за страданието / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

ама в реалния свят не го разбирам особено защо му е на човек да изкривява възприятията си за света - в близка и далечна околност

Човек не си изкривява възприятията нарочно, умишлено и преднамерено.
Аз мисля, а и не само аз, че възприятията на хората са силно субективни и илюзорни, емоционални и както искаш ги наречи. Дори човек да се стреми да е обективен, не винаги му се удава. Дали го прави съзнателно или несъзнателно, е отделен въпрос.
А когато човек е гневен, ядосан, разстроен, или чувствителен към някоя тема,може да каже твърде крайни неща. Ти винаги ли си умерена, уравновесена, блага и добра? Не твърдя нищо, а те питам.
Аз признавам, че не винаги се изказвам умерено, напротив имам доста крайни изказвания. И да, в мен има омраза и обич, симпатии и антипатии, които изразявам и не крия. Но за мен светът не е нито само черен нито само бял, нито добър нито лош. нито пък хората са само лоши и добри. Светът е пълна гама от цветове. Но когато виждам нещо гадно, не мога да си затворя очите и да излъжа, че е хубаво. Напротив тогава ще се ядосам, ще се разбеснея, ще кажа на мръстника че е мръсник и на подлецът, че е подлец. Дали съм обективна или субективна, дали съм права или не, аз си нося отговорност за думите. Но не мълча, научила съм се да си изразявам мнението.
За изказването ми за социалните, като го изкарваш извън контекста на темата, пък ти изопачаваш смисъл на думите ми.
Видяла съм с очите си как извеждат деца от семействата им, как отнемат бебета от майките ми с уж благородни мотиви , как не казват на майките какви са правата им, как делят децата на циганчета и българчета. Как да реагираш на такава действителност спокойно!!?