Когато стане въпрос за възпитанието, което сме получили,
много често сме склонни да критикуваме родителите си, пренебрегвайки добрите и полезни неща, които сме научили от тях, и благодарение на които владеем и управляваме живота си. Е, да, кой по-добре, кой по-зле, но факт е, че ни има и сме тук, и очевидно притежаваме нужните умения за това :)))

Въпросът ми е, кои са хубавите и полезни неща, които научихте от родителите си, и които ви помагат да се справяти по-лесно с живота? И кои от тях предадохте, или искате да предадете към децата си?

Хвани чаша ракия, ти да кажем пина колада но мен не карайда да го подушвам дори. Отблизни си малко, и остави на масата. А сега пробвай го направиш без палец. Беше ли ти хрумнало да си благодарна на палеца си първия път

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Схвана ми мисълта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моя баща смяташе, че човек сам си дава най-доброто възпитание,
може да се тълкува като незаинтересованост (предвид и неговата интровертност и изобщо дистанцираност от семейството),
но никога не ми е натрапвал свои мисли и идеи, и всъщност ми даде свободата и стремежа сама да осмислям и преценявам нещата и хората край себе си, живота и изобщо.

Майка ми ме научи да се трудя, да поставям възможно най-високите изисквания към работата си,
но в същото време да не ценя труда си прекалено много,
и да съм готова във всеки момент да захвърля всичко в коша и да започна от начало, ако видя, че нещата не се получават както трябва. Изобщо, тя е върл привърженик на поговорката "Залудо работи, залудо не стой".

Другото важно нещо, на което тя ме научи е,
да нося отговорност за собствените си действия,
да не търся причини и оправдания извън себе си,
или от типа "ама той/тя прави едикаквоси",
казваше ми "всеки отговаря са собствените си дела".

От двамата се научих да ценя образованието, науката, добрите обноски и т.н.

По-нататък ще допълвам... :)))

задоволявайки техните си амбиции, ме изучиха на руски, английски и френски още от крехка възраст, пак подтикван яко от въпросните (здрави или болни е друг въпрос) амбиции, завърших университета, които неща в последствие успях да използвам благотворно и продължавам да ги използвам и до днес

Баща ми беше практичен човек, който ме научи на отношение към материалното, второ- да съм делова и дипломатична в отношенията с хората, от коит завися.
От майка ми се научих да готвя добре –много е важно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vida1929 на 17.03.19 14:41.

А от къде идваха тези техни амбиции да бъдеш образован?

Моите родители са първите в родовете си, не само с висше, но и със средно образование. И благодарение на образованието си, са имали шанса да живеят много по-добър живот, спрямо предците си.

Майка ми била възпитавана като обикновено селско момиче,
не са и разрешавали да седне да пише домашни и да учи, преди да свърши цялата селска работа - чистене, готвене, работа в обора, в градината и на полето (според сезона, нали).

Но тя усещала, че се справя добре в училище, и учела здраво, често дори, тайно от родителите си. Била най-добрата във випуска, и учителите убедили техните да я запишат да учи средно в града, и тъй, когато завършила 8-ми клас, майка и я натоварила на магарешката каручка с един картонен куфар, закарала я в града, и така :))) Борила се после да бъде най-добрата в техникума, та по проиграната вече система, баба ми и дядо ми отново решили, че ще е грехота да не я изпратят да учи и висше, в още по-далечен град...и т.н.

Затуй тя много искаше аз да бъда най-добрата в класа и в училище, защото за нея това беше единствения начин за постигане на хубав живот по-нататък..

В отговор на:

---

второ- да съм делова и дипломатична в отношенията с хората, от коит завися.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми нямам идея откъде са болните амбиции, но майка ми често ми е повтаряла че аз съм четвърто поколение висшист, щото баба ми е лекар, а прабаба ми и прадядо ми са завършили много известният и много реномиран (тва са думи на майка ми, която със сигурност има проблем с тези неща - изключителност, известност и реномираност) Робърт Колеж в Истамбул - и съответно моите деца са пето поколение, което за България било голяма рядкост (и на което аз викам, ми голем праз, и кво от тва)

дядо ми по бащина линия е завършил морско училише - нямам идея дали това се води вишу, предполагам че за времето си и мястото си сигурно е било нещо голямо, тъй че от там съм трето поколение или барем две и половина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодарна съм на родителите си, че упорито настояваха да говоря добре и гладко. Без Ъ-кане, съскане и запъване. Да говоря просто и без да употребявам думи в чието значение не съм сигурна. Да не повишавам тон в никаква ситуация. Баща ми казваше, че нормалният тон в конфликтна ситуация, когато често се вдигат децибелите, е много по-ефектен и пресира опонента независимо от възпитанието му.
Настояваха и да пиша правилно и четливо.
Опитаха се да ме учат още от малка да готвя прости манджи. Не успяха.
След като видяха че точните науки не са ми безкрайно противни като на повечето деца, деликатно ме насочиха към тях. И за това съм им благодарна. Сега гледайки обявите за работа изобщо не се плаша от безработица.
Родителите ми може би трябваше повече да ме натиснат за спорт. Сега си спортувам, но по-точно би се нарекло разкършване когато не ме мързи ужасно.

От баща ми научих да си преценявам точно времето и да не закъснявам нито за бизнес срещи нито за лични.
Имам и една луда леля, която ми даваше книги за четене и сладко си споделяхме неща, които би ме било срам с мама и тате.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите