За общия тон на клуба са абсолютно противопоказни твоите набези в теми на хора с депресивна нагласа, в които ти се изяваш като самохвалко, който се перчи с постижения, уж скромничи, но всъщност твоята скромност е само форма на самолюбие и изтъкване на собствени достойнства.

Не, изобщо не ми казва къде и какво да пиша, ама хич! Направо ме изкарва обществен враг № 1.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

смятам, че само добро, но ти не си на това мнение. Няма да си нито първата, нито последната, която ми отвръща по този начин на добронамереността и това вече не ме впечатлява особено.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Не съм, но ти казах.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук на този клуб са нужни хора, които да се интересуват от въпросите на П и П по -задълбочено а не като теб, идваш като на махленска седянка, слушаш кой какво разказва и уж добронамерено хвърляш някакви евтини съвети как да се променяли, как да работели върху себе си, как да обикнели себе си . Ми те щяха ли да са болни, ако можеха да направят това. Изобщо не разбираш как издевателстваш и тъпчеш по главите на хората- И между другото не пропускаш да се изтъкнеш колко си добронамерена, мила и добра. Благодаря от такова симнително добро и от такава добронамереност.
Отнася се и за някои други, и на тях ще им го кажа. Не съм в позиция, но ще им го кажа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vida1929 на 20.09.18 10:21.

Чета ви и се чудя каква позиция да заема. Защото все пак спорът ви започна от мой постинг.
В случая не мисля, че си казала нещо лошо. Е, изтъкнала си, че всички те познават и забелязват, може би е така. Сигурно си общителна и харесвана. В някои моменти може и това да ме накара да се чувствам зле, но сега - не. И в крайна сметка защо да ме кара, ако аз не съм такава, то си е по моя вина.
По-важен е последният абзац, който беше ми написала.

Всъщност как си успяла да направиш така, че всички да питат къде си и прочие, т.е. винаги да бъдеш забелязвана?

Редактирано от blue jewel на 20.09.18 10:36.

Ако прецениш, че пиша вредни за депресираните неща, ти ми кажи ...

е как да преценя кой е депресиран и кой не е, и кое за кого е вредно - нито съм клиничен психиатър, нито пък потребителите са ми клиенти, та да им познавам психологическите проблеми в подробности ... същото е в пълна сметка вярно и за лирическата героиня, така че недей толкова да се връзваш на приказките й

Е, изтъкнала си, че всички те познават и забелязват, може би е така.

"Изтъкнала" хич не е подходящата дума, споменала съм го само и то с цел не тая, която Вида вижда, а и ти понякога. Исках да кажа, че не е голям гювеч да те забелязват и че на мен пък точно това ми тежи. Сега ще търся абзаца.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на този клуб от гледна точка на психотерапията са нужни повече теми за хоби и изкуство, екскурзии, преодоляване на страхове, забавления и прочие
първо трябва да се държи изпит по готварство и тогава да се разрешава писането
и задължение 1 път дневно да се дава отчет кой какво е свършил за деня,
като не се се брои "седях и мислих, а по едно време се усетих, че само седя", "лежах и анализирах цял ден"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога да не оценя твоето включване - спомням си, че преди 5-6 години, когато се разрази скандала между мен и т.нар. 'дядо', не знаех какво да напиша и както ти се изрази, се измъкнах от клуба. А Дарк получи бан. Не помня така ли се случи, наистина. Може би тогава трябваше да дам някакъв знак. Нямам обяснение защо го направих това с оттеглянето. Вероятно просто избягах от ситуацията.

2+2=4 и това ме вбесява.

Наистина, когато пътувах последния път, все едно се "пречистих", спрях да мисля глупости, просто се отпуснах и наслаждавах. Жалко, че беше само 2 дена и че всеки път трябва да преодолея някаква съпротива вътре в себе си, преди да отида някъде.
Не ми се връщаше, защото знаех, че завърти ли ме сивото ежедневие, пак ще стане същото. Но няма как. Училища, градини, работа...