Болката и страданието / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Темата е за това, как болестта и болката ни помагат да видим онова, което не виждаме, когато сме здрави и защо то убягва от погледа ни. Темата е за това, как болестта и болката са ни помогнали да станем хората, които сме, как сме извлякли ползи от болката и страданието, как негативното се е превърнало в нещо положително, как някой благодарение на болестта си е прозрял своя път, как друг е станал богат благодарение на болестта си, четвърти е започнал да изработва уникални бижута, да пише или рисува именно благодарение на болестта и болката и прочие примери, които ги има в изобилие в този клуб. Темата е за всичко свързано с нашите болести и болки, за всичко което ви хрумне да споделите, за да се опитаме да го погледнем в градивна светлина.
Хората избягват да говорят за своите страдания, защото тяхното страдание не е като разпъването на Исус на кръста, не е мъчение на Светата инквизиция или не е болест, за която говори цялото общество.
Убедена съм, че премълчаването и преглъщането на ежедневните, обикновени, дребни страданийца в самота се натрупват и избухват в болести и фзическа болка.
Освен това съм убедена, че страданието и болката носят своя смисъл и значение. Те ти показват по труден мъчителен начин неща за които си бил сляп.
Снощи лежах с отвратително главоболие и се опитвах да си припомня изминалите дни и нощи.
Преди около месец синът ми се яви на изпит, от който зависеше качеството на животът му през следващата една година и взаимоотношенията му с неговата приятелка, която особено много държеше той да се представи добре. Беше му дала да разбере, че за нея ''хората, които нямат образование са боклуци'' и той се страхуваше да не я разочарова.
Отиде на изпита и след около половин-един час си дойде. Станало му лошо и изобщо не влязъл. Успокоих го, казах му, че се случва често от напрежение човек да излезе от равновесие, да се уплаши, да избяга. Няма нищо, годините са пред теб, догодина пак ще опиташ. Забравихме за изпита. Роднини и приятели любопитстваха известно време и спряха да питат. Всяко чудо за три дни както се казва. Аз обаче не спирам да се питам, дали аз не го направих страхлив. Дали аз бях лошият пример от който гледа и се учи, дали няма цял живот като мен да е бягащ, страхлив.

Докато преживяванията ми минаваха пред очите ми и ги преживявах отново, постепенно болката утихна. Лежах на леглото си и откъм отворената врата на терасата нахлу свеж прохладен вихър от въздух и капчици. Беше валяло. За пръв път от месец насам се зарадвах на въздуха, който вдишах, за пръв път забелязах колко приятен е вятърът, колко успокояващо е шумоленето на дърветата пред прозореца ми и така съм заспала. През нощта сънувах злокобен сън, още по-отвратителен от мигрената през деня с цветни проблясванияи затъмнявания и горяща болка в бясното ми слепоочие.
Сънувах подред трите бебета, които отгледах като приемна майка. Сънувам как в кошчето влиза котка и одрасква бебето, то хваща гадна инфекциозна болест, която го съсипва и него и мен. Другото бебе и то не е добре, температури, непрекъснат плач, мъки. Третото не може да ходи и да говори, има грозно, изродско лице и изкривени крака и ръце.
Събуждам от някакъв шум , цялата трепереща в ужас. Скачам и се впущам към масата, където държа термометри, лекарства, шишета, адаптирани млека. Там е празно. Трескаво търся из стаята детските легла. Там няма никого. Все още не мога да разбера какво става. Трябва ми време да се събудя и да разбера ,че съм сънувала кошмар и че всъщност не е имало нито болести, нито температури,нито гадости. И че въобще не са са случвали. И тогава си задавам въпроса А ако се бяха случили? А ако наистина децата бяха боледували и аз ако бях преминала през тези ужаси. Дали не е време на благодаря на Господ, че е пощадил мен и децата от тези страдания и ги е дарил със здраве, а мен с късмет да имам здрави деца и със СМЕЛОСТТА да предприема едно рисковано начинание, като отглеждането на деца.
Нямаше да са тези иносказателни сънища, и нямаше да чуя посланията им, ако не беше треската на мигрената.
Нямаше да се зарадвам на глътката свеж въздух, ако не бях понесла преди това болката .
Нямаше да разбера урокът от моя жизнен опит в последните десетина години, ако не беше силната болка от мигрената и сънищата през трескавите нощи.