|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
|
|
|
еми аз съм красив, умен, обичан и кадърен и затва го знам от първа ръка, а ти?
| |
|
|
|
Мисли, подтикнати от външни фактори.
Ами то открай време единствено ме мачкат, пренебрегват, унижават и отхвърлят и като цяло на никой не му пука. Какво друго да мисля?Редактирано от blue jewel на 14.04.19 15:00.
| |
|
|
|
Ако гледаш на животът през фини детайли той неизбежно ще ти се превърне в ад.Неуспехи и то големи неуспехи ще виждаш навсякъде.Но ако гледаш на животът в груби и основни детайли ще установиш че животът е песен.
| |
|
|
|
интересно наблюдение.
בַּעַל זְבוּב
| |
|
|
|
Волята и крайният перфекционизъм на които ме възпита майка ми ми изиграха лоша сега през двехилядните години.Оказа се че аз нямам мярка за нищо и с моите крайности включително по отношение на перфекционизма никога не съм доволен и си разбивам животът.
В хобито наблюденията и оптичните прибори през 2004та-2005та години бях стигнал до там да отказвам покупки на бинокли и зрителни тръби само заради една малка драскотина или петънце по лещите които не оказват никакво влияние върху качеството на изображението.
| |
|
|
|
Както ми писа Дарк преди известно време,
самоубедила си се, че трябва да вярваш на всяка мисъл, която мине през главата ти :)))
Всъщност, всички сме така. Самонараняваме се, защото сме се приучили да възприемаме себе си и света по определен начин. А истината е една отделна тема.
В отговор на:
открай време единствено ме мачкат, пренебрегват, унижават и отхвърлят и като цяло на никой не му пука.
Като цяло, всички се интересувме главно от себе си, и не ни пука особено за никой друг. Освен ако този друг, не ни е засегнал по някакъв начин. Или не ни е дете, например.
Тъй че...не знам какви очаквания имаш от хората, но общо взето, хората или са в "режим" атака, или отбрана, особено, ако става въпрос за работна среда, или пък роднинска (свекърви, тъщи и прочее), всички се състезават с теб, дори и да не си даваш сметка...рядко се случва, да имаш шанса да си пообщуваш лежерно с някого, ей така, за кеф.
Ако се стремят да те смачкат по някакъв начин, значи те възприемат като някакъв фактор, така че...горе главата и да не ти пука и на теб за тях :))) Щом те пренебрегват, пренебрегвай ги и ти, унижавай ги и ги отхвърляй. Номерът е, ти да си активната страна, твоя да е инициативата и съответно и контролът върху отношенията :)))
| |
|
|
|
Ох, наистина ме разсмя, да, и аз съм умна и красива и всичко,
хахаха, както си написал тук:
В отговор на:
красивите, умни, обичани и кадърни изглеждат такива само отстрани и полагат ужасни услия за да изглеждат такива, а вътрешно се чувстват по същия начин
и аз като теб, полагам ужасни, ама наистина ужасни усилия, за да изглеждам такава, поне отстрани,
даже от зор, често забравям колко съм прекрасна всъщност.
| |
|
|
|
В отговор на:
В хобито наблюденията и оптичните прибори през 2004та-2005та години бях стигнал до там да отказвам покупки на бинокли и зрителни тръби само заради една малка драскотина или петънце по лещите които не оказват никакво влияние върху качеството на изображението.
Има много мъдрост в това, което си написал. Може би някои хора имаме склонност да се фокусираме само върху лошото и го преекспонираме, и да не забелязваме, че всъщност всичко си е съвсем наред.
Напр. аз много се дразнех на сина ми, че си хвърля чорапите на пода, въпреки, че му бях казала над 100 пъти, побеснявах направо, а той през цялото време си беше много добро, умно и отговорно дете, и ми трябваше време да проумея, че това е една супер незначителна дреболия, която съм превърнала в нещо огромно, което ни трови отношенията и непрекъснато разваля настроението вкъщи.
Или пък има жени, които много страдат, че мъжете им, не им подаряват цветя (слава богу, не съм от тях) И си имат добри, отговорни и грижовни съпрузи, но все се чувстват недооценени и недоуважени някакси. Тъпо, но го има това. И много други подобни глупости и проблеми, които сами си създаваме.
| |
|
|
|
Или пък има жени, които много страдат, че мъжете им, не им подаряват цветя (слава богу, не съм от тях) И си имат добри, отговорни и грижовни съпрузи, но все се чувстват недооценени и недоуважени някакси. Тъпо, но го има това.
Вместо тъпо аз бих казал наивно. Те разсъждават така: ако той ме обича, ще се сеща да ми купува цветя - и щом не се сеща, знaчи не ме обича. Обаче какво значи това "той ме обича" - ами ти си се появила в полезрението му по времето, когато е търсел жена и от възможностите му за избор, ти си била най-доброто за момента и мятото. За това той е с тебе. Да очакваш заради това той да може да ти чете мислите и да отгатва кога искаш цветя или пък да ти показва постоянно уважение и оценяване, е прекалено наивно.
| |
|
|
|
Сигурно е от пролетта, а пък и ние сме си такива. Всичко при нас е точно противоположното на това, което си мислим за себе си - и сме умни, и сме добри, хората ни обичат, имат нужда от нас, не сме мис свят, но то пък кой е, готини жени сме, женствени и нежни, имаме своите успехи и постижения. Но изведнъж като че от нищото се появява страхът, напрежението и тези мисли за самоунижение и самоунищожение.
Не мога да ти дам никакъв практически съвет, защото и аз съм така в момента, то пък кога ли не съм била, с леки подобрения и повишение на настроението и жизнеността.
Съчувствам ти, разбирам те и ти стискам палци това състояние по-бързо да отмине и да влезе в рамките на поносимото.
Как изглежда животът е станало по-важно от самия живот. - DS
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
| 
|
|
()