Защо наистина света ме търпи?
Аз съм едно гнусно, заядливо, егоистично човече. Страдащо от сух алкохолизъм. Борещо се с вътрешните си демони. Скарало се с жена си току що снощи, заради това че се чух с хора които не се бях чувал с години. И отне много време да се наговорим. Отделно се чух и с комшийката. Стана 9.15 вечерта. Съпругата ми заплака. Понеже цял двн според нея не съм я прегърнал и не съм и обърнал достатъчно внимание.
Вместо да я утеша, аз отреагирах. Исках да я прегърна въпреки всичко, но било вече късно.
Наистина е късно за всичко може би за мен в този живот. Закъснях ужасно много с осъзнаване, с реализация, с работата по програмата зациклих и и нямам време.. Просто покрай огромния стрес от тази работа и несигурността, съм като вкаменен. Не мога да взема решения, твърде уморен съм за сбирки.. Което е голям минус, а и станах много нервен.
Дали е от недоспиване, дали от стрес.. Но истината е че НЕ СЪМ ДОБРЕ емоционално напоследък. Физическите болки, с тях някакси се справям, но емоционално не съм добре. Не се чуствам на мястото си.
Не беше голяма гордост да разкажа неволите си на прятелите си снощи по телефона, както и това че чистя кенефи и сгради.
На мен поне не ми стана приятно.
Отварям темата, понеже бях попитан, дали веднъж поне не мога да напиша, как всички ме били търпяли,как света ме бил търпял?
Не съм ангел. И не правя правилните неща напоследък.
Днес ако все още настроението между мен и жена ми не е добро, отивам на сбирка. Аз искам така или иначе да отида на сбирка, но бих приоритирал оправяне на отношенията си в къщи първо.
Понеже бях обвинен че не съм бил добър човек, и че съм егоист. Е, да не ми беше ден вчера. Има такива дни. В които заради обстоятелствата, понякога хората се чустват наранени.
Но смятам да поправя грешките.
Лек ден ви желая. Моя няма да бъде лек. Ще е изпълнен с угризения и мисли.

Through the pain man rises!

Жив си. Не се занимавай с глупости. Бъди щастлив.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има едни надписи на пътя - Карай внимателно, някой те чака /те обича/се нужда от теб!
Не е късно.
Хубав ден на теб!
И без самосъжаление!

Не знам, просто вече ми омръзна от едни и същи грешки. Един и същи шаблон на скандали, лоши взаимоотношения и наранена гордост.
Не, не беше добър ден вчера. Или поне жена ми смята така.
Наистина, нищо не коства да дадеш прегръдка, е вчера не знам защо.. Но не се сетих да го направя.
Много съм виновен аз. За много неща. Днес просто след 5 часа сън, просто карам всичко на автопилот. И по инерция. А реално имам страшно нужда от почивка. Това е психически стрес, най-вече.
Емоционален и психически стрес.
Страх за утрото..
Като в една песен на Sepultura-Septic Schizo.
Remains from the past, repulsion from the present, fear of the future.. Septic Schizo...
From Schizophrenia, album.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Serenity73 на 29.01.19 08:31.

Продължавай със стъпките, това ти е спасението.
Напоследък си дал назад, което не е фатално, стига да продължиш отново. Ако има възможност, взимай и жена си със себе си на сбирките, явно и на нея и липсва стабилност.

И горе главата! :)

Навремето баба Ванга беше казала, че Господ ни изпраща толкова, колкото можем да понесем, ни повече, ни по- малко. Всичко е разпределено 50/50, лошо/ хубаво.
Това е изпитание, с което трябва да се справиш и да издържиш.

Обади се на личния лекар и си запази час. Като отидеш, го помоли за напрвление за психолог. Имаш нужда от професионална пмощ, за да подредиш адът в главата ти. Писането тук с нищо не ти помага.
А, и жена ти е за психолог. Това да реве за щяло и нещяло не е нормално.
Действай. Направи нещо правилно за себе си.

Трябва да продължавам да. Може да дойде тя уикенда само, в събота са отворените сбирки.
Но едва ли в момента ще иска да го направи. Наранена е доста, така се чуства.

Through the pain man rises!

Да. Трябва. Не знам дали имам силите обаче наистина. В момента съм адски уморен. Последните няколко месеца бяха кошмарни. И заради детето и болеста, и заради седмиците грип който изкарахме, и заради стреса на работата.. За капак и надрана кола получих.
Нея изобщо не я мисля. Ще я оправим, когато-тогава.
Но просто имам крещяща нужда от почивка.

Through the pain man rises!

Думата БАРНЕВЕРН (детски служби) говори ли ти нещо?
Преди да стане на 18 сина, никакви психолози и регистри не искам!
След това може, ако сме живи.
Ще трябва да устискаме.

Through the pain man rises!