|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
|
|
|
..а отсреща мълчат..
Вече два дни чакам отговор относно работа.
Бях два дни на обучение.Горе-долу добре мина,но направих и някои грешки.Все пак става въпрос за каране на дълъг бус,тип камион.Максимума за класа Б.Сладоледения бус,има такава фирма тук.ИС БИЛЕН.
Временна работа е,но има опции ако станеш топ-продавач да ти предложат постоянен договор.След много питане и проучване,разбрах че все пак не говорим за постоянна заплата.Има нещо постоянно,но е важно и да продаваш.Има и разни надбавки.За два дни няма как дори да научиш продуктите,а за карането бях много внимателен.Но на два пъти в тесни улици помолих за помощ да го изкасра на задна обучаващия.Веднъж за малко да затъна на една поляна-мочурище.Кара се по ужасно тесни пътища и баири.Отделно че тук таме чуках огледалата по разни храсти в тесните улички.
Трябва време за да свикнеш с габаритите и теглото.Отделно докато свикнеш със системата на плащане.С таблет,терминал за плащане и навигациите за маршрутите всеки ден.Доста грешки и проблеми със блутута имаше за два дни.
Обещаха ми да се обадят.От вчера им звъня,пиша..чух се тази..уж вчера щеше да ми даде отговор..ей го на..днес пак и писах какво става..дали е говорила с обучаващия..никакъв отговор още.
От опит знам..да не се натискам в такива ситуации.
Близък българин който беше отишъл на интервю и не го бяха взели заради липсата на норвежки ми даде идея да отида да говоря с тях за работа.
Принципа е да продаваш всеки ден по различните квартали с буса сладолед на известна фирма.Много лесна и тарикатска работа ми разправя..
Лесна..ама временна.И доста подводни камъни има.
Няма как да бъдеш сигурен за заплатата си,не е постоянна.Отделно тоя ме предупреди да си водя отчетност,че не му излизали парите.Отделно си и материално отговорно лице.
Работното време е гадно.От 14 следобяд до 21-22 вечерта през седмицата.
И от 10 до 19 през уикенда.
Отделно се карат далечни курсове до градове на 100-150км с преспиване за цял уикенд.
Платени са тези курсове..и хотела ти плащат,извънредни има,за път също..но все още МЪЛЧАНИЕ..
Покрай двата дни стрес по време на обучението обаче в мен се зароди идея.
Защо да не започна да работя за себе си с бус,по същия начин.Но стоката да е друга.И габаритите по-малки.
Ще говоря скоро с бюрото,да ми окажат съдействие за стартов капитал и помощ за бизнес.
Идеята ми е за хладилен бус.Не за дълбоко замразяване,а просто за хладилна температура.
Няма да кажа точно какво мисля да разкарвам с него по улици и пазари..за да не би отново нищо да не се случи.
Имам обаче желание за новаторство.И нещо ново което липсва тук.
Покрай отчаянието днес се зачетох в разни статии.И открих интересни неща-
It, s work.. If you work it!
Редактирано от Silence is the answer на 03.04.19 13:40.
| |
|
|
|
Получи се и нещо интересно.Покрай цялата работа,от ресторанта където работих навремето,ме искат за този уикенд за работа на миялното за един ден.
Понеже всички щели да са на някакво планинрство.Да ходят от фирмата на хижа и някъде по планината.
И нямало никой кой да я поеме тази смяна.
Колкото и да не ми се иска,ще попитам дали няма опции за някакъв щат.
Вече не съм онзи ядосан човек който си тръгна с гръм и трясък от там навремето.И даже и да ме вземат обратно,изобщо вече няма да си слагам нищо на душата.
Доколкото знам всеки гледа да се разкара от там.Да се върнеш там откъдето си избягал не е изобщо добра опция,но пък от питане глава не боли.
Съмнявам се да стане обаче.
It, s work.. If you work it!
Редактирано от Silence is the answer на 03.04.19 12:35.
| |
|
|
|
"Бавно научавам, че не трябва да реагирам на всичко, което ме дразни.
Бавно научавам, че не трябва да наранявам тези, които са ме наранили. Бавно научавам, че може би върховният знак за зрялост е напускането, вместо разчистването на сметки.
Бавно научавам, че енергията, която е нужна, за да реагираш на всичко лошо, което ти се случва, те изцежда и ти пречи да виждаш хубавите неща в живота.
Бавно научавам, че няма да се харесам на всички и че няма да накарам всички да ме третират по начина, по който аз искам и в това няма проблем. Бавно научавам, че упоритите опити да „спечеля“, когото и да било, са загуба на време и енергия и те оставят само празнота.
Бавно научавам, че липсата на реакция не означава, че за мен нещата са наред, просто означава, че избирам да се издигна над това. Избирам да взема урока, който ми е предоставен и да го науча. Избирам да бъда по-големият човек. Избирам душевното спокойствие, защото имам истински нужда от това. Не ми трябва повече драма. Нямам нужда от хора, които ме карат да се чувствам сякаш съм недостатъчно добър. Не ми трябват спречквания, спорове и фалшиви връзки. Бавно научавам, че понякога мълчанието казва всичко.
Бавно научавам, че реагирането на неща, които те възмущават, дават някому власт над твоите емоции. Не можеш да контролираш действията на другите, но можеш да владееш своите реакции и това, как да се справиш с предизвикателствата и как и доколко искаш да ги приемеш лично.
Бавно научавам, че през повечето време, тези ситуации не казват нищо за теб, но много за отсрещния човек.
Бавно научавам, че може би всичките тези разочарования са просто там, за да ни научат как да обичаме самите себе си, защото това ще бъде бронята и щита, от които се нуждаем, срещу хората, които се опитват да ни принизят. Те ще ни спасят, когато хората се опитат да разклатят увереността ни, или когато се опитат да ни накарат да се чувстваме нищожни.
Бавно научавам, че дори и да реагирам, нищо няма да се промени, няма внезапно да накара хората да ме обичат и уважават, няма магически да промени мнението им.
Понякога е по-добре нещата да се оставят на произвола на съдбата, да пуснеш хората, да не се бориш в спор, да не искаш обяснения, да не преследваш отговори и да не очакваш хората да разберат защо мислиш по своя начин.
Бавно научавам, че животът е по-добре изживян, когато не го съсредоточаваш в това, което се случва около теб, а когато го съсредоточиш в това, което се случва в самия теб. Работи върху себе си и вътрешния си мир и ще осъзнаеш, че нереагирането на всяко малко нещо, което те възмущава, е първата съставка на щастливия, здравословен и пълноценен живот."
/ Рания Наим/
It, s work.. If you work it!
| |
|
|
|
От другата седмица започвам работа.Макар и само на два дни на седмица като за начало.
Харесали са ме.
Сега трябва много да се опитам да се докажа че ставам за тази работа.
Дори и да нямам продажби почти,ще има гаранция за що-годе нормална заплата.
А бонусите от продажбите ще са отгоре.
Трябва само да науча добре стоката и кое къде стои в камиона.Отделно да оправям касата,поръчките и плащанията.
Трябва и да съм по-разговорлив и по-убеждаващ клиентите.Трудно ми е,но се надявам да свикна.
It, s work.. If you work it!
Редактирано от Silence is the answer на 03.04.19 13:45.
| |
|
|
|
Дори и да нямам продажби почти...
как няма да имаш продажби, като идва сезонът на сладоледа
заставай до някой парк или училище и много не се разкарвай напред-назад
| |
|
|
|
Сладолед ли ще продава в Норвегия?
-------------------------------------------
Душата и тялото не са две неща. Те са едно.“ Юнг
| |
|
|
|
Обикаля се по строго планиран маршрут.Естественно може да експериментираш,но трябва да се движиш по джипиеса.Всеки ден в различен квартал.
Ето как изглежда фирмата-
It, s work.. If you work it!
| |
|
Тема
|
 Re: В крайна сметка се случи.
[re: vida1929]
|
|
| Автор |
holi_day (fire-fly) |
| Публикувано | 03.04.19 15:54 |
|
|
да
да докара и на теб?
| |
|
|
|
Ще лудна преди всяка спирка да пускам тази музика.
It, s work.. If you work it!
| |
|
|
|
хубаво, но не прекалявай с дегустации
като бях студентка, през 1 лято продавах сладолед
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
| 
|
|
