Аз на никой не съм душманин и не завиждам.
Който може да кара по 40-50 часа на седмица и то цял живот, адмирации. Аз навремето също работих много. По 220 часа на месец съм правил.
С извънредните.
Нито забогатях, нито пък някой особенно го забеляза.
От тежка работа се става само гърбат, не и богат. Все пск, да са живи и здрави можещите.
Нищо не е завинаги обаче, всичко е до време.
На мен например никога не ми е било чудно как някой нещо му е трудно, тежко, непосилно или не го може.
Явно съм във форума на свръхчовеците.
Американската мечта..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Явно съм във форума на свръхчовеците.
Американската мечта..

Мне, ама от години не можеш да схванеш едно - в това е смисълът на професионалната квалификация, растеж в професията, доквалифициране, преквалифициране и т.н.
Като си на 20, можеш да даяниш на най-ниско чирашко ниво по 16 часа на ден.
Като си на 40 вече болежки се обаждат, да си стоиш за същите пари на най-ниско чирашко ниво по 16 часа на ден е абсурд.
Първо почваш с основни умения и задобряване. Един и същи обем работа първата година ще ти отнема 10 часа, колкото повече задобряваш, за толкова по-малко време вършиш същата работа, по-ефективен си и пестиш усилия. Почваш да се квалифицираш на по-горно ниво в бранша. Влагаш свое свободно време и труд, пари, ако трябва, за да се изучиш за по-горно и по-добре платено ниво. Като го овладееш, още вдигаш летвата - усъвършенстваш се, отново целиш по-голяма ефективност - поради опит един и същи обем работа да го вършиш за по-малко време. Туй или ти гарантира по-малко гърбене за същите пари, или влагаш спестеното време в по-горна стъпка в бранша. Обучаваш се, доквалифицираш се, ако трябва пак заделяш и влагаш едни пари, почваш на по-добре платена позиция...и т.н., докато в зависимост от здравето, желанието и амбицията ти, на 40-50 или работиш по-малко часове, или се товариш като на 20, ама за в пъти по-добри пари. И без страх, че ще зависнеш без работа.

Пример с това, което си работил най-дълго: в ресторантьорството:
Започваш като кухненски общак или сервитьор - 220 часа месечно гърбене, най-зле платен. Целиш се за готвач - учиш се, упражняваш се като луд, курсове изкарваш за своя сметка, задобряваш, започваш да бачкаш за по-висока заплата. Не спираш дотам, целиш се за главен готвач: отново учене, трениране, потене за своя сметка, задобряваш до помощник-готвач на по-висока заплата. После за главен готвач, ставаш супер добър и съответно добре платен, после отваряш собствен ресторант, а като одъртееш още и не ти се чанчи вече по 220 часа на яката хамалогия в кухнята, наемаш си персонал и само го контролираш. Като си минал през всички степени на занаята, можеш да си подбираш хората, да си въртиш бизнеса и да си почиваш повече. С бонус - много по-добри доходи. И си избираш - или още да си бачкаш по 220 часа за повече пари, или да го дадеш по-лежерно, достигнал си ниво на доходи, стигат ти, отделяш по-малко време за работа, повече за почивка и собствени кефове.

Сега равносметката ти е: 20 години чанч по 220 часа на ден, никакво развитие, пълен с болести и стрес от гърбене, безработен. А можеше да бъде поне: 20 години чанч по 220 часа на месец, добре платен шеф на кухня, а защо не собственик на заведение, материално обезпечен и не ревеш от гадните експлоататори.

Виж като вариант някаква надомна работа, хвани и синковеца час, два на ден да помага, да види как се вади хляба.Като вариант го казвам.Не са много парите, вярно, но няма да е без хич.Като начало.

Така е да, моя си е грешката основно. Съжалявам че нямах ум и разум когато трябваше.

It, s work.. If you work it!

Такова нещо не съм чувал тук да има. Поне не познавам такива хора.
Ако ще е да произвеждаш някакви сувенири и дрънкулки и да ти ги изкупуват на смешни цени, има тук там жени се занимават с такива неща. Но те са повече сезонни.
Не е зле да попроуча.
Докато съм тук успях да направя връзка с българка в столовата. Тя пък ме прати при българин готвач в столовата на горния етаж.
Занесох му документи и СВ, но се оказа че само по интернет се подава. Все пак е нещо. Но не съм добре с крака. Та да почна куцайки и с огромни болки сега. Но все пак направих важна връзка.
Даде ми телефон на човека помогнал му с работа.
Пак чрез бюро за работа и занестници. Той след година мъки, е успял даже постоянна работа да си намери. И то държавна. Към болницата.
От държавното по-хубаво няма.
Но каквоти и да е, ще го взема.
Да си в лавка и столова в болница, и то държавно е най-добре. Сигурно, не е като в ресторанта по нощите.. Вярно и съботи и недели се бачка, ама идеално няма.
Но не е такава хамалогия като в ресторант.
И той е избягал от големите ресторанти.
И най-вече от чадтниците.
Каза ми това току що. Преди час.

It, s work.. If you work it!

На лавка е горе долу добре като за теб.А охрана как ти се вижда ? Казвал си че си 100 кг мъж.

Ми то, никога не е късно да започнеш. На стари години по-бавно се учи човек, но не е невъзможно.

Какво е "ИНР 2,7"?

Ти не си доразбрал.

Според мен, трябва да преосмислиш из основи гледната си точка -
по отношение на труда, морала и прочее.
Трудът е стока, която се продава. Твоята стока какви качества има, с какво е примамлива за този, който би я купил? Мислил ли си по този въпрос? Или чакаш някой да си направи труда да изучи качествата ти, да вложи пари, за да ги развие, и да ти даде пари за това? Еми няма как да се случи. При толкова много по-качествена "стока" на "рафта", че и по-евтина, и с по-атрактивен дизайн...Ти си този, който трябва да открие силните си страни, да ги приведе в удобен за продаване вид, и да ги предложи на пазара. Ако никой не купува, да търси други качества, друг начин на предлагане, друга цена...Пазарът не се интересува от емоции и милосърдие, а от ефективност и резултати.

Не си бил станал богат?! А това, че си оцелял, и си живял в сравнително добър материален комфорт, малко ли е? И то без никаква квалификация, без никакво професионално развитие и т.н. Мисля, че един от най-основните ти проблеми е, че не цениш това което имаш. И не си благодарен за него, колкото и малко да ти се струва, заничайки в чуждите паници.

Нормално е някой да не може нещо, а с възрастта, и енергията, и издържливостта спадат. Появяват се и болести, които допълнително намаляват трудовата ефективност.
Всички сме в това положение. Но просто не спираме да мислим за алтернативи, да учим нови неща, да се борим. Някои сме в положение да можем да се възползваме от опита си, и това е сериозен бонус, който в голяма степен компенсира намалената трудоспособност. Но не напълно....

Тъй че, просто спри да се мислиш за прецакан, постарай се да оцениш реално "активите" си, и действай. Живееш в социална държава, и поне на улицата няма да останеш, дори да се наложи егото ти да изтърпи някои и друг шамар.

Редактирано от aiumi на 16.03.19 11:10.

В отговор на:

---

Съжалявам че нямах ум и разум когато трябваше.

---

Редактирано от aiumi на 16.03.19 10:58.