Ами започни отнякъде да променяш нещата. Но като за начало нямай големи очаквания. И ще видиш че когато няма очаквания, няма и разочарования.

It, s work.. If you work it!

Не вярвам да си грозна. Спрямо това което казваш и пишеш съм си създал представа за красива жена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, права си. Отнема много време. Аз осъзнахв един момент че живота ми отива изцяло в тоалетната. Норвегия е много красива държава, но аз не виждах красотата вече. Виждах само сивота и проблеми.
Първия път когато прекрачих прага на АА,три пъти се върнах наобратно. Докато взема решение. Там открих светлината. Открий и ти своята светлина. Позволи на някого да те обича.
Давай обич и ти.

It, s work.. If you work it!

> Обаче бях толкова зле, че и там не ми мина.
Добре де SSRI не ти ли помагат?

בַּעַל זְבוּב

Няма да те успокои но не само на жени се случва. Има мъже както в случая с Нюк, готови да посветят живота си на жена, обаче тази жена има влечение към друг. Много разминавания стават в този живот.

Знам че звучи наивно, но говорих с човека до теб. Ако ти си нещастна с него, няма никакви норми които да те задържат да останеш в това състояние.

Защото като кажеш нещо трябва да го направиш. Иначе е идиотско. Амелия обеща и се махна - затова всички я уважават. Искам да бях като нея. Да не говорим, че аз съм обвинявана за напускането й, но това е съвсем друга тема.

Тука си прав. И събират лайкове във Фейсбук да си чешат егото. Дори и това не мога. Толкова грозна се чувствам, че си махнах снимките, то и без това никой не ги "лайква". Пък познатите ми като наслагат един куп селфита - нагримосани, начервосани, и като се почне едно подмазване - ауу, че си хубава... Защо някои трябва да сме грозни? Защо не може всички да сме като тях?
А други се фукат с екзотични почивки, трети с някакви умения, въобще всеки има по нещо за хвалене, само аз съм някво абсолютно нищо. Нито с вид, нито с качества, нито с екзотични места мога да се похваля. Пълна нула съм.

Примерно като виждам как еди коя си я носят на ръце, обичат и обожават, а към мен всички са безразлични, няма някой, който силно да държи на мен, да му пука... и започвам да се мразя. Спомням си и всички моменти, когато връстниците публично ме унижаваха, присмиваха и тъпчеха, и всички мъже, които харесвах, а те ме зарязаха и ми казваха как обичат други... и не мога да издържа на тези мисли.
Или като видя профила в Линкедин на съседката, която е проджект мениджър, а аз за толкова години не съм мръднала в професионално развитие... чувствам се некадърна и като домакиня, и като майка, и непривлекателна жена... въобще всичко каквото можеш да си помислиш... и не помня веднъж някой да ме е оценил за нещо, похвалил или харесвал...

А мъжа, когото си измамила, че имаш чувства, за да се ожени за тебе, какъв ли боклук се чувства необичан? А горките ти деца, които по подразбиране обичат родителите си, а са получили майка, която е напълно безразлична към тях?

Нюк, ако човек сам не иска да си помогне, то и другите няма как да му помогнат.

Е, то сега всеки ще каже така, но реално е друго. Един от примерите е този с фейсбука. Как пък точно моите снимки никой не ги "лайква" и не казва нищо. Пък като гледам при другите какво е... една позната си наслагала селфита, отдолу маса възхищения, и мъжът й не пропуснал да я нарече "моето съкровище". Под моите снимки - я има един заблуден лайк, я не. Ще ми се да бях като нея, но няма как. Просто едни са родени да бъдат обожавани, а други - пренебрегвани и тъпкани при възможност.