за страданието / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

беше преди доста години, разказвала съм го...
като се нанесоха детето беше ок. 2,5г.
през деня извеждаше детето навън, като се приберяха за обеден сън, го къпеше в банята, която има прозорец, от който се чуваше пляяяс-пляяяс под течащата вода и детето все по-силно ревеше вместо да се умири
майката хем го къпеше, хем му крещеше и го биеше
бях потресена и отвратена
не я поздравявах и я игнорирах, но дойдеше ли време за обяд бързах да се прибера преди тях, за да не чувам като съм отвън с моето дете
но реших, че трябва нещо да се предприеме
просто не можех да го търпя това
тогава нямаше отдел "закрила на детето", за да се намесят...
чудех се - ако се скарам, ефектът ще е никакъв и без това жената има достатъчно брутален език и децибели на гласа, които са ми непостижими
скоро я видях да седи на пейка пред блока
отидох и седнах до нея
разменихме 2-3 думи за децата
и й казах нещо от сорта, че децата всъщност много обичат водата, но просто се плашат, когато им влиза в очите или когато им люти, което се избягва супер лесно като се наведе главичката на детето назад и така се мие косата и се ползва детски шампоан, който не предизвиква парене на очите
разказах й как моето дете, като беше по-малко, е заспивало в коритцето при къпане, а сега сам ме чака и бърза за банята и че водата е едно от най-големите радости на децата, неслучайно дори в студено време гледат да се измъкнат, за да пошляпат в локвите. но не бях прекалено многословна, за да не се размие разговора в споделяници
спряха писъците, беше ме чула
въпреки, че е много груба* жена на моменти беше достигнало до ума й какво й казвам и че тези писъци и бой не трябва да ги има

* - пример за речника й: детето, като по-голямо вече, й иска да му купи нещо, и тя почва - как твоето черво се ненапълни, как се ненаяде.
учила е за детска учителка, късмет че не е завършила. има хора, които не са за тази професия.