило сам.
Да речем-Бог ме предпази от много по-лошо явно.
Не знам обаче как жена ми ще понесе всичко това.
Така исках най-накрая да я зарадвам с нещо.
Макар и временно.
It, s work.. If you work it!
| |
|
|
|
Аз му давам идея за новият ключ.
Да си призная , честно, не знам какво символизира загубеният ключ. Какво символизира?
| |
|
|
|
Че сигурно иска да си води гадже понякога когато ни няма. Или тя да има ключ.
Живота ми е пред разпад.. Но за да тръгне човек нагоре, явно трябва най-накрая да почне да работи за себе си, и да живее собственния си живот.
It, s work.. If you work it!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
()