Да ти припомня също, че само ти можеш да го промениш, което не става като се зъбиш на мен или някой друг. Смятам, че съм показала добро отношение към теб и го имам наистина, нищо, че понякога ми се ще да ти се озъбя и аз в отговор, но ми минава веднага. Пък и няма да е полезно нито за мен, ....за общия тон на клуба


Не ти се зъбя, а най-спокойно се опитвам да ти обясня, че да говориш на хора с депресивна нагласа и с ПР за ''смелост'' и ''промяна'' както в случая ''съветваш'' мен и Жевел, е все едно на човек без крака да говориш да си купи обувки.

Сериозно ли смяташ, че моето мислене е сбъркано, а твоето е прекрасно и от висотата на твоето мислене имаш моралното право да ме съветваш да променя себе си!?

За общия тон на клуба са абсолютно противопоказни твоите набези в теми на хора с депресивна нагласа, в които ти се изяваш като самохвалко, който се перчи с постижения, уж скромничи, но всъщност твоята скромност е само форма на самолюбие и изтъкване на собствени достойнства.

Редактирано от vida1929 на 19.09.18 16:36.

Депресирана ли е Бижуто? Вярно ли?

Иска мъжът и да е егати пича и да получава заплата над 2000 лева, сигурно иска 3000. Тоест, над 90% от хората не покриват нито критерият и за красота на мъж, нито за това да получават толкова голяма заплата.

Нямала самочувствие? Била депресирана? Я малко по-полека с обясненията Вида.

Да знаеш колко и е голямо самочувствието и какви авторитети харесва и каква иска да бъде тя. Е, то не може всеки.

Редактирано от blood2 на 19.09.18 18:19.

Блъди, исках да кажа, че когато някой е в криза или преживява труден момент, не е тактично в такъв момент някой друг(Маймуната) да се хвали и изтъква. Да се хвали, но някъде другаде .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не разбра ли, че Бижуто може да е измислен образ? Като ме баннаха това се повтаря за 3 път тя нарочно написа нещо в Споделено, за да се върна тук и да разбера, че съм Ънбаннат.

А ако Бижуто не е реална?

Почвам да се съмнявам дали и аз съм реална, как да разбера?
Ти ми изглеждаш най-нереален от всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

късмет имам, че не се увличам и не съм се увличала лесно, и някак не съм влюбчива. това вероятно ми е спестило доста отхвърляния
не съм и амбициозна, та примерно да се целя в по-престижна или платена работа, та да преживявам отхвърляния от такъв характер
за приятелствата - какво да кажа. нямам много близки приятелства, имам доста добри познати. имам и приятелства, които поддържам още от ученическите години. веднъж 1 позната дойде при мен, плачеше и аз я гледах, но не реагирах примерно да я прегърна и утеша. а тя ми говореше колко близка ме чувства. а аз казах - а, аз теб не. разбирам, че ти всичко би могла да ми споделиш, но аз на теб не мога нищо. това, че пием кафе понякога заедно, не те прави мой приятел
в някакви полюси съм - приемам някого, може да прави магарии колкото си ще, аз не реагирам, някак смятам, че му е присъщо... а в някакъв друг момент за нещо дребно, отрязвам и... това е.

нещо все се опитваш да направиш форума на отбори
ние - вие

един от тежките ми моменти на родител бе, като синът ми реши да заживее на квартира, въпреки че живее от 8-ми клас сам
но реши да не се съобразява с нещо, за което се бяхме разбрали
съобщи ми го лично 4 дни по-късно, гледайки ме спокойно и малко дръзко, което донякъде ми хареса, че взема решения, за които ще носи отговорност сам.
но това си бе отхвърляне на съобразяването със семейството, а не самата мен, защото дойде след нощна смяна да ми помогне при организацията на мероприятие, за което ме бе наела 1 фирма и така ми съобщи - аз се изнесох
не изгубих връзка с него, но като на мамино детенце, на което се бях старала да спестявам, което мога от живота, ми бе много криво да живее на квартира, в която и мишки се появиха... а бяхме спрели даването на пари, за да знае, че човек, като поема отговорности, ще трябва да разчита на себе си... та в оня момент ми бе много криво, макар да знаех, че така се расте.

С ниско самочувствие. Именно това ги отблъсква, другите жени може да са по-грозни, по-неумни...
забележи грешката в задачата
първо казваш - аз не съм красива и нямам самочувствие
после, сравнявайки се, се определяш като по-красива и умна от другите...
но хем знаеш, че не си грозна, не ти е достатъчно
държиш другите да ти го признаят
а те могат да го виждат, но за тях да е естествено, че е така. те вече те възприемат по този начин. това си ти в този образ.
както моят мъж като седне да се храни и виждам как го прави с удоволствие, ама не се сеща да отбележи, че е вкусно
в някаква степен това, което правиш е дисонанс - вътрешно се смяташ за приятно изглеждаща, но се ядосваш, че не ти го признават
а не както го коментираме - абе, ти защо имаш толкова ниско самомнение
напротив - по-високо е, но се смяташ за подценена

имам питане
оставяш ли на другите възможност да те опознаят
да видят ума ти, да ги очароваш, да ги провокираш, да ги размечтаеш, да ги вдъхновиш за нещо, да ги разсмееш, разчустваш, разнежиш...

не ни ли е важно повече някой как ни кара да се чувстваме в негово присъствие отколкото как точно изглежда, дали косата му е кестенява или черна и прочие детайли...
т.е. визията не е всичко

Сериозно ли смяташ, че моето мислене е сбъркано
понякога Е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имаш прекалено развинтено въображение.