Не знам. Явно не съвсем.

Това пък кой ти го каза, бе? Кой ти каза, че не си обичам децата? А преди да обвиняваш, да беше минала през каквото съм минала аз. Заради такива гадини като тебе съм пълен провал сега.
Мразя ви всичките, които само се чудите върху кого да си излеете помията. Змии.

Виж какво е написала онази пепелянка Алиса, не ти, а тя има право. Аз с м пълен боклук. Не мога да обичам и затова няма и мен защо да ме обичат. Излъгах единственея, който ми обърна втимание да се ожени за мен, за да не умра сама. Да, не трябваше. Сега всички около мен са нещастни. Трябнаше да стоя при майка ми цял живот и да гледам през прозореца самотна, както изкарах 20 тодини от живота си. Малко ми е било. Поне сега нямаше да бъда обвинявана. Ожених се, но без любов. Иначе щях да изгния, но вероятно така е трябвало. Какво друго заслужава един боклук? Но кой му пука, че щях да изгния? Но не е непоправимо.

Редактирано от blue jewel на 21.04.19 13:40.

хубаво е човек да е упорит в отстояването или постигането на неща от живота
точно присъствието в някакъв форум едва ли е нещо толкова значимо,
което да определя дали държи на думата си
форумът не е ли като виртуално кафене, влизаме и си говорим помежду си
важните неща и хора в живота ни все пак са другаде
за мен са си два отделни свята

не зная какво сте си говорили с нея, но много си се засегнала
помниш думите казаните и тези - неизказаните и ненаписаните, които си представяш, че са като обвинение към теб

умишлено прескочи това, което ти написах, по-горе
твърде мрачна си, постоянно се мразиш и си недоволна от себе си, а това те затваря
вероятно и вкъщи личи това. споменаваш, че мъжът ти те упреква, че си настояла да се ожените... дай му увереността, че не е грешка. мислиш ли, че това пък не смачква неговото самочувствие, като те вижда все недоволна, недооценена...
самата ти си позволи да си радостна и щастлива
и стига гледай другите колко са постигнали
и ти имаш своите успехи - в работата и като майка...
ако 1 е немусен вкъщи или плаче, другите могат ли да са добре в същия този момент? от теб зависи много. от самата теб.

Ето как се самонаранявам. http://prikachi.com/images.php?images/409/9550409X.jpg
Но е малко. Искам да се пробода с нещо. Мразя всички и себе си.

Но Алиса е права, сигурно трябва да се разведа и да отърна останалите от себе си. Нямам право да ги тормозя само за да ми е добре на мен. А и не заслужавам да ми е добре.
Аз съм един излишен боклук. Наскоро отново ме захвърлиха. Не знам защо живея въобще. И дама спатия е права, не се мъчи да ми помагаш. Не си струва.

Редактирано от blue jewel на 21.04.19 14:38.

Това е за

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е малко, много е. Имаш красива кожа и ръцете ти са меки и нежни. Моля те, не ги наранявай повече.

Според мен не би било добре да се развеждаш, защото от това би се почувствала още по-самотна. Имаш съпруг, имаш деца, това е цяло богатство.

Не си излишен боклук, ти си ценна. Живееш за да си полезна за семейството си и да разбереш какво ще се случи утре, догодина или дори след няколко десетилетия. Заслужаваш да ти е добре, както и да имаш много приятели, на които да разчиташ.

Не разбирам кой би те захвърлил, как и защо. Би ли могла да дадеш подробности, моля?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нюк, ако човек сам не иска да си помогне, то и другите няма как да му помогнат.

Хм, това ми звучи като сентенцията, че съдбата на давещият се е в ръцете на самият давещ се. Позволи ми да не се съглася с тази философия, Дама. Даже се сещам за един виц относно този начин на мислене:

Двама приятели психолози лежат на плажа и пият бира... Изведнъж откъм морето се дочува панически крясък "Помощ! Помогнете!" Единият психолог спокойно отпива от бирата си и казва:
- Струва ми се, че този господин има проблем...
- Да, но важното е, че вече го е осъзнал и говори за него – невъзмутимо отвръща другият.

Всъщност е вярна мъдростта, че удавник и за сламка се хваща. В такива случаи удавникът се приближава до безопасна дистанция (тъй като може да повлече със себе си и спасителя) и му се хвърля буй, който да подейства като спасителен пояс и за който да се хване, след което се извежда на сушата с джет. Става дума за идеален случай и за удавник, който все още не е потънал и е в съзнание.

Та от тази гледна точка няма човек, който не иска сам да си помогне. Има хора, които седят и просто наблюдават със злорадство отстрани.

Мисълта ми е, че Блу не заслужава да си дере ръцете и да речем, че просто е изпаднала в труден момент и, както изглежда, й липсва някоя друга мила приказка и ценен съвет за това как да се издигне в своето поприще. Това би могло да се случи на всеки и аз не бих искал, ако един ден и аз се почувствам по този начин, да няма най-малкото един човек, който да ми каже нещо мило и да ме посъветва.

Фактически моето положение е много по-тежко от нейното, тъй като аз нямам не само професия, но и свое собствено семейство (още не съм отказал цигарите), ала не бих искал да измествам фокуса от Блу в нейната тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колкото и да сме се карали с тебе, както и да сме се наричали и обиждали взаимно, продължавам да чета постовете ти със съчувствие и съжаление.
За мен е ясно, че имаш дълбоки рани.
Но не е ли време да разбереш, че не трябва да откриваш раните си пред непознати хора във форуми, където всеки ровичка в чуждите рани, кой неволно , кой съвсем целенасочено от удоволствие, за да те срине-не можеш никого да виниш. Ако не можеш да понесеш тези ровичкания, по-добре не споделяй, не го ли разбра това?
Лиса е права за едно-във брак, в който има нелюбов, децата страдат, те чувстват атмосферата и дори да не разбират, усещат.
Тя не казва, че не обичаш децата си.
Съчувствам ти, защото моят живот както твоят е низ от болка и страдание, аз приемам това, но повече не бих споделила нищо тук.

-------------------------------------------
Душата и тялото не са две неща. Те са едно.“ Юнг

Трябнаше да стоя при майка ми цял живот и да гледам през прозореца самотна, както изкарах 20 тодини от живота си. Малко ми е било. Поне сега нямаше да бъда обвинявана. Ожених се, но без любов. Иначе щях да изгния, но вероятно така е трябвало

Защо приемаш самотата като наказание!? Самотата може да е нещо обновяващо и прочистващо.

-------------------------------------------
Душата и тялото не са две неща. Те са едно.“ Юнг