Както ви обещах, пускам нова тема специално за депресията и съпътстващите я разстройства. Също по-нататък и за медикаментите.

Дотук само Джевел и аз сме се заявили с такава постоянна, дотолкова, доколкото вземаме медикаменти. Вида мисля, че взема от време на време.
Ето една добра и на достъпен и лек език статия относно същността на това гадно психическо и в по-леките форми - емоционолно разстройство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Полезна статия.
Аз постоянно се опитвам да разбера откъде идва това при мен - и го отдавам, както пише там, на генетика най-вече, и неразбиране от страна на околните.
Тия дни всичко ме дразни. И като легна, не ми се става, а същевременно и само да лежа ми е тъпо. Трябва да си налагам волята, че иначе става лошо. Ако се разходя навън обаче, се подобрявам.

И при мен разходките помагат, особено когато са на тихо място, без опасност да срещна познати хора. Но за съжаление трудно мога да си откъсна от ежедневието и ангажиментите си и да бъда съвсем сама. Ей така, да си се разхождам някъде. М събота се наложи да отида на едно струване на близък, така се казва отбелязването на 40-тия ден от нечия смърт. На едно старо гробище, влязло в чертите на града, по един от околните хълмове. Предложиха ми да ме закарат, но аз настоях да вървя пеша. Беше чудесен релакс да вървя по пътя през гората и да се наслаждавам на кукането на кукувиците - не се плашеха, хайванчетата, от 2-3 метра навътре сред дърветата ги чувах. Никога не бях ги чувала толкова отблизо.

Как хората се отнасят към вас, е тяхна карма. Как реагирате - ваша. - У. Дайър

Един от проблемите с депресията е, че думата депресия покрива широк спектър от симптоми и депресията при един може да се проявява много по-различно от при друг човек. Дори и диагностиката е обвързана с някакъв списък от симптоми, десетина на брой, от които трябва да имаш 4 или 5, за да се каже че имаш депресия, което е тъпо, защото излиза че ако имаш 3, значи нищо ти няма ... пък и всеки симптоми си има различа сила на проявяване - може да имаш само 2 ама ужасно силни, докато някой друг може да има 6, ама не чак толкова силни и неприятни ... което иде да подскаже, че депресията е пълна загадка за съвременната медицина, и оттам и сложността при лечението

друг проблем е това, че думата депресия се използва в ежедневието като синоним на скучно ми е, и затова като кажеш имам депресия, хората мислят че им казваш че ти е скучно и започват да ти дават неадекватни съвети да излезеш навън или да си пуснеш да гледаш интересен филм, последвани от, айде стегни се, бе, какво толкова си увесил нос, виж слънцето как грее и птичките как пеят ...

Да, както винаги си точен.

Описаното от теб във втория абзац ме е вбесявало винаги.

И лечението наистина е сложно, а симптомите са кошмарно усещане.
Колкото повече слънцето пече и птичките пеят, толкова повече човек се депресира, и изпитва някаква ирационална тревога, стигаща до паник атаки.

Лично аз предпочитам есента - любим сезон, защото предвестник на зимата, най-любимия ми сезон. А след зимата знам, че идва пролет и всяко затопляне през фвруари ме хвърля в тих ужас.
От друга страна, понякога както описах и в предния пост и пролетта ме радва.
Няма система и правила при нас, и сме непредсказуеми както във вътрешните си усещания, които почти винаги са кошмарни, така и във външната проява на емоциите ни.

Как хората се отнасят към вас, е тяхна карма. Как реагирате - ваша. - У. Дайър

Откакто започнах да пия чай от жълт кантарион по съвет на Холи, умът ми работи на пълни обороти и нямам каквато и да е било депресия изобщо. Чувствам се добре след като пия този чай и го препоръчвам. Струва си, а и цената е народна – 1,20 за 20 пакетчета тук.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък усамотени места не обичам, още повече ме депресират. Ей така по центъра да се разходя примерно ми идва добре. Да усещам живот наоколо.
Затова и планина не обичам, в най-добрия случай ми е скучно.
Правилно пише, че за всеки решението е различно.
Аз явно се чувствам самотна, затова сред хора ми е добре. Уж не би трябвало, но е така. Напоследък да се затворя вкъщи или някъде на усамотено място е най-голямото наказание за мен. Като същевременно все така ми е трудно да общувам, особено с непознати.

Редактирано от blue jewel на 08.05.18 10:32.

При лека депресия сигурно помага, при по-сериозна обаче се предписват лекарства, няма как.

друг проблем е това, че думата депресия се използва в ежедневието като синоним на скучно ми е, и затова като кажеш имам депресия, хората мислят че им казваш че ти е скучно и започват да ти дават неадекватни съвети да излезеш навън или да си пуснеш да гледаш интересен филм, последвани от, айде стегни се, бе, какво толкова си увесил нос, виж слънцето как грее и птичките как пеят ...

Да бе, повечето хора хабер си нямат за какво става дума. И за паник атаките така - чувала съм изказвания от рода: "о, то сега е модерно да имаш я паник атаки, я бърнаут", сякаш просто се правиш на интересен. Невеж народ колкото искаш.

От мои познати, които доказано от лекар са били в депресия, съм видяла само две причини.
Главната е проблем с работата. Лоша, нископлатена или липса на такава.
Втората причина е малка грешка при избора на партньор в живота на младини или липса на такъв.
Не мисля, че съществува депресия 'ей така'.

ad infinitum ...