Експертна комисия за издаване на жълти книжки

Каквото и да е. Стига да се пръсне с трясък и на хиляди парчета.
Колкото по-голямо и колкото по-ефектно се счупи, по-добре.

Само след това да не трябва да чистиш.

Не сте ли се заринали вече с несметни количества сервизи, купувани през годините?
Че аз просто недоумявам как се саморазмножава тази посуда в къщи и шкафовете ми за няколко години свършват.

Каквото ми е излишно го предлагам на циганката, която чисти стълбището. Тя взима всичко.

Аз също не чупя. Разревавам се. Като се нарева и напищя ми минава. Понякога ми е идвало да хвана гората и да крещя.

Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща. Алберт Айнщайн

не, аз съм плюшкин, сервизи не чупя. на сметката си обаче имам две елктрически печки и няколко нощни лампи,но от новите. старите си ги кътам.както и сервизите и чашите.

----------------------------------

да, дядо си заслужава псуването, защото е простак. по рождение, за жалост.
сега чакам нова атака плювни по мой адрес.
нали такава беше цената? само за мен е с отрицателен знак, но да не издребняваме. мое пък да е за добро


----------------------------------

И аз много пазя стари мебели и предмети от бита, щото модата се върти и не се знае стария бюфет на баба ми дали няма утре да е модерен.

Трясъкът е част от кефа.

Аз пък обичам тишина и спокойствие.

Аз пък хващам пътя. Отивам в друг град (имам къде) или в планината, оставам известно време и забравям всичко или ми идват нови идеи, промяна.


Песни о Паскале

И аз не обичам да чупя.


Песни о Паскале

Не се ли плаши детето от тази театралност и шум? Аз много мразех такива неща.

Като попораснах в пубертета и майка ми изпадаше в състояния й казвах: "Без Шекспирови трагедии" и тя полудяваше. А аз излизах някъде, докато съвсем си тръгнах. 30 години тя пази стаята ми непокътната. Беше трогателно и разбрах, че ме е обичала. Бях й благодарна, че запази света ми. Чак напоследък взех да се задържам в стаята си и лесно намерих себе си, след всичко.


Песни о Паскале

мчи аз не нервнича пред него

----------------------------------

разсъждавам по същия начин, написах го по-горе. Винаги съм завиждала на хората, които се освобождават от чупене или рев. Натоварвам се повече.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

някои за това сигурно ходят на футболни срещи

споменах и аз преди време тук как съм реагирала с чупене на чинии
и... веднъж аха да разбия някаква чиния и се виждам как предвидливо се каня да я изфраскам в мивката, явно за да не се разхвърчат навсякъде парченца
станах си сама смешна в този момент и... приключих с разбиването

не, че и кой знае колко съм трошила,
но човек се води по стереотипи дори в уж импулсивните си прояви

а глей чинийкоразбивачките кви арт чудеса си майсторят




този постинг ми е като дежа вю

но наистина съжалявам за разбити неволно едни чинии от бял аркопал
след РД на сина ми преди години, пренасях измитите чинии и за да спестя курсове ги подредих като кулата в пиза и понесох и... не пристигнаха в цялост
счупили се, счупили, но можеше нещо с тях да направя, защото бяха хем солидно количество, хем от 1 вид

китайците ли, японците ли бяха, събират парченцата и лепят отново всичко със злато помежду парчетииjе, така всяко счупено нещо става скъпоценно, хем и уникат, няма две такива в света

[линк]

станах си сама смешна в този момент и... приключих с разбиването

Така се справям с недостатъците - поглеждайки се отстрани и надсмивайки се над себе си. Като се видиш каква си картинка, рядко го повтаряш, или никак.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

е много ценно!

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

благодаря

да, можеш да го разбереш

това е много голяма тема
за автокоригиращото поведение при осъзнаване на някакъв проблем

има и друга крайност - човек постоянно да се опитва "да се види отстрани" - как изглеждат действията му и да изгуби отправната точка - според другите ли, според неговите собствени представи ли, според целта му или според някакви норми...