|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
|
Еми... те така са се родили, не са правили усилия за това. Защо трябва да ми ги дават за пример, и всички да им се възхищават, все едно имат някакви големи постижения?
Защото пък на теб ти е дадено по рождение нещо, за което другите трябва да положат усилия и пак може да не им се получи. Не гледай какво нямаш, а какво имаш. Знам, че звучи като клише, но е така.
С мъжа ми често си говорим за неговото непукистко философско отношение към света, за вроденото му умение да приема нещата такива, каквито са и как му завиждам за него. Той казва, че просто си е такъв и няма заслуги, но ми се чуди, на свой ред, как можело да съм толкова сърдечна, на което аз отговарям, че не е моя заслуга и такава съм се родила. Ако имам някаква заслуга по въпроса, то тя е, че съзнателно не позволих на житейските несгоди да ме озлобят и вкаменят сърцето ми. За мен това е по-лошо от физическа смърт. Сега вече можете да ме пратите на 4-ти километър, но така мисля и знам, че е правилно. Познавам много добри хора, които са се оставили да озлобеят.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
ще чета.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
еми ето, вие с джюъл сте пример, как тривиални дейности като излизане на улицата или поръчване на триста грама сирене, са тежки и трудни за определени хора ...
обаче минава лъчезара и казва, а не, всеки може всичко, стига да го поиска, сяда и го научава ... и вие като го прочетете това нещо и какво си казвате - еми значи аз съм ненормален щом не се включвам в тези всички и няма от къде да го прочета и науча как се поръчват триста грама сирене, без да се стресирам и изпотявам и да си го повтарям като скороговорка докато вървя към магазина и докато чакам на опашката и като ми дойде реда и да се запъна, заекна и да изтърся нещо друго - затова според мен съветите на такива "специалисти", които знаят всичко за всички и прокламират, че всичко се научава и ако имате някакъв проблем, то е защото сте мързеливи и не сте седнали да го научите как се решава прблема ви и в крайна сметка е достатъчно просто да се стегнете и да престанете да се глезите и просто да отидете в магазина и да го направите, щото щом аз го мога, значи и ти твябва да го можеш и значи и всички по света и у нас трябва да го могат или да могат да се научат да го правят
| |
|
от начините е да дадеш на някой друг повод да се усмихне. Ето, мен можеш да ме усмихнеш със снимка на твоите миниатюри или бижута, но миниатюрите са ми фейвърит. и да се усмихнеш не щото съм те похвалила, което ти заслужаваш, ами щото си ми доставила удоволствие, разбираш ли?
Това наистина работи - ако мечтаеш за нещо, намери друг, който иска същото и му помогни от сърце да го реализира, без да си мислиш, примерно "Да, бе, ще му помагам! Откъде накъде, като аз нямам това, а толкова го искам."
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
Едва го прочетох това дълго изречение, обаче много си прав. И аз малко се подразних на Лъчезара и въобще на всички, които говорят като нея. Идеше ми да й напиша един леко злъчен отговор, ама викам - от мен да мине.
С времето се научих вече да не ме е страх да купувам сирене, обаче все още някои неща, които за други са нещо елементарно, ми се виждат ужасно трудни. Примерно да говоря с непознати по телефона, особено ако аз трябва да се обадя (например да си запиша час при фризьора или да искам някаква информация от някого) - все още изпитвам страх, макар че и това вече ми е по-лесно, отколкото беше преди години. Преди ми беше почти невъзможно. Времето оправя нещата... донякъде.
| |
|
Защото пък на теб ти е дадено по рождение нещо, за което другите трябва да положат усилия и пак може да не им се получи. Не гледай какво нямаш, а какво имаш. Знам, че звучи като клише, но е така.
Така е, обаче някои качества се ценят повече от други. Точно тия, дето масово се ценят - сила, увереност, общителност, самочувствие - ги нямам. И тогава все едно не си нищо, защото каквото и друго да имаш, никой не го забелязва.
Редактирано от blue jewel на 18.09.18 12:29.
| |
|
Времето оправя нещата... донякъде.
Доколкото "времето" означава осъзнаване, узряване.
Не знам за Лъчка, но мога да предполагам, че и тя не се е родила такава, а е работила по въпроса.
Не знам и защо никой, ама никой, не спомена, че това с преживяването на отхвърлянето, е въпрос на его и работа върху него. Най-простичко и приложима да ти го кажа: Запитай се мислиш ли, че има някой на земята, който никога не е бил отхвърлян някога и от някого? И какво толкова, ако те отхвърлят? Нито ти, нито който и да било е пъпът на света и най-важният.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
Всеки е бил отхърлян, но когато това се случва системно, падаш духом. Започваш сам да не се понасяш, да се мразиш, защото не си каквото са другите, каквото трябва да бъдеш.
И говоря за случаи, когато отхвърлянето е в по-голямата част от времето, а приемането - по-скоро изключение.
Редактирано от blue jewel на 18.09.18 12:55.
| |
|
Джевел, а можеш ли да направиш списък от няколко неща, заради които те отхвърлят?
2+2=4 и това ме вбесява.
| |
|
тук не мисля, че се бъзика
но ако непознат я погледне с неодобрение, същият оцелява,
но в случай, че реши тя, че познат за нещо не я одобрява, Господ да му е на помощ
веднага настръхва като котка, куче, пантера и лъвица и почва да напада
и да хапе
това го забелязах вече
лека сянка на подозрение и се е преоблякла набързо като жената котка и почва да драска с нокти
опасна работа
като е спокойна и смята, че приета добре, е мила, приятна детска учителка
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
|
|
|