искам още нещо да ти напиша, което смятам за важно по темата

представи си, че вървиш по някой булевард с голям поток от хора
случва ти се вероятно всеки ден
вървиш, а край теб хора
малко от тях забелязваш
някои са просто невидими
други - бегло отразяваш за някаква част от тях - странна прическа, лице, фигура или друго
след никой не хукваш с предложение за запознанство или направо за среща
хората по-често се срещат, за да се разминат
запомни го
единици са тези, с които наистина и самата ти наистина искаш да си
липсва ти едно, примерно - да усетиш копнежа по теб, но това е нещо уникално и не се получава с всеки, който срещаш по пътя си
важното е, когато го има да е истинско усетено, за да ти носи наслада и удовлетворение
има неща, които с преднамерено търсене не се получават, далеч по-често се случват без да очакваш

Аз го понасям по лош начин. Лош в смисъл на ненормален, неподходящ, нечовешки бих казала, така ми се вижда. Изхвърлям, загърбвам, даже забравям! Не самото отхвърляне, а подробностите. Като изкуфяла. Правя го лесно - фръц и ме няма. Да приключим въпроса, квото станало - станало, все ще извлача и няма да се предам. Не ти препоръчвам подобна самозащита. Вместо избухване и страдание и реакция остра някаква, болките стоят вътре и не могат да се изреват. Както съм казвала тук, аз съм оставена от майка ми при сестрата на дядо ми когато съм била на три. Отхвърлена рано-рано. Сочена с пръст като дете без родители, после леля ми склерозира и ме гонеше из къщата, влачех си етикет за наследствена лекост поради майка ми, хората не даваха да ходя на рождените дни на децата им, ей такива купища неща. Да свикнеш с отхвърлянето е толкова много по-лошо, отколкото да страдаш, че не мога да ти опиша. Иначе /понеже изчетох надолу да видя защо се тревожиш/ винаги са ме обикаляли мъже, това е също силно неприятно, когато си даваш сметка, че не те виждат отвътре. Нямам и капка идея кой ме е научил да се обичам. Моето е напук от много ранна възраст, вий като не държите на мен, аз пък ще държа на мене си. Въпреки това не се грижа особено за себе си. Но се харесвам и често усещам колко е самочувствена мисълта - ми хубаво, като не ме искате, то си е минус за вас. Свиквайки с идеята, че си дежурно нежелан, избягваш да "сте залагали надежди и е имало значение за вас"... не знам дали ме разбираш. Това е по-лошо, много по-лошо. Залагай надежди, но си върви по своя път. И се престрашИ да си потърсиш друга работа. Това, което правя аз в момента, никой не го е очаквал от мен, аз също никога, принудително-спасително ми се случи и пак сякаш напук, но съм доволна, щото си е лично мой избор. Направи нещо неочаквано и смело, разбирам че ти е трудно, но ти имаш семейство и гладна няма да останеш, направи нещо за себе си, от себе си, сама, да разбереш, че можеш и си си ценна. Подбързващо преди излизане и с главоболие не знам доколко убедително звуча, майната им на всички, които не те виждат, Джуъл! Трябва да бягам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как да го понесем, без да се намразим и
направим извода, че не ставаме за нищо?

Страхът от отхвърляне е нещо ужасно. Докато си млада, ще го понасяш тежко. После като минеш 50, ще почне да не ти пука.
Във всеки човек има първичен страх, който дори не осъзнава.
Аз чак сега започвам да осъзнавам и да си признавам някои страхове.
Най-големият ми страх като младо момиче беше: за кого ще се омъжа, ще се омъжа ли въобще, ще ме хареса ли някой.
После: как ще си изкарвам хляба , а ако останем през препитание ....
Сега разбирам, че целият ми живот е бил на базата на тези два основни страхове.
И на 54, с мъж, двама сина и малка пенсия, и най-важното всички здрави, най-накрая съм сравнително спокойна. Но пак имам страхове
Искам да ти кажа, че твоите вълнения и страхове от отхвърляне в работата и любовта са нещо нормално, няма как да ги избегнеш, трябва да минеш през тях, няма как да ти бъдат изцяло спестени, но можеш да потърсиш начин малко от малко да си намалиш болката и страданието, като споделяш с някого, който те отразява.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти си такава, каквато се чувстваш и оценяваш сама ...

Хората са много различни по характер и темперамент - това зависи от нервната система, голяма част е наследствено, но до някъде зависи и от какво ти се е случвало в първите няколко години от живота ти - знае се добре, че някои са майтапчии, гръмогласни и обичат големите компании, а други са свити и затворени, едни говорят директно каквото мислят, а на други им е трудно да кажат каквото мислят и предпочитат да кажат нещо друго, едни са атлетични, други креативни, трети интелектуални и т.н.

като те чета тбе и като чета нея, стигам до извода, ти си с много по-различен темперамент от нея, на която обясняваш, поради което твоите обяснения (както и тези на холи по-долу), са напълно неприложими за нея - тя вижда живота по доста по-различен начин от тебе

Цитираното изречение, а и целия ти постинг вероятно е вярно за тебе, но за нея не е.

А колкото до

Всеки сам е господарят на собствения си живот.


, според моите наблюдения фактите говорят за точно обратното.

Понеже "всеки" означава всеки човек на Земята, което включва и всеки тук от клуба - хайде да ни обясниш защо и как мислиш че Фин Трол, Файла и Блъди са господари на живота си, защо и как Вида, Розмари и Джюъл са господарки на живота си?

Както съм казвала тук, аз съм оставена от майка ми при сестрата на дядо ми когато съм била на три. Отхвърлена рано-рано. Сочена с пръст като дете без родители, после леля ми склерозира и ме гонеше из къщата, влачех си етикет за наследствена лекост поради майка ми, хората не даваха да ходя на рождените дни на децата им, ей такива купища неща.

Боже, аз си мислех, че съм най-отхвърляната и с етикет на лека в този клуб. Благодаря, че го написа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявай, че към теб, но имах чувството, че нещо пропускам и ме подсети. Страхът! Страхът става истински ужас за човек, който знае колко естествено, лесно и често е бил неразбран, неприет и отхвърлен. Като ледена констатация - мда, възможно е, 50 на 50 е шансът и тоя път така да се случи, и си смразен и скован, защото цялото ти съзнание е наясно, че ако стане така, абсолютно нямаш какво да направиш. И пречи, и държи настрани, и е много тромаво доближаването и доверяването, и разчитането, че тоя път няма страшно и просто ще си приет. Страховете отстъпват когато истински искаш нещо обаче, може бавно, но ще отстъпят, и най-важното според мен е онова вътре в човека, което го води и дърпа, да гори, да пожелае наистина силно нещо, за да удави с устрема си страха. Пожелавам на Джуъл да поиска нещо за себе си с цялото си сърце, тогава всичко става по-светло.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Свиквайки с идеята, че си дежурно нежелан, избягваш да "сте залагали надежди и е имало значение за вас"... не знам дали ме разбираш.

Мисля, че не те разбира. Макар че то не е до разбиране, а до усещане. Тя естествено те разбира на интелектуално ниво, но тя не може да свикне с идеята да е дежурно нежелана. То е все едно да очакваш да кажеш да алкохолик - спри да пиеш и свикни да си трезвен - и той ще ти отговори, брейййй, как не се сетих сам да го направя, благодаря ти много за ценния съвет, и ще спре да пие.

Както писах по-горе - някои хора са с такъв тип нервна система, че не може да не им пука как другите се отнасят с тях. С никакви съвети и акъли и хипнози и трикове и хапчета не можеш да им помогнеш да се променят. Също както има и тип нервна система, която не може да устои на алкохола. Тези хора просто никога не трябва да са в близост до алкохол и това е единственото, което може да им помогне.

Аз не съм от тези вторите и пиенето изобщо не ме привлича, ама съвсем изобщо, абсолютно никакъв проблем не ми е да съм на маса с двайсет яко пиещи индивида и да не пия нищо и да не им се връзвам изобщо на опитите им да ме накарат поне да близна или само да се чукнем. Обаче съм чел и знам, че има около 10% от хората, които генетично са пристрастени към алкохола и те просто не трябва никога да сядат на маса, на която има бутлика - предолагам че финтрола е от тях, като го чета, и той около празниците трябва да се крие някъде далече от празнуващите, най добре да ходи при АА и там да го удържат, защото той сам не може да се удържи.

Същото е и с тези, на които им пука от мнението на всички други, независимо дали познати, непознати или дори измислени (какво биха си казали този или онзи, дори и отдавна починали хора - ако сега баба ми можеше да ме види от някъде ... ). Те просто не могат да спрат да не им пука и това е положението.

А има други, които без проблеми заговарят напълно непознати хора, правят си шеги с минаващи по улицата хора, които в повечето случай остават неразбрани, обаче на тези хора изобщо не им пука, те си се забавляват и им е много чудно как така на някой може да му пука какво ще си помисли някой си непознат минувач за него. Еми може. Някой пък може три дена да не спи от притеснения защото някой непознат минувач го погледнал накриво.

Някой пък може три дена да не спи от притеснения защото някой непознат минувач го погледнал накриво.

Аз съм от тези

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е мое принципно заключение. Аз не виждам, как би могло да бъде иначе. Всеки сам казва и определя, какво ще се случи в неговия живот, с какво ще се занимава, какво ще обича, какво ще прави и т.н. Мисля, че друго поведение е нередно. Разбира се, човек, ако иска се съобразява с някои фактори, но сам взима решенията за живота си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Luchezara на 18.09.18 10:19.

Имах нужда от мнението на някой като теб, дето е от същото тесто и ще разбере. А няма да дава съвети от типа "усмихвай се повече", "трябва да имаш еди-какво си излъчване", и прочие. То си е така, но просто не помагат.

Въобще много ми е странно някой като каже "усмихвай се". На какво, защо да се усмихвам? Мога да го направя насила, но после винаги казват "ама въобще не си усмихната". То е същото като "я се стегни". Ми не става! Като не става, не става, не е този начинът. Начинът е да ти дадат повод за усмивка, и тогава ще стане съвсем естествено.

Редактирано от blue jewel на 18.09.18 10:52.