Как го понасяте? Отхвърлянето в най-широк смисъл. В любовта, в работата, въобще навсякъде, където сте залагали надежди и е имало значение за вас?
На мен винаги ми е много тежко в такива моменти. За съжаление, в живота ми никак не липсват такива. Как да го понесем, без да се намразим и направим извода, че не ставаме за нищо?

А и от какво зависи дали ще си успешен или отхвърлен? Защо при някои преобладава повече едното, при други - другото?

Редактирано от blue jewel на 17.09.18 19:03.

много нюанси има темата ти
някак не мога да обобщя лични неща и в работа,
та дори в работата има детайли
кой да те отхвърли - шеф, колеги...
може би наистина са важни мотивите за това да си отхвърлен,
което път не винаги е заради това, че не ставаш,
може да има стотици причини

Примерно да те отхвърлят на интервю. Много пъти.
Или да те отхвърлят мъже, пак много пъти.
За мен нещата са много сходни и означават едно - не ставаш. Боклук си. Не си нужен на света.

Ако си млад, красив, умен, здрав, богат и се усмихваш сладко за какво да те отхвърлят.

да разделим нещата

на интервю - може да си отличен специалист, но да има някакъв проблем в представянето ти, който те прави неубедителна
примерно - прекалена плахост, колебание, ако трябва да се предложи решение по някакъв казус


какво значи мъже да те отхвърлят
къде е това
в интернет или в реала
по какъв начин си показала интерес, та да са те отхвърлили
или като отхвърляне имаш предвид, че не са те забелязали

Направо са ми казвали "не ми допадаш външно". Това значи, щом питаш. И това в болшинството случаи, откакто се помня.
Ако въобще обърнат внимание.
Излиза, че съм по-грозна и от най-грозните.
На интервюта също просто не ми се обаждат повече. Затова от много време не смея да си потърся друга работа. А отдавна трябва.

Ако не си, какво правим? Теглим си куршума ли, както услужливо беше дала идея една клубарка?

вероятно става въпрос на това да са дали мнение по снимка
може да не си фотогенична
1 фотосесия при професионален фотограф не би ли помогнала

ми на интервютата вероятно за 20 кандидата за 1 раб. място
на още 18 не са е обадили
обаждат се на 1

какво да правим
живеем и се радваме на нашите радости, които имаме, освен радостта, че някой ни е харесал/одобрил
а и старата приказка, че за всеки влак си има пътници, може да бъде продължена, че не е необходимо всеки влак да спира на нашата гара

Принципно нямам отговор на тоя въпрос, защото от друга страна историята познава много красиви, млади и богати хора, които са си го теглили, което не е доказало нищо.

И реално, и на снимка - винаги, ама винаги ме пращат на боклука! Откакто се помня. И в училище единствено ми казваха колко съм грозна! Почти никога не съм чувала нещо по-различно. Може би само от нашите понякога, като съм била дете.
Как трябва да изглеждам? Винаги съм се чудела кое не ми е наред.
В такива моменти... просто не ми се живее...

Редактирано от blue jewel на 17.09.18 20:47.

направо ме изуми
в кое видя грозно
изглеждаш малко мрачно, но не и грозна
абсолютни глупости мислиш за себе си
съвсем нормално изглеждаща за възрастта си жена

разкажи повече кой те "праща на боклука"
за какво говориш

Майко мила, егати готината мацка си. Ама ти какво повече искаш от тоя живот?

може би респектира мъжете
не е някое бонбонено розово момиченце, което се лигави и флиртува

Както казваше един: като та отфърлят, отфърляй ги и ти.

Пак изпуснах. Е не е честно. Дайте да видя и аз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снимка ли махна?
Тормозно виждам че ти е, търсиш отговори. Това е трудна експедиция, по-трудно е само когато намерените отговори са ни неприемливи. Дай снимката, на лични ако ти е по-комфортно, ще ти кажа мнението си на мъж който не те сваля и не може да бъде свален.

Няколко мъже вече й казаха, че е хубава и симпатична.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би после.
Все едно.
Чувствам се грозна.
Никой никога не ме е обичал или дори харесвал. Мъжът ми... може би и той. Поне не показва нищо.

Няколко мъже на които не им знаеш намеренията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То тук пак съм усмихната, защо мрачно? Явно винаги си личи въпреки усилията.
Няма какво да разказвам...

34-годишна жена, с големи очи, хубава коса, която красиво пада по раменете й,
симпатична, но строга

явно има какво да разкажеш и почти го казваш сякаш, но слагаш спирачка
сигурна ли си, че ако тези, дето ти се иска да те харесат, ако усетиш, че те харесват и желаят би имала връзка с тях
или просто ти трябва това усещане, че си желана, да го почувстваш,
а не защото искаш точно А, Б, В и Г, и Д, и.... и Ю, и Я.
до тук все едно казваш индиректно - търся си любовник в сайт за запознанства, но не допадам на тези, които аз харесвам

явно не е романтик човекът

Аз пък винаги съм си я представяла плаха и срамежлива, но и строга.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една моя позната се срещна с 47 мъже от сайтове за запознанство и накрая се хвана с един, който живее на нейната улица и досега са заедно. Да не се окаже така и с жевел-че нейния възлюбен е под носа й , но тя не го забелязва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно това щях да ти напиша. Ти си такава, каквато се чувстваш и оценяваш сама.
Нека ти е готино, да се забавляваш, да се обичаш, да се чувстваш супер, да си градивен, позитивен, полезен ... - това е магнетизъм. Някои го наричат излъчване, чар, харизма ... Важно е, как се отнасяш ти към себе си, колко се обичаш и цениш. А на когото не му харесва, значи няма общо с твоя път.
Всеки сам е господарят на собствения си живот. Тогава ще вървят след теб и ти ще ги оценяваш и отхвърляш (или одобряваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Luchezara на 18.09.18 05:14.

Кошмарно го понасям, това е базисен страх, който не се лекува и не се компенсира с нищо. Това е положението, който си го има е трябвало да вече да свикне. На мен обаче ми е много трудно.

2+2=4 и това ме вбесява.

Ако ти сам си се отхвърлил вътрешно, чувството на отхвърляне си съществува, независимо колко богат + да добавя - красив, умен, млад и здрав или беден си.

2+2=4 и това ме вбесява.

Редактирано от Rosemary на 18.09.18 08:57.

Както казваше един: като та отфърлят, отфърляй ги и ти.

Този е много умен, красив, здрав, с хубава усмивка и богат.


Модераторът на сайта би могъл да закове тази сентенция като основен постулат на клуба ни. Да организира срещи и кръгли маси с лектор въпросния господин, който да ни обясни как стват нещата. Пиенето на семинирате всеки си го поръчва и плаща сам. По проекта могат да се изпишат мезетата.
За Финтрола - самолетен билет в икономичната класа и много кока-кола, или айрян, каквото обича.

2+2=4 и това ме вбесява.

искам още нещо да ти напиша, което смятам за важно по темата

представи си, че вървиш по някой булевард с голям поток от хора
случва ти се вероятно всеки ден
вървиш, а край теб хора
малко от тях забелязваш
някои са просто невидими
други - бегло отразяваш за някаква част от тях - странна прическа, лице, фигура или друго
след никой не хукваш с предложение за запознанство или направо за среща
хората по-често се срещат, за да се разминат
запомни го
единици са тези, с които наистина и самата ти наистина искаш да си
липсва ти едно, примерно - да усетиш копнежа по теб, но това е нещо уникално и не се получава с всеки, който срещаш по пътя си
важното е, когато го има да е истинско усетено, за да ти носи наслада и удовлетворение
има неща, които с преднамерено търсене не се получават, далеч по-често се случват без да очакваш

Аз го понасям по лош начин. Лош в смисъл на ненормален, неподходящ, нечовешки бих казала, така ми се вижда. Изхвърлям, загърбвам, даже забравям! Не самото отхвърляне, а подробностите. Като изкуфяла. Правя го лесно - фръц и ме няма. Да приключим въпроса, квото станало - станало, все ще извлача и няма да се предам. Не ти препоръчвам подобна самозащита. Вместо избухване и страдание и реакция остра някаква, болките стоят вътре и не могат да се изреват. Както съм казвала тук, аз съм оставена от майка ми при сестрата на дядо ми когато съм била на три. Отхвърлена рано-рано. Сочена с пръст като дете без родители, после леля ми склерозира и ме гонеше из къщата, влачех си етикет за наследствена лекост поради майка ми, хората не даваха да ходя на рождените дни на децата им, ей такива купища неща. Да свикнеш с отхвърлянето е толкова много по-лошо, отколкото да страдаш, че не мога да ти опиша. Иначе /понеже изчетох надолу да видя защо се тревожиш/ винаги са ме обикаляли мъже, това е също силно неприятно, когато си даваш сметка, че не те виждат отвътре. Нямам и капка идея кой ме е научил да се обичам. Моето е напук от много ранна възраст, вий като не държите на мен, аз пък ще държа на мене си. Въпреки това не се грижа особено за себе си. Но се харесвам и често усещам колко е самочувствена мисълта - ми хубаво, като не ме искате, то си е минус за вас. Свиквайки с идеята, че си дежурно нежелан, избягваш да "сте залагали надежди и е имало значение за вас"... не знам дали ме разбираш. Това е по-лошо, много по-лошо. Залагай надежди, но си върви по своя път. И се престрашИ да си потърсиш друга работа. Това, което правя аз в момента, никой не го е очаквал от мен, аз също никога, принудително-спасително ми се случи и пак сякаш напук, но съм доволна, щото си е лично мой избор. Направи нещо неочаквано и смело, разбирам че ти е трудно, но ти имаш семейство и гладна няма да останеш, направи нещо за себе си, от себе си, сама, да разбереш, че можеш и си си ценна. Подбързващо преди излизане и с главоболие не знам доколко убедително звуча, майната им на всички, които не те виждат, Джуъл! Трябва да бягам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как да го понесем, без да се намразим и
направим извода, че не ставаме за нищо?

Страхът от отхвърляне е нещо ужасно. Докато си млада, ще го понасяш тежко. После като минеш 50, ще почне да не ти пука.
Във всеки човек има първичен страх, който дори не осъзнава.
Аз чак сега започвам да осъзнавам и да си признавам някои страхове.
Най-големият ми страх като младо момиче беше: за кого ще се омъжа, ще се омъжа ли въобще, ще ме хареса ли някой.
После: как ще си изкарвам хляба , а ако останем през препитание ....
Сега разбирам, че целият ми живот е бил на базата на тези два основни страхове.
И на 54, с мъж, двама сина и малка пенсия, и най-важното всички здрави, най-накрая съм сравнително спокойна. Но пак имам страхове
Искам да ти кажа, че твоите вълнения и страхове от отхвърляне в работата и любовта са нещо нормално, няма как да ги избегнеш, трябва да минеш през тях, няма как да ти бъдат изцяло спестени, но можеш да потърсиш начин малко от малко да си намалиш болката и страданието, като споделяш с някого, който те отразява.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти си такава, каквато се чувстваш и оценяваш сама ...

Хората са много различни по характер и темперамент - това зависи от нервната система, голяма част е наследствено, но до някъде зависи и от какво ти се е случвало в първите няколко години от живота ти - знае се добре, че някои са майтапчии, гръмогласни и обичат големите компании, а други са свити и затворени, едни говорят директно каквото мислят, а на други им е трудно да кажат каквото мислят и предпочитат да кажат нещо друго, едни са атлетични, други креативни, трети интелектуални и т.н.

като те чета тбе и като чета нея, стигам до извода, ти си с много по-различен темперамент от нея, на която обясняваш, поради което твоите обяснения (както и тези на холи по-долу), са напълно неприложими за нея - тя вижда живота по доста по-различен начин от тебе

Цитираното изречение, а и целия ти постинг вероятно е вярно за тебе, но за нея не е.

А колкото до

Всеки сам е господарят на собствения си живот.


, според моите наблюдения фактите говорят за точно обратното.

Понеже "всеки" означава всеки човек на Земята, което включва и всеки тук от клуба - хайде да ни обясниш защо и как мислиш че Фин Трол, Файла и Блъди са господари на живота си, защо и как Вида, Розмари и Джюъл са господарки на живота си?

Както съм казвала тук, аз съм оставена от майка ми при сестрата на дядо ми когато съм била на три. Отхвърлена рано-рано. Сочена с пръст като дете без родители, после леля ми склерозира и ме гонеше из къщата, влачех си етикет за наследствена лекост поради майка ми, хората не даваха да ходя на рождените дни на децата им, ей такива купища неща.

Боже, аз си мислех, че съм най-отхвърляната и с етикет на лека в този клуб. Благодаря, че го написа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявай, че към теб, но имах чувството, че нещо пропускам и ме подсети. Страхът! Страхът става истински ужас за човек, който знае колко естествено, лесно и често е бил неразбран, неприет и отхвърлен. Като ледена констатация - мда, възможно е, 50 на 50 е шансът и тоя път така да се случи, и си смразен и скован, защото цялото ти съзнание е наясно, че ако стане така, абсолютно нямаш какво да направиш. И пречи, и държи настрани, и е много тромаво доближаването и доверяването, и разчитането, че тоя път няма страшно и просто ще си приет. Страховете отстъпват когато истински искаш нещо обаче, може бавно, но ще отстъпят, и най-важното според мен е онова вътре в човека, което го води и дърпа, да гори, да пожелае наистина силно нещо, за да удави с устрема си страха. Пожелавам на Джуъл да поиска нещо за себе си с цялото си сърце, тогава всичко става по-светло.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Свиквайки с идеята, че си дежурно нежелан, избягваш да "сте залагали надежди и е имало значение за вас"... не знам дали ме разбираш.

Мисля, че не те разбира. Макар че то не е до разбиране, а до усещане. Тя естествено те разбира на интелектуално ниво, но тя не може да свикне с идеята да е дежурно нежелана. То е все едно да очакваш да кажеш да алкохолик - спри да пиеш и свикни да си трезвен - и той ще ти отговори, брейййй, как не се сетих сам да го направя, благодаря ти много за ценния съвет, и ще спре да пие.

Както писах по-горе - някои хора са с такъв тип нервна система, че не може да не им пука как другите се отнасят с тях. С никакви съвети и акъли и хипнози и трикове и хапчета не можеш да им помогнеш да се променят. Също както има и тип нервна система, която не може да устои на алкохола. Тези хора просто никога не трябва да са в близост до алкохол и това е единственото, което може да им помогне.

Аз не съм от тези вторите и пиенето изобщо не ме привлича, ама съвсем изобщо, абсолютно никакъв проблем не ми е да съм на маса с двайсет яко пиещи индивида и да не пия нищо и да не им се връзвам изобщо на опитите им да ме накарат поне да близна или само да се чукнем. Обаче съм чел и знам, че има около 10% от хората, които генетично са пристрастени към алкохола и те просто не трябва никога да сядат на маса, на която има бутлика - предолагам че финтрола е от тях, като го чета, и той около празниците трябва да се крие някъде далече от празнуващите, най добре да ходи при АА и там да го удържат, защото той сам не може да се удържи.

Същото е и с тези, на които им пука от мнението на всички други, независимо дали познати, непознати или дори измислени (какво биха си казали този или онзи, дори и отдавна починали хора - ако сега баба ми можеше да ме види от някъде ... ). Те просто не могат да спрат да не им пука и това е положението.

А има други, които без проблеми заговарят напълно непознати хора, правят си шеги с минаващи по улицата хора, които в повечето случай остават неразбрани, обаче на тези хора изобщо не им пука, те си се забавляват и им е много чудно как така на някой може да му пука какво ще си помисли някой си непознат минувач за него. Еми може. Някой пък може три дена да не спи от притеснения защото някой непознат минувач го погледнал накриво.

Някой пък може три дена да не спи от притеснения защото някой непознат минувач го погледнал накриво.

Аз съм от тези

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е мое принципно заключение. Аз не виждам, как би могло да бъде иначе. Всеки сам казва и определя, какво ще се случи в неговия живот, с какво ще се занимава, какво ще обича, какво ще прави и т.н. Мисля, че друго поведение е нередно. Разбира се, човек, ако иска се съобразява с някои фактори, но сам взима решенията за живота си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Luchezara на 18.09.18 10:19.

Имах нужда от мнението на някой като теб, дето е от същото тесто и ще разбере. А няма да дава съвети от типа "усмихвай се повече", "трябва да имаш еди-какво си излъчване", и прочие. То си е така, но просто не помагат.

Въобще много ми е странно някой като каже "усмихвай се". На какво, защо да се усмихвам? Мога да го направя насила, но после винаги казват "ама въобще не си усмихната". То е същото като "я се стегни". Ми не става! Като не става, не става, не е този начинът. Начинът е да ти дадат повод за усмивка, и тогава ще стане съвсем естествено.

Редактирано от blue jewel на 18.09.18 10:52.

Има доста изписани книжки (предимно американски), как да се научиш да не ти пука, как да се обградиш с хора, които те дърпат напред.
Всяко нещо, което ни се е случило, се случва още на огромен брой хора. Гледаме, как са се справили с него и напред.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и далече не си само ти ... но както казах, има и напълно противоположни на това състояние, в Созопол се запознах с един, който вечер се обличаше като клоун и правеше балончета за децата на площада - значи този в най-голямата навалица заговорваше всеки, който мине край него - млади стари, мъже, жени, сами, по двама, по трима, по петима, българи, руснаци, немци, англичани, цигани, без никакво значение ... правеше го дори и без да е облечен като клоун, редовно се провикваше през целия площад за да избъзика някой непознат на другия край на площада ...

значи той още не се е преоблякъл, с нормалните си дрехи е, минават две яко наточени мацки и аз за майтап му викам, не можеш ми ги доведеш тия при мене, той хуква, изотзад ги настига, вклинява се между тях, хваща ги двете под ръка, говори им щуротии и ги води при мене, и двете се смеят, напълно омаяни, те рускини, а неговия руски съвсем елементарен, говори им реално на българси с руски окончания, обаче изобщо нямаше никакво значение, мацките се заливаха от смях и бяха готови цялата вече да изкарат с нас .... еми човекът просто си беше такъв и това си му беше в "кръвта"

значи на плажа съм го карал да отиде и доведе мадама, която явно не желае да бъде безпокоена, легнала е съвсем страни от другите хора, покрила си е лицето и по всичко показва, не ме закачай - също рускиня беше, нашия отиде, събуди я, заговори я и след около пет минути я доведе

Има една поговорка: "Хората се различават не по това, какво им се случва, а по това как реагират на него."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И това се учи. Човек се разчупва, ако иска. Има такива упражнения за актьори и др. Наистина човек се движи в посоката, която желае. С различен успех, но е така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Научила съм всички основни мъдрости на теория, и това го знам, но за съжаление рядко ми помагат в практиката.

На мен пък ми помага и то в най-трудните моменти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всеки сам казва и определя, какво ще се случи в неговия живот ...

Значи всички болни от рак сами са казали искам на тази и тази възраст да се разболея от рак и да умра в ужасни мъки, а всички майки на сгазени или загинали деца са казали, искам детето ми да загине на тази и тази възраст по този и този ужасен начин, а всички изоставени деца са казали искам да ме изоставят още като бебе, нищо че още дори не мога да говоря ... искам баща ми да е алкохолик, а майка ми да умре от свръхдоза и да ме дадат в сиропиталище, където да ме пребиват и изнасилват ... искам да стане земетресение и да мине ураган и да стане война ...

Това са обстоятелства. Но как ще реагираш на тези обстоятелства зависи от всеки човек поотделно.
Никой не живее във вивариум и слава Богу. Ако не едно, ще се случи друго. Но да се тръшнеш на земята и да позволиш на неизбежните обстоятелства да те победят е глупаво. Животът е кратък и според мен човек трябва да го изживее по най-добрия начин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

този не го беше учил, така си е роден и вероятно донякъде възпитан като малък

знам, че това се учи, обаче не всеки става за актьор и не всеки може да преодолее сценичната треска ... знам, че има упражнеия, при които карат стеснителния мъж да заговори 50 жени на улицата и да им поиска телефонния номер ... дори и да успее да го направи и да види, че нищо катастрофално ужасно няма да му се случи (обикновено му трябват месеци докато успее да заговори първата непозната жена), това няма да го промени коренно и дори и да достигне някаква увереност, то трябва постоянно да се упражнява да заговаря непознати жени на улицата, за да си поддържа нивото на увереност, което за някои хора е просто естествено и не им трябват никакви упражнеия и усилия за постигнат и поддържат

много хора го знаят това усещане, когато просто краката ти отказват да те придвижват напред към жената, която си решил да заговориш, гърлото ти се стяга отказва да пропуска звук, езикът ти надебелява, а главата ти се изпразва от мисли - обикновено това се преодолява с алкохол - трябва да си омаломощиш нервната система с отрова (алкохолът е отрова, за който не знае) за да успееш да направиш три крачки и да кажеш три думи - нещо, което не е никакъв проблем за хората с друг тип нервна система

Ако аз знам, че имам поведенчески проблем, ще се постарая да го разчупя, преодолея и излекувам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблемът може да бъде разчупен и преодолян, но не и излекуван. така мисля аз, на базата на личен опит.
Примерът с упражненията за актьорите даден от Дарк, важи с пълна сила за мен. Научих се да съм отворена, комуникативна, общителна и готина. Но вътрешно всеки път ми се налага да преодолявам колосално вътрешно съпротивление. Вече не го забелязвам, но то си съществува, и в най-неочакваните и важни за мен моменти ме хвърля в другата крайност - депресията. Депресията - умора от прекалено дълго живеене на макс.

2+2=4 и това ме вбесява.

реагирането е определено от характера и темперамента на човека, както и от физическите му възможности (млад, стар, здрав, болен), както и от финансовите му възможности и от ограниченията на обществото (тоталитарно, патриархално, див капитализъм без социална система, ... ), плюс осбствените му ограничени и непълни разбирания за света ...

абсолютно никой не е господар на реакциите си и на живота си, дори и стив джобс, на който като са му казали че има рак в ранна форма, който е лечим, не е могъл да каже ами добре, излекувайте ме, той е казал, а, не, аз съм стив джобс и знам и мога всичко и сам ще се излекувам със специална диета, щото знам повече от вас, някакви си доктори там, аз съм господар на живота си и аз определям какво ще ми се случи ...

доколкото си спомням от каквото съм чел, е решил да се лекува със ядене само на месо, защото преди това е бил вегетарианец и все пак се е бил разболял и затова решил, че трябва да си спени диетата и минал само на месо ... може и да не е баш така, но е факт, че е умрял поради точно същата идея че всеки сам е господар на живота си и сам решава как да се излекува, независимо от какво е болен и какво му казват другите

Напротив всеки може да бъде господар на реакциите си. Ако не в първия момент, то във всеки следващ. Но и това с 'първия момент' се учи и променя при желание.

Това не изключва факта, че трябва да имаш здрав разум.

Между другото обстоятелствата също се променят от желанията и визуализацията, начина на мислене и живот. Това също може да се научи, защото нашата масова култура не го предлага.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предполагам, че има и други методи - смяна на отправната точка, медитация ... Не съм специалист и не мога да коментирам.

По отношение животът на макс, аз не се насилвам. Слушам себе си - понякога ми се иска да бъда сред много хора, тогава упражнявах и такива професии. След това ми се искаше спокойствие, избрани контакти, живот сред природата - направих го. Ако пак ми се приискат много хора, нищо не пречи отново да бъда сред тях.
Не знам дали такива цикли са нормални и полезни, може би човек не бива да изпада в крайности. Но така пък усещам живота. Ако разбера, че искам нещо друго, ще се насоча към него. Не насилвам психиката си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Luchezara на 18.09.18 11:26.

много ти куца логиката - то и китайския език може да се научи - това не означава че всички хора могат да решат да проговорят китайски когато им скимне, защото са господари на живота си - сиреч бъркаш потенциал с реалност - отделно че потенциалът силно намалява с възръстта - новороденият човек има неограничен потенциал, може да проговори всеки едик и да стане всичко, обаче 50 годишният вече е с 10% потенциал и може да контролира само 10% от живота си - колко хора могат да кажат на 50 годишна възраст, писна ми да съм адвокат, винаги съм искал да лекувмам хората, затова ще стана доктор, пък и на цигулка ми се свири, ще взема и да се науча и на цигулка да свиря, колко му е, нали съм господар на живота си

Научих се да съм отворена, комуникативна, общителна и готина.

Ее, аз не знам това дали някога ще го науча.
Понякога опитвам да вкарвам чувство за хумор, но повечето хора не го разбират. И ми се отщява. Въобще не знам.
А казват - бъди себе си. Е как да си себе си, като никой не харесва това, което си, и трябва винаги, за да те харесват, да се мъчиш да си нещо друго?? Което в крайна сметка довежда до умора, депресия или паника, ако имаш някакъв слаб тип нервна система. Не искам да се правя на силна, на общителна, на забавна, като не съм. Искам да ме приемат каквато съм, но още от пубертета насам виждам, че няма как.

Редактирано от blue jewel на 18.09.18 11:39.

Е, ако някой реши, че не може нещо, коя съм аз, че да му се противопоставя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

по правило всички сме склонни да си мислим, че нашите проблеми са най-големи и уникални.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

някои хора са с такъв тип нервна система, че не може да не им пука как другите се отнасят с тях.

Какъв е този тип нервна система? Кажи повече, важно ми е да разбера нещо за себе си.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Редактирано от crazymonkey-126377 на 18.09.18 11:53.

никой не харесва това, което си, и трябва винаги, за да те харесват, да се мъчиш да си нещо друго??

Това е МНОГО голяма грешка и сигурно го знаеш.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Бъзикаш ли се?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Общителен и забавен не значи силен.

2+2=4 и това ме вбесява.

Има една поговорка: "Хората се различават не по това, какво им се случва, а по това как реагират на него."

Благодаря, Лъчи! Не я знаех, а е много хубава и полезна.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Моите постижения, ако изобщо са постижения, ги постигнах със смяна на отправната точка.

А за мен, живеенето на макс означава да положа колосални усилилия за нещо, което е леко за останалите. Колосално усилие да се науча да пазарувам в магазините, да питам за часа, да влизам в стая пълна с непознати и други такива.
Но вече съм се научила, поне до степен, да мога да съм що-годе с хората.

2+2=4 и това ме вбесява.

Редактирано от Rosemary на 18.09.18 11:47.

В моя случай значи, защото за да стана такава, трябва да положа усилия. И я се получи, я - не. Пък на други просто им е в кръвта, дето вика Дарк. Още от едно време ми даваха за пример такива, дето се кикотят, приказват празни приказки и прочие. Тях всички ги харесват. Еми... те така са се родили, не са правили усилия за това. Защо трябва да ми ги дават за пример, и всички да им се възхищават, все едно имат някакви големи постижения?

Начинът е да ти дадат повод за усмивка

Начинът е ТИ да намериш повод за усмивка, а не да чакаш някой да ти го даде.И аз така говорех - защо да се усмихвам, като ...и изреждах проблемите си, досаждайки на хората.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колосално усилие да се науча да пазарувам в магазините

Хаха, и аз едно време имах фобия от това да се изправя пред някоя продавачка и да й кажа - "един хляб, триста грама сирене..." - забравях си думите, все едно излизам на сцена. Добре, че направиха тия супермаркети сега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

когато си с високо изразени показатели по двете последни характеристики

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може и аз да не съм готова за промяна още. И вярно, откъде да го намеря този повод? С триста зора си намирам някакви, но и те се изчерпват и пак оставам така.

мен все още ми се случва да ми коства голямо усилие да мина по главната търговска улица. Това става, когато се опитвам да се събера и не желая да срещам познати и да водя безсмислени разговори с тях, пък мен доста хора ме познават къде по лична, къде по служебна линия. В такива моменти съм се молила да бъда невидима, да ида да си свърша работата и толкоз.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Редактирано от crazymonkey-126377 на 18.09.18 12:16.

Еми... те така са се родили, не са правили усилия за това. Защо трябва да ми ги дават за пример, и всички да им се възхищават, все едно имат някакви големи постижения?

Защото пък на теб ти е дадено по рождение нещо, за което другите трябва да положат усилия и пак може да не им се получи. Не гледай какво нямаш, а какво имаш. Знам, че звучи като клише, но е така.

С мъжа ми често си говорим за неговото непукистко философско отношение към света, за вроденото му умение да приема нещата такива, каквито са и как му завиждам за него. Той казва, че просто си е такъв и няма заслуги, но ми се чуди, на свой ред, как можело да съм толкова сърдечна, на което аз отговарям, че не е моя заслуга и такава съм се родила.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ще чета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

еми ето, вие с джюъл сте пример, как тривиални дейности като излизане на улицата или поръчване на триста грама сирене, са тежки и трудни за определени хора ...

обаче минава лъчезара и казва, а не, всеки може всичко, стига да го поиска, сяда и го научава ... и вие като го прочетете това нещо и какво си казвате - еми значи аз съм ненормален щом не се включвам в тези всички и няма от къде да го прочета и науча как се поръчват триста грама сирене, без да се стресирам и изпотявам и да си го повтарям като скороговорка докато вървя към магазина и докато чакам на опашката и като ми дойде реда и да се запъна, заекна и да изтърся нещо друго - затова според мен съветите на такива "специалисти", които знаят всичко за всички и прокламират, че всичко се научава и ако имате някакъв проблем, то е защото сте мързеливи и не сте седнали да го научите как се решава прблема ви и в крайна сметка е достатъчно просто да се стегнете и да престанете да се глезите и просто да отидете в магазина и да го направите, щото щом аз го мога, значи и ти твябва да го можеш и значи и всички по света и у нас трябва да го могат или да могат да се научат да го правят

от начините е да дадеш на някой друг повод да се усмихне. Ето, мен можеш да ме усмихнеш със снимка на твоите миниатюри или бижута, но миниатюрите са ми фейвърит.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едва го прочетох това дълго изречение, обаче много си прав. И аз малко се подразних на Лъчезара и въобще на всички, които говорят като нея. Идеше ми да й напиша един леко злъчен отговор, ама викам - от мен да мине.
С времето се научих вече да не ме е страх да купувам сирене, обаче все още някои неща, които за други са нещо елементарно, ми се виждат ужасно трудни. Примерно да говоря с непознати по телефона, особено ако аз трябва да се обадя (например да си запиша час при фризьора или да искам някаква информация от някого) - все още изпитвам страх, макар че и това вече ми е по-лесно, отколкото беше преди години. Преди ми беше почти невъзможно. Времето оправя нещата... донякъде.

Защото пък на теб ти е дадено по рождение нещо, за което другите трябва да положат усилия и пак може да не им се получи. Не гледай какво нямаш, а какво имаш. Знам, че звучи като клише, но е така.

Така е, обаче някои качества се ценят повече от други. Точно тия, дето масово се ценят - сила, увереност, общителност, самочувствие - ги нямам. И тогава все едно не си нищо, защото каквото и друго да имаш, никой не го забелязва.

Редактирано от blue jewel на 18.09.18 12:29.

Времето оправя нещата... донякъде.

Доколкото "времето" означава осъзнаване, узряване.

Не знам за Лъчка, но мога да предполагам, че и тя не се е родила такава, а е работила по въпроса.
Не знам и защо никой, ама никой, не спомена, че това с преживяването на отхвърлянето, е въпрос на его и работа върху него. Най-простичко и приложима да ти го кажа: Запитай се мислиш ли, че има някой на земята, който никога не е бил отхвърлян някога и от някого? И какво толкова, ако те отхвърлят? Нито ти, нито който и да било е пъпът на света и най-важният.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Всеки е бил отхърлян, но когато това се случва системно, падаш духом. Започваш сам да не се понасяш, да се мразиш, защото не си каквото са другите, каквото трябва да бъдеш.
И говоря за случаи, когато отхвърлянето е в по-голямата част от времето, а приемането - по-скоро изключение.

Редактирано от blue jewel на 18.09.18 12:55.

Джевел, а можеш ли да направиш списък от няколко неща, заради които те отхвърлят?

2+2=4 и това ме вбесява.

тук не мисля, че се бъзика
но ако непознат я погледне с неодобрение, същият оцелява,
но в случай, че реши тя, че познат за нещо не я одобрява, Господ да му е на помощ
веднага настръхва като котка, куче, пантера и лъвица и почва да напада

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам и защо никой, ама никой, не спомена, че това с преживяването на отхвърлянето, е въпрос на его и работа върху него.

Това от къде го знаеш с такава стопроцентова сигурност? Чувала си, че бебетата умират ако никой не ги взима на ръце и не им говори и не ги докосва, а те нямат его. Нещата са значително по-дълбоки от "стегни се и работи върху егото си та да се научиш да не ти пука".

те, защото когато нещо се повтаря в живота ти, лесно се превръща в комплекс, но пак ти казвам - ти си, която можеш да промениш това, работи в посока на любов към себе си, себеприемане, научи се по-малко да зависиш от мнението на другите, цени и уважавай себе си за това, което си. Ако не си се вторачила в резултата, постепенно нещата ще се подобряват, все повече ще те приемат, все по-рядко ще те отхвърлят. Не ти ли идва наум, че тези, които са те отхвърляли, просто не те познават, не си показала пред тях ценното в теб самата? Вместо това, ти решаваш, че си боклук, че не струваш. Гадно ми е да го пиша дори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това от къде го знаеш с такава стопроцентова сигурност?

Ами, учила съм го и сме го играли, отработвали сме нещата в разни така наречени процеси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от crazymonkey-126377 на 18.09.18 13:37.

ти си, която можеш да промениш това, работи в посока на любов към себе си, себеприемане, научи се по-малко да зависиш от мнението на другите, цени и уважавай себе си за това, което си

Охх... знам, знам. Трябва. Някой път успявам. Но не за постоянно. Малко трябва и пак е така.

Някой път успявам. Но не за постоянно.

Не става лесно и отведнъж, но нали виждаш, че понякога успяваш. Погрешните модели на мислене се преодоляват много трудно, всеки, който е осъзнал, че му е нужна промяна и е направил стъпки по този път го знае.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

това че си го учила, играла, отработила и приела, не го прави вярно - защо пропускаш да коментираш цитирания факт, който противоречи на теорията, по която са те учили?

факт?

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Бебетата нямат его, обаче умират ако са отхвърлени.

не съм чела такова нещо
нима няма бебета, намерени захвърлени от родителите, които оцеляват и израстват
какво точно имаш предвид, поясни.
макар, че е много тежко като тема

Щом ти не си го чела, значи то не съществува, така ли?
Какво да пояснявам повече, сега аз крив, че чета много, така ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ми приписвай твои думи, ако обичаш.
Всеки пише това, в което вярва.
Аз вярвам, че човек трябва да се развива психически. Че не трябва да позволяваме на емоциите да съсипват тялото и живота ни. Понякога просто трябва да изключваме емоциите (и това не са празни думи, не само вие имате проблеми и живеете този живот).
Вярвам, че човек трябва да се събира с хора, които нямат нямат неговите проблеми и го дърпат напред. И че не бива да пречим на тези хора да ни издърпат като говорим твърде много, налагаме се и искаме да ги направим като нас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на всеки мой аргумент ти отговаряш с това се научава, сиреч това изобщо не е реален проблем

сега пък тотално измести разговора към съвсем друга тема, да и аз вярвам, че всеки трябва да се развива психически и съм съгласен с останалите неща, което си написала. Обаче каква е връзката на написаното от тебе сега с предишната дискусия?

Вярвам, че човек трябва да се събира с хора, които нямат нямат неговите проблеми и го дърпат напред.

това е много добро пожелание, но е почти невъзможно за практическо изпълнение, освен ако не си хем здрав, хем финансово независим, та да можеш да ходиш където ти е кеф и да можеш да се срещаш с когото ти желаеш ... само че при това положение ти няма да имаш нужда тебе да те дърпат, ами други болни и бедни хора ще се мъчат да се срещат с тебе, та ти да ги дърпаш напред

щото ако си на легло и живееш в дивдядово и нямаш пари да отидеш до близкото градче дори, как ще се събереш със здрави и богати хора, които постоянно пътуват по света и у нас и са достатъчно заети, та да се занимават с тебе?

нима съм твърдяла, че не съществува
а дали крив - оставям без коментар
благодаря за линковете, ще погледна

щото ако си на легло и живееш в дивдядово и нямаш пари да отидеш до близкото градче дори, как ще се събереш със здрави и богати хора, които постоянно пътуват по света и у нас и са достатъчно заети, та да се занимават с тебе?

Не винаги това, което виждаме по света, е положителен опит.
И обратното, това което е село дивдяново, не е повод за осмиване.
В селото, в което искам да отида да живея има 90 годишни старци, които не пият никакви лекарства и са със истински зъби.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дивдядово е квартал на Шумен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега се сетих, че ако една жена положи усилия да изглежда добре, й е по-лесно, дори интересно (даже желано) да контактува с другите.
Много жени го правят (сигурно и мъже). Имаш проблеми, въобще си на дъното по всички показатели - може би всеки е имал такива моменти. Тогава като се нагласиш и изглеждаш добре, излизаш ... дори до съседния магазин, хората ти се усмихват, любезни са, защото изглеждаш добре и някак нещата потръгват и се оправят. Важно е да си готов да поемеш доброто настроение, дори да го предизвикаш.
"Светът е сцена и ние сме актьори .." е казал Шекспир. Може би актьорите понякога трябва да полагат повече грижа за външния си вид и тогава нещата се получават. Не може винаги да се кара на един гол чар, дето може да е в почивка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Невинаги можем да ги изключим емоциите.
Ако си предразположен към депресия... прави каквото правиш, тя все се връща.
Аз поне още не съм попаднала на хора, дето "да ме издърпат". Сигурно имаш предвид тук в клубовете, някои се опитват, но както каза Дарк - ако кажеш на пияницата "трябва да спреш да пиеш", и той едва ли ще се зарадва на съвета и ще спре пиенето завинаги. Щото тия неща всички ги знаем, въпросът е как да ги приложиш на практика.

Външният вид не ми помага - ако се наглася по-така, започвам да се чувствам неудобно, не искам да привличам погледи, а и ако си наконтен, се изисква и по-така поведение, иначе няма да върви. Искам да кажа, пак всичко опира до вътрешното себеусещане.
Въобще обличала съм се, но все тая - нямала съм "излъчване".

Редактирано от blue jewel на 18.09.18 21:20.

Той го ползва като синоним на глухо и диво село, в което няма никакви ''здрави и богати'' хора, а има само ''болни и бедни''.
Абе, дивотиите не са по селата, а в главите на хората и няма значение бедни-богати.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз си наложих и изключих емоциите си за известно време. Бях на легло в болница и трябваше да избирам - или да позволя на емоциите да ме съсипят и убият или да не се занимавам с глупости, да слушам тялото си и да оздравея. Избрах второто. Няма пет - шест. Беше много поучително. Сега знам, че емоциите са прекрасни, важни са за избиране и утвърждаване на визуализации. Ценни са, но трябва да се държат под контрол - и го правя.

За депресиите не знам. Има си лекари, които могат да дадат добри съвети.
Всеки се е депресирал за известно време. Аз, ако видя, че става сериозно, бих отишла да побеседвам с психиатър. В това няма нищо лошо, хората за това учили. Чичо ми и братовчедка ми са психиатри и от тях знам, че българските психиатри са много по-добри от българските психолози.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, човек може да се нагласи, така че да му е неудобно и удобно. Има различни видове гласене.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

добре, ако си с обичайните си дрехи, но под полата с

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти не ни обясняваш какво искаш и ни манипулираш.

Ходила съм на психиатър, предписва единствено лекарства, а и го посещавам рядко, нямам възможност по-често.

Охоо, някой си е излежал присъдата предсрочно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А какво искаш? Я обясни.

Де да знам. Не е за мен това. За какво ми е да съм секси само за себе си, това по-скоро ме подтиска.
Виж, някое хубаво бижу бих си сложила, но пак предпочитам да е дискретно, ненатрапващо се.

Вярно ли никой не те харесва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еми тогава опитай с някой друг, с когото можеш да говориш. Може и психолог. Все някой ще помогне. Има психиатри и психолози хомеопати, има информация в нета.
Ето например тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каквото и ти - да ме харесват, да не съм самотна, да имам приятели.
Ама за такива депресирани като нас е загубена кауза. Ние чакаме някой да дойде да ни помогне, а хората бягат от нас и идват чак след като сме си помогнали сами. Ако сме успели. Не е честно, ама...

Какви приятели като имаш съпруг и деца? Като се омъжиш и после приятели няма.

самата ти написа по-горе:
Искам да кажа, пак всичко опира до вътрешното себеусещане.
а сега:
За какво ми е да съм секси само за себе си,това по-скоро ме подтиска.

е, отговарям ти:
- за блясък в очите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може да имаш всичко (за пред хората) и пак да си самотен.

Е може и да ти го обясня, но ти не възприемаш демоните и другите същества.

Иначе най-просто е, гените по рождение. Затова ги харесват.

Отдавна съм забравила какво е блясък в очите. Може би откакто свърши детството.
Точно едни жартиери не знам дали ще ми го върнат. А и не са ми в стила.

тези чорапи не изискват жартиери

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, видях го после. Карай, не му разбирам.
Ще ми помогне, ако има някой, дето да ме приема по-различно. Както Нюк се възхищаваше на онази мадама. Такова нещо няма да ми се случи в този живот. Знам, знам, трябвало да тръгне от мен. Точно с такива дреболии, не знам... цял живот те пренебрегват, зарязват или са безразлични, та едно парче плат ли ще промени нещо...

ти каза, че е въпрос на това как ти се възприемаш,
а сега излиза, че е както те възприемат
та... кое е

Държа да подпиша, че това е страшно попадение! Имам дрехи, с които никога не съм излизала, защото ми е неудобно да се фръцкам. Освен това не се гримирам, освен това изобщо не обичам да изпъквам. Обаче! Когато се вкисна, се лакирам, гримосвам, обличам, надявам най-високите обувки и се разхождам из нас ей така! Пускам музика и танцувам, и по токчета и дантелки мия чинии! Ако щеш. Вдигам духа и на другия ден макар естествено да ми е смърт да изляза чак толкова нагласена, си излизам нормално облечена, ама с кеф! Това ако човек не се самолекува, все е загинАл. С усмивките е същото! Явно никой не вярва, че от опит говоря, ще ми кажат ама ти не си толкова тежко страшно болна като нас, не може да бъде да са ти сериозни препоръките.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

може на една жена да й харесват дантелки, на друга да си направи татуировка или да обуе кожени панталони, на трета да си направи /интимна/ прическа, да спи гола... и никой да не види тези неща. освен самата нея. и пак да й е приятно стимулиращо точно нейното вътрешно женско и сексуално себеусещане

Добре.
Винаги се чувствам по-окрилена, когато знам или си мисля, че ме харесват. Това е, което ми дава желание за живот. Тогава и аз сама се харесвам повече.
Обаче знам, че не трябва да разчитам на никого, а само на себе си. Е, трудно ми се получава.

Редактирано от blue jewel на 19.09.18 08:47.

но не си конкретна
едно е да те харесва детето ти, друго съседката ти, съвсем различно колега, а в друг аспект е съпруг, някой друг конкретен мъж или просто мъжете изобщо

работиш в офис
не е като да минеш по улицата и да ти свирнат от някой строеж, както някога бе популярно и да се поизпъчиш и да минеш поклащаща бедра покрай строежа все едно не ти дреме, ама да ти е готино, че някой там те е харесал

необходимо ти е конкретно харесване
чие?
от това, което си писала съм разбрала, че на мъжа ти, но не само неговото
така ли е?

На мен тези неща не ми допадат като идея. Просто не ми помагат.
Сигурно е смешно, но даже да се наглася, първата ми мисъл е - и за какво ми е това, като никой така или иначе не ме харесва, и следователно и аз не се харесвам.
Всички казват, че нямам необходимото излъчване, дори Клаудия Шифър да съм на вид.

Щото си с лоши гени.


Никой не иска да се среща с хора с лоши гени, освен такива като мен. Опссссссссссссссссссссссссссссссс

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Темата обаче не беше лично за мен, и не искам да влизам в прекалени подробности. Беше как да преодолеем отхвърлянето, без да се сринем. И да кажете и вие от личен опит. Освен ако не кажете, че вие такива проблеми не сте имали.

Освен ако не кажете, че вие такива проблеми не сте имали.

Ха да видим какво ще ти кажат, на така поставения въпрос. Или ще го заобиколят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямала била необходимото излъчване. И какво, като реотан на печка "Лъч" ли трябва да светиш? Или като астероид насочен към Земята? Или като пластмасова диско-топка въртяща се в дискотека?

Ти си ИМАШ излъчване - твоето си. Уникално. Такава си - обрана, мълчалива, загадъчна. Правиш невероятни миниатюри, за които както добре знаеш, аз ти завиждам. Сега разбирам, че и бижута си правила и вероятно никът ти произхожда от там. И за тези ти умения ти завиждам. Завиждам ти и за заплатата и за наличието на съпруг. Убедена съм, че и много други хора ти завиждат.

Това си ти, несигурната в себе си Джюъл. С моженето си, с живота си досега. Усмихни се на себе си, такава каквато си. Усмихни се и на хората около тебе, без значение дали те харесват или не. Това не е твой проблем, това е техен.
Усмихни се на времето навън, на детето ти, на съпруга ти, ни близките ти. Някъде четох, че когато говорим по телефон, е добре да се усмихваме, въпреки че на отсрещния край не го виждат. Но го усещат. И връщат доброто настроение.

Експериментирай, пък да става каквото ще.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Беше как да преодолеем отхвърлянето, без да се сринем.

Както Лъчезара написа, не е важно какво ти се случва, а как реагираш на него. Сиреч, зависи си от тебе, как ти преценяваш ситуацията. Ако я преценяваш като голяма работа, някой си ме отхвърлил, много важно - тогава преодоляваш отхвърлянето с усмивка на уста. Ако обаче я преценяваш като - лелееее, ужас, край, пак ме отхвърлиха, никой не ме приема, обречена съм цял живот да бъда сама, самотна и отхвърлена, така и ще си умра сама и никой дори няма да разбере че съм умряла - тогава не можеш да го преодолееш.

Според мен това как ти реагираш на обстоятелствата зависи от самооценката ти и начина, по който се възприемаш - ако имаш добра самооценка - сиреч си напълно убедена, че си окей и че всичко ти е наред и че винаги правиш най-доброто, на което си способна и че ако некой все пак не те харесва и те отхвърли, то от това губи единствено той, а не ти, и ако си сигурна, че все пак има достатъчно хора, на които ти държиш, и които те приемат - то изобщо няма да ти пука какво мислят хората за тебе и тогава всичките съвети, които ти се дават тука изобщо няма да са ти потребни, защото няма да имаш нужда от тях.

Ако обаче самооценката ти е много ниска (какъвто явно е твоят случай) - то за тебе всяко отхвърляне е тежка драма и никой от добронамерените съвети от сорта на да си направиш прическа и сложиш жартиери или каквото там - няма да ти е от полза, защото ниската ти самооценка няма да ти позволи да се чувстваш спокойно дори и с новата прическа, та да не ти пука как ще те възприемат околните

И аз това щях да му напиша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тези, които ти казват, че нямаш излъчване, са емоционални вампири - хранят се от твоята несигурност. И най-вече не им влиза в работа кой какво има или няма. Да гледат себе си. Те са зложелатели, може би и неосъзнато. А ти гледай себе си, твоят живот е пълен и прекрасен.

Аз пък на такива, ще си им го върна на момента. Все ще намеря какво да им отговоря, например, че те пък имат излъчване на изгоряла готварска печка Раховец или на български реотан.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само аз се правя на луда тука, останалите дават съвети отвисоко, все едно всичко им е идеално. Никой друг не иска да се излага като мен.

Защо така се получава в този клуб?
Споделила си нещо и очакваш другите да споделят също такъв или сходен проблем, а те се втурват да те съветват да си купиш жартиери.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

може да си напълно спокойна в това отношение, всеки човек е преживявал многократно ситуации на отхвърляне и знае много добре какво е усещането

идва от див дядо, пък и звучи като Долно нанагорнище.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, на мен отначало ми звучеше много странно, но после му свикнах, като го чувах често. :))

Ох, Роз... не знам какво да отговоря. Неудобно ми стана.
Права си за всичко...
Просто съм предразположена към депресии като теб и някои други тук, и каквото и да имам, все ще клоня натам. Предполагам.

ако се наглася по-така, започвам да се чувствам неудобно, не искам да привличам погледи

И аз мразя да ме зяпат, но и нямам нужда от внимание, най ми е спокойно, ако мога да мина незабележимо, ама не ми се получава. Учителите ми, които са още живи, де, ме поздравяват по име, като студентка половината поток може да го няма, ама аз като отсъствам, питат къде съм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз мразя да ме зяпат, но и нямам нужда от внимание, най ми е спокойно, ако мога да мина незабележимо, ама не ми се получава. Учителите ми, които са още живи, де, ме поздравяват по име, като студентка половината поток може да го няма, ама аз като отсъствам, питат къде съм.

Това защо го пишеш сега!? Толкова ли не се усещаш, че съвсем не е на място казано. Нарочно ли го правиш?
Не е ли видно, че темата за отхвърлянето пряко кореспондира с темите за ниска самооценка, а ти имаш не такава а точно напротив и това не е по темата.
Предлагам ти и Файлър да си имате една тема, където да се фалите на воля и да си начесвате периодично маниите ма величие и крастите .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че точно това е темата . Всеки да сподели и разкаже за свои моменти,когато е бил отхвърлен и как го е преживял. Ама не да кажат -аз го преодолях, защото ако е преодоляно, ще е забравено, а щом го пише тука, значи не е преодоляно.
Аз ми омръзна да пиша за себе си. После се мразя още повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мнението е изтрито от blood9

ова ако човек не се самолекува, все е загинАл. С усмивките е същото! Явно никой не вярва, че от опит говоря, ще ми кажат ама ти не си толкова тежко страшно болна като нас, не може да бъде да са ти сериозни препоръките.

Точно, точно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Самотните са именно във форумите, защото няма с кого да говорят в реалността.
Които не са самотни, нямат нужда и от форуми. Тъй мисля.

добре и простичко написано.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересното е, че и това не е нищо ново за мен. Можех и сама да си го напиша.
Но решение още не съм намерила.

Разбира се, че всеки го е преживял. Само тя се била излагала!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък на такива, ще си им го върна на момента. Все ще намеря какво да им отговоря, например, че те пък имат излъчване на изгоряла готварска печка Раховец или на български реотан.

И това ще ти подобри ли самочувствието?

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Явно го правиш някак си по-ненатрапващо се и се губи между останалото. :)

на мен не ми прави впечатление село Торбалъжи, щото всеки ден пътувам покрай него, а хората от други краища умират да се хилят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

освен, че показваш дефектно мислене. Казах го, за да посоча, че при нея има противоречие между желание да я забелязват и липса на смелост да се заяви било чрез външен вид, било чрез постъпки, ама ти видя каквото ти изнася, за да ме нападаш, въпреки, че знаеш колко е безсмислено.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

ако ме питаш, явно не е това, ама карай!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от crazymonkey-126377 на 19.09.18 12:47.

липса на смелост да се заяви

Нищо ново не казваш, само й ковеш по главата, а сега и по моята.
Нали диагнозите депресия и паническо разстройство имат точно симтоми като липса на самочувствие и липса на смелост.
Всички теми, които пускаме тука могат и трябва да се разглеждат в контекста на нашите диагнози.
Да ,мисленето ми е дефектно, благодаря ,че ми припомни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти си казвала, че искаш да те забелязват, затова вземи някак да изгладиш това противоречие - хем търсиш внимание и одобрение, хем ти липсва смелост да си готина и забележима.

Хвана ме натясно.
Ами никак не е приятно да си незабележим, все едно не съществуваш. На никой не му дреме за теб. Но и от друга страна никак, ама никак не искам да привличам внимание. Дори във Фейсбук почти нищо не слагам, ако сложа някоя снимка, тя е пейзаж, докато другите умират да се постват себе си в най-различни пози или децата. И получават стотици "лайкове" и коментари - "ооо, супер сте!". И в такъв момент си казвам - те винаги са супер, а на мен що никой никога не ми го казва?? Какво ми е, че не съм като тях?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blue jewel на 19.09.18 11:43.

Да ,мисленето ми е дефектно, благодаря ,че ми припомни.

Да ти припомня също, че само ти можеш да го промениш, което не става като се зъбиш на мен или някой друг. Смятам, че съм показала добро отношение към теб и го имам наистина, нищо, че понякога ми се ще да ти се озъбя и аз в отговор, но ми минава веднага. Пък и няма да е полезно нито за мен, нито за теб, нито за общия тон в клуба.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Хвана ме натясно.

Не ми е било това целта да те хващам натясно, само ти насочих вниманието накъдето е нужно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тези в форумите искат да кажат нещо, а не са най-самотни. Съжалявам, но не вярвам образа който си изградила в форума да е реален.

Редактирано от blood2 на 19.09.18 12:32.

Затова нямаш и мъж. Защото искаш някой с много хубави гени.

вземеш да навлезеш по-надълбоко в тази най-често споменавана от теб наука, как ти се струва?

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Коя наука? Аз нито уча нито съм възприемчив.

Това не е наука, това е дрогата която никога не получихме.

Знам, че няма да ми отговориш, но все пак?

Да речем, харесала съм Х. Той има прекрасни гени, почти съвършени и подобни на боговете на целия пантеон. Примерно. По моите критерии.

И да допълня - свободен, и на подходяща възраст.

Х обаче смята, че моите гени не са достатъчно добри за него. ОК, прав е, негова си работа. И взема някоя с 99 процента по-кофти гени от моите.

Това ми обясни.

2+2=4 и това ме вбесява.

Редактирано от Rosemary на 19.09.18 13:02.

Ти пропусна обаче, че Джевел написа, че поства във ФБ снимки на пейзажи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първи вариант. Онази му духа и и го слага добре отзад.

Втори вариант. Онази му пуска да и изневерява.

Трети вариант. Онази възприема какво и казва и е по-добра по характер.

Хм. По всички точки от вариантите (уточнявам, да не би да се получи неразбиране + да разбирам какво ми казва ) съм пушка. Поне съм скромна, нали )))))?

Това с характера обаче е много неподлежащо на дефиниция понятие. Там се пука топката. И след като няма как човек да си промени характера, ясно. Оставам си завинаги стара мома. Нещо като Емили Дикнсън без поезията.

Да речем има и четвърти вариант - всъщност гените му не са на бог и дрън-дрън.


Имах възможността лично да се убедя в това и чак не мога дори с разума си да си обясня, как така еди-кой си ме е държал почти 25 години като зомбясана. Този вариант може да бъде интерпретиран и като високо грозде, нали? Дори и така, все е утеха някаква ))))).

Понеже вече не ми трябва неистово мъж, та реших да попитам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Rosemary на 19.09.18 13:23.

Познато.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blue jewel на 19.09.18 13:26.

съм пропуснала, нали затова й казах да се пробва (да пусне фиша)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много си скромна на думи, а иначе не.


"Имах възможността лично да се убедя в това и чак не мога дори с разума си да си обясня, как така еди-кой си ме е държал почти 25 години като зомбясана. "

Лесно е. Като ти го сложи в главата.

"Това с харктера е много неподлежащо на дефиниция понятие."

Няма характер. Има онези същества дето или искат или не да общуват с теб, неговите същества. За да не си го сложи както той не иска. Важното е да си мислим, че знаем кое какво в главата на другият да сложим, докато накрая не ни го нахендрят на всички на Земята кое какво е.

Ти не си реална. Лъжеш.

Ти си искала от него да е мачо, а той е бил...търъмтъръм...щом жена го е манипулирала.

Това е положението, такъв е животът, права си.

2+2=4 и това ме вбесява.

Мда, в моя случай е като на Джевел - все сама си го слагам в главата и се влюбвам в химери. Точно в страшни химери, зловещи даже за мен.

2+2=4 и това ме вбесява.

Нали обясних, че онези комуникират с теб, чрез твоите чувства. Те комуникират и на мъжът дето не те ще чрез неговите чувства.

Да ти припомня също, че само ти можеш да го промениш, което не става като се зъбиш на мен или някой друг. Смятам, че съм показала добро отношение към теб и го имам наистина, нищо, че понякога ми се ще да ти се озъбя и аз в отговор, но ми минава веднага. Пък и няма да е полезно нито за мен, ....за общия тон на клуба


Не ти се зъбя, а най-спокойно се опитвам да ти обясня, че да говориш на хора с депресивна нагласа и с ПР за ''смелост'' и ''промяна'' както в случая ''съветваш'' мен и Жевел, е все едно на човек без крака да говориш да си купи обувки.

Сериозно ли смяташ, че моето мислене е сбъркано, а твоето е прекрасно и от висотата на твоето мислене имаш моралното право да ме съветваш да променя себе си!?

За общия тон на клуба са абсолютно противопоказни твоите набези в теми на хора с депресивна нагласа, в които ти се изяваш като самохвалко, който се перчи с постижения, уж скромничи, но всъщност твоята скромност е само форма на самолюбие и изтъкване на собствени достойнства.

Редактирано от vida1929 на 19.09.18 16:36.

Депресирана ли е Бижуто? Вярно ли?

Иска мъжът и да е егати пича и да получава заплата над 2000 лева, сигурно иска 3000. Тоест, над 90% от хората не покриват нито критерият и за красота на мъж, нито за това да получават толкова голяма заплата.

Нямала самочувствие? Била депресирана? Я малко по-полека с обясненията Вида.

Да знаеш колко и е голямо самочувствието и какви авторитети харесва и каква иска да бъде тя. Е, то не може всеки.

Редактирано от blood2 на 19.09.18 18:19.

Блъди, исках да кажа, че когато някой е в криза или преживява труден момент, не е тактично в такъв момент някой друг(Маймуната) да се хвали и изтъква. Да се хвали, но някъде другаде .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не разбра ли, че Бижуто може да е измислен образ? Като ме баннаха това се повтаря за 3 път тя нарочно написа нещо в Споделено, за да се върна тук и да разбера, че съм Ънбаннат.

А ако Бижуто не е реална?

Почвам да се съмнявам дали и аз съм реална, как да разбера?
Ти ми изглеждаш най-нереален от всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

късмет имам, че не се увличам и не съм се увличала лесно, и някак не съм влюбчива. това вероятно ми е спестило доста отхвърляния
не съм и амбициозна, та примерно да се целя в по-престижна или платена работа, та да преживявам отхвърляния от такъв характер
за приятелствата - какво да кажа. нямам много близки приятелства, имам доста добри познати. имам и приятелства, които поддържам още от ученическите години. веднъж 1 позната дойде при мен, плачеше и аз я гледах, но не реагирах примерно да я прегърна и утеша. а тя ми говореше колко близка ме чувства. а аз казах - а, аз теб не. разбирам, че ти всичко би могла да ми споделиш, но аз на теб не мога нищо. това, че пием кафе понякога заедно, не те прави мой приятел
в някакви полюси съм - приемам някого, може да прави магарии колкото си ще, аз не реагирам, някак смятам, че му е присъщо... а в някакъв друг момент за нещо дребно, отрязвам и... това е.

нещо все се опитваш да направиш форума на отбори
ние - вие

един от тежките ми моменти на родител бе, като синът ми реши да заживее на квартира, въпреки че живее от 8-ми клас сам
но реши да не се съобразява с нещо, за което се бяхме разбрали
съобщи ми го лично 4 дни по-късно, гледайки ме спокойно и малко дръзко, което донякъде ми хареса, че взема решения, за които ще носи отговорност сам.
но това си бе отхвърляне на съобразяването със семейството, а не самата мен, защото дойде след нощна смяна да ми помогне при организацията на мероприятие, за което ме бе наела 1 фирма и така ми съобщи - аз се изнесох
не изгубих връзка с него, но като на мамино детенце, на което се бях старала да спестявам, което мога от живота, ми бе много криво да живее на квартира, в която и мишки се появиха... а бяхме спрели даването на пари, за да знае, че човек, като поема отговорности, ще трябва да разчита на себе си... та в оня момент ми бе много криво, макар да знаех, че така се расте.

С ниско самочувствие. Именно това ги отблъсква, другите жени може да са по-грозни, по-неумни...
забележи грешката в задачата
първо казваш - аз не съм красива и нямам самочувствие
после, сравнявайки се, се определяш като по-красива и умна от другите...
но хем знаеш, че не си грозна, не ти е достатъчно
държиш другите да ти го признаят
а те могат да го виждат, но за тях да е естествено, че е така. те вече те възприемат по този начин. това си ти в този образ.
както моят мъж като седне да се храни и виждам как го прави с удоволствие, ама не се сеща да отбележи, че е вкусно
в някаква степен това, което правиш е дисонанс - вътрешно се смяташ за приятно изглеждаща, но се ядосваш, че не ти го признават
а не както го коментираме - абе, ти защо имаш толкова ниско самомнение
напротив - по-високо е, но се смяташ за подценена

имам питане
оставяш ли на другите възможност да те опознаят
да видят ума ти, да ги очароваш, да ги провокираш, да ги размечтаеш, да ги вдъхновиш за нещо, да ги разсмееш, разчустваш, разнежиш...

не ни ли е важно повече някой как ни кара да се чувстваме в негово присъствие отколкото как точно изглежда, дали косата му е кестенява или черна и прочие детайли...
т.е. визията не е всичко

Сериозно ли смяташ, че моето мислене е сбъркано
понякога Е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имаш прекалено развинтено въображение.

С много малко хора общувам. На работа и вкъщи, това е. А и на работа през повечето време се мълчи, никой не смее да каже нищо, все едно всички спят. Вкъщи пък всеки си зяпа телефона. Това ми е общуването. Кога и кого да разсмивам, вдъхновявам и прочие.

Редактирано от blue jewel на 19.09.18 21:22.