Какво те кара да се чувстваш излишна и ненужна за никого, Блу? Питам само за тези неща, понеже знам, че според моята скромна преценка не си нито грозна, нито некадърна, нито дори неприятна.

И защо ти се иска да изчезнеш и да те няма? Това не е ли най-голямата загуба, която би могла да изпиташ в своя живот?

Не знам също така и защо не можеш да понасяш себе си, но аз лично мога да те понасям, а както се вижда и от останалите мнения на клубарите, те също могат.

Дали не е възможно онези – красивите, умните, кадърните, обичаните и харесваните – да отговарят с непонасяне на теб заради това, че ти не ги понасяш? Просто ми хрумна.

И да знаеш, че от моята гледна точка ти си хем красива, хем умна, хем кадърна, хем обичана и хем харесвана... Ако ти е залипсвало някой да ти го каже или напише, ето, аз ти казвам – ти си красива, умна, кадърна, и харесвана (от мен). Така да се каже, обичам те.

Сега по-хубаво ли ти е?

Едва ли, но не боли да ти напиша всичко това, нали?

Не изпитвай агресия към себе си и желание да се самонараниш. Разбирам това чувство и аз самият също съм го изпитвал (даже веднъж ми идваше да се метна като съседа), но наистина не искам ти да чувстваш това. Ако се беше наранила, щеше да е голяма загуба не само за теб, но и за останалите... Щях да ти се разсърдя.

В каква степен имаш желание да се самонараниш? Да си пробиеш ушите за да си сложиш обеци ли? Не се наранявай повече от това, даже и обеци биха били излишни.

Ако можех и беше подходящо, щях да те прегърна с всичките си сили; толкова силно, че щеше да се почувстваш едва ли не наранена от мен и всякакви желания да се самонараняваш щяха да изчезнат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nuke Dukem на 16.04.19 15:16.

88 години от смъртта на Халил Джубран

из „Пясък и пяна“:

СЕДЕМ ПЪТИ ПРЕЗИРАХ ДУШАТА СИ:

Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.

Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.

Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното,
и тя избра лесното.

Четвъртият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза,
че и другите постъпват по същия начин.

Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост,
представи търпението си за сила.

Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице,
без да познае, че това е една от нейните маски.

И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен
и си въобразяваше, че това е добродетел.





Блу, време е сама себе си да заобичаш и да позволиш на другите да те обичат и да проявяват тази своя обич.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...щях да те прегърна с всичките си сили; толкова силно, че щеше да се почувстваш едва ли не наранена от мен и всякакви желания да се самонараняваш щяха да изчезнат.
това е малко като рецептата - ако те боли зъб, сложи пръста си в рамката на вратата и затвори с ряз вратата. така ще те заболи прищипаният пръст, че ще забравиш що е зъбобол за поне 24 часа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имах предвид да я прегърна силно, а не да си слага пръста в рамката на вратата и да я затваря с трясък. Под силна прегръдка нямах предвид да я наранявам физически. Що за садистична асоциация ти е хрумнала?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Рози, надявах се да се включиш. Нали виждам, че сме почти едни и същи.
Малко се пооправих. Но минах през самоомраза, през мисли за смъртта, ядосвах се на другите, дето имат това и онова, а аз го нямам... сега съм малко по-добре. Не знам от какво е, струпване на различни неща, а то не ми трябва много.

В каква степен имаш желание да се самонараниш?

Понякога се дера сама. После се чудя как да скрия белезите. Или си мисля да взема нож и да си направя прорезни рани по ръцете, но не съм стигала чак до там. Имам някакво чувство за самосъхранение. В такива моменти все едно се раздвоявам, една част от мен ме мрази и иска да ме накаже, другата плаче и се самосъжалява. Откачена работа.
Примерно като виждам как еди коя си я носят на ръце, обичат и обожават, а към мен всички са безразлични, няма някой, който силно да държи на мен, да му пука... и започвам да се мразя. Спомням си и всички моменти, когато връстниците публично ме унижаваха, присмиваха и тъпчеха, и всички мъже, които харесвах, а те ме зарязаха и ми казваха как обичат други... и не мога да издържа на тези мисли.
Или като видя профила в Линкедин на съседката, която е проджект мениджър, а аз за толкова години не съм мръднала в професионално развитие... чувствам се некадърна и като домакиня, и като майка, и непривлекателна жена... въобще всичко каквото можеш да си помислиш... и не помня веднъж някой да ме е оценил за нещо, похвалил или харесвал...

Това, дето ми го казваш, ще го кажеш на всеки, за да го успокоиш. Мерси за усилията все пак. Оценявам ги.

Редактирано от blue jewel на 16.04.19 18:38.

Разбирам те напълно, но имам да ти кажа следното...

Моля те, не се дери повече и изхвърли мислите да взимаш нож за да си правиш порезни рани по ръцете в личното си душевно кошче за боклук. Твоята красива личност не го заслужава, дори и при все, че разни нагли и безпардонни твои връстници са те унижавали, присмивали над теб и тъпчели, а мъжете, които си харесвала, са те зарязвали и са ти казвали как обичат други. Не обръщай внимание на онази част, която те мрази и иска да те накаже – тя не е твоя, създали са я онези противни грубияни и фльорци, за които споменаваш, че са ти се подигравали или зарязвали. Твоя е частта, която плаче и изпитва жал към твоето аз; добрата част, която те предпазва от себенараняването; онази, на която си симпатична.

Не си нито откачена, нито некадърна майка или домакиня, нито непривлекателна; напротив, ти си високо интелигентна, красива и успяла жена. В случай че наистина никога никой не те е оценявал за нещо, похвалил или харесвал, тогава приеми моето скромно мнение – аз оценявам високо интелекта ти и бих искал да те похваля за всичко, което си постигнала през живота си, колкото и малко да ти се струва (от моята гледна точка е много), а и освен това знаеш много добре, че те харесвам, макар това да няма особено значение за теб. Да, харесвам те, защото те намирам за изключително проницателна и интересна. Знам, че не думите биха стоплили твоето сърце, а делата, но наистина почувствах нуждата да ти напиша всичко това.

Тъжно ми е, че не зная как бих могъл да те побутна в професионалното ти развитие, но се надявам, че Дарк Сайд или някой друг от успелите мъже във форума, например Хроманьон, Инфинити или Експат, би могъл да ти помогне с ценен съвет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се, че си по-добре. Като изгрее слънцето, ще сме по-добре.

Как изглежда животът е станало по-важно от самия живот. - DS

Отдавна не бях чел толкова истинно мнение.
Така е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите