Когато стане въпрос за възпитанието, което сме получили,
много често сме склонни да критикуваме родителите си, пренебрегвайки добрите и полезни неща, които сме научили от тях, и благодарение на които владеем и управляваме живота си. Е, да, кой по-добре, кой по-зле, но факт е, че ни има и сме тук, и очевидно притежаваме нужните умения за това :)))

Въпросът ми е, кои са хубавите и полезни неща, които научихте от родителите си, и които ви помагат да се справяти по-лесно с живота? И кои от тях предадохте, или искате да предадете към децата си?

Хвани чаша ракия, ти да кажем пина колада но мен не карайда да го подушвам дори. Отблизни си малко, и остави на масата. А сега пробвай го направиш без палец. Беше ли ти хрумнало да си благодарна на палеца си първия път

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Схвана ми мисълта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моя баща смяташе, че човек сам си дава най-доброто възпитание,
може да се тълкува като незаинтересованост (предвид и неговата интровертност и изобщо дистанцираност от семейството),
но никога не ми е натрапвал свои мисли и идеи, и всъщност ми даде свободата и стремежа сама да осмислям и преценявам нещата и хората край себе си, живота и изобщо.

Майка ми ме научи да се трудя, да поставям възможно най-високите изисквания към работата си,
но в същото време да не ценя труда си прекалено много,
и да съм готова във всеки момент да захвърля всичко в коша и да започна от начало, ако видя, че нещата не се получават както трябва. Изобщо, тя е върл привърженик на поговорката "Залудо работи, залудо не стой".

Другото важно нещо, на което тя ме научи е,
да нося отговорност за собствените си действия,
да не търся причини и оправдания извън себе си,
или от типа "ама той/тя прави едикаквоси",
казваше ми "всеки отговаря са собствените си дела".

От двамата се научих да ценя образованието, науката, добрите обноски и т.н.

По-нататък ще допълвам... :)))

задоволявайки техните си амбиции, ме изучиха на руски, английски и френски още от крехка възраст, пак подтикван яко от въпросните (здрави или болни е друг въпрос) амбиции, завърших университета, които неща в последствие успях да използвам благотворно и продължавам да ги използвам и до днес

Баща ми беше практичен човек, който ме научи на отношение към материалното, второ- да съм делова и дипломатична в отношенията с хората, от коит завися.
От майка ми се научих да готвя добре –много е важно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vida1929 на 17.03.19 14:41.

А от къде идваха тези техни амбиции да бъдеш образован?

Моите родители са първите в родовете си, не само с висше, но и със средно образование. И благодарение на образованието си, са имали шанса да живеят много по-добър живот, спрямо предците си.

Майка ми била възпитавана като обикновено селско момиче,
не са и разрешавали да седне да пише домашни и да учи, преди да свърши цялата селска работа - чистене, готвене, работа в обора, в градината и на полето (според сезона, нали).

Но тя усещала, че се справя добре в училище, и учела здраво, често дори, тайно от родителите си. Била най-добрата във випуска, и учителите убедили техните да я запишат да учи средно в града, и тъй, когато завършила 8-ми клас, майка и я натоварила на магарешката каручка с един картонен куфар, закарала я в града, и така :))) Борила се после да бъде най-добрата в техникума, та по проиграната вече система, баба ми и дядо ми отново решили, че ще е грехота да не я изпратят да учи и висше, в още по-далечен град...и т.н.

Затуй тя много искаше аз да бъда най-добрата в класа и в училище, защото за нея това беше единствения начин за постигане на хубав живот по-нататък..

В отговор на:

---

второ- да съм делова и дипломатична в отношенията с хората, от коит завися.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми нямам идея откъде са болните амбиции, но майка ми често ми е повтаряла че аз съм четвърто поколение висшист, щото баба ми е лекар, а прабаба ми и прадядо ми са завършили много известният и много реномиран (тва са думи на майка ми, която със сигурност има проблем с тези неща - изключителност, известност и реномираност) Робърт Колеж в Истамбул - и съответно моите деца са пето поколение, което за България било голяма рядкост (и на което аз викам, ми голем праз, и кво от тва)

дядо ми по бащина линия е завършил морско училише - нямам идея дали това се води вишу, предполагам че за времето си и мястото си сигурно е било нещо голямо, тъй че от там съм трето поколение или барем две и половина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодарна съм на родителите си, че упорито настояваха да говоря добре и гладко. Без Ъ-кане, съскане и запъване. Да говоря просто и без да употребявам думи в чието значение не съм сигурна. Да не повишавам тон в никаква ситуация. Баща ми казваше, че нормалният тон в конфликтна ситуация, когато често се вдигат децибелите, е много по-ефектен и пресира опонента независимо от възпитанието му.
Настояваха и да пиша правилно и четливо.
Опитаха се да ме учат още от малка да готвя прости манджи. Не успяха.
След като видяха че точните науки не са ми безкрайно противни като на повечето деца, деликатно ме насочиха към тях. И за това съм им благодарна. Сега гледайки обявите за работа изобщо не се плаша от безработица.
Родителите ми може би трябваше повече да ме натиснат за спорт. Сега си спортувам, но по-точно би се нарекло разкършване когато не ме мързи ужасно.

От баща ми научих да си преценявам точно времето и да не закъснявам нито за бизнес срещи нито за лични.
Имам и една луда леля, която ми даваше книги за четене и сладко си споделяхме неща, които би ме било срам с мама и тате.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодарен съм на майка ми която ме заведе при учителя ми по математика в 7ми клас когато бях започнал да меря улиците с люлинските ми авери, които после станаха или алкохолици или крадци. Ако не беше тоя даскал по математика от СМГ (които много хора около мен смятаха за шантав) през далечната 1983та година кои знае къде щях да съм сега. Майка ми беше активна и борбена жена и не се страхуваше да се захване с най-трудните проблеми. И обратно баща ми вечно бягаше от нас и се криеше от всякави семеини задължения.

בַּעַל זְבוּב

В отговор на:

---

но майка ми често ми е повтаряла че аз съм четвърто поколение висшист, щото баба ми е лекар, а прабаба ми и прадядо ми са завършили много известният и много реномиран (тва са думи на майка ми, която със сигурност има проблем с тези неща - изключителност, известност и реномираност) Робърт Колеж в Истамбул - и съответно моите деца са пето поколение, което за България било голяма рядкост (и на което аз викам, ми голем праз, и кво от тва)

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък, освен обичайното "пенчо, бре, учи", съм благодарна на майка си, че не ме притиска какво да си избирам да уча. И не се дърпа, когато пълната отличничка заяви, че ще кандидатства рисуване и туй то. За сведение - в художествената академия дипломата за средно образование служи само за записване за кандидат-студент и ако успехът в нея не е под 3:50, дават да се явиш на изпити. Повече никой не се интересува какво пише вътре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, ти винаги си ми правила впечатление на много добре възпитана,
явно има защо :)))

В отговор на:

---

Настояваха и да пиша правилно и четливо.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От майка ми имам волята, от баща ми реализмът и скептичноста, от леля ми търпението и отново скептичноста.Дължа да отбележа че майка ми е възпитала толкова силна воля в мен че даже някои хора като баща ми и приятелите ми са се учудвали на нейната сила.Сега през последните над 13 години волята ми е сигурно пет пъти надолу от това което е била преди това, но за сметка на това реализмът и търпението са ми доста по-напред.

Ами това наистина е голяма рядкост за България, майка ти е права,
защо така си склонен да неглижираш аристократичния си произход?

Възможно е тя да е преживяла болезнено обезценяването на подобни постижения след това, в соца..били сте аристократичен род, и изведнъж висшето образование е станало достъпно за сульо и пульо (като моите родители :))), и нейният "ареал" се е оказал напълнен със селяни

Възможно е да и се е искало чрез теб (твоите успехи и таланти) да докаже, че вие пак, въпреки всичко, сте някакси по-горе от другите.

да, майка ми се държи точно като издънка на стар, аристократичен род и нарича всички наоколо селяни (по-точно нарича ги пейзани, щото сигурно селяни е селска и неаристократична дума)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доживях най-накрая и от теб да прочета човешка и искрена изповед. Благодаря.

-------------------------------------------
Душата и тялото не са две неща. Те са едно.“ Юнг

Много хубаво си описал всичко, благодаря за постинга,

но след като си бил въвлечен в чужди битки, как разбираш, коя е твоята?
За себе си съм мислила, че вече съм оформена по определен начин, в резултат от всички обстоятелства,
и няма как да поема по друг път. Или поне не знам как.

В отговор на:

---

... а това май е било и в библията казано - че децата ще плащат за греховете на родителите си ...

---

Ами браво на майка ти, наистина е била смела и е вярвала в теб,
като знам колко трудно приемаха нарвемето в академията...на мен щяха да ми мелят как си провалям живота...Между другото, аз също рисувах навремето, и исках да стана художничка, но не ми разрешиха и трябваше да отида в МГ, и после завърших архитектура (там се кандидатстваше с 3 изпита по рисуване :))), все пак исках по някакъв начин да си употребя уменията, но изобщо никога не се почувствах на "ти" с тази професия, а после загубих и способността си да рисувам...не технически, ами как да кажа...същината. И вече не знам с какво искам да се занимавам, и това ми е голям проблем. Не искам да правя нищо :)))

Свикнали сме да мислим, че силната воля е положително качество,
но тя може да ти нанесе големи поразии, ако не е употребена както трябва.
Аз също имах силно воля в ученическите и в студентските си години, след това отслабна, и се укорявах за това,
но после си дадох сметка, че е било за добро, понякога волята може да попречи на естествения ход на нещата,
може да попречи на живота да се случва.

мисля че щом се налага да водиш битка, значи това не е твоята работа и не си си на мястото - истински твоята битка е само в главата ти

Смелостта и, като се замисля сега, е била в пъти по-голяма от моята поотношение на Липарското. И се е дължала повече на неинформираност, мечти и самонавивки.

Нещата стояха така: разведена, със средно образование скромна заплата и никакъв намек за финансови инжекции от баща ми или роднини. Окуражаване и подкрепа - на корем, ама бюджетът изцяло нейна грижа. И "увно и повни", тоест АЗ, надеждата на мама за измъкване от бедността, битовизма и цепенето на стинката в онова ми ти соц време, когато - инженер, адвокат, архитект, лекар, икономист - те това са проспериращи професии, дъщерята има има всички данни да се изучи за това и да си гледаме рахата, пък тя... художничка ще ми става.
По онова време към мерак-художници отношението беше като към музиканти - "музикант къща не храни".

Всяка от "престижните" професии нямаше да струва и стотинка на мамето. Детето умно, способно, учителите му се натискат да го подготвят безплатно за университет. Ама изкуствата...ако искаш да имаш шансове, то са курсове, платени уроци - операция "изваждане" от бюджет, изчислен до стотинка без грам гаранция за възвращаемост. Щото нещата в изкуствата сложни, комплексни, необективни и непредвидими. Никой не ти гарантира успех и материален просперитет. Сума ти народ от моите съученици и приятели ги влечеше, но буквално не им позволиха. Станаха некви от приличните, сигурните, предвидимите кариерно професии. Мойто маме с преброените стотинки, като отсече: щом това искаш, аз съм насреща - направи и невъзможното, за да ми финансира мечтата.

според майка ми по онова време в изкуствата беше по-важно да си партийно послушен, отколкото да имаш талант, думите й бяха, там кокалът е много голям и нямаш шанс - същото ми каза и за френската филология, която ми беше второто желание за кандидатстване - там са все деца на дипломати и партийни величества, живяли по чужбините - нямаш шанс

според майка ми по онова време в изкуствата беше по-важно да си партийно послушен, отколкото да имаш талант, думите й бяха, там кокалът е много голям и нямаш шанс

ами...малко така стояха нещата, когато опрат до осребряване на дипломата от художествената академия и неизбежния въпрос: "ами пари?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

научих да се харесвам такава, каквато съм
да не се страхувам от грешки и провали
да мога да се извинявам
да се обграждам с хора, които ме обичат и подкрепят
да съм силна и да помагам на близки в трудни за тях времена
когато съм сама, да мога да си дам на себе си това, от което имам нужда
да не подценявам другите, от всеки има какво да науча
научих, че няма срамна работа, щом си изкарва човек с труд прехраната
да се радвам на това, което имам, без да го сравнявам с другите
да давам без да пресмятам какво ще ми се върне и да получавам с благодарност
да съм честна и открита, и да не се страхувам, че някой ще ме нарани
когато искам нещо, да не се спирам след откази, на 100 врати ще почукам, докато стане
когато не искам нещо, да мога да казвам "не"
репутацията е важна, тя работи за мен, аз мога и да не си отварям устата, за да се защитавам
да съм безусловно до децата си
животът е кратък, да избирам спокойствието и щастието си, пред това да водя войни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имала си късмет c тази от селско семейство, само околийската гимназия завършила жена - повярва в мен, остави ме да избирам и нито веднъж, още е жива, не ме упрекна за избора ми , при мен беше обратното - аз бях третиран като собственост, вещ, която се използва за задоволяване родителските амбиции и която няма право на собствено мнение и желания - щото ние сме от "сой" и не може детето ни да ни излага пред хората

туй като копи-пейст от женско списание - редактирано, излъскано, няма на какво да ти се закачи погледа - рекламна брошура.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не е копи-пейст, мислих го, докато го пиша
нали темата е за признателност, а не с какво не сте били доволни
и сега като чета, виждам, че съм пропуснала да пиша, че прощавам
може би не прощавам
странно
а аз мислех, че като спра да съм гневна за нещо, значи съм простила и приключила там

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами...малко нещо парвенющина.
дядо го тресяла донякъде, ама понеже потомствен земеделец, при тях няма много място за лигни. Начи: наследството, обучението, бизнесът от поколения - фермер.
подбират се за женене читави щерки от сой. Ако народят мъжки - ще инвестират в тях, ще ги изучат, парАта няма значение. Ако народят женски - да е грамотно, да може да смята, да върти къща, домакинство, ферма за всеки случай и да се ожени, зер, деца му трябват на рода. На дядо му се родили три женски. И му зейнали на главата - как тъй само селското училище и после под венчило и на нивата, ти последният простак ли си в туй село? Пък по мъжка линия - ени даскали и попове в рода... един сой... иди, че не пращай щерките си в гимназията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, темата е за признателност и може би само при мене признателността е неотделима от упреците, шото уж все полезни неща правеха за мене, но не заради мене, а заради тях си, та ми е трудно да реша дали да съм признателен или не - то реално те не са имали избор, щото и тях са ги възпитавали по същия начин - че е важно как изглеждаш, а не какво представляваш

писала съм вече, че съм осиновена
може да е накакъв фактор
но никога не са ми повишавали тон, изисквали нещо, наказвали, упреквали
дали ще получа 2,3,4,5,6 нямаше значение
дали ще се запиша на английски, на пеене, народни хора, акордеон, плуване... и след това се откажа, също
всяко нещо от ден до пладне
каквото съм поискала, са ми го осигурявали, без да полагам усилия
пускали са ме на всички лагери, екскурзии, дискотеки, гостита...
не са ми критикували приятелите, а имах всякакви
и тъй като нашите всеки петък, събота и неделя бяха на село, аз ги събирах вкъщи
роднини, съседи, учители, на приятели родителите, случайни хора... ме харесваха
всичко изглежда идеално
но и това възпитание си има кусури

на 18 не исках да продължа с университет, исках да бъда продавачка
на 20 не знаех, че ще има хора, които да ме мразят, без да съм им направила нищо
на 25 не можех една манджа да забъркам
не обичам да организирам хора, мен да ме действат и да ми казват какво да правя, и не се опитвам да се съревновавам
аз не съм ориентирана към някакви успехи, а към това да си следвам желанията си
като цвете в саксия съм расла, изкарай едно такова растение и го посади навън, в повечето случаи ще загине
много ми беше трудно след като излязох от къщи, защото трябваше да уча сама нещата, които на вас са ви предали родителите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нали темата е за признателност

значи - надгробно слово.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пак ли ще се хвалите кой колко е велик и умен.

От майка ми научих честното отношение,да помагаш на другите,да бъдеш с добро сърце.Да бъдеш състрадателен.
Да помагаш в къщи,да си гледаш за семейството.
От баба ми научих същите неща.
От баща ми..какво да кажа...може би с отрицателния му пример,научих какъв не трябва да бъда.Развей прах,кръчмарски лъв,да не изневерявам на жена си..и да не си пръскам парите по приятели и кръчми.
Все пак успя да ме научи на дребни неща покрай строителството и покрай вечните му ремонти по колите.
Не че са ми влезли в употреба днес,но все пак са били от полза.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прав си за мен.Но аз съм длъжен да довърша стъпките по програмата.В къщи съм от няколко дни,подавам по обяви,търся работа..макар и все още крака да ме боли.
Във всеки случай пиковия момент отмина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съчуствам ти,за баща ти.
Моя го нямаше и него.Макар уж да се опитваше да ме учи на неща,но просто си го нямаше търпението за това.
По-скоро ме критикуваше и засрамваше,когато нещо не съм го направил както трябва.
Лошото е,че и аз донякъде така реагирам към сина ми.Друго като бащин модел не съм видял.Неволно правя същите грешки.И в стремежа си да го пресирам това дете,за да не бърше кенефи като мен един ден..го обиждам на моменти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Silence is the answer на 18.03.19 12:57.

Точно така!Силната ми воля употребена точно не на място с претоварвания над учебниците и във фитнес залата ми разруши здравето през 2005та година и ми докара шизофренията.Браво за мнението ти!

Казваме му с жена ми,не искаме ти да си професор или лауреат..не искаме да те пресираме,нямаме болни амбиции.

лошото е че децата не учат от каквото им казваме, а от поведението ни

Я пак.
Та от моите родители не научих почти нищо за справяне с живота.
Макар че те имаха високи очаквания от мен.
А пък аз съм си една фантазьорка, фантазии, фантазии, фантазии...и невъзможност да ги осъществя. Нечии гени прехвръкнали през поколения незнайно от къде.

----------------------------------

не обичам да организирам хора, мен да ме действат и да ми казват какво да правя, и не се опитвам да се съревновавам
аз не съм ориентирана към някакви успехи, а към това да си следвам желанията си
като цвете в саксия съм расла, изкарай едно такова растение и го посади навън, в повечето случаи ще загине
много ми беше трудно след като излязох от къщи, защото трябваше да уча сама нещата, които на вас са ви предали родителите

Приятно съм изненадана, че си приличаме.

-------------------------------------------
Душата и тялото не са две неща. Те са едно.“ Юнг

Може да си имала пра-пра-прабаба от праисторическата ера фантазьорка и да си се метнала на нея.
Аз пък много се ядосвам мъжът ми като ми каже: Същата си като баща ти. Което би трябвало да е обида, защото баща ми е много труден характер.
Та не е задължително да приличаш на родителите си или да си взела умения за справяне в живота.

-------------------------------------------
Душата и тялото не са две неща. Те са едно.“ Юнг

Аз пък се ядосвам, когато приятели роднини ме предават.

----------------------------------

Редактирано от Rosemary на 18.03.19 14:55.

Аз какво съм те предала?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нали знаеш за грешките на езика и писането – класически парапраксиси, според психоаналитичната теория

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

парапраксис?

----------------------------------

туй като копи-пейст от женско списание - редактирано, излъскано, няма на какво да ти се закачи погледа - рекламна брошура.

А ако беше копи-пейс от мъжко списание?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако ми беше първа радост да обяснявам за всяко мое изречение какво искал да каже авторът, щях да работя като учителка в училище за ментално ощетени.

> Свикнали сме да мислим, че силната воля е положително качество,

Естествено че е, когато е комбинирана със здрав разум (common sense). Виж ако здравия разум липсва "силната воля" се превръща в малоумие.

Редактирано от Israel Thornstein на 18.03.19 16:15.

Ами аз като ментално увредена разбирам иронията и сарказма ти към другите, но не разбирам защо не ги насочиш–иринията и сарказма, поне малко и към себе си.

-------------------------------------------
Душата и тялото не са две неща. Те са едно.“ Юнг

Това беше най-точното ти и възможно най-вярно мнение откакто пишеш в клубовете на дира.Без здрав разум силната воля най-малкото може да ти докара болест и житейска катастрофа и точно се превръща в малоумие.

> Това беше най-точното ти и възможно най-вярно мнение откакто пишеш в клубовете на дира.
държа да отбележа, че за десет години в дира имам и други точни изказвания освен въпросното.

בַּעַל זְבוּב

Готово. Уредена си. Хубавичко се наругах, и ирония, и сарказъм, и всичко си имаше. Даже си теглих и две-три блажни за по-сигурно. Веднага като ти прочетох желанието и се заех със себе си. Само не ме питай какво точно си намлях на главата, поне преди час беше, пък съм тъпа, бързо забравям. Ама беше мноу яко, щеше да ти хареса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, тук в постовете си да се самоиронизираш, да се насмиваш над себе си и дори да се подиграваш, както го правиш с другите.

Щото е много лесно да иронизираш другите- в това няма нито героизъм, нито е почтено. Що не иронизираш сама себе си. Нали ми говориш за честност. Как не съм била честен автор, ми бъди ти честен автор на постове.

-------------------------------------------
Душата и тялото не са две неща. Те са едно.“ Юнг

Да, прав си.

А, значи настояваш да пиша само за себе си и монолозите ми да бъдат добре овкусени със самоподигравки, самосарказъм и самоирония?

Ами ако ми се допише за нещо, различно от мене си, как предлагаш да се самоподиграя? Да започвам с "понеже съм овча глава слънчасала..." или с "нали съм си путка заспала..." Ама то пък някой шса възпали, че пиша "путка", дали да не го заместя с "каквато съм Червена шапчица..." Ама то пък все шса намери някой, дето да не знае вица и ми отиде самоиронията. Я, по-добре "мутка заспала".

А може ли да започвам постинг с "аз съм овча глава слънчасала" и да го завършвам с "покорно ваша мутка заспала"? Тъй, де, както казва мечо Пух, колкото повече, толкова повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти много добре знаеш какво е самоирония и сарказъм, не се прави на умряла лисица.

-------------------------------------------
Душата и тялото не са две неща. Те са едно.“ Юнг

Аз ще изчакам тема "На учителя-с любов" за да се включа и да си пусна Росица Кирилова.

Защо да не изчакаш, даже може да дочакаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и за твой кеф трябва да си правя публично сепуку?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти какво се обаждаш?
Душата и тялото не са две неща. Те са едно. Юнг го е казал. Не кой да е.

.Друго като бащин модел не съм видял

ми и аз не съм видял. Замести го даскала ми по математика който в един момент ми беше по-близък от баща ми. Още си спомням как даскала ми се вбеси и грабна чехъла си да ме налага с него като ме подуши че воня на цигари. Бех на 16 години. Кратко време след тая случка аз и едно друго моче от СМГто се навихме и отказахме цигарите. А баща ми си беше на село това лято..

בַּעַל זְבוּב

За съжаление,да.Така е.

It, s work.. If you work it!

няма защо да се изненадваш, вида
в следствие на два различни модела възпитание, децата формират в себе си първични или вторични способности
първичните способности (емоционална природа) са обич, търпение, контактност, доверчивост, готовност за следване на образци...
вторичните (рационална природа) са послушание, точност, подреденост, учтивост, благонадеждност, пестеливост, усърдие в активности...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявай, за актуални способности и позитивна психотерапия ли говориш?
Пропуснах какво си писала преди това.

-------------------------------------------
Душата и тялото не са две неща. Те са едно.“ Юнг

В отговор на:

---

А пък аз съм си една фантазьорка, фантазии, фантазии, фантазии...и невъзможност да ги осъществя. Нечии гени прехвръкнали през поколения незнайно от къде.

---

Мисълта ми беше, че човек трябва да наблегне първо на други неща,
преди да тръгне да се уповава на волята си.
Дори е най-добре да си изгради такава психическа нагласа, че да си прави нещата с кеф, и без напъни.

В отговор на:

---

в следствие на два различни модела възпитание, децата формират в себе си първични или вторични способности

---

Не мога да схвана кое в детството ми в невербалния и несъзнаван период е било потискащо, та да е трябвало да бягам във фантазии, и така до ден днешен.

Вероятно майка ми не е имала достатъчно майчинско чувство към мен, или не го е проявявала както трябва, вероятно и защото също съм оставена на баба ми, за да се върне тя на работа. Тогава е имало само 6 м. майчинство.

----------------------------------

да

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хората ги придобиват в някаква степен и едните, и другите, но едните са водещи
ако вътрешният глас на човека говори - трябва да съм точен, перфектен, да свърша това и онова, и третото, стреми се към някакви успехи, които никога не са му достатъчни... го прави, за да му върнат обич, внимание, харесване
такъв трябва да се научи да разпуска, да намери удоволствие, да започне да се харесва сега, а не чак в някакво имагинерно бъдеще, когато е постигнал всеки план в главата си
другият пък без амбиция, трудови навици, усет за време... трябва да се постарае повече, за да му се получат нещата
затова ни е трудно, щото го няма баланса
а като ни е трудно, започваме да учим нови неща, за да ни стане по-лесно
а ти искаш идеалния вариант наготово

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, как е възникнало, така или иначе, не можем да знаем,
то и моето са само догадки,
проблемът е, че уж ми помага, но всъщност ми трови живота,
все си мисля какво би могло да бъде, а не е, и това ми пречи.

Преди около две години, дъщеря ми ме попита какво толкова не харесвам на живота си,
и каза, че ако тя в бъдеще имала живот като моя, щяла да бъде доволна.
Нищо не можах да и кажа и направо ми се дорева, защото си дадох сметка, че освен себе си, тровя и детето така. Това си е вид зависимост, като чета текстовете, дето ги е постнал Финтрола от АА, баш съм си за там, нищо, че нямам проблеми с алкохола :(((

Не знам, според мен животът и светът винаги са в развитие, в шеметен бяг направо,
и е достатъчно трудно да бъдат следвани дори и от достатъчно добре балансиран и развит психически индивид,

и това, да сме се натоварили с трудности още от вкъщи,
е допълнителна спирачка.

Тогава е имало само 6 м. майчинство.

В щатите платеното майчинство е 0 (нула) седмици. Неплатеното е до 8 седмици, но досега не съм чул за компания даваща повече от 4, а личният ми опит е две.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

истински твоята битка е само в главата ти

---

Да, знам че в Щатите е така. Предполагам, че ако семейството държи децата да се отглеждат от майката първите години, то заплатата на бащата е достатъчна да покрие разходите на цялото семейство. Може би не малко родители постъпват така в името на доброто обгрижване на детето.

Тук в България уж е осигурена възможност с поне минимална финансова компенсация майката да си гледа детето вкъщи, но не съм убедена доколко майките осъзнават шанса който са получил да са плътно до децата си, а не на кафе с приятелки или в Интернет.

----------------------------------

Така или иначе, вечните дилеми в ума ми тровят и моя живот. Въпреки трудностите успявам донякъде да водя нормален живот, но не съм удовлетворена.

----------------------------------

а, склонна съм да се съглася, обаче...как да разбера, което от всичките неща в главата ми, си е точно моето, а не е "поставено" там от друг? Как да разбера, къде е границата?

Предполагам, това изисква прекалено много години работа, и в крайна сметка е със съмнителен резултат... защото не мога да се откажа от живота, който водя,
или най-малкото, от "инструментите" за оцеляване, които съм придобила, в резултат от възпитание и всичко, и изобщо не виждам никаква алтернатива за себе си. Щото в крайна сметка, трябва и да се яде, и да се живее някъде...пък на мен основният ми проблем е оцеляването, парите, ходенето на работа и тем подобни.



има различни хипотези за живота и смисъла му

най-широко разпространената е че животът е безмилостна и жестока борба за оцеляване по законите на джунглата и а само за миг си се отпуснал или заблеял, а някой те е прецакал, и нищо в този живот не се постига без люта битка и огромни усилия и т.н. - и животът ти минава постянно в кръгова отбрана и не моеш да се отпуснеш и наслаждаваш на удоволствията от живота и все чакаш нещо да постигнеш за да започнеш да живееш както ти се иска, пък то все не се получава колкото и битки да печелиш

друга хипотеза е че животът е нещо лесно, приятно и се случва напълно естествено ако ти не му се пречкаш с опити да го насочваш нанякъде


друга хипотеза е тази на безкрайното изобилие и законът за привличането - че вселената те подкрепя и ти доставя точно това в което вярваш - ако вярваш в първата хипотеза, то вселената се грижи всеотдайно и с любов да ти доставя изобилие от конфликти и битки и люти врагове и тежка борба за оцеляване, пък ако вярваш че животът е лесен и песен, то такъв ще бъде той за тебе

и пак опряхме до библията и зрънцето вяра, което планини премества ...

... пък на мен основният ми проблем е оцеляването, парите, ходенето на работа и тем подобни.

и основният ти проблем би могъл да е безрезервната и безкритична вяра в първата хипотеза

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Възпитанието е деликатен процес. Всеки подход може да доведе до неочаквани резултати. Колкото и да се стараят родителите, винаги ще има за какво да бъдат упрекнати. Този трогателен и забавен текст е написан от Светлана Хмел като профилактика на перфекционизма на майките и стремежът им да бъдат идеални родители. Разбира се, същото важи и за бащите :-)

ЕДИН ДЕН ЩЕ ИМАМ СИН...

"Един ден ще имам син и ще направя всичко наопаки.

Още от 3-годишен ще му повтарям: „Миличък, ти не трябва да ставаш инженер или юрист. Не е важно какъв ще бъдеш, когато пораснеш. Искаш да си патоанатом – добре! Футболен коментатор – чудесно! Клоун в търговски център? Отличен избор!

Когато стане на 30 ще дойде при мен, ще свали тежкия костюм на клоун, а гримът ще се стича по лицето му и ще ми каже: „Мамо, аз съм на 30 години, а съм клоун в търговски център. Това ли искаше за мен? Какво си мислеше, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво си мислеше, когато ми даваше да играя навън, вместо да решавам задачи?" А аз ще му отговоря: „Скъпи, аз следвах желанията ти, не исках да те притискам! Ти не обичаше математиката, предпочиташе да играеш навън с децата." Тогава той ще възрази: „Но аз съм бил дете и не съм разбирал последиците, аз не съм могъл да взимам решения, а ти ми провали живота!” И ще доразмаже грима на клоун по лицето си. Тогава ще го погледна в очите и ще му кажа: „Така. В света има два вида хора: едните живеят, а другите търсят виновни. Ако не разбираш това значи си идиот.” Той ще ахне и ще припадне.

Ще са му необходими поне пет години посещения при психотерапевт.

Или не… Един ден ще имам син и ще направя всичко наопаки. От 3-годишната му възраст ще му повтарям: ”Сине, не бъди идиот. Мисли за бъдещето. Учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор в кол център.” Когато стане на 30 години ще дойде при мен, потен и оплешивяващ програмист, с дълбоки бръчки и очила, и ще ми каже: „Мамо, аз съм на 30 години. Работя в Google 20 часа в денонощието. Нямам семейство. Какво си мислеше, когато ми казваше, че добрата работа ще ме направи щастлив? Какво си мислеше, когато ме караше да уча математика?” А аз ще му отговоря: „Скъпи, аз исках да получиш добро образование. Исках да имаш възможности!” Тогава той ще ми отговори: „ за какво са ми тези възможности, когато съм нещастен? Минавам покрай клоуна в търговския център и му завиждам, мамо! Той е щастлив. Можех да съм на негово място, но ти ми провали живота!” Тогава ще го погледна в очите и ще му кажа: „Така. В света има два вида хора: едните живеят, а другите търсят виновни. Ако не разбираш това значи си идиот.”

Той ще ахне и ще припадне. Ще са му необходими поне пет години посещения при психотерапевт.

Или пък ще постъпя друг начин. От 3-годишната му възраст ще му повтарям: „Аз не съм тук, за да ти казвам какво да правиш. Аз съм тук, за да те обичам. Отиди при баща си, попитай него, не искам отново да съм крайна.” И когато стане на 30 години ще дойде при мен, потен и оплешивяващ режисьор, с дълбоки и тъжни очи, и ще ми кажеш: „Мамо, аз съм на 30 години! Вече 30 години се опитвам да спечеля вниманието ти. Посветих ти десет филма и пет пиеси. Написах книга за теб, но ми се струва, че на теб не ти пука. Защо никога не изказа мнение? Защо непрекъснато ме пращаше при баща ми?” А аз ще му отговоря: „Скъпи, аз не исках да решавам вместо теб. Аз просто те обичах, а за съвети трябваше да питаш баща ти." Тогава той ще ми отговори: „ Не ми пука за съветите на баща ми. Цял живот исках твоето мнение и внимание. Готов съм да дам всичко само да разбера какво мислиш за мен. Ти ми провали живота с твоето мълчание и отдалеченост!"
Тогава ще го погледна в очите и ще му кажа: „Така. В света има два вида хора: едните живеят, а другите търсят виновни. Ако не разбираш това значи си идиот.”

Той ще ахне и ще припадне. Ще са му необходими поне пет години посещения при психотерапевт.

Колкото и да се опитваме да бъдем добри родители, децата ни винаги ще имат какво да разкажат на психотерапевта си!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само че защо тези сценарии са представени като проблем?

Ясно е, че каквото и да правим, животът е по-силен от нас и че колкото и да се стараем да сме идеални, животът ни винаги на 30 годишна възраст ще ни изглежда провал.

Провал ще ни изглежда и на 40 и на 50 и на 60 години ... и въпросът не е в това.

Не е важно по какъв точно начин ще си провалиш живота (защото ти задължително ще го провалиш), въпросът е кво ще направиш когато осъзнаеш провала си (сиреч че живееш не това, което искаш), дали ще отидеш да обвиняваш майка си или се решиш да направиш каквото е по силите ти за да се придвижиш към искания от тебе живот.

Е на тва требе да те възпитат, а не, учи мама, и бъди послушен, за да сполучиш ... требе да ти кажат, че както и да се пазиш, животът ще намери начин да те преебе, бъди готов за това, та вместо да хленчиш с години на психотерапевти срещу заплащане, запрятай ръкави и започвай наново - няма значение колко пъти се проваляш, важно е как се изправяш след всеки провал!

По първа точка. Колкото се усъвършенстваш в битките с живота и отбраната, толкова опасностите стават повече, по-големи и по-хитри. Това художествено е обяснено в разказа на Шекли

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

виж ти, таман тия дни се нещо поприсетих за чичко шекли и

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук в България уж е осигурена възможност с поне минимална финансова компенсация майката да си гледа детето вкъщи, но не съм убедена доколко майките осъзнават шанса който са получил да са плътно до децата си, а не на кафе с приятелки или в Интернет.

самотните майки са в друга категория. кафе с приятелки и изобщо интернет - са достъпни удоволствия за изначално добле платените майки, които могат да запазят част от доходите си, докато отглеждат.

ти си от привилегированите - с интернет и време да висиш в него, без да изкарваш пари от висенето.

друга хипотеза е че животът е нещо лесно, приятно и се случва напълно естествено ако ти не му се пречкаш с опити да го насочваш нанякъде

...докато не настъпиш случайна суперотровна змия в пИрфектната си градина.
и дали ще му се пречкаш на живота си, докато те цепне инфарктът или няма, докато не те увапи случайно отровно нещо, пъ може и костенурка от небето да те уцели, докато си разхождаш плешивото темена открито, размишлявайки за живота...туй нито най-умният и предпазливият, нито най-тъпият и безхаберният го знаят поне дотолкова, че да си направят планове какво ще закусят утре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А аз така я осмислих цялата история. Значи, става дума за човекоподобни обитатели на планета, която се е случила да предлага доста приятни условия за живот. С малкото изключение наличие на комари разнасящи болести, до пристигането на протагониста, с който проблем той се справя.

С течение на времето и този безметежен живот, обитателите така са се били разглезили, че са създали религия порповядваща насилствената смърт като нещо достойно и свято. Т.е. изводът е колко лесно се оглупява от сладък и битово уреден живот, до степен на пълна лудост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

пропуснах нещо и то е, че в първата хипотеза е включена много хитра хипнотична съставка, и тя прави така че докато вярваш в първата хипотеза, всяка друга ще ти се струва смехотворно идиотски нереалистична ... затова и никакви приказки не могат да убедят денонощно оцеляващите жертви многострадални, че светът не е онова извънредно ужасно и непредвидимо опасно място, където внезапната смърт те дебне на всяка крачка и във всеки миг, било кат ненадеен инфаркт, инсулт, развалена храна, отровна змия, падаща от самолет костенурка или фатално задавяне с подла троха, докато отхапваш от биг мак-а си ... затова вярващите в първата хипотеза чукат на дърво и си плюят в пазвата и викат пу пу, още една секунда оцеляхме благодарение на параноичната си подозрителност и двадесет и четири часовата ни зорка кръгова отбрана ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ти си от привилегированите - с интернет и време да висиш в него, без да изкарваш пари от висенето.



В смисъл ти имаш готовност да представиш данъчна декларация. Тук във форума?
Нахлуваш с обвинения без повод и това не е приятен контакт.

какви обвинения, това беше комплимент към Розмари, че стандартът й на живот е достатъчно добър, за да й остава време и за разпускане и забавления.

В отговор на:

---

и основният ти проблем би могъл да е безрезервната и безкритична вяра в първата хипотеза

---

И коя е тази хипнотично съставка?

Иначе да, разумно звучи, животът наистина е толкова крехък и изикква толкова много допълнителни условия, за да се случи, че наистина е чудно не само това, че сме живи, а и като знам какви пълни идиоти, скатавки и мързеливци, не само живеят, ами и се справят чудесно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, то и аз всъщност водя съвсем нормален живот,
каквото и да означава това :)))

В отговор на:

---

Тук в България уж е осигурена възможност с поне минимална финансова компенсация майката да си гледа детето вкъщи, но не съм убедена доколко майките осъзнават шанса който са получил да са плътно до децата си, а не на кафе с приятелки или в Интернет.

---

Зависимостите се изразяват в широк спектър.Би ли обяснила,с какво тровиш детето,пък и себе си?
Стрес,преяждане,шопинг мания..?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То човека генерално никога не е доволен.

It, s work.. If you work it!

И коя е тази хипнотично съставка?

чак когато излезеш от хипнозата можеш да забележиш механизъма на хипнозата, но не и докато си в хипнозата - нали основната част на самата хипноза е да не знаеш че си под хипноза - и както е знайно, докато си под хипноза, вярваш на всяка щуротия, която ти бъде подсказана и реагираш сякаш тя е реалност

представи си че си на сцена, по време на хипнотичен сеанс, хипнотизират те и ти казват че помещението е пълно с хлебарки, отровни паяци, гигантски змии и гладни тигри и публиката ти гледа сеира как пищиш се мяташ насам - натам в пълна паника и никъде не моежеш да намериш сигурно място, защото накъдето и да се обърнеш, все нещо смъртоносно те напада

Иначе да, разумно звучи, животът наистина е толкова крехък и изикква толкова много допълнителни условия, за да се случи, че наистина е чудно не само това, че сме живи, а и като знам какви пълни идиоти, скатавки и мързеливци, не само живеят, ами и се справят чудесно...

погледнато отстрани, изглежда че всички освен мен се справят чудесно, но това не е така, всеки страда също като мен, но стиска зъби и се прави че всичко му е наред - хеле па откак има фейсбук това стана епидемия - да се пускат снимки колко ни е кеф и колко ни е идеален живота - знае се че сума ти народ е загинал докато си е правел селфи - сиреч, как изглежда живота е станало по-важно от самият живот

изглежда това е единствената защита, която мозъкът ни може да сътвори срещy хипнозата - контрахипноза, заравяме cи главата в пякъка и се самоубеждаваме колко ни е добре, само дето тази контрахипноза е много по-слаба и действа едва за няколко минути, само докато постваш идеалната снимка и четеш коментарите под нея и толкова ... а пък недайсибоже някой да постне по-идеална снимка от твоята

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Там е работата, че реално не правя нищо, което да може да се "улови",
но си завъждам мисли в главата, мисли, които не мога да контролирам,
въпреки, че съм съвсем наясно за тяхното естество - чисти фантазии, които ме откъсват от реалността и от настоящия момент.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но си завъждам мисли в главата, мисли, които не мога да контролирам

това също е мисъл и тя също не е вярна, щото си е просто само някаква си мисъл

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Свекърва ми е разказвала, че по нейно време дори е било "модерно" да оставиш бебето вкъщи, и да си излезеш по магазините, с приятелки и т.н. Сега е подсъдно, доколкото знам.

Абсурд. Може да се засини от рев, да се удави в слюнката си, да се задуши във възглавниците и прочие.

-------------------------------------------
Душата и тялото не са две неща. Те са едно.“ Юнг

Разбрах какво ми написа, и принципно би могла и да си права, но ти не отчете един коефициент, който значително променя нещата. До степен 1/2 до 3/4 намаляване на крайната стойност. Но не искам, няма смисъл за мен и не искам да продължавам да пояснявам по този въпрос.

Как изглежда животът е станало по-важно от самият живот.- DS

Да ти кажа,не е толкова невинно колкото може и да ти изглежда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така са ги гледали едно време.Жена ми ми е разказвала неведнъж че тъщата след като са се развели с тъста навремето,е оставяла и жена ми,пък и балдъзата сами вечер.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Silence is the answer на 22.03.19 13:42.

Интересното е,че днес ако стане въпрос за тези неща..тъщата изобщо не намира нещо грешно в тази ситуация.Системно ги е оставяла сами.Били са на крачка от пожари и наводнения.
Не знам как са мислели и живели по това време родителите ни,но аз никога в ден днешен..дори и че детото ми е над 15 години днес,не съм си помислял..и не съм си позволявал да го оставяме сам в къщи и да се мотаме по кръчми.
Дори смятам и на 18-20 години да го следя изкъсо,и да го взимам където ходи по нощите.В нас е закон,закъснее ли той след 21 ч вечер и почваме да звъним.Да ни каже къде е.Не че си вдига телефона често,но все пак се прибира до час максимум след това.
Веднъж се прибра чак след 22.30,и си спомням че беше мини-криза в къщи.
Но ние никога не сме го оставяли сам.
Максимума е било час до магазина,и то чак след 12 годишна възраст.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Silence is the answer на 22.03.19 13:44.

..на акаунт.
Преди години почнахме да си плащаме на телевизия,Елементал тв-за чужбина.
Почнаха с тънки цифри,обещаха приложения,канали и какво ли не..уж с времето.
Към днешна дата..има приложение само за смарт тв,и то само самсунг.Определени модели.
Андроид приложенията ,така и не ги видяхме досега.Другото което е..че плеъра им стана ужасен,каналите са разхвърляни едно към гьотерте..без опция да си ги подредиш сам..и тъничко от 65 евро за година,за 70 канала..станаха 99 евро за година.
На няколко пъти съм дискутирал с тях..кога,аджиба ще получим обещаното?!
Понеже другите телевизионни страници и конкуренти в момента тръгват с три приложения поне,подредени каналите по телевизии,отделно имат 30 дни на запис назад,а не като елементарните елементи..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Silence is the answer на 22.03.19 14:13.

Толкова и е било тежко,че ги е оставяла сами вечер.
Жена ми взе пак е била на 12-13 години,но балдъзата е била дете буквално.На 9-10 години.
И се е опитвала горката да си пържи яйца сама,на непуснат котлон.
Представяте ли си?

Сами деца вечер.

Ама много сте ми странни. Че това са големи момичета. Какъв е проблемът да останат няколко часа сами в къщи?

Когато бях 4-5 годишна и нашите вече разведени, майка ми купи един голям телевизор. За нощните смени ме водеше да спя при баба, но имаше едни вечерни - от 7 до десет вечерта. Пусне ми телевизора, отиде на работа, като се върне аз често заспала между играчките на пода, докато съм гледала. А при дневните смени нямаше проблем да си седя сама в къщи, играя си, книжки си чета, като огладнея, изям някоя филия и те така. Всички деца от първи клас, седем годишни, с работещи по цял ден родители, се прибирахме сами в къщи от училище и си седяхме сами. Тези, на които родителите им са работили вечер или нощм, да не би да са си наемали детегледачки?

Определено си бяхме много по-самостоятелни от сегашните като съдя по моето лапе и тези и на приятелите ми.

Дори смятам и на 18-20 години да го следя изкъсо,и да го взимам където ходи по нощите.

Ъ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всички деца от първи клас, седем годишни, с работещи по цял ден родители, се прибирахме сами в къщи от училище и си седяхме сами.

точно така беше, съвсем сам си ходех и си се прибирах от даскало, ключът ми висеше на вратЪ с връв, пишех си домашните, учех си уроците, редовно имаше и списък за пазаруване и разни други заръки, занеси/вземи чаршафи на/от пералнята, обувки на обущарите в коперацията, дрехи от химическо чистене, манджата е в хладилника или на балкона, сгрей си я, изпрахосмучи си стаята и т.н.

обаче жена ми тръгна на работа чак когато най-малката влeзе в гимназията, а най-голямата в университета - беше с децата през цялото време, готвеше, въртеше домакинската работа и пазаруването и ги свикна на лесно и сега зор виждат

В отговор на:

---

това също е мисъл и тя също не е вярна, щото си е просто само някаква си мисъл

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

чичко Толе го бех изял с кориците още преди десетина години - гледах му приказките в ютюб кат зомбиран ... и не можех да разбера защо не се получаваше при мене - начи чилякът казваше че в момента, в който забележиш болковото тяло (ако така е на български пейнбоди-то) в действие, то се свива и намалява и така кат го фанеш няколко пъти в действие и то изчезва ... да бе, да! Да, ама не, както казват по нашия край! Колкото по-го фащах тва пейнбоди в екшън, толкоз по-силно ставаше то, мамка му и пейнбоди!

и не можех да разбера защо при мене не работи тая работа - ми спираш да мислеш, кво толкова - хоп, и си в пълна нирвана

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тоз, Толе, някога женил ли се е? Семейство, деца, отговорности към други?

щото под дървото на буда найш какви прозрения ще ме накацат за седем години - само някой да ми носи храна и да ми изнася нощното гърне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

историята му е доста интересна - бил е на 29 години, правел е докторат в оскфорд или кеймбридж или нещо от сорта - бил много депресиран и много зле се чувствал и много нещастен и една нощ нещо му прищракало, сънувал или наяве било, но усетил как умира, някаква фуния го всмукала и обърнала с хастара навънка ... и после си заспал по живо по здраво и забравил за съня си, обаче на зарантЪ всичко му се виждало едно красиво и му било едно леко и приятно и готино и пичът просто ходел напред назад и се кефел абсолютно на всичко, на всеки предмет, на облаците, дъжда, навалицата в метрото, миризмите, звуците ... аз така се кефех първия ми ден в лондон, всичко ми беше ново и интересно, и спомените ми са от ярки цветове и звуци, навякъде ново, интересно ... само че на мен тва ми мина за няколко дни, а той си продължил така се чувства постоянно ...

и заебал всичко и две години изкарал в седене по пейките из парковете лондонски - значи може и да не е бил в оксбридж, може и в лондонския университет да е бил ... макар че, не, щото разказва как е видял стивън хоукинг в инвалидната му количка, когато още не е имал компютъра който му превежда хъркането в говор и как студентите му се грижели за него и го хранели с лъжичка ...

както и да е, толювецът изкарал двайсетина години в приятно реене и нищонеправене, чат - пат идвали при него хора и го питали абе ти що си толкова все ухилен и все сичко ти е на шес, я ни кажи и ние как да сме така и той им говорел - на по двама - трима човека, понякога на по пет - шестима, колкото дойдели - нямал работа, нито семейство, нито отговорности, нито нищо - по думите му - тотално си бил провалил живота според общоприетите стандарти, само че на него не му пукало за общоприетите стандарти и той си се чувствал на шес ...

обаче по едно време решил, че имал какво да каже и може да го сподели на повече хора и тогава му дошло отгоре маТриял да си напише първата книга, за която чула една има в щатите, опра се казва, и за който опра каже че е пич и цел свят решава че е пич, та дрънка ... и леля опра го поканила в шоуто си - нещо кат ваший слави трифонов предполагам, щот не съм гледал ни слави, ни опра, та след опра книгата му скоростно се продала в три - четири милиона екземпляра и тотално проваления му живот вече не е чак толкова провален дори и по общоприетите стандарти, щото веке е мултимилионер чилякът и живее с една много красива леля от азиатски произход, която е инструктурка по йога и също говори за духовност и на мен ми е приятно и нея да гледам и слушам

та така с чичко толю ... вика абе разни издатели и организатори на конференции все се опитват да ме юркат, некви крайни срокове да ми поставят, некви работи много важно требело да се свършат ... и тук поглежда хитво към камерата и публиката почва да се хили ... и аз им викам, ми те ако са наистина важни, те по някакъв начин ще се си свършат, пък ако не се свършат, ми значи не са били толкова важни, кво се нервите толкова ... и така ларж си го раздава чичко ти толю и му е широко около врата и си живурка в блага канада и си свирка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина е странна птица,
аз пък, докато ти не написа, не се бях сетила да търся негови видея,
и сега се загледах...честно казано, не изглежда в много добро здравословно състояние, но присъствието му ми въздейства супер успокояващо. Дори при положение, че го гледам на някакъв клип със скапано качество в ютюб.
Ти имаш ли нещо негово, което си харесал повече от другите, да дадеш линк? Че са страшно много.

имам изпиратствани страшно много неща - бях си направил един диск с емпе3 и си го слушах в колата - бая отдавна ще да е било - по времето на емпетри дисковете

гледам че най-интересните видеа са ми в една директория, към двайсетина са, ама имената им са все разни цифри ... предимно са от ритрийти - все по около два часа са, не мисля че ги има свободно, той преди време се изкомерсиализира много агресивно и си изтри всичкото безплатно де що имаше в тюбето ...

чакай, мисля че мярнах наскоро в ютюбата говоренето му пред гугъл - те гугълджиите канят доста интересни хора да им говорят - разговор, за който имам спомени, че не беше лош - я виж ти, все още не са го махнали:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от DarkSide на 23.03.19 14:19.

Благодаря :)

Какъв е изводът - ако ич не ти пука какво ще каже за тебе комшийката и това продължи достатъчно дълго, ставаш известен, богат и красивите азиатки сами ти идват на крака.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аааа, Ювал-чо кефи много, ама той не е духовен учител, а най-обикновен историк

Повечето хора не искат да приемат, че редът, направляващ живота им, е въобразен, но в действителност всеки е роден в предварително съществуващ въобразен ред и неговите или нейните желания от самото раждане биват моделирани от господстващите митове. Нашите лични желания в този смисъл се оказват най-стабилната защита на въобразения ред.

Например най-съкровените желания на съвременния западняк са продукт на романтичните, националистически, капиталистически и хуманистки митове, които циркулират около нас в продължение на векове. Когато приятел ти дава съвет, той казва „Следвай сърцето си“. Но сърцето е двоен агент, който обикновено получава инструкции от доминиращите митове на деня и самата препоръка „следвай сърцето си“ ни е втълпена чрез комбинация от романтичните митове на XIX в. и консумеристките митове на XX в. Компанията „Кока-кола“ например рекламира своята диетична кола с лозунга „Диетична кола. Прави каквото ти е приятно“.

Дори онова, което хората възприемат като свои най-лични желания, обикновено е програмирано от въобразения ред. Нека разгледаме честно срещаното желание за почивка в чужбина. В него няма нищо естествено или очевидно. На алфа-мъжкаря в една група шимпанзета никога няма да му хрумне да използва властта си, за да отиде на почивка на територията на съседната група. Елитът на Древен Египет е харчил богатствата си, за да строи пирамиди и да мумифицира труповете си, но никой не е ходил да си пазарува във Вавилон или на ски във Финикия.
Днес хората влагат огромна част от средствата си за пътуване в чужбина, тъй като истински вярват в митовете на романтичния консумеризъм.

Романтизмът ни казва, че за да осъществим максимално своя човешки потенциал, трябва да имаме възможно най-богат опит. Трябва да отворим сърцата си за различни емоции, да изпробваме различни отношения, да опитваме различни кухни, да се научим да харесваме различни стилове музика. Един от най-добрите начини да постигнем всичко това е като се откъснем от всекидневната рутина, изоставим познатото и се отправим на пътешествие в непознати земи, където ще „усетим“ културата, ароматите, вкусовете и нормите на други човешки същества. Отново и отново чуваме романтичния мит за това „как новото преживяване ми отвори очите и промени живота ми“. Консумеризмът ни казва, че за да сме щастливи, трябва да потребяваме колкото можем повече продукти и услуги. Ако ни се струва, че нещо ни липсва или не е както трябва, значи вероятно се нуждаем от нов продукт (кола, нови дрехи, органична храна) или услуга (нова грижа за дома, психотерапия, курсове по йога). Всяка телевизионна реклама е поредната мъничка легенда за това как придобиването на нов предмет или услуга ще направи живота ни по-добър.

Романтизмът, който възвеличава разнообразието, се съчетава идеално с консумеризма. Съюзът им ражда безкрайния „пазар на преживяванията“, на който се основава модерната туристическа индустрия. Тя не продава самолетни билети и хотелски стаи, а преживявания. Париж не е град, нито Индия страна — те са преживявания, потребление на нещо, за което очакваме да разшири хоризонта ни, да осъществи човешкия ни потенциал и да ни направи по-щастливи. Затова, когато милионер и съпругата му преживяват труден период от брака си, той я завежда на скъпо пътешествие в Париж. То не е продукт на някакво независимо желание, а на страстна вяра в митовете на романтичния консумеризъм. Богатият мъж от Древен Египет никога ни би мечтал да разреши проблемите в интимните си връзки като заведе жена си до Вавилон. Вместо това ще й построи разкошната гробница, за която тя винаги е мечтала.

Подобно на елита от Древен Египет, повечето хора в повечето култури посвещават живота си на строежа на пирамиди. Само имената, формите и размерите им се променя…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен историците, антрополозите и биолозите ми действат най духовно проглеждащо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе за митовете не знам, ама според науката, баш некъде преди 50 хиляди години сме започнали да мислим ...

а пък преди 10 хиляди години некъф титан на мисълта установил че изтърваните семена пред пещерата поникнали и дали нови семена и немало нужда да се морят племето да ги търсят нагоре надолу, ами можели да си ги посадят досами пещерата

пък друг титанин мисловен си рекъл, абе ние тия офци не можем ли ги загради с нещо, та да си стоят все на едно място, та да не се морим да ги търсим и гоним

и така настанало усядане, строене на къщи и селища, живот в големи групи, земята станала ценност и съответно се появила частната собственост, което довело до появата на брака, щот требело да се знае чии са децата, та да могат да наследят собствеността и земята, съответно започнали войни за пустата тая земя, а пък тва че се насъбрали много хора на едно място и храната им станала еднообразна довело до масови епидемии от непознати до тогава болести, а пък неблагоприятното време довеждало до масово гладуване и хиляди измирали пак поради залагането само на един тип храна - сиреч аграрната революция създала много повече проблеми, отколото решила в началото - ужким за да не се морим да ходим секи ден да търсим семена и кореняци и да гоним добитъците - сме се превърнали в слуги на въпросните растения и животни, копаем и ги плевим, носим им вода в жегите, грижим се нон стоп за тях и реално се морим много повече, а пък и гладуваме и ни тръшкат епидемии и водим войни и се изтрепваме едни други заради частната собственост и си завиждаме заради нея и се състезаваме и се нуждаем от стотици правила как да живеем заедно и да спазваме хиляди ограничения, които ни невротизират и т.н. и т.н. ... сичкото тва щот сме се писали на много хитри преди десет хиляди години

та явно въпросните аборигени са го пропуснали момента с изхитряването и съответно са си живяли още десет хиляди години в пълен рахат, движели се нагоре - надолу, следвали естествените пътища на животните и растенията, живели си в малки групи без домове и частна собственост, всеки си правел секс когато и с когото му е кеф и немало ни ревност ни обиди и сръдни, децата ги отглеждали всички заедно и така си живяли царски чак дорде не са ги открили по-цивилизованите им "братя" и не са ги изтрепали в опитите си да ги цивилизоват

Квартала е известен преди навремето със пияници и наркомани. Пласирали са навремето през 80те проблемните типове. За да не са концентрирани в центъра.
След това са се изпоженили и преместили, но норвежците имат тенденцията да се завръщат на старини откъдето са тръгнали.
Бигатите и добре уредени норвежци няма никога да си купят в квартала и региона жилище. Тук сме повече рабочии клас.
Блокове са все пак.
Навсякъде е за хора, все пак е сравнително спокойно, ама патрулката си минава рутинно вечерите от четвъртък до неделя.

It, s work.. If you work it!

Може и така да е, но все пак питай жена ми. Да ти каже тя все пак как го изживява дори и днес.
Често го повтаря, че родители не са имали вечер и като цяло.
Тежи и.
Предполагам и на балдъзата и тежи. Жена ми все пак, пък и аз се стремим да не му угаждаме и да го учим да е самостоятелен.
Балдъзата обаче с деца на 8 и 4 години, все още спят всяка вечер при нея и тях с баджанака. А и което и да писне, и тича да ги прегръща и да им угажда. Аз лично мисля че е голяма грешка това. Дано не им изиграе лоша шега.

It, s work.. If you work it!

Редактирано от Silence is the answer на 24.03.19 02:58.

Като цяло сме били по-самостоятелни. Но и тук възпитанието и законите са такива, че дете в къщи само не можеш да оставиш без надзор, под 16 години.
И изобщо под 18 години си под ударите на закона и барневерна.
Ще правим на сина конфирмашион. Конфирмация, или кръщене на български. Тук си правят конфирмация на 15-16 години. Понеже детските кръщенета не ги признават. Понеже не е човек с акъла си като бебе да каже да на Христос.
И на тази конфирмация се канят роднини и приятели. Родата.
Ние няма как да поканим българи от смесени бракове. Понеже ще има все пак почерпка. А при норвежците е недупостимо на такова нещо да има музика, песни, танци и алкохол.
Затова ще е само с подбрани българи.
За да няма доноси към властите. Или такава опасност.
Тук родите позлатяват конфирмантите с пари или подаръци.
Но в нашия случай, нямаме голяма рода.. Която да се изръси много.
Ще му съберем ние и приятелските семейства.
Изобщо тук партита с алкохол и деца под 18 на тях няма.
При норвежците.
Интересно ми е, като идат по почивки навън.. Как изведнъж всичко им е позволено. И освинване пред децата си, и простотии, и запои..
Нека бъдат хора на място де.. Щом са такива "моралисти" тук, да бъдат такива и в Тайланд, Канарите, Крит, Гърция, Турция и където ходят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Silence is the answer на 24.03.19 03:09.

каква е идеята на това кръщене

конфирмацията е религиозен католически ритуал.
православните не са длъжни да го изпълняват.

Протестанти са.
Потвърждаване на обета към бог.

It, s work.. If you work it!

Конфирмация, потвърждване, миропомазване - в православието се извършва непосредствено след кръщението. При католиците това е голямо събитие за децата над 12-13 години, защото тогава приемат и първо причастие. Протестантите пък нямат практика за миропомазване, при тях подрастващият просто потвърждава вярата си в началото на празничната служба.

При всички положения, основното събитие се извършва в църквата. Празничната почерпушка - после. Се зачудих, ако вашият син не е кръстен, тепърва ли ще го кръщавате в протестантска църква? Или е кръстен в протестантска църква и сега ще следвате техния обичай? Защото, ако е православен, каквито са повечето българи, ако изобщо са кръщавани, от какъв зор тази конфирмация, и то, под формата на банкет за нашенци, българи? Ние нямаме такъв обичай в православието. За норвежците това са техни си религиозни традиции. Ама за българите - все едно да му спретнет бар-мицва или сюннет, защото и местните така правели.

Кръстен е в България.Правихме кръщене когато беше на годинка.Но той гледа че другите правят,и на не него му се иска.
Ще си го направим по наш си начин,само с парти.Без църкви тук и пр.
Гледа че на другите са обещали дълги листи и списъци с подаръци.И всеки се хвалил колко пари щели да му дадат,или били обещали.
Та децата тук от малки ги учат да си правят сметката,да са материалисти и да гледат какво ще получат или заслужат.
За мен такъв подход е грешен.Ще се съберем с такава цел,да му посъберем малко пари за конфирмацията им един вид.
Иначе в България правихме навремето 2005 голямо кръщене.Събрах родата,цял уикенд бяха у нас.
Запазих двор в заведение,и имаше пищна гощавка след 3 часа църковна служба.
То си беше мор..в тая жега юни месец..,три часа на крак.Бащата едвам си стошеше на краката с тези отворени варикозни рани..които така усърдно криеше и не искаше да говори за тях.И после след час разходка,пък в заведението.
И карахме родата до през ноща с песни и наздравици,пък аз затворих после дискотеката с приятели чак до сутринта.
Такова освинване беше,че просто като се сетя сега..ми иде да си набия сам шамарите.Напоръчах им ядки,мезета бяхме 5-6 много близки приятели.
На всеки по бутилка от което пие поръчах.
Накрая имаше изпоприпадали под масата,спящи по пода..а и аз предремвах на стола.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Silence is the answer на 25.03.19 10:52.

Значи е кръстен в православна църква и вярва, не вярва, ходите, не ходите на църква - у дома си следвате православните традиции.

В България има и доста протестанти и католици - ако сте от тях, тогава съвсем нормално е да подготвите конфирмация. То, като нашенските вапцани великденски яйца и козунаци - радваме се на традицията, макар да не стъпваме в църква.
Но туй са общи религиозни празници - мюсюлмаминът/католикът ще почете твоя празник, ти - неговия. Но личните празници, произхождащи от религиозни традиции, вече опират до самоопределение. Сюнет е не по-маловажен празник за мюсюлманчетата, зариват ги с подаръци. Сюнет е обрязването, правят го на поотраснали момчета току преди половата зрялост. Е, ако живеехте в Саудитска Арабия, вашият кръстен синковец щеше ли да ви пие мозъците да му правите сюнет, щото на съучениците му правели и ги заривали с подаръци?

За мен такъв подход е грешен.Ще се съберем с такава цел,да му посъберем малко пари за конфирмацията им един вид.

Тогава що се хващате на хорото? Ще поканите само българи, дори не кьорав норвежец, за който купона и масрафа все пак нещо значат. За да изнудвате нашенеца да снася подаръци на келешчето по повод, който нито нашенецът, още по-малко то разбират, спазват като наследена традиция и е важен за него и тях.
Малко на просия ми бие. Нито вие уважавате ритуала, нито поканените, нито пък вас ще уважат в такава директна ситуация - ний ще почерпим, вий носете пликове с пари.

Само в тесен кръг ще е.Няколко приятелски семейства с децата си.
Не е заради парите,а заради това той да се почуства ценен.
В Норвегия всички гледат един от друг.И всички искат да имат като другия.
Затова не един път съм се бъзикал че норвежците не познават друго освен Ай фон,плейстейшън,кока кола,Тесла-за коли,Пепес пица-верига пицарии..както и марките и веригите магазини които са стандартни.
Въобще..писнало ми е от тесногръдие и стандартни ограничения.
Според сина ми моята Моторола не била телефон изобщо..пиел съм пепси макс,всички норвежци като цяло пиели кока кола..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Silence is the answer на 25.03.19 12:01.

Само в тесен кръг ще е.Няколко приятелски семейства с децата си.
Не е заради парите,а заради това той да се почуства ценен.

Българи, православни. Той не се ли чувства ценен като православен българин с нашите обичаи и традиции? При това, кръстен е с всичките му салтанати в българска православна църква. Норвежчетата-протестанти на неговата възраст първо ги водят в църквата, както си му е редът, после получават подаръците. Пред кого ще се почувства ценен с тази ашладисана конфирмация - пред съучениците си, колкото да каже "и на мен ми организираха, еди-какви си подаръци получих". Ама в коя църква беше - ми не бях, по домашно му, щото като видях да подковават вола, и аз вдигнах крак.

Неговият мерак го разбирам, макар че е достатъчно голям, за да проумее едно-друго, вашият - не. Той е ценен, защото е различен - православен е. Ние имаме други обичаи и други празници. Да занесе боядисани яйца на православния Великден, да раздаде мартенички на първи март - това го прави ценен и специален пред норвежчетата. Не да подражава на обичаи, които не са нито негови, нито на родителите му. Достатъчно големи са - на 14-15, за да мислят, опознават и уважават различните ценности. И поне информативно учат за различните религии и традиции. На неговите години вече търсят с какво да се отличат, да бъдат уникални. Той е уникален с православното си кръщене и традиции.Ей къде е Финландия, там Православието е официална религия. Не ми казвай, че норвежците са чак толкова тъпи да не са чували за различни християнски деноминации и различни религии въобще. Като имитира другите ли ще добие ценност и стойност?

Въобще..писнало ми е от тесногръдие и стандартни ограничения.

Ами той е още дете, каквото е усвоил от баща си и майка си, това ще демонстрира.

Да занесе боядисани яйца на православния Великден, да раздаде мартенички на първи март - това го прави ценен и специален пред норвежчетата.

Алис, ти за Великден месиш ли, печеш ли козунаци или ги купуваш готови?

-------------------------------------------
Душата и тялото не са две неща. Те са едно.“ Юнг

Меся ги на една машина, която се нарича "свекърва".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не съм по месивата, печивата и сладкишите, откакто се отървах от ангарията в мамината кухня.
как ми липсва, а като наближат празници, си спомням как правехме козунаците

-------------------------------------------
Душата и тялото не са две неща. Те са едно.“ Юнг

Неговият мерак го разбирам, макар че е достатъчно голям, за да проумее едно-друго, вашият - не.
като те прочетох, ми стана ясно, че нищичко не разбираш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

като те прочетох, ми стана ясно, че нищичко не разбираш
........
ти всичко разбираш, но аз ни-щич-ко

Последно разбира или не разбира?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нещо не си разбрала.
момчето настоява, защото всичките му съученици в училище един по един се фукат какви подаръци получили за конфирмацията. аз ако бях на 14 в норвежко училище, сигурно също щях да мрънкам, че искам празненство с подаръци.

в някои ситуации е така - отначало не щеш, после искаш, че и настояваш даже

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

момчето настоява, защото...
момчето ще проси елегантно ли? на това ли ще го учи?
къде в цялата история е духовния смисъл - от една страна, а от друга - при предвидения вид на това организирано честване, това ли ще е празник? на кое? на финтролчовите бай ганьови проекции.
да изтърпи тъпо тържество, за да получи какво? нищо за нищо

да изтърпи тъпо тържество, за да получи какво?

пари, подаръци - като норвежките си приятели.

т.е. нищо
нула

темата е за възпитанието
възпитание в какво ще е

възпитание в какво ще е

конформизъм

като търсен ефект или оставено на самотек, обстоятелствата да си свършат своето

изключвам самотека. конформизмът е жизнено необходим понякога. особено, за да защитиш детето.

Да ти кажа детето и не е такова да се хвали и да се надува с мартеници и яйца в училище.
Даже го е срам по принцип да ходи с мартеници в училище.Че щели да се подхилват какви са тези конци на ръцете му.
Не е такъв да е екстровертен и отворен.Доста си е притиснителен и мълчалив като цяло.
Това го е наследил от жена ми.
Ако правим снимки,все се крие да не го снимат,да не е отпред на снимката.
Преди време си направи профил по фейса,ама е без снимка.И няма никакво инфо в него.
Колкото по-нисък е от тревата,по-добре се чуства.
Все му говорим да е пробивен и да бъде укумуш..ами не си му е вродено.
Срамежлив е много и е притеснителен.
Донякъде се дължи и на ниска самооценка..но просто си е и ген,манталитет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Silence is the answer на 26.03.19 14:53.

Виж сега-чалга не слушам.Нито пък тези поканените слушат.Може би едно семейство да има чалгаджии,другите не са.
Жена ми искаше да му го направим партито.Аз не съм настоявал особенно.Понеже той много не искаше.Но жена ми иска все пак детето да не се чуства в ъгъла и че само той не е имал конфирмашьон,или нещо подобно.
В крайна сметка сина си каза че не иска да има алкохол,ще мине като следобедно парти с храна и десерти.
Малко като шведска маса ще го направим.А и идеята е да прекараме добре,пък и той да се почуства зачетен и ценен.
И без това детето му се насъбра много с тези болници,диагнози и скенери.
Аз съм на път скоро да заработя..но повече няма да кажа.
Когато станев факт,ще кажа повече.
Във всеки слкучай нещо много хубаво се задава.Стига да получа постоянно място и да се докажа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е,но все пак ще бъде в бг вариант.И в по-тесен кръг.

It, s work.. If you work it!

Детето си каза какво иска.Без алкохол,само отбрани семейства.И малко деца за компания.
Ще получи пари,то на тая възраст вече искат пари.Пък той ще си решуи дрехи ли ще са,какво ще е.
Почват да работят по магазини и фирми,да ги запознават с работния живот.
Ще изкарат няколко дни във фирми.
Нашия ще е три дни в магазина до нас.
Да помага,и да му дадат зачот за училището.
Нека да види за какво става въпрос.
Като му се поотели малко вола,ще усети сам къде е по-добре..към университета,или в работния сектор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Silence is the answer на 26.03.19 15:05.

Искат пари вече.Подаръци не искат.Сухото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мерси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но насила хубост не става.
Не искал да бъде като нас.

офффф. не знам дали от туй ще ти олекне, ама между 6-ти и 9-ти клас синковецът дори не искаше да върви заедно с нас по улицата - сакън да не го помисли някой случаен съученик за "мамино детенце". Все едно сме прокажени. После гъза си не може да обърше без да се допита до мама и тате, ама - факт. "Нямам нищо общо с вас" май е част от порастването. Малко са чалнати в тази възраст.

Искат пари вече.Подаръци не искат.Сухото.

че синковецът и племенниците от първи клас си броят кеша. да си купуват/ъпгрейтват гевезелъци, за които родителите са казали - ТЦ.
и си ги събират, келешчетата, ако ще и година-две да им отнеме.

Той така или иначе трябва да се запознае с работния сектор, университетът е просто за да хване пътя към бюрото. Важното е да го опазиш от лоши навици и компании докато е подрастващ.

ПП: Той беше 7-ми клас сега, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nuke Dukem на 26.03.19 17:38.

Като гледам младежта около мен, по-добре да е срамежлив, културен и ученолюбив, отколкото пробивен хулиган.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В 9 клас е. Трябва, да.
Трябва да го опазя от лоши навици.

It, s work.. If you work it!

Доста е наподледък. В 9 клас е. И днес като се върна следобяд ми рече-искам да излезнеш за час-два, че искал да го оставя на мира. Помислих да не би гадже да иска да си покани. От едно известно време споменава, че 5 момичета го били харесвали, не знаел коя да избере.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е да. Отворих интересна тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На нас не показа, ама на балдъза беше показал едно момиче от класа.

А, значи леля му е душеприказчикът. Много е важно да има пред кого да си сподели туй-онуй и това да не са родителите му. Пък вие да се правите, че не знаете какво е казал.

Чудесно, дано да му провърви с момичетата. Какво ли е правил през тези няколко часа? Може да са се събирали за да учат по нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е да.Той я показа в крайна сметка и на нас.
Ама пред леля си като че ли се държи по различен начин.
Ние сме досадна даденост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Silence is the answer на 27.03.19 11:39.