Благодарен съм на майка ми която ме заведе при учителя ми по математика в 7ми клас когато бях започнал да меря улиците с люлинските ми авери, които после станаха или алкохолици или крадци. Ако не беше тоя даскал по математика от СМГ (които много хора около мен смятаха за шантав) през далечната 1983та година кои знае къде щях да съм сега. Майка ми беше активна и борбена жена и не се страхуваше да се захване с най-трудните проблеми. И обратно баща ми вечно бягаше от нас и се криеше от всякави семеини задължения.

בַּעַל זְבוּב

В отговор на:

---

но майка ми често ми е повтаряла че аз съм четвърто поколение висшист, щото баба ми е лекар, а прабаба ми и прадядо ми са завършили много известният и много реномиран (тва са думи на майка ми, която със сигурност има проблем с тези неща - изключителност, известност и реномираност) Робърт Колеж в Истамбул - и съответно моите деца са пето поколение, което за България било голяма рядкост (и на което аз викам, ми голем праз, и кво от тва)

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък, освен обичайното "пенчо, бре, учи", съм благодарна на майка си, че не ме притиска какво да си избирам да уча. И не се дърпа, когато пълната отличничка заяви, че ще кандидатства рисуване и туй то. За сведение - в художествената академия дипломата за средно образование служи само за записване за кандидат-студент и ако успехът в нея не е под 3:50, дават да се явиш на изпити. Повече никой не се интересува какво пише вътре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, ти винаги си ми правила впечатление на много добре възпитана,
явно има защо :)))

В отговор на:

---

Настояваха и да пиша правилно и четливо.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От майка ми имам волята, от баща ми реализмът и скептичноста, от леля ми търпението и отново скептичноста.Дължа да отбележа че майка ми е възпитала толкова силна воля в мен че даже някои хора като баща ми и приятелите ми са се учудвали на нейната сила.Сега през последните над 13 години волята ми е сигурно пет пъти надолу от това което е била преди това, но за сметка на това реализмът и търпението са ми доста по-напред.

Ами това наистина е голяма рядкост за България, майка ти е права,
защо така си склонен да неглижираш аристократичния си произход?

Възможно е тя да е преживяла болезнено обезценяването на подобни постижения след това, в соца..били сте аристократичен род, и изведнъж висшето образование е станало достъпно за сульо и пульо (като моите родители :))), и нейният "ареал" се е оказал напълнен със селяни

Възможно е да и се е искало чрез теб (твоите успехи и таланти) да докаже, че вие пак, въпреки всичко, сте някакси по-горе от другите.

да, майка ми се държи точно като издънка на стар, аристократичен род и нарича всички наоколо селяни (по-точно нарича ги пейзани, щото сигурно селяни е селска и неаристократична дума)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доживях най-накрая и от теб да прочета човешка и искрена изповед. Благодаря.

-------------------------------------------
Душата и тялото не са две неща. Те са едно.“ Юнг

Много хубаво си описал всичко, благодаря за постинга,

но след като си бил въвлечен в чужди битки, как разбираш, коя е твоята?
За себе си съм мислила, че вече съм оформена по определен начин, в резултат от всички обстоятелства,
и няма как да поема по друг път. Или поне не знам как.

В отговор на:

---

... а това май е било и в библията казано - че децата ще плащат за греховете на родителите си ...

---

Ами браво на майка ти, наистина е била смела и е вярвала в теб,
като знам колко трудно приемаха нарвемето в академията...на мен щяха да ми мелят как си провалям живота...Между другото, аз също рисувах навремето, и исках да стана художничка, но не ми разрешиха и трябваше да отида в МГ, и после завърших архитектура (там се кандидатстваше с 3 изпита по рисуване :))), все пак исках по някакъв начин да си употребя уменията, но изобщо никога не се почувствах на "ти" с тази професия, а после загубих и способността си да рисувам...не технически, ами как да кажа...същината. И вече не знам с какво искам да се занимавам, и това ми е голям проблем. Не искам да правя нищо :)))

Свикнали сме да мислим, че силната воля е положително качество,
но тя може да ти нанесе големи поразии, ако не е употребена както трябва.
Аз също имах силно воля в ученическите и в студентските си години, след това отслабна, и се укорявах за това,
но после си дадох сметка, че е било за добро, понякога волята може да попречи на естествения ход на нещата,
може да попречи на живота да се случва.